1)

Следва ли ДЕХ (1) да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в неговия член 26 (2) арбитражна клауза, с която договаряща страна дава съгласието си за международен арбитраж по спор между договаряща страна и инвеститор от друга договаряща страна относно инвестиция от последния в зоната на първата, урежда също така спор между държава членка на Съюза, от една страна, и инвеститор от друга държава членка на Съюза, от друга?

При утвърдителен отговор на въпрос 1:

2)

Следва ли член 19 и член 4, параграф 3 ДЕС и членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС да се тълкуват като изключващи арбитражната клауза в член 26 от ДЕХ или прилагането на тази клауза, когато на основание член 26 от ДЕХ инвеститор от държава членка на Съюза може в случай на спор относно инвестиция в друга държава членка на Съюза да започне производство срещу тази държава членка пред арбитражен съд, чиято компетентност и решение държавата членка е длъжна да приеме?

При утвърдителен отговор на въпрос 2:

3)

Следва ли правото на Съюза, и по-специално принципът за предимство на правото на Съюза и изискването за неговата ефективност, да се тълкува като изключващо прилагането на разпоредба от националното право, която предвижда преклузия, както член 34, параграф 2 от SFL, ако това прилагане има за последица обстоятелството, че страна в производството по обжалване не може да повдига възражение за липса на валидно арбитражно споразумение, тъй като арбитражната клауза, съдържаща се в член 26 от ДЕХ, или предложението в съответствие с тази разпоредба е невалидно или неприложимо, защото противоречи на правото на Съюза?