(1)

Целта на настоящата директива е да се даде възможност на квалифицираните представителни организации, които представляват колективния интерес на потребителите, да потърсят защита чрез представителни искове срещу нарушения на разпоредбите на законодателството на Съюза. Квалифицираните представителни организации следва да могат да поискат преустановяването или забраната на нарушение, потвърждаването, че е било извършено нарушение, и да потърсят правна защита, като обезщетение, възстановяване на платената цена, поправка или , замяна, отстраняване, намаляване на цената или прекратяване на договора , както е предвидено в националното законодателство. [Изм. 1]

(2)

Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) позволи на квалифицираните представителни организации да предявяват представителни искове, чиято основна цел бе преустановяването и забраната на нарушения на законодателството на Съюза, увреждащи колективните интереси на потребителите. Тази директива обаче не отговори в достатъчна степен на предизвикателствата, свързани с прилагането на правото на потребителите. За да се подобри възпирането на незаконните практики , да се насърчат добрите и отговорни бизнес практики и да се намали вредата, нанасяна на потребителите, е необходимо да се засили механизмът за защита на колективните интереси на потребителите. Предвид многобройните промени, които се въвеждат в текста, за яснота е уместно Директива 2009/22/EC да бъде заменена. Съществува голяма необходимост от намеса на Съюза въз основа на член 114 от ДФЕС, за да се осигури както достъп до правосъдие, така и добро правораздаване, тъй като това ще намали разходите и тежестта, произтичащи от индивидуалните действия. [Изм. 2]

(3)

Представителният иск следва да предложи ефективен и ефикасен начин за защита на колективните интереси на потребителите всички потребители срещу вътрешни и презгранични нарушения . Той следва да позволи на квалифицираните представителни организации да действат с цел да се осигури спазването на съответните разпоредби на правото на Съюза и да се преодолеят препятствията, пред които са изправени потребителите в рамките на индивидуалните искове, като например несигурността относно техните права и наличните процесуални механизми, предишен опит с неуспешни искания, прекалено продължителни производства, психологическото нежелание да предприемат действия и отрицателното салдо на очакваните разходи и ползи от индивидуалния иск , с което се повишава правната сигурност както за ищците, така и за ответниците, а така също и за правната система . [Изм. 3]

(4)

Важно е да се осигури необходимото равновесие между достъпа до правосъдие и процесуалните гаранции срещу злоупотребата с предявяването на искове, които биха могли да възпрепятстват неоправдано способността на дружествата да функционират в рамките на единния пазар. За да се предотврати злоупотребата с представителни искове следва да се избягват елементи като наказателни обезщетения и липсата на погасителни срокове по отношение на правото да се предяви иск от името на увредени потребители и следва да се предвидят ясни правила за различни процесуални аспекти, като определянето на квалифицирани представителни организации, произхода на техните средства и естеството на информацията, необходима за предявяване на представителните искове. Настоящата директива Страната, загубила делото, следва да поеме разноските по него. Съдът или правораздавателният орган обаче не следва да засяга националните правила относно присъждането на процесуалните присъждат на страната, загубила делото, покриването на разноски , които са ненужно направени или несъразмерни на иска . [Изм. 4]

(5)

Нарушенията, които засягат колективните интереси на потребителите, често имат презгранични последици. Предоставянето на възможност за предявяване на по-ефективни и ефикасни представителни искове на територията на Съюза следва да повиши доверието на потребителите във вътрешния пазар и да им даде възможност да упражняват своите права.

(6)

Настоящата директива следва да обхваща различни области като защита на данните, финансови услуги, пътуване и туризъм, енергетика, телекомуникации и, околна среда и здравеопазване . Тя следва да обхваща нарушения на разпоредбите на правото на Съюза, които защитават интересите колективните интереси на потребителите, независимо дали се наричат потребители или пътници, клиенти, инвеститори на дребно, клиенти на дребно или други наименования в съответното законодателство на Съюза , както и колективните интереси на субектите на данни по смисъла на ОРЗД . За да се гарантира адекватна ответна реакция на нарушенията на законодателството на Съюза, чийто мащаб и форма се развиват бързо, следва да се предвиди възможност за изменение на приложението към настоящата директива при всяко приемане на нов акт на Съюза, имащ отношение към защитата на колективните интереси на потребителите, така че той да бъде включен в обхвата ѝ. [Изм. 5]

(6a)

Настоящата директива се прилага за представителни искове, предявени срещу нарушения с широко въздействие върху потребителите, свързани с обхванатите от Съюза разпоредби, изброени в приложение I. Широкото въздействие започва, когато са засегнати двама потребители. [Изм. 6]

(7)

Комисията прие законодателни предложения за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж и за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Следователно уместно е да се предвиди, че една година след влизането в сила на тази директива, Комисията следва да направи оценка дали правилата на Съюза в сферата на правата на пътниците, използващи въздушен или железопътен транспорт, предлагат адекватно ниво на защита на потребителите, сравнимо с това, предвидено в настоящата директива, и да извлече необходимите заключения по отношение на обхвата на настоящата директива.

(8)

Като се основава на Директива 2009/22/ЕО и я доразвива настоящата директива следва да обхваща както вътрешните, така и презграничните нарушения, по-специално когато потребителите, засегнати от дадено нарушение, живеят в една или няколко държави членки, различни от държавата членка, в която е установен търговецът, извършил нарушението. Също така в обхвата на директивата следва да бъдат включени нарушения, които са били преустановени преди началото или приключването на представителния иск, тъй като може все още да е необходимо да се предотврати повторението на дадено поведение, да се установи, че това поведение представлява нарушение и да се улесни правната защита на потребителите.

(9)

Настоящата директива не следва да създава правила на международното частно право относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения или приложимото право. Съществуващите инструменти на законодателството на Съюза се прилагат за представителните искове, предвидени в настоящата директива , за да се предотврати увеличаване на т.нар. „търсене на най-благоприятната правна система“ . [Изм. 7]

(9a)

Настоящата директива следва да не засяга прилагането на правилата на ЕС в областта на международното частно право при презгранични случаи. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст — Брюксел I), Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) са приложими за представителните искове, определени с настоящата директива. [Изм. 8]

(10)

Тъй като само квалифицираните представителни организации могат да предявят представителни искове, те следва да отговарят на критериите, установени в настоящата директива, за да се гарантира, че колективните интереси на потребителите са представени по подходящ начин. По-специално, квалифицираните представителни организации трябва да бъдат учредени съгласно законодателството на дадена държава членка, в което могат следва да се включват например изисквания относно броя на членовете, постоянния характер на структурата или изискванията за прозрачност по отношение на релевантните аспекти на тази структура, като учредителен устав, управленски апарат, цели и методи на работа. Те също така следва да са с нестопанска цел и да имат легитимен интерес да гарантират спазването на съответното законодателство на Съюза. Тези критерии следва да се прилагат както за предварително определени, така и за ad hoc квалифицирани организации, създадени за целите на конкретен иск. Освен това квалифицираните представителни организации трябва да бъдат независими от пазарните участници, включително финансово. Квалифицираните представителни организации трябва също да имат установена процедура за предотвратяване на конфликти на интереси . Държавите членки не налагат критерии, които надхвърлят критериите, установени в настоящата директива . [Изм. 9]

(11)

Независимите обществени органи и по-специално организациите на потребителите следва да играят активна роля в осигуряването на спазването на съответните разпоредби на правото на Съюза и са в добра позиция да изпълняват ролята на квалифицирани организации. Тъй като тези организации имат достъп до различни източници на информация относно практиките на търговците спрямо потребителите и имат различни приоритети за своите дейности, държавите членки следва да имат свободата да решават относно видовете мерки, чието постигане всяка една от тези квалифицирани организации може да преследва посредством представителните искове.

(12)

Тъй като както съдебните, така и административните процедури могат действително и ефикасно да служат за защита на колективните интереси на потребителите, държавите членки имат право на преценка дали представителният иск може да бъде предявен в съдебни или административни производства, или и в двете, в зависимост от съответната област на правото или съответния икономически сектор. Това не засяга правото на ефективно правно средство за защита, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно което държавите членки гарантират, че потребителите и предприятията имат право на ефективно правно средство за защита пред съд срещу всяко административно решение, взето в съответствие с националните разпоредби за прилагане на настоящата директива. Това включва възможността страните да получат решение за спиране на изпълнението на оспорваното решение в съответствие с националното законодателство.

(13)

За да се увеличи процесуалната ефективност на представителните искове квалифицираните организации следва да имат възможност да търсят постановяването на различни мерки в рамките на един представителен иск или в рамките на отделни представителни искове. Тези мерки следва да включват временни мерки за спиране на текуща практика или за забрана на практика в случай, че практиката не е била извършена, но съществува риск тя да причини сериозна или необратима вреда на потребителите, мерки, установяващи, че дадена практика представлява правонарушение и, ако е необходимо, спиране или забрана на практиката за в бъдеще, както и мерки за премахване на продължаващите последици от нарушението, включително обезщетение. Ако се потърсят в рамките на един иск, оправомощените органи трябва да могат да търсят всички съответни мерки в момента на подаване на жалбата или първо да търсят иск за преустановяване на нарушение и впоследствие и, ако е подходящо, заповед за защита.

(14)

Исковете за преустановяване на нарушение целят защитата на колективните интереси на потребителите, независимо от действителните загуби или щети, понесени от отделните потребители. В исковете за преустановяване на нарушение може да се изиска от търговците да предприемат конкретни действия, например да предоставят на потребителите информация, която преди това е била пропусната в нарушение на правните задължения. Решенията, с които се установява, че дадена практика представлява нарушение, не трябва да зависят от това дали практиката е извършена умишлено или поради небрежност.

(15)

Квалифицираната организация, която предявява представителен иск съгласно настоящата директива, следва да бъде страна по производството. Потребителите, засегнати от нарушението, следва да имат подходящи възможности да се възползват от подходяща информация относно съответните резултати от представителния иск и как да се възползват от тях . Разпорежданията съгласно настоящата директива следва да не засягат индивидуалните искове, предявени от потребителите, увредени от практиката, предмет на разпореждането. [Изм. 10]

(16)

Квалифицираните представителни организации следва да могат да искат постановяването на мерки, насочени към отстраняване на продължаващите последици от нарушението. Тези мерки следва да бъдат под формата на заповед за защита, която задължава търговеца да предвиди, inter alia, обезщетение, поправка, замяна, отстраняване, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, както е уместно и предидено съгласно националното законодателство. [Изм. 11]

(17)

Обезщетението, присъдено на потребителите, увредени в ситуация на масова вреда, не трябва да надвишава сумата, дължима от търговеца в съответствие с приложимото национално право или правото на Съюза, за обезщетяване на действително понесената вреда. По-специално, наказателните обезщетения, водещи до свръхкомпенсиране за претърпените вреди в полза на страната —ищец, трябва да се избягват.

(18)

Държавите членки могат следва да изискват от квалифицираните представителни организации да предоставят достатъчно информация, за да подкрепят представителен иск за обезщетение, включително описание на групата потребители, засегнати от нарушението, и фактическите и правни въпроси, които трябва да бъдат решени в рамките на представителния иск. От квалифицираната организация не следва да се изисква индивидуално да идентифицира всички потребители, засегнати от дадено нарушение, за да предяви иска. В рамките на представителни искове за защита съдът или административният орган следва да провери на възможно най-ранния етап дали е подходящо искът да бъде предявен като представителен, предвид естеството на нарушението и характеристиките на вредите, претърпени от съответните потребители. По-специално, исковете следва да бъдат установими и еднакви и в исканите мерки следва да има сходство, споразумението за финансиране на квалифицираната организация с трета страна следва да бъде прозрачно и без никакъв конфликт на интереси. Държавите членки следва също така да гарантират, че съдът или административният орган имат правомощието на възможно най-ранен етап на производството да отхвърлят случаи, които са явно неоснователни. [Изм. 12]

(19)

Държавите членки следва да имат право да решават дали съдът или националният им орган, сезиран с иск за защита, може по изключение да издаде вместо заповед за защита установително решение относно отговорността на търговеца спрямо потребителите, увредени от нарушение, на което индивидуални потребители могат да се основат, за да предявят последващи искове за защита. Тази възможност следва да бъде запазена за надлежно обосновани случаи, при които количественото определяне на индивидуалните обезщетения, които се присъждат на всеки от засегнатите потребители от представителния иск, е сложно и би било неефективно да се извърши в рамките на представителния иск. Установителните решения следва да не се издават в ситуации, които не са сложни, и по-специално когато засегнатите потребители могат да бъдат идентифицирани и когато потребителите са претърпели съпоставима вреда по отношение на даден период от време или покупка. Също така, установителни решения не следва да се издават, когато размерът на загубите, понесени от отделните потребители, е толкова малък, че отделните потребители едва ли ще искат индивидуално обезщетение. Съдът или националният орган следва надлежно да мотивира прибягването до установително решение вместо издаването на заповед за защита за всеки конкретен случай. [Изм. 13]

(20)

Когато потребителите, засегнати от една и съща практика, могат да бъдат идентифицирани и са претърпели вреди, които са съпоставими от гледна точка на даден период от време или дадена покупка, като например в случая на дългосрочни потребителски договори, съдът или административният орган може ясно да определи групата потребители, засегнати от нарушението, в хода на производството по представителния иск. По-специално, съдът или административният орган може да поиска от търговеца — нарушител да предостави съответна информация, като например информация относно самоличността на потребителите и продължителността на практиката. По съображения за целесъобразност и ефективност в тези случаи държавите членки, в съответствие със своето национално законодателство, биха могли да обмислят да предоставят на потребителите възможността да се ползват пряко от заповед за защита след издаването на такава заповед, без потребителите да са задължени да предоставят индивидуално пълномощно преди издаването на заповедта за защита. [Изм. 14]

(21)

В случаите с ниска стойност на претенциите повечето потребители е малко вероятно да предприемат действия за осъществяването на своите права, защото усилията ще надвишат индивидуалните ползи. Въпреки това, ако една и съща практика засяга определен брой потребители, общата загуба може да бъде значителна. В такива случаи съдът или органът може да приеме, че е непропорционално да се разпределят средствата на засегнатите потребители, например защото е твърде обременително или неосъществимо. Ето защо средствата, получени като обезщетение чрез представителни искове, биха послужили по-добре за защита на колективните интереси на потребителите и следва да бъдат използвани за съответна обществена цел, като например фонд за правна помощ на потребителите, кампании за осведомяване или движения на потребителите. [Изм. 15]

(22)

Мерки, насочени към отстраняването на продължаващите последици от нарушението, могат да бъдат поискани само въз основа на окончателно решение, установяващо увреждащо колективните интереси на потребителите нарушение на правото на Съюза, обхванато от приложното поле на настоящата директива, включително окончателно разпореждане, издадено в рамките на производството по представителния иск. По-специално мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението могат да бъдат поискани въз основа на окончателни решения на съд или административен орган в рамките на дейностите по прилагане на законодателството, регулирани от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (5).

(23)

Настоящата директива предвижда процедурен механизъм, който не засяга правилата, установяващи материални права на потребителите на договорни и извъндоговорни средства за защита в случай, че техните интереси са увредени от нарушение, като например правото на обезщетение за вреди, прекратяване на договора, възстановяване на разходите , подмяна, отстраняване, поправка или намаляване на цената. Представителен иск за защита по настоящата директива може да бъде предявен само когато правото на Съюза или националното право предвижда такива материални права. [Изм. 16]

(24)

Настоящата директива има за цел минимална хармонизация и не заменя съществуващите национални механизми за колективна защита. Като взема предвид техните правни традиции, тя оставя на държавите членки да преценят дали да създадат предвидения с настоящата директива представителен иск като част от съществуващ или бъдещ механизъм за колективна защита или като алтернатива на тези механизми, доколкото националният механизъм съответства на условията, определени в настоящата директива. Тя не възпрепятства държавите членки да запазят своята действаща рамка, нито ги задължава да я изменят. Държавите членки ще имат възможност да прилагат предвидените в настоящата директива правила в собствената си система за колективна защита или да ги прилагат в отделна процедура. [Изм. 17]

(25)

Квалифицираните представителни организации следва да осигурят пълна прозрачност относно източника на финансиране на своята дейност като цяло и относно средствата, подкрепящи конкретен представителен иск за защита, за да се даде възможност на съдилищата или административните органи да преценят дали е възможно да има конфликт на интереси между финансиращата трета страна и квалифицираната организация и за да се избегнат рисковете от злоупотреба с правото на иск, както и да се прецени дали финансиращата трета страна, квалифицираната организация разполага с достатъчно ресурси, за да изпълни финансовите си ангажименти към квалифицираната организация представлява интересите на засегнатите потребители и да поеме всички необходими съдебни разноски в случай на неуспех на иска . Информацията, предоставена от квалифицираната организация на най-ранен етап от производството на съда или административния орган, сезирани с представителния иск, следва да им даде възможност да преценят дали третата страна може да повлияе на процесуалните решения на квалифицираната организация като цяло и в контекста на представителния иск, включително във връзка със спогодбите, и дали предоставя финансиране за представителен иск за защита срещу ответник, който е конкурент на предоставящата средствата страна, или срещу ответник, от когото предоставящата средствата страна е зависима. Ако наличието на някое от тези обстоятелства бъде потвърдено, съдът или административният орган следва трябва да имат правомощието да изискват от квалифицираната организация да откаже съответното финансиране и при необходимост да откажат процесуалната легитимация на квалифицираната организация по конкретен случай. Държавите членки следва да не разрешават на адвокатските кантори да създават квалифицирани представителни организации. Непрякото финансиране на иска чрез дарения, включително дарения от търговци в рамките на инициативи за корпоративна социална отговорност, отговаря на изискванията за финансиране от трета страна, при условие че е съобразено с изискванията за прозрачност, независимост и липса на конфликт на интереси, посочени в член 4 и член 7. [Изм. 18]

(26)

Колективните извънсъдебни спогодби, например медиация, с които се цели да се предостави защита на засегнатите потребители, следва да бъдат насърчавани както преди предявяването на представителния иск, така и на всеки етап от производството по представителния иск. [Изм. 19]

(27)

Държавите членки могат да предвидят, че квалифицираната организация и търговеца, които са постигнали спогодба по отношение на защитата на потребителите, засегнати от предполагаема незаконна практика на този търговец, могат съвместно да поискат от съда или административния орган одобрение на спогодбата. Такова искане трябва да бъде допуснато от съда или административния орган само ако няма друго висящо производство по представителен иск във връзка със същата практика. Компетентен съд или административен орган, който одобрява такава колективна спогодба, трябва да вземе предвид интересите и правата на всички заинтересовани страни, включително отделните потребители. На засегнатите отделни потребители се дава възможност да приемат или да откажат да бъдат обвързани от подобна спогодба. Спогодбите следва да бъдат окончателни и задължителни за всички страни . [Изм. 20]

(28)

Съдът и административният орган следва да имат правомощието да поканят търговеца — нарушител и квалифицираната организация, която е предявила представителния иск, да започнат преговори за постигане на спогодба за защитата, която да бъде предоставена на засегнатите потребители. При вземането на решението дали да се поканят страните да разрешат даден спор извънсъдебно следва да се вземат предвид видът на нарушението, за което се отнася иска, характеристиките на засегнатите потребители, възможните видове защита, които трябва да бъдат предложени, желанието на страните за постигане на споразумение и целесъобразността на процедурата.

(29)

С цел да се улесни предоставянето на защита на отделните потребители, търсена въз основа на издадени в рамките на производство по представителни искове окончателни установителни решения относно отговорността на търговеца спрямо потребителите, претърпели вреди от нарушение, съдът или административният орган, издали решението, следва да имат правомощието да поискат от квалифицираната организация и търговеца да постигнат колективна спогодба. [Изм. 21]

(30)

Всяка извънсъдебна спогодба, постигната в контекста на представителен иск или въз основа на окончателно установително решение, следва да бъде одобрена от съответния съд или административен орган, за да се гарантира нейната законосъобразност и справедливост, като се вземат предвид интересите и правата на всички заинтересовани страни. На Спогодбите са обвързващи за всички страни, без да се засягат каквито и да било допълнителни права на обезщетение, които засегнатите отделни потребители се дава възможност да приемат или да откажат да бъдат обвързани от подобна спогодба може да имат съгласно правото на Съюза или националното право . [Изм. 22]

(31)

Осигуряването на информираност на потребителите за представителния иск е от решаващо значение за успеха му. Потребителите следва да бъдат информирани за висящия представителен иск, за факта, че практиката на търговеца се счита за нарушение на закона, за правата им след установяването на нарушение и за всякакви последващи действия, които следва да бъдат предприети от засегнатите потребители, особено за получаване на защита. Рисковете за репутацията, свързани с разпространяването на информация за нарушението, също са важни за възпирането на търговците, които нарушават правата на потребителите.

(32)

За да бъде ефективна, информацията трябва да бъде адекватна и пропорционална на обстоятелствата по случая. Търговецът — нарушител Държавите членки следва да гарантират, че съдът или административният орган може да изискват от страната, изгубила делото, да информира адекватно всички засегнати потребители за окончателните разпореждания окончателно решение относно разпорежданията и заповедите за защита, издадени издадено в рамките на производството по представителния иск, както и за спогодбата, а при спогодба, одобрена от съд или административен орган – и от двете страни . Такава информация може да бъде предоставена например на уебсайта на търговеца, в социалните медии, на онлайн места за търговия или в популярни вестници, включително тези, които биват разпространявани единствено чрез електронни средства за комуникация. Ако е възможно, потребителите следва да бъдат информирани поотделно чрез електронни писма или писма на хартиен носител. Тази информация трябва да се предоставя в достъпна форма за хората с увреждания при поискване. Страната, загубила делото, поема разходите за информирането на потребителя. [Изм. 23]

(32а)

Държавите членки следва да бъдат насърчавани да създадат безплатен национален регистър за представителни искове, което може допълнително да засили задълженията за прозрачност. [Изм. 24]

(33)

За да се повиши правната сигурност, да се избегне непоследователност при прилагането на правото на Съюза и да се увеличи ефективността и процесуалната ефикасност на представителните искове и евентуалните последващи искове за защита, установяването на нарушение или ненарушение , установено в окончателно решение, включително окончателно разпореждане съгласно настоящата директива, издадено от административен орган или съд, не следва да бъде предмет на повторни дела, свързани със същото нарушение от същия търговец, що се отнася до естеството на нарушението и неговия материалния, личен, времеви и териториален обхват, определен от това окончателно решение бъде обвързващо за всички страни, които участват в представителния иск . Окончателното решение не следва да засяга каквито и да било допълнителни права на обезщетение, които засегнатите потребители може да имат съгласно правото на Съюза или националното право. Обезщетението, получено чрез спогодбата, следва да бъде обвързващо за случаи, свързани с една и съща практика, един и същ търговец и едни и същи потребители . Когато иск за предприемане на мерки за отстраняване на продължаващите последици от нарушението, включително за предприемане на мерки за защита, е предявен в държава членка, различна от държавата членка, в която е издадено окончателно решение за установяване на това нарушение или ненарушение , решението следва да представлява оборима презумпция доказателство , че е било извършено или не нарушение в свързаните дела . Държавите членки гарантират, че окончателно решение на съд на една държава членка, в което се установява съществуването или несъществуването на нарушението за целите на евентуални други искове, с които пред техните национални съдилища се търси защита срещу същия търговец за същото нарушение, се счита за оборима презумпция . [Изм. 25]

(34)

Държавите членки следва да гарантират, че отделни искове за защита могат да се основават на окончателно установително решение, постановено по представителен иск. Следва да е възможно такива искове да се предявяват посредством бързи и опростени процедури.

(35)

Исковете за защита, основаващи се на установяване на нарушение чрез окончателно разпореждане или чрез окончателно установително решение относно отговорността на търговеца спрямо засегнатите потребители съгласно настоящата директива, не следва да бъдат възпрепятствани от националните правила относно давностните срокове. Предявяването на представителен иск трябва да води до спиране или прекъсване на давностните срокове за искове за защита на потребителите, засегнати от този представителен иск. [Изм. 26]

(36)

Представителните искове за издаване на разпореждания следва да се разглеждат с необходимата процесуална бързина. Исканията за разпореждания с временно действие следва винаги да се разглеждат по ускорена процедура, за да се предотврати причиняването на всякакви вреди или на допълнителни вреди вследствие от нарушението.

(37)

Доказателствата са важен елемент за установяване дали дадена практика представлява нарушение на закона, за установяване дали съществува риск от повторно нарушение, за определяне на потребителите, засегнати от нарушение, за вземане на решение относно мерките за защита и за адекватно информиране на потребителите, засегнати от представителен иск, относно текущото производство и окончателните резултати от него. От друга страна, отношенията между търговците и потребителите се характеризират с информационна асиметрия и необходимата информация може бъде в притежание изключително на търговеца, което я прави недостъпна за квалифицираната организация . Поради това квалифицираните организации следва да имат правото да поискат от компетентния съд или административен орган да разпореди на съответния търговец да разкрие доказателства, свързани с тяхната претенция или необходими за адекватно информиране на засегнатите потребители относно представителния иск, без да е необходимо те да посочват конкретни доказателства. Необходимостта от такова разкриване и неговия обхват и пропорционалност следва да бъдат внимателно преценени от съда или административния орган, сезиран с представителния иск, при вземане предвид на защитата на законните интереси на трети лица и при спазване на приложимите правила на равнището на Съюза и на национално равнище относно поверителността.

(38)

За да се гарантира ефективността на представителните искове, на търговците — нарушители следва да може да се налагат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за неспазване на окончателно решение, постановено по представителния иск.

(39)

Предвид факта, че представителните искове преследват публичен интерес, като защитават колективните интереси на потребителите, държавите членки следва да гарантират, че квалифицираните представителни организации не са възпрепятствани да предявяват представителни искове по настоящата директива поради разходите, свързани с процедурите. Въпреки това, при спазване на съответните условия съгласно националното право, това не следва да засяга факта, че страната, която изгуби производството по представителния иск, възстановява необходимите съдебни разноски, поети от спечелилата страна (принципът „загубилият плаща“). Съдът или административният орган обаче не следва да присъжда покриването на разноски на страната, загубила делото, които са ненужно направени или несъразмерни на иска. [Изм. 27]

(39а)

Държавите членки следва да гарантират, че се избягват резултативни хонорари и че възнаграждението на адвокатите и методът, чрез който то се изчислява, не създават стимули за съдебни спорове, които не са необходими от гледна точка на интереса на потребителите или на някоя от засегнатите страни и биха могли да попречат на потребителите да се възползват в пълна степен от представителния иск. Държавите членки, които предвиждат адвокатски хонорари според присъденото обезщетение, следва да гарантират, че тези такси не са пречка за получаването на пълна компенсация от страна на потребителите. [Изм. 28]

(40)

Сътрудничеството и обменът на информация , добри практики и опит между квалифицирани представителни организации от различни държави членки са доказали своята полезност при противодействието на презгранични нарушения. Осъществяването на мерки за изграждане на капацитет и за сътрудничество следва да продължи и тяхното приложно поле следва да бъде разширено, за да включи по-голям брой квалифицирани представителни организации в целия Съюз, така че да се увеличи използването на представителни искове с презгранични последици. [Изм. 29]

(41)

С цел ефективно справяне с нарушенията с презгранични последици следва да се гарантира взаимното признаване на процесуалната легитимация на квалифицираните организации, определени предварително в дадена държава членка да предявяват представителни искове в друга държава членка. Освен това квалифицираните организации от различни държави членки следва да могат да обединяват усилията си в рамките на единен представителен иск пред единна инстанция, като се спазват съответните правила относно компетентната юрисдикция. От съображения за ефикасност и ефективност дадена квалифицирана организация следва да може да предяви представителен иск от името на други квалифицирани организации, представляващи потребители от различни държави членки.

(41а)

За да се проучи възможността за провеждане на процедура на равнището на ЕС за презгранични представителни искове, Комисията следва да направи оценка на възможността за определяне на европейски омбудсман за колективно обезщетение. [Изм. 30]

(42)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. Ето защо настоящата директива следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи, включително с онези от тях, свързани с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на защита.

(43)

По отношение на законодателството в областта на околната среда настоящата директива взема предвид Конвенцията на ИКЕ на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус“).

(44)

Целите на настоящата директива, а именно създаването на механизъм за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, за да се гарантират високо равнище на защита на потребителите в целия Съюз и правилното функциониране на вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез действия, предприети изключително от държавите членки, но поради презграничните последици на представителните искове могат по-вероятно да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(45)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (6) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(46)

Целесъобразно е да се предвидят правила за прилагането на настоящата директива във времето.

(47)

Поради това Директива 2009/22/ЕО следва да бъде отменена,