—

като взе предвид предишните си резолюции относно Венесуела, и по-специално резолюцията си от 31 януари 2019 г. (1), с която Хуан Гуайдо се признава за временен президент на Венесуела,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), по-специално декларацията от 9 януари 2020 г. от името на ЕС относно последните събития в Националното събрание и изявлението от 5 януари 2020 г. на неговия говорител относно събитията в Националното събрание във Венецуела,

—

като взе предвид изявлението на Международната контактна група за Венесуела от 9 януари 2020 г.,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/1893 на Съвета от 11 ноември 2019 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (2), с което действието на въведените целеви ограничителни мерки се продължава до 14 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид изявлението от 5 януари 2020 г. на Генералния секретариат на Организацията на американските държави (ОАД) относно положението във Венесуела и резолюцията от 10 януари 2020 г., приета от Постоянния съвет на ОАД, озаглавена „Относно неотдавнашните събития във Венесуела“,

—

като взе предвид изявлението на Групата от Лима от 5 януари 2020 г.,

—

като взе предвид Конституцията на Венесуела,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че ЕС, неговите държави членки и Европейският парламент потвърдиха, че Националното събрание е единственият легитимен и демократично избран орган във Венесуела; като има предвид, че съгласно член 194 на Конституцията на Венесуела Националното събрание избира измежду своите членове един председател и изпълнително бюро за срок от една година;

Б.

като има предвид, че Хуан Гуайдо бе избран за председател на Националното събрание през януари 2019 г. и по-късно положи клетва като временен президент на Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела; като има предвид, че той беше признат за временен президент на Венесуела от над 50 държави, включително 25 държави — членки на ЕС, както и от самия ЕС;

В.

като има предвид, че събитията около насрочения за 5 януари 2020 г. избор на председател на Националното събрание на Венесуела представляваха парламентарен преврат, оркестриран от незаконния режим на Николас Мадуро и белязан от сериозни нередности и действия срещу демократичното и конституционно функциониране на Националното събрание;

Г.

като има предвид, че въоръжените сили брутално попречиха на председателя на Националното събрание Хуан Гуайдо да председателства заседанието, че няколко парламентаристи от опозицията не бяха допуснати в Националното събрание и че достъпът на пресата до сградата също беше блокиран;

Д.

като има предвид, че опитът за назначаване на Луис Пара за председател на ново бюро в подкрепа на Мадуро бяха нищожни и недействителни, тъй като сесията не беше официално открита, нямаше председател на заседанието, кворумът не беше проверен и не беше извършена официална проверка на поименното гласуване, както се изисква от членове 7, 8 и 11 от Правилника за дейността на Националното събрание и член 221 от Конституцията на Венесуела;

Е.

като има предвид, че няколко часа по-късно, поради условията на принуда преобладаващото мнозинство от парламентаристите проведоха извънредно заседание в седалището на вестник „El Nacional“ в съответствие с Конституцията на Венецуела и с Правилника за дейността на Националното събрание, които позволяват провеждане на заседания извън сградата на Националното събрание; като има предвид, че 100 от 167-те парламентаристи, отговарящи на изискванията относно условията за кворум и относно поименното гласуване съгласно член 221 от Конституцията на Венесуела, гласуваха да преизберат Хуан Гуайдо и неговото бюро като ръководство на парламента за последната година от мандата 2015 — 2020 г.;

Ж.

като има предвид, че официално заседание на Националното събрание на 7 януари 2020 г. приключи с полагането на клетва от Хуан Гуайдо като председател въпреки опитите на сили, верни на режима на Мадуро, да възпрепятстват провеждането на заседанието, включително чрез блокиране на входа към сградата и спиране на електричеството вътре в нея;

З.

като има предвид, че членовете на Националното събрание трябва да могат да изпълняват парламентарния си мандат така, както са го получили от гражданите на Венесуела — без тормоз и репресии;

И.

като има предвид, че президентските избори, проведени на 20 май 2018 г., протекоха по начин, който не отговаря на минималните международни стандарти за надеждна процедура; като има предвид, че ЕС, заедно с други регионални организации и демократични държави, не призна нито изборите, нито органите, създадени в резултат от тази незаконна процедура;

Й.

като има предвид, че текущите действия срещу членове на Националното събрание, включително тормозът и сплашването на 59 парламентаристи от страна на незаконни групи и органи за сигурност, 29-те произволни задържания и 27-те случая на принудително изгнание, както и изтезанията и насилствените изчезвания възпрепятстват конституционната работа на Националното събрание;

К.

като има предвид, че положението с правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията във Венесуела се влошава сериозно от години, и по-специално откакто Николас Мадуро дойде на власт след оспорвани избори през 2013 г.; като има предвид, че политическата, икономическата, институционалната, социалната и многоизмерната хуманитарна криза в страната се задълбочават значително;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.