—

Твърди се, че Комисията не е направила проверка на решението за прекратяване на гаранцията, прието от турските органи. Всъщност Комисията иска турските органи сами да проверят решението. Това поведение нарушава член 78 от Финансовия регламент, разглеждан във връзка с членове 80, 81 и 82 от Делегирания регламент (2). Съгласно тези разпоредби разпоредителят с бюджетни кредити на ЕС би следвало сам да провери документите.

—

Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение не предоставя достатъчно информация, за да може са провери дали разглежданият акт е обоснован или има недостатък, въз основа на който може да бъде оспорен пред съда на Европейския съюз, и второ, за да позволи на същия този съд да осъществи контрол за неговата законосъобразност.

—

Твърди се, че жалбоподателят не е участвал в административното производство, което Комисията е провела, за да прецени дали да даде или не инструкция на делегацията на Съюза в Анкара приподпише прекратяването на гаранцията.

—

Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е не е съпоставила искането на възложителя със сумите, дължими на жалбоподателя.

—

Твърди се, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката на условията, свързани с твърдяното нарушение на поръчката за услуги, приложими по отношение на прекратяването на гаранцията.