—

да отмени решението от 20 юни 2019 г., с което се отхвърля жалбата ѝ за психически тормоз,

—

да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 100 000 EUR за неимуществени вреди, заедно с лихва по законния лихвен процент, считано от датата на обявяване,

—

да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000 EUR за пропуснати ползи, заедно с лихва по законния лихвен процент, считано от датата на обявяване на съдебното решение до пълното изплащане на обезщетението,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на правото на безпристрастно, справедливо и грижливо разглеждане на случая и неизпълнение на задължението за мотивиране, доколкото: (i) комисията, която проверява твърденията ѝ за психически тормоз, (a) не разглежда случая безпристрастно, справедливо и грижливо, а проявява или създава впечатление, че проявява пристрастие към лицата, сочени за извършители на тормоза, и изопачава или не взема предвид някои факти и доказателства, и (б) не се мотивира, и (ii) като се съобразява с доклада на комисията, председателят на ЕИБ възпроизвежда същите пороци и в оспорваното решение.

2.

Второ основание: грешка в преценката и нарушение на Етичния кодекс на ЕИБ и Политиката на ЕИБ относно защитата на достойнството на работното място, доколкото: (i) поведението спрямо жалбоподателката от страна на лицата, сочени за извършители на тормоза, се е изразявало в устни и писмени актове, било е нередно, осъществявало се е неколкократно в продължение на известно време и е било унизително, (ii) като не окачествява спорните актове като психически тормоз както поотделно, така и като цяло, комисията допуска грешка в преценката на фактите и се произнася в нарушение на Етичния кодекс на персонала и Политиката относно защитата на достойнството на работното място, и (iii) като се съобразява с доклада на комисията, председателят на ЕИБ незаконосъобразно приема, че не е извършен тормоз спрямо жалбоподателката, и

3.

Трето основание: нарушение на правото на изслушване и правото на поверителност, доколкото (i) жалбоподателката не получава възможност да представи становището си относно (a) съдържанието на изявленията, дадени пред комисията от лицата, сочени за извършители на тормоза, и от свидетелите, нито относно (б) останалите документи, които комисията взема предвид в доклада си, за да формулира своите препоръки до председателя на Банката, и (ii) комисията прави своите изводи и ги споделя с трети лица, преди да даде възможност на жалбоподателката да представи становище по тях, тоест преди да приеме окончателно доклада си, и (iii) като се съобразява с доклада на комисията, председателят на ЕИБ възпроизвежда същите пороци и в оспорваното решение.

В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателката поддържа, че: