1)

Позволено ли е на държавите членки с оглед на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 6 и 53 от Хартата и в контекста на член 15, параграф 2, буква б) от Директивата за връщане (1), на член 9, параграф 3 от Директивата за приемането (2) и на член 28, параграф 4 от Регламента „Дъблин“ (3), да регламентират по такъв начин съдебното производство, в рамките на което може да се оспорва постановеното от съответните административни органи задържане с цел извеждане, че да забранят на сезирания съд да подлага на служебен контрол всички аспекти на законосъобразността на задържането и да ги подложи на преценка, при положение че вследствие на направените по служебен почин констатации този съд установи, че задържането е незаконосъобразно, като в резултат на това незабавно го прекрати и постанови незабавното освобождаване на чужденеца? Ако Съдът на Европейския съюз приеме, че такава национална правна уредба е несъвместима с правото на Съюза, означава ли това също и че когато чужденецът поиска от сезирания съд да бъде освободен, този съд винаги е длъжен да подложи на активен и задълбочен контрол и преценка всички релевантни факти и елементи, които са от значение за законосъобразността на задържането?

2)

Следва ли отговорът на въпроса по точка I да бъде различен с оглед на член 24, параграф 2 от Хартата във връзка с член 3, точка 9 от Директивата за връщане, член 21 от Директивата за приемането и член 6 от Регламента „Дъблин“, когато задържаният от съответните административни органи чужденец не е навършил пълнолетие?

3)

Следва ли от правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата във връзка с член 6 и член 53 от Хартата и в контекста на член 15, параграф 2, буква б) от Директивата за връщане, член 9, параграф 3 от Директивата за приемането и член 28, параграф 4 от Регламента „Дъблин“, че когато чужденецът иска от сезирания съд да отмени задържането с цел извеждане и да го освободи, всяко решение относно това искане трябва да е надлежно мотивирано по същество, ако това правно средство за защита е използвано в съответствие с изискванията в тази държава членка? Ако Съдът приеме за несъвместима с правото на Съюза национална съдебна практика, съгласно която второинстанционният съд, правораздаващ като последна инстанция, може да се ограничи да постанови решение, без да излага мотиви по същество, що се отнася до начина, по който впрочем е регламентирано това правно средство за защита в тази държава членка, следва ли да се смята, че предвид уязвимото положение на чужденеца, същественото значение на производствата относно статута на чужденците и констатацията, че с оглед на правната защита тези производства се различават от всички останали административни производства, като предоставят на чужденците същите малки процесуални гаранции, каквито са предвидени и в производството по задържане, това правомощие на запитващата юрисдикция, която правораздава като втора и последна съдебна инстанция по дела в областта на убежището и бежанците и по общите дела относно правния статут на чужденците, следва също да се разглежда за несъвместимо с правото на Съюза? Следва ли отговорът на тези въпроси да бъде различен с оглед на член 24, параграф 2 от Хартата, когато чужденецът, обжалващ решението на съответните административни органи относно правния статут на чужденците, не е навършил пълнолетие?