Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 22020P0424(05)

Резолюция на Парламентарната асамблея Евронест относно бъдещето на стратегията „Трио плюс“ за 2030 г.: изграждане на бъдещето на Източното партньорство 2020/C 134/05

OB C 134, 24.4.2020, p. 22–24 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

24.4.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 134/22


РЕЗОЛЮЦИЯ

на Парламентарната асамблея Евронест относно бъдещето на стратегията „Трио плюс“ за 2030 г.: изграждане на бъдещето на Източното партньорство

(2020/C 134/05)

ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ ЕВРОНЕСТ,

като взе предвид учредителния акт на Парламентарната асамблея Евронест от 3 май 2011 г. и съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство от 24 ноември 2017 г.,

като взе предвид споразуменията за асоцииране между ЕС, от една страна, и Грузия, Молдова и Украйна, от друга страна, по-специално задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ),

като взе предвид съвместния работен документ на службите на Европейската комисия и на Европейската служба за външна дейност от 9 юни 2017 г., озаглавен „Източно партньорство – 20 цели за 2020 г.: съсредоточаване върху ключовите приоритети и осезаемите резултати“,

като взе предвид член 9, параграф 3 от Правилника за дейността,

А.

като има предвид, че ЕС доказа своята огромна преобразяваща сила чрез политиката на разширяване, както беше потвърдено от успеха на държавите от Централна и Източна Европа в тяхното развитие от посттоталитарни регулирани икономики към европейски демокрации чрез процеса на интеграция в ЕС;

Б.

като има предвид, че в Украйна, Грузия и Молдова вече е постигнат значителен напредък в реформите и хармонизирането на националните законодателства със стандартите на ЕС;

В.

като има предвид, че тази преобразуваща сила на разширяването следва да бъде използвана в държавите от Западните Балкани и в държавите от Източното партньорство, които желаят да се присъединят към ЕС;

Г.

като има предвид, че процесът на разширяване на ЕС има потенциални ползи за държавите от Източното партньорство и би бил от полза за ЕС, тъй като, както отбеляза членът на Европейската комисия г-н ѝ. Хан – „Трябва да сме по-находчиви в износа на стабилност. В противен случай Европа ще продължава да внася нестабилност“;

Д.

като има предвид, че тази година се отбелязва десетата годишнина от Източното партньорство, което доказа ефективността си като инструмент за предоставяне на съобразена с нуждите подкрепа, основана на принципите „повече за повече“ и „по-малко за по-малко“ във връзка с изпълнението на реформите;

Е.

като има предвид, че политиката в областта на Източното партньорство е съобразена с условията концепция за сътрудничество за всички шест държави – Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна – и че по-нататъшният напредък на тези държави по пътя към Европа зависи от спазването на европейските ценности и стандарти, към които те са поели ангажимент;

Ж.

като има предвид, че подписването на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство и ратифицирането му от арменския парламент през април 2018 г. се разглеждат като доказателство, че съществува алтернатива за осъществяване на засилено и стратегически укрепено партньорство между Армения и ЕС;

З.

като има предвид, че според доклада на Международния институт за демокрация и електорална подкрепа „Състояние на демокрацията в световен мащаб през 2019 г.“„Армения е единствената държава в Европа, която е преминала от хибриден режим през 2017 г. към демокрация през 2018 г.“;

И.

като има предвид, че държавите от Източното партньорство, особено тези, които показват желание да се присъединят към ЕС, продължават да се сблъскват с агресивни хибридни заплахи от страна на Кремъл, който цели да ги задържи в сферата на своето влияние и да възпрепятства процеса на интеграция в ЕС, като не им позволява да станат успешни европейски държави;

Й.

като има предвид, че международната обстановка по отношение на сигурността и свързаното с правата на човека измерение са изправени пред огромни предизвикателства, свързани с динамичната променяща се международната система;

1.   

подчертава ролята на инструментите с „мека сила“ на Източното партньорство, например въвеждането на безвизов режим на пътуване, за да се поддържа политическата мотивация за реформи, и отбелязва постигнатия от държавите напредък в изпълнението на 20-те цели за 2020 г., като в момента се обсъждат новите насоки за следващото десетилетие до 2030 г.;

2.   

отбелязва успеха на инициативата за Източното партньорство за подкрепа на асоциираните към ЕС държави да ускорят изпълнението на реформите и да постигнат по-задълбочена политическа и икономическа интеграция с ЕС;

3.   

подчертава, че днес се намираме в решаващ момент, в който трябва да добавим нови, допълнителни дългосрочни инструменти в стратегията си да помогнем на по-напредналите държави от Източното партньорство да запазят мотивацията и импулса за реформи през следващото десетилетие до 2030 г.; също така подчертава, че ЕС трябва да усъвършенства и реформира своите инструменти на политиката, за да бъде в съответствие с напредъка, постигнат от източните ни партньори;

4.   

отправя искане да бъде започната дискусия относно ориентирана към бъдещето стратегическа програма на Източното партньорство за следващото десетилетие, за да се постигне напредък в насърчаването на по-амбициозно използване на диференциацията и принципите „повече за повече“ и „по-малко за по-малко“, както и за да се представи нова водеща инициатива – стратегията „Трио плюс“ за 2030 г.;

5.   

предлага чрез „процеса европейско трио“ стратегията „Трио плюс“ за 2030 г. да въведе по-задълбочени интеграционни инструменти за ЕС и неговите асоциирани държави, както беше направено чрез Берлинския процес, започнал през 2014 г., чиято цел беше да укрепи водещата роля на ЕС и коалицията на единомислещи държави – членки на ЕС, за интегрирането на държавите от Западните Балкани в ЕС; освен това предлага активна политика на ЕС за отворени врати за онези държави от Източното партньорство, които постигат значителен и ценен напредък;

6.   

настоятелно призовава стратегията „Трио плюс“ за 2030 г. да бъде амбициозен европейски геополитически инструмент, който използва ново поколение институции, политики и устойчиви споразумения за търговия и стабилизиране и техните инструменти (Групата на ЕС за подкрепа за тройката, Инвестиционната платформа за тройката, Европейският зелен пакт, Цифрова Европа, Съхраняване на европейския начин на живот и европейската демокрация, споразуменията за оценка на съответствието и приемане (СОСП), програмата за свързаност, трансевропейската мрежа, „Хоризонт 2020“, конференцията за бъдещето на Европа и други инициативи на ЕС);

7.   

подчертава, че по-нататъшните пречки пред демокрацията, реформите и принципите на правовата държава, както и подкопаването на европейската ориентация на тройката държави ще изложат на опасност стратегията „Трио плюс“ за 2030 г., както е описано по-горе;

8.   

подчертава, че стратегията „Трио плюс“ за 2030 г. следва да допълва инструментите на Източното партньорство, че целта ѝ няма да бъде да замени съществуващите инициативи в тази област, както и че тя ще допринесе за дискусията как политиката в областта на Източното партньорство да стане по-ефективна;

9.   

предлага по-всеобхватен и разширен формат „трио + 1“ с участието на Армения – въз основа на принципите и позициите, потвърдени в Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Армения;

10.   

отбелязва, че успешното изпълнение на реформите на ЕС за интеграция от страна на асоциираните към ЕС държави ще създаде нови стимули за останалите държави от Източното партньорство да изберат амбициозен път към европейска интеграция;

11.   

подчертава, че стратегията „Трио плюс“ за 2030 г., подкрепена от „процеса европейско трио“, ще окаже голямо и положително преобразяващо въздействие върху мнението на обикновените хора в Русия, като им помогне в техния стремеж към отворена демократична европейска държава;

12.   

призовава спешно да бъдат разработени съвместни механизми за справяне с хибридните заплахи от страна на Кремъл, които подкопават единството и сигурността на ЕС в онези държави от Източното партньорство, целящи сближаване с ЕС;

13.   

отбелязва, че успехът на Източното партньорство с включването на „процеса европейско трио“ и стратегията „Трио плюс“ за 2030 г. ще бъде от решаващо значение както за държавите от Източното съседство, така и за ЕС, тъй като това е най-добрият принос за създаването на една Европа, която е „цяла, свободна и мирна“; отбелязва също така, че този успех ще премахне разделителните линии на европейския континент, които все още отделят държавите от Източното партньорство от останалата част на ЕС;

14.   

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на председателя на Европейския парламент, на Европейския съвет, на Европейската комисия, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, и на източноевропейските държави партньори.


Top