(1)

Съгласно член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз държавите членки трябва да избягват прекомерен бюджетен дефицит.

(2)

Пактът за стабилност и растеж (ПСР) се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на предпоставките за ценова стабилност и силен и устойчив растеж, водещ до създаване на трудова заетост.

(3)

След препоръка на Комисията, на 3 април 2020 г. Съветът реши с Решение (ЕС) 2020/509 (1) в съответствие с член 126, параграф 6 от Договора, че в Румъния е налице прекомерен дефицит и отправи препоръка за коригиране на прекомерния дефицит най-късно до 2022 г. (2) (наричана по-долу „Препоръката на Съвета от 3 април 2020 г.“) в съответствие с член 126, параграф 7 от Договора и член 3 от Регламент (EО) № 1467/97 на Съвета (3).

(4)

На 20 март 2020 г. Комисията прие съобщение относно задействането на общата клауза за дерогация от ПСР. Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 (4) на Съвета и в член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97, клаузата улеснява координирането на бюджетните политики в период на сериозен икономически спад. В посоченото съобщение Комисията изрази становището си, че като се има предвид сериозният икономически спад в резултат на пандемията от COVID-19, условията за задействане на общата клауза за дерогация на ПСР са изпълнени. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията.

(5)

На 15 септември 2020 г. Румъния представи своя доклад относно действията, предприети в отговор на Препоръката на Съвета от 3 април 2020 г. В този доклад бе посочено значително влошаване на нейните публични финанси през 2020 г., главно поради пандемията от COVID-19.

(6)

На 18 ноември 2020 г. Комисията прие Съобщение относно фискалната позиция на Румъния. В светлината на продължаващата изключителна несигурност, създадена от пандемията от COVID-19, и извънредното ѝ макроикономическо и фискално въздействие, Комисията счете, че в този момент не би могло да се вземе решение за по-нататъшни стъпки в процедурата при прекомерен дефицит, стартирана по отношение на Румъния. По-специално изключителната несигурност, включително относно разработването на надежден курс за фискална политика, не позволяваше на Комисията да представи на дадения етап препоръка за препоръка на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от Договора. Комисията заяви, че през пролетта на 2021 г ще направи преоценка на състоянието на бюджета на Румъния въз основа на данните за изпълнението на бюджета за 2020 г., бюджета за 2021 г. и пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2021 г. и че ако е целесъобразно, ще предложи нови стъпки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, като вземе предвид продължаващото прилагане на общата клауза за дерогация на ПСР през 2021 г.

(7)

На 3 март 2021 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставя допълнителна насока на политиката за улесняване на координацията на фискалните политики и изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки. В посоченото съобщение Комисията изрази становището си, че решението за дезактивиране или продължаване на прилагането на общата клауза за дерогация на ПСР следва да включва цялостна оценка на състоянието на икономиката, като равнището на икономическата активност в Съюза или еврозоната се сравнява с равнищата отпреди кризата (края на 2019 г.) като ключов количествен критерий. На 2 юни 2021 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“. Съгласно посоченото съобщение общата клауза за дерогация на ПСР ще продължи да бъде прилагана през 2022 г., като се очаква тя да бъде дезактивирана, считано от 2023 г.

(8)

Съгласно актуализация на Обзора за устойчивост на дълга за 2020 г. на Комисията за отразяване на пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2021 г., рисковете за средносрочната и дългосрочната фискална устойчивост на Румъния остават високи. Тези рискове трябва да бъдат преодолени с адекватен средносрочен фискален план, подкрепен от структурни мерки.

(9)

В светлината на силното свиване на икономическата дейност поради пандемията от COVID-19 и свързаната с това необходимост от фискални политики за подкрепа за възстановяването през 2021 г. и 2022 г., Препоръката на Съвета от 3 април 2020 г. вече не представлява подходяща основа за насоки за фискалната политика на Румъния.

(10)

Съгласно последното изречение на член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 в случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло Съветът може да реши, по препоръка на Комисията, да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от Договора, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план.

(11)

Съгласно член 126, параграф 7 от Договора и член 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 Съветът трябва да отправи препоръка до съответната държава членка, с която се определя краен срок за коригирането на прекомерния дефицит. В тази препоръка трябва да се определи максимален срок от шест месеца, през който съответната държава членка да предприеме ефективни действия в тази насока, като срокът може да бъде намален на три месеца, когато ситуацията го налага. Освен това в посочената препоръка за коригиране на прекомерния дефицит Съветът трябва да изиска да бъдат постигнати годишни бюджетни цели, които съгласно прогнозата, на която се базира препоръката, съответстват на минимално годишно подобрение на структурното салдо, т.е. коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл салдо, без еднократните и другите временни мерки, от най-малко 0,5 % от БВП като целеви показател.

(12)

Реалният БВП в Румъния се сви с 3,9 % през 2020 г. Съгласно пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2021 г. се предвижда реалният БВП да нарасне обратно с 5,1 % през 2021 г. и 4,9 % през 2022 г. Очаква се частното потребление да се възстанови с разгръщането на ваксинациите и постепенната отмяна на мерките за социално дистанциране, като се очаква също така растежът на заплатите да остане солиден. Началото на реализирането на проекти в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), посочен в Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (5) предполага даването на нов импулс на растежа на инвестициите. Приносът на нетния износ, т.е. износът минус вноса, се очаква да остане отрицателен през прогнозния период. Това е така, защото се очаква вносът да бъде стимулиран от възстановяването на частното потребление, както и от увеличаването на инвестициите. Очаква се износът да получи подкрепа от възстановяването на външното търсене, но все пак да остане с по-слаба динамика от вноса. Перспективата за растеж е изложена на умерени рискове. От една страна, надеждна средносрочна фискална стратегия може да спомогне за разсейване на опасенията относно фискалната устойчивост, по-специално когато е съчетана с амбициозни реформи (включително съдържащите се в ПВУ). Това ще спомогне за преодоляване на макроикономическите дисбаланси в Румъния, ще намали рисковете за финансовата стабилност и ще допринесе за устойчив растеж, включително чрез подобряване на инвестиционния климат. От друга страна, несигурността по отношение на изготвянето на публичните политики и забавянето или неефективността при изпълнението на ПВУ би могло да има отрицателни последици за доверието.

(13)

На 2 март 2021 г. румънският парламент прие бюджета и средносрочната фискална стратегия за 2021 г. на Румъния. Фискалната стратегия, заедно с информацията относно профила на безвъзмездната финансова подкрепа и заемите по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 (наричан по-долу „Механизма“), бяха взети предвид в програмата за конвергенция на Румъния за 2021 г. (наричана по-долу „Програма за конвергенция“), която бе предоставена на Комисията на 5 май 2021 г. Като изхожда от бюджетен дефицит на сектор „Държавно управление“ от 9,2 % от БВП през 2020 г., Програмата за конвергенция има за цел бюджетен дефицит на сектор „Държавно управление“ под 3 % от БВП през 2024 г. в следните стъпки: 8,0 % от БВП през 2021 г., 6,2 % от БВП през 2022 г., 4,4 % от БВП през 2023 г. и 2,9 % от БВП през 2024 г. Фискалната корекция, определена в Програмата за конвергенция, се основава предимно на разходите. Предвижда се контрол на разходите (намаление като процент от БВП), по-специално при заплатите в публичния сектор (спад с 1,4 процентни пункта между 2022 г. и 2024 г.) и социалните трансфери (спад с 0,9 процентни пункта между 2022 г. и 2024 г.).

(14)

Пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2021 г., която се простира до 2024 г., предвижда бюджетен дефицит на сектор „Държавно управление“ от 8,0 % от БВП през 2021 г., 7,1 % от БВП през 2022 г. и 6,8 % от БВП през 2023 г. и 2024 г. Тази прогноза взема предвид разходите, които се очаква да бъдат финансирани посредством безвъзмездна финансова подкрепа и заеми от Механизма, както са представени в Програмата за конвергенция и в допълнителната информация, предоставена от Румъния. Предвиденото от Комисията намаление на номиналния дефицит по консолидирания държавен бюджет се дължи главно на постепенното приключване на спешните мерки, предприети в отговор на пандемията от COVID-19, на по-високите приходи в резултат на прогнозираното икономическо възстановяване и на допълнителното положително въздействие на инвестициите и реформите, които се очаква да бъдат финансирани от Механизма. Освен това румънското правителство е решило да замрази заплатите в публичния сектор през 2021 г. и 2022 г., да отложи увеличенията на пенсиите през 2021 г., както и да ги увеличи умерено през 2022 г., мерки, които допринасят за подобрените изгледи в сравнение с описаните в есенната икономическа прогноза на Комисията от 2020 г. Тези мерки вече са приети. В допълнение румънското правителство възнамерява да приеме ново пенсионно законодателство, което да запази разходите за пенсии сравнително непроменени като процент от БВП. Прогнозата за по-висок дефицит в пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2021 г., в сравнение с Програмата за конвергенция, произтича от факта, че планираната консолидация не е напълно подкрепена от приетите или оповестени по правдоподобен начин мерки и следователно не би могла да бъде взета предвид в посочената прогноза. Комисията предвижда структурният дефицит на Румъния да се подобри с 0,7 процентни пункта от БВП през 2021 г. и с 0,5 процентни пункта от БВП през 2022 г., както и да се влоши с 0,1 процентни пункта от БВП през 2023 г. и с 0,4 процентни пункта от БВП през 2024 г.

(15)

Консолидираният държавен дълг бе в размер на 34,7 % от БВП в края на 2018 г., 35,3 % от БВП в края на 2019 г. и 47,3 % от БВП в края на 2020 г. Съгласно пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2021 г. се предвижда той да нарасне до 49,7 % от БВП в края на 2021, до 52,7 % от БВП в края на 2022 и до 59,5 % от БВП в края на 2024 г., като така за пръв път се доближи до референтната стойност от 60 % от БВП, посочена в Договора, в отсъствието на корективни мерки в допълнение към онези, които вече са приети или оповестени по правдоподобен начин.

(16)

Анализът на средносрочната до дългосрочната устойчивост на дълга, актуализиран след пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2021 г., потвърждава, че рисковете пред устойчивостта са високи в средносрочен план. Съгласно базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще продължи да нараства през периода на прогнозата и ще достигне равнище близо до 90 % от БВП. Рисковете за устойчивостта на дълга се пораждат от големите бюджетни дефицити, разходите, свързани със застаряването на населението, и уязвимостта на развитието на дълга спрямо макроикономически сътресения. Увеличенията на пенсиите, приети през лятото на 2019 г., но отложени до края на 2022 г., са преобладаващият източник на рискове за устойчивостта на дълга. Структурата на дълга с висок дял, деноминиран в чуждестранна валута, и значителен дял, държан от чуждестранни лица, добавя към рисковете за устойчивостта на дълга, при все че интервенциите на Националната банка на Румъния на вторичния пазар спомогнаха за запазването на правителствените разходи за заеми на благоприятни равнища през 2020 г. Осен това са налице рискове, свързани с условни задължения, произтичащи от държавни гаранции (1,4 % от БВП), предоставени на фирмите и самонаетите лица по време на кризата, свързана с COVID-19. Предвижда се нарастване на брутните нужди от финансиране. От друга страна, реформите и инвестициите в рамките на Next Generation EU, ако бъдат ефективно извършени, се очаква да имат положително въздействие върху растежа на БВП през идните години, като така допринесат за устойчивостта на дълга.

(17)

Съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97 корекцията на прекомерния дефицит трябва да приключи през годината, следваща годината на неговото установяване, освен ако са налице особени обстоятелства. Планът за корекции следва да бъде определен в съответствие с Регламент (ЕО) № 1467/97, като се вземат предвид икономическата и фискалната позиция на съответната държава членка.

(18)

В настоящата ситуация в Румъния са налице такива особени обстоятелства. Предоставянето на Румъния на още една година, което би било в съответствие с правилото, установено в член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97, би изисквало много рязка фискална корекция и би довело до значителни загуби на производство, което би изложило на риск икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19. Един план за корекции с краен срок за коригиране на прекомерния дефицит до 2024 г., въпреки че все още ще изисква значителни годишни корекции, би означавал по-постепенни усилия и би постигнал добър баланс между фискалната консолидация и подкрепата за икономическото възстановяване. Новият план за корекции отчита и променената фискална позиция, включително развитието на бюджета през 2020 г. и новата бюджетна стратегия, въведена от румънското правителство. Реформите, включително тези, които подобряват управлението на публичните финанси, ще бъдат от основно значение за гарантирането на трайна корекция на прекомерния дефицит. С оглед на тези съображения и в съответствие с насоките за фискалната политика, определени в съобщението на Комисията от 3 март 2021 г., определянето на краен срок за коригиране на прекомерния дефицит до 2024 г. е обосновано.

(19)

За постигането на надежден и устойчив план за корекции в рамките на посочения краен срок Румъния ще трябва да постигне целта за номинален дефицит по консолидирания държавен бюджет от 8,0 % от БВП през 2021 г., 6,2 % от БВП през 2022 г., 4,4 % от БВП през 2023 г. и 2,9 % от БВП през 2024 г. в съответствие със собствените цели на правителството. Въз основа на пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2021 г. това съответства на номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи от 3,4 % през 2021 г., 1,3 % през 2022 г., 0,9 % през 2023 г. и 0,0 % през 2024 г. (6). Тези темпове на растеж на нетните първични държавни разходи ще бъдат основният показател, използван за оценка на фискалното усилие, ако е необходим внимателен анализ. Съответната годишна фискална корекция на структурното салдо е в размер на 0,7 % от БВП през 2021 г., 1,8 % от БВП през 2022 г., 1,7 % от БВП през 2023 г. и 1,5 % от БВП през 2024 г.

(20)

За да бъде оценено потенциалното въздействие на цялостната фискална политика върху производството в настоящия момент, значителните плащания от бюджета на Съюза (по линия на Механизма и други структурни фондове на Съюза) следва да бъдат включени в съответните съвкупни разходи като мярка на фискалната позиция (7). Въз основа на това се очаква средствата на Съюза да окажат значително положително въздействие върху румънската икономика през идните години. По-конкретно инвестициите и реформите, подкрепяни от Механизма, предоставят възможност на Румъния да подобри основната си фискална позиция в средносрочен план, като същевременно продължават да подкрепят растежа и създаването на работни места.

(21)

Мерките за бюджетна консолидация следва да гарантират трайна корекция във връзка с прекомерния дефицит, като същевременно са насочени към подобряване на качеството на публичните финанси и увеличаване на потенциала за икономически растеж на икономиката. Реформите от фискален и по-широк икономически характер, включително реформите на пенсионната система, данъчната администрация, заплатите в публичния сектор и управлението на държавните предприятия, следва да подкрепят усилията за фискална консолидация и да ги направят устойчиви.

(22)

От 2016 г. насам Румъния системно и многократно се отклонява от своите национални фискални правила и от графика за приемането на средносрочната фискална стратегия, заложени в националната фискална рамка. В бъдеще бюджетната корекция на Румъния би била подкрепена от пълното прилагане на националната фискална рамка,