Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62020CN0579

    Дело C-579/20: Преюдициално запитване от rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем (Нидерландия), постъпило на 2 ноември 2020 г. — F, A, G, H, I/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

    OB C 128, 12.4.2021, p. 6–7 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    12.4.2021   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 128/6


    Преюдициално запитване от rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем (Нидерландия), постъпило на 2 ноември 2020 г. — F, A, G, H, I/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

    (Дело C-579/20)

    (2021/C 128/08)

    Език на производството: нидерландски

    Запитваща юрисдикция

    Rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем

    Страни в главното производство

    Жалбоподатели: F, A, G, H, I

    Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

    Преюдициални въпроси

    1)

    Предоставя ли член 15, буква в) от Директива 2011/95 (1) закрила само в извънредни ситуации, в които степента на характеризиращото въоръжения международен или вътрешен конфликт безогледно насилие достига толкова високо равнище, че съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи заплахи по смисъла на тази разпоредба? Освен това, трябва ли такава извънредна ситуация да се тълкува като „most extreme case of general violence“ по смисъла на решение NA. с/у Обединеното кралство (2)?

    При отрицателен отговор на първата част от първия въпрос:

    2)

    Трябва ли член 15, буква в) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че по-ниска степен на безогледно насилие в сравнение с релевантното в посочената по-горе извънредна ситуация безогледно насилие във връзка с конкретните лични и индивидуални обстоятелства относно даден молител, също може да е от такова естество, че да съществуват сериозни основания да се смята, че ако молителят бъде върнат в съответната страна или в съответния регион, ще се изложи на опасност да претърпи заплахи по смисъла на тази разпоредба?

    При утвърдителен отговор на втория въпрос:

    3)

    Трябва ли в този контекст да се прилага пълзяща скала, в която да се въвежда диференциация в зависимост от съответната степен на безогледно насилие и свързаната с нея степен относно индивидуалните обстоятелства? Освен това, кои индивидуални обстоятелства могат да са от значение при преценката от страна на решаващия орган и националния съд?

    При утвърдителен отговор на първия въпрос:

    4)

    Съвместимо ли е с член 15 от Директива 2011/95 на молител, който се намира в ситуация, в която е налице по-ниска степен на безогледно насилие в сравнение с релевантното в посочената по-горе извънредна ситуация безогледно насилие и който може да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи (по-конкретно) за неговото лично положение обстоятелства, да се предоставя субсидиарна закрила само по силата на член 15, буква а) или б) от тази директива?


    (1)  Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

    (2)  ЕСПЧ, 17 юли 2008 г., CE:ECHR:2008:07l7JUDO02590407.


    Top