—

Съгласно член 5, параграф 1 и член 5, параграф 2 ДЕС, ЕС действа единствено в границите на компетентността, която държавите членки са му предоставили. Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с Договорите, принадлежи на държавите членки;

—

Съгласно член 10a, параграф 6 от изменената Директива 2003/87/EC (2) компетентен да приеме обжалвания акт е не ответникът, а държавите членки.

—

Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви на обжалвания акт не излагат ясно и недвусмислено съображенията на ответника при изчисляването на интензивността на непреките емисии за отрасъла на жалбоподателите, което е определящият фактор за преценката дали даден отрасъл да бъде включен или изключен от приложение I към обжалвания акт;

—

Поради това неизпълнение на задължението да изложи мотивите си, жалбоподателите не били в състояние да защитят правата си, а Съдът — да упражни своето правомощие за контрол.

—

Съгласно член 5, параграф 3 ДЕС в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза;

—

Макар националните мерки, взети на основание член 10a, параграф 6 от Директива 2003/87/EC, да подлежат на контрол за държавна помощ, ответникът нарушил принципа на субсидиарност при съставянето на списък ex ante, ограничаващ отраслите или подотраслите, чиито разходи за непреки емисии могат да бъдат компенсирани, тъй като а) държавите членки могат най-добре да оценят реалния риск от изместване на въглеродни емисии за всеки промишлен отрасъл поради значителните непреки разходи, които действително възникват; и (b) ответникът приел приложение I без да обясни достатъчно защо е било необходимо да го направи.

—

Процедурата, довела до приемането на обжалвания акт, не е прозрачна в ключовите си аспекти, и по-конкретно: (a) ответникът не разкрил какви данни е използвал, за да изчисли интензивността на непреките емисии за отрасъла на жалбоподателите нито в обжалвания акт, нито в придружаващата оценка на въздействието; (b) ответникът не дал обяснения, които подкрепят неговите оценки по въпроса кои подотрасли имат най-голям потенциал за електрифициране;

—

В процедурата по приемане на обжалвания акт ответникът отказал да уведоми заинтересованите страни как ще бъде изчислена интензивността на техните непреки емисии и как ще се прилага критерият за електрифицирането, с което възпрепятствал възможността им за каквато и да било дискусия по същество с него през периода на консултации;

—

Ето защо ответникът не изпълнил задължението си по член 15 ДФЕС и член 11 ДЕС да осигури прозрачност на процедурата, довела до приемането на приложение I към обжалвания акт.

—

В контекста на своето право на преценка при извършването на сложни преценки от икономически и социален характер ответникът трябва да е в състояние да докаже, че е преценил всички релевантни фактори и обстоятелства около положението, което обжалваният акт цели да регулира. Той допуснал редица явни грешки в преценката, изключвайки отрасъла на жалбоподателите от списъка на допустимите отрасли от приложение I към обжалвания акт, по-специално като (a) не се аргументирал и не обосновал въвеждането на два допълнителни прага за допустимост; (b) не взел предвид релевантните и пълни данни за потреблението на електроенргия в отрасъла на жалбоподателите, което довело до подценяване на интензивносттта на непреките емисии в този отрасъл и до изключването му от приложение I; (c) без да се обоснове, не взел предвид представените от жалбоподателите доказателства; и (d) що се отнася до качествената оценка, оценил неправилно заместимостта на горивото/електричеството в отрасъла и не се обосновал защо неговите подотрасли не са включени в приложение I въз основа на този критерий.

—

Член 10a, параграф 6 от Директива 2003/87/EО изисква преценката на отрасълите да се извършва въз основа на критерия за „реалния риск“ от изместване на въглеродни емисии;

—

Ответникът приложил друг критерий, а именно този за „значителния риск“. Така той използвал неправилен и неправомерен критерий.

—

Ответникът нарушил принципа на пропорционалност, тъй като: (a) не се е стремил да постигне законната цел, която е да насърчи икономически ефективна декарбонизация на икономиката, като енергоемките отрасли инвестират в енергийна ефективност, вместо да пренасочват производството си в трети държави; (b) поставил прекомерна тежест върху изключените отрасли, когато по-малко обременяващи решения (като определяне на максимални нива на подпомагане или механизми за обвързване с условия) биха изпълнили целите на обжалвания акт поне по същия начин; и (c) разкрил основната информация от своята оценка на допустимите отрасли едва четири дни преди публикуването на обжалвания акт на 25 септември 2020 г., което само по себе си е само малко повече от три месеца преди изтичането на приложимите понастоящем Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на СТЕ. По този начин ответникът нарушил член 5, параграф 4 ДЕС.