—

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не отчита новото конституционно измерение, което произтича от влизането в сила на Договора от Лисабон, по-конкретно на член 15, параграф 2 ДФЕС, и което създава нов правен режим за публичния достъп до документи, по-специално за законодателните документи.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение не е приложен и спазен правилният критерий по член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001 и че това решение неправилно се основава на довода, че оповестяването на поисканите документи би поставило под въпрос окончателния избор на държавите членки и би породило излишна несигурност относно намеренията им.

—

Жалбоподателят поддържа още, че обжалваното решение неправилно се основава на довода, че оповестяването на поисканите документи би засегнало способността на делегациите да намерят баланс между различните интереси в съответната законодателна процедура, както и на довода, че отказът да се оповестят ограничен брой документи не води отнемане на възможността на гражданите да получат информация относно процеса на вземане на законодателни решения.

—

Жалбоподателят подчертава, че обжалваното решение не признава и не предоставя достъп въз основа на по-висш обществен интерес. По-специално той поддържа, че е налице по-висш обществен интерес, тъй като оповестяването би позволило на европейските граждани да участват в законодателния процес и да гарантират той да не се бави, а да продължи и да приключи.

—

Жалбоподателят посочва, че в обжалваното решение не е надлежно разгледан въпросът за частичния достъп и не е предоставен такъв достъп. Неправилно бил приложен правният критерий, изискващ да се прецени дали всяка част от поискания документ се обхваща от изключението, изтъкнато, за да се откаже достъп.