1.   

подчертава ролята на инструментите с „мека сила“ на Източното партньорство, например въвеждането на безвизов режим на пътуване, за да се поддържа политическата мотивация за реформи, и отбелязва постигнатия от държавите напредък в изпълнението на 20-те цели за 2020 г., като в момента се обсъждат новите насоки за следващото десетилетие до 2030 г.;

2.   

отбелязва успеха на инициативата за Източното партньорство за подкрепа на асоциираните към ЕС държави да ускорят изпълнението на реформите и да постигнат по-задълбочена политическа и икономическа интеграция с ЕС;

3.   

подчертава, че днес се намираме в решаващ момент, в който трябва да добавим нови, допълнителни дългосрочни инструменти в стратегията си да помогнем на по-напредналите държави от Източното партньорство да запазят мотивацията и импулса за реформи през следващото десетилетие до 2030 г.; също така подчертава, че ЕС трябва да усъвършенства и реформира своите инструменти на политиката, за да бъде в съответствие с напредъка, постигнат от източните ни партньори;

4.   

отправя искане да бъде започната дискусия относно ориентирана към бъдещето стратегическа програма на Източното партньорство за следващото десетилетие, за да се постигне напредък в насърчаването на по-амбициозно използване на диференциацията и принципите „повече за повече“ и „по-малко за по-малко“, както и за да се представи нова водеща инициатива – стратегията „Трио плюс“ за 2030 г.;

5.   

предлага чрез „процеса европейско трио“ стратегията „Трио плюс“ за 2030 г. да въведе по-задълбочени интеграционни инструменти за ЕС и неговите асоциирани държави, както беше направено чрез Берлинския процес, започнал през 2014 г., чиято цел беше да укрепи водещата роля на ЕС и коалицията на единомислещи държави – членки на ЕС, за интегрирането на държавите от Западните Балкани в ЕС; освен това предлага активна политика на ЕС за отворени врати за онези държави от Източното партньорство, които постигат значителен и ценен напредък;

6.   

настоятелно призовава стратегията „Трио плюс“ за 2030 г. да бъде амбициозен европейски геополитически инструмент, който използва ново поколение институции, политики и устойчиви споразумения за търговия и стабилизиране и техните инструменти (Групата на ЕС за подкрепа за тройката, Инвестиционната платформа за тройката, Европейският зелен пакт, Цифрова Европа, Съхраняване на европейския начин на живот и европейската демокрация, споразуменията за оценка на съответствието и приемане (СОСП), програмата за свързаност, трансевропейската мрежа, „Хоризонт 2020“, конференцията за бъдещето на Европа и други инициативи на ЕС);

7.   

подчертава, че по-нататъшните пречки пред демокрацията, реформите и принципите на правовата държава, както и подкопаването на европейската ориентация на тройката държави ще изложат на опасност стратегията „Трио плюс“ за 2030 г., както е описано по-горе;

8.   

подчертава, че стратегията „Трио плюс“ за 2030 г. следва да допълва инструментите на Източното партньорство, че целта ѝ няма да бъде да замени съществуващите инициативи в тази област, както и че тя ще допринесе за дискусията как политиката в областта на Източното партньорство да стане по-ефективна;

9.   

предлага по-всеобхватен и разширен формат „трио + 1“ с участието на Армения – въз основа на принципите и позициите, потвърдени в Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Армения;

10.   

отбелязва, че успешното изпълнение на реформите на ЕС за интеграция от страна на асоциираните към ЕС държави ще създаде нови стимули за останалите държави от Източното партньорство да изберат амбициозен път към европейска интеграция;

11.   

подчертава, че стратегията „Трио плюс“ за 2030 г., подкрепена от „процеса европейско трио“, ще окаже голямо и положително преобразяващо въздействие върху мнението на обикновените хора в Русия, като им помогне в техния стремеж към отворена демократична европейска държава;

12.   

призовава спешно да бъдат разработени съвместни механизми за справяне с хибридните заплахи от страна на Кремъл, които подкопават единството и сигурността на ЕС в онези държави от Източното партньорство, целящи сближаване с ЕС;

13.   

отбелязва, че успехът на Източното партньорство с включването на „процеса европейско трио“ и стратегията „Трио плюс“ за 2030 г. ще бъде от решаващо значение както за държавите от Източното съседство, така и за ЕС, тъй като това е най-добрият принос за създаването на една Европа, която е „цяла, свободна и мирна“; отбелязва също така, че този успех ще премахне разделителните линии на европейския континент, които все още отделят държавите от Източното партньорство от останалата част на ЕС;

14.   

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на председателя на Европейския парламент, на Европейския съвет, на Европейската комисия, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, и на източноевропейските държави партньори.