Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2020/C 115/03)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (1).

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„GAILLAC“

PDO-FR-A0502-AM03

Дата на съобщението: 19.12.2019 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1.   Позоваване на Официалния географски кодекс

В глава 1, дял IV, точка 1, букви а) и б), след „Tarn“ се добавят думите „въз основа на официалния географски кодекс за 2019 г.“

Географският район се позовава на действащата редакция на официалния географски кодекс, издаван всяка година от Института по статистика и икономически изследвания (INSEE). Периметърът на географския район не се променя.

Изменението не засяга единния документ.

2.   Редакционно изменение

В глава 1, дял IV, точка 1, буква б) се добавя общината „Bellegarde-Marsal“ и се заличават общините „Bellegarde“ и „Marsal“.

Това изменение е следствие от сливането на две общини. Географският район не се изменя.

Съответно се изменя точка 6 от единния документ.

3.   Обособен парцелиран район

В глава 1, дял IV, точка 2 се добавят думите „и 18—19 юни 2019 г.“ след „6 ноември 2014 г.“

Това изменение има за цел да се добавят датите на приемане от компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район, ограничен в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне — в рамките на географския район на производство — на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Изменението не засяга единния документ.

4.   Движение между лицензирани складодържатели

В глава 1, дял IX, точка 5 се заличава буква б) относно датата на пускане в движение на вината между лицензираните складодържатели.

Изменението не засяга единния документ.

5.   Преходна мярка

В глава 1, дял XI точка 4 се заличава.

Това изменение е следствие от заличаването на преходна мярка, чийто срок е изтекъл.

Това изменение не засяга единния документ.

6.   Данни за INAO (Национален институт по въпросите на произхода и качеството)

В глава 3, дял II община „Montreuil sous-bois“ се заменя с община „Montreuil“.

Целта на изменението е да се вземе предвид промяната в името на общината.

Изменението не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1.   Наименование на продукта

Gaillac

2.   Вид географско означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3.   Категории лозаро-винарски продукти

1.

Вино

5.	Качествени пенливи вина

6.	Качествени ароматизирани пенливи вина

4.   Описание на виното или вината

Бели тихи вина

Минималното естествено алкохолно съдържание на белите тихи вина в обемни проценти е 10,5 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари (партиди вино, продавани в наливен вид или в опаковки) е ≤ 4 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на тези вина не надвишава 13 %.

Вината се характеризират с плодови и флорални аромати и умерена киселинност. Могат да използват обозначението „primeur“ (младо), като в такъв случай са винифицирани, за да се консумират бързо през месеците, следващи производството им.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Бели тихи вина с обозначение „doux“ (сладко)

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на белите тихи вина с обозначение „doux“ е 12,5 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари е ≥ 45 g/l (партиди вино, продавани в наливен вид, или партиди вино в опаковки).

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на тези вина не надвишава 15 %.

Често тези вина развиват аромати на узрели ябълки, на круши и на екзотични плодове, като могат да бъдат съхранявани до 5 години.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	10
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Бели тихи вина с обозначение „vendanges tardives“ (късен гроздобер)

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на белите тихи вина с обозначение „vendanges tardives“ е 17 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари (партиди в опаковки) ≥ 100g/l.

Тези вина развиват аромати на сушени или захаросани плодове или медени нотки. Балансът между киселинност, алкохол и плътност дава на вината възможност да станат по-комплексни в течение на годините.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	11
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Червени тихи вина

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината е 11 %.

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на вината с обозначение „primeur“ е 10,5 %.

Съдържанието на ферментируеми захари във вината с естествено алкохолно съдържание в обемни проценти ≤ 14 % (партиди, продавани в наливен вид или в опаковки) е ≤ 2,5 g/l.

Съдържанието на ферментируеми захари във вината с естествено алкохолно съдържание в обемни проценти > 14 % (партиди, продавани в наливен вид или в опаковки) е ≤ 4 g/l.

Съдържанието на ферментируеми захари във вината с обозначение „primeur“ (партиди в опаковки) е ≤ 2 g/l.

Съдържанието на ябълчена киселина в партидите вина, готови да се продават в наливен вид или в опаковки, е ≤ 0,4 g/l.

Съдържанието на летливи киселини в партидите вино, продавани в наливен вид, които могат да се ползват с обозначението „primeur“, е ≤ 10,2 meq/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 13,5 %.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината с обозначение „primeur“ не надвишава 13 %.

Вкусът на вината често се характеризира с аромати на червени плодове и с нотки на подправки. Усещат се танините, които им придават структура и плътност при отлежаването. Приятни са и когато се пият млади и притежават добра способност за отлежаване.

Вината с обозначение „primeur“ са балансирани и се характеризират с плодови аромати, които съчетават лекота и финес на мириса, и се произвеждат изключително от сорта gamay N.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Тихи вина розе

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на тихите вина розе е 11 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари (партиди вино, продавани в наливен вид или в опаковки) е ≤ 4 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 13,5 %.

Вината розе имат повече или по-малко наситен черешовочервен цвят. Те притежават плодови аромати и приятна свежест.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Пенливи вина

Минималното естествено алкохолно съдържание на пенливите вина в обемни проценти е 9 %.

Съдържанието на ферментируеми захари в пенливите вина, приготвени посредством вторична ферментация в бутилката (след образуването на пяната и при необходимост след добавянето на експедиционен ликьор), е < 50 g/l.

В случай на обогатяване на мъстта общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надхвърля 13 %.

Пенливите вина, приготвени посредством вторична ферментация в бутилката, притежават преобладаващо кисела структура, която придава на вината свежест и финес. Тази киселинност се съчетава с плодови нотки.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Пенливи вина с обозначение „méthode ancestrale“ (древен метод)

Пенливите вина с обозначение „méthode ancestrale“ са качествени ароматни пенливи вина.

Пенливите вина с обозначение „méthode ancestrale“ имат фини балончета и обилна пяна. Те са богати на ароматни нотки, които може да напомнят на ябълка, характерни за сорта mauzac B.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	8
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Пенливи вина с обозначение „doux“ (сладко)

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на пенливите вина с обозначението „doux“ е 11 %.

След образуването на пяна съдържанието им на ферментируеми захари е ≥ 50 g/l, а съдържанието им на свободен серен диоксид е по-малко или равно на 25 mg/l.

В случай на обогатяване на мъстта общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надхвърля 14 %.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	7
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)	25

Аналитичните характеристики, които не са посочени, са в съответствие с определените в нормативната уредба на ЕС.

5.   Лозаро-винарски практики

а.   Основни енологични практики

Гъстота и разстояние

Агротехническа практика

Лозовите масиви са с минимална гъстотата на насажденията от 4000 растения на хектар, като междуредието не може да превишава 2,5 метра.

Разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,8 метра.

При лозите с чашовидна формировка междуредието не може да превишава 2,2 метра.

При засадените на тераси лозови масиви площта на едно растение е по-малка или равна на 2,5 квадратни метра.

Резитба на лозята

Агротехническа практика

Лозите се подрязват:

—	било по метода на късата резитба (чашовидна формировка или формировка кордон Роая), било по метода единичен Гюйо с най-много 12 очи на растение;

—	било по метода двоен Гюйо (наречена „tirette“) с най-много 10 очи на растение.

Какъвто и да е начинът на резитба, броят на плодните пръчки за година на растение, след периода на цъфтене (фенологичен стадий 23 по Lorenz), е по-малък или равен на 10.

Напояване

Агротехническа практика

Напояването може да бъде разрешено.

Специални разпоредби относно беритбата

Агротехническа практика

Червените вина, които могат да се ползват с обозначение „primeur“, и пенливите вина, които могат да се ползват с обозначение „méthode ancestrale“, се произвеждат от набрано на ръка грозде.

Вината, които могат да се ползват с обозначение „vendanges tardives“, се произвеждат от набрано на ръка грозде при неколкократни последователни беритби.

Специални разпоредби относно транспортирането на набраното грозде

Агротехническа практика

В съдовете, в които се събира гроздето, предназначено за производството на червени вина, които могат да се ползват с обозначение „primeur“, и на пенливи вина, които могат да се ползват с обозначение „méthode ancestrale“, височината на набраното гроздето достига най-много 0,60 метра при транспортирането му от лозовия масив до помещенията за винопроизводство.

Използване на активен въглен за енологична употреба

Ограничение, приложимо при приготвянето на виното

При приготвянето на вината розе не се допуска използването на активен въглен за енологична употреба, независимо дали самостоятелно или в приготвени смеси.

Обогатяване

Специфична енологична практика

Техниките за обогатяване чрез извличане са разрешени за червените вина, като максималният дял на частична концентрация спрямо използваните обеми е определен на 10 %;

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава:

—	13 % за белите тихи вина

—	13 % за пенливите вина (в случай на обогатяване на мъстта)

—	13 % за червените вина, които могат да се ползват с обозначението „primeur“

—	13,5 % за червените вина и за вината розе

—	14 % за пенливите вина, които могат да се ползват с обозначението „doux“ (в случай на обогатяване на мъстта).

—	15 % за белите тихи вина, които могат да се ползват с обозначението „doux“.

б.   Максимални добиви

Бели тихи вина и пенливи вина

72 хектолитра от хектар

Бели тихи вина с обозначение „doux“ и пенливи вина с обозначение „doux“

54 хектолитра от хектар

Бели тихи вина с обозначение „vendanges tardives“ (късен гроздобер)

25 хектолитра от хектар

Тихи вина — червени и розе

66 хектолитра от хектар

6.   Определен географски район

Брането на гроздето, винификацията и приготвянето на белите тихи вина, брането на гроздето, винификацията, приготвянето, съзряването и опаковането на пенливите вина и на белите тихи вина, които могат да се ползват с обозначението „vendanges tardives“, се извършват на територията на следните общини от департамент Тарн: Alos, Amarens, Andillac, Aussac, Bernac, Bournazel, Brens, Broze, Busque, Les Cabannes, Cadalen, Cahuzac-sur-Vère, Campagnac, Carlus, Castanet, Castelnau-de-Lévis, Castelnau-de-Montmiral, Cestayrols, Combefa, Cordes-sur-Ciel, Coufouleux, Donnazac, Fayssac, Fénols, Florentin, Frausseilles, Gaillac, Giroussens, Itzac, Labastide-de-Lévis, Labessière-Candeil, Lagrave, Larroque, Lasgraisses, Lisle-sur-Tarn, Livers-Cazelles, Loubers, Loupiac, Milhavet, Montans, Montels, Mouzieys-Panens, Noailles, Parisot, Peyrole, Puycelci, Rabastens, Rivières, Rouffiac, Saint-Beauzile, Saint-Marcel-Campes, Saint-Sulpice, Sainte-Cécile-du-Cayrou, Sainte-Croix, Salvagnac, Senouillac, Souel, Técou, Tonnac, Le Verdier, Vieux, Villeneuve-sur-Vère, Vindrac-Alayrac, Virac.

Брането на гроздето, винификацията и приготвянето на вината розе, брането на гроздето, винификацията, приготвянето и съзряването на червените вина се извършват на територията на следните общини от департамент Тарн: Alos, Amarens, Andillac, Arthès, Aussac, Bellegarde-Marsal, Bernac, Bournazel, Brens, Broze, Busque, Les Cabannes, Cadalen, Cahuzac-sur-Vère, Cambon, Campagnac, Carlus, Castanet, Castelnau-de-Lévis, Castelnau-de-Montmiral, Cestayrols, Combefa, Cordes-sur-Ciel, Coufouleux, Cunac, Donnazac, Fayssac, Fénols, Florentin, Frausseilles, Fréjairolles, Gaillac, Giroussens, Itzac, Labastide-de-Lévis, Labessière-Candeil, Lagrave, Larroque, Lasgraisses, Lisle-sur-Tarn, Livers-Cazelles, Loubers, Loupiac, Milhavet, Montans, Montels, Mouzieys-Panens, Mouzieys-Teulet, Noailles, Parisot, Peyrole, Puycelci, Rabastens, Rivières, Rouffiac, Saint-Beauzile, Saint-Grégoire, Saint-Juéry, Saint-Marcel-Campes, Saint-Sulpice, Sainte-Cécile-du-Cayrou, Sainte-Croix, Salvagnac, Senouillac, Souel, Técou, Tonnac, Le Verdier, Vieux, Villeneuve-sur-Vère, Vindrac-Alayrac, Virac.

7.   Основни сортове

Fer N - Fer Servadou, Braucol, Mansois, Pinenc

Len de l’El B - Loin de l’Oeil

Ondenc B

Prunelard N

Syrah N - Shiraz

Muscadelle B

Mauzac B

Duras N

8.   Описание на връзката или връзките

Тихи вина

Океанският климат благоприятства растежа на лозите през пролетта и способства за меката зима, като така се ограничават рисковете от големи слани. Средиземноморското влияние, което води до сухи и горещи лета и есени, благоприятства равномерно и оптимално узряване на гроздето при умерен недостиг на вода през лятото. Топлият и сух вятър „Autan“, обикновено силен, играе важна роля през целия вегетативен цикъл на лозите, като ускорява по-специално развиването на пъпките, цъфтежа и съзряването. Той може да бъде много силен в началото на есента, като топлото му и изсушаващо влияние благоприятства зреенето на гроздето и ограничава развиването на болести. От средата на септември редуването на хладни и често влажни нощи с топли дни благоприятства развитието на Botrytis cinerea и на „благородна плесен“ на все още необраните парцели. В началото на есента вятърът „Autan“ може да духа силно. В месестата част на все още ненабраните зърна се извършва бърза концентрация на захари и на киселини. Това презряло грозде с въпросната концентрация, постигната чрез естественото му стафидиране на самата лоза благодарение на вятъра „Autan“ или посредством образуването на „благородна плесен“, се бере при неколкократни последователни беритби на ръка, извършвани късно в сравнение с брането на гроздето, от което се произвеждат сладките бели вина. От него се произвеждат вината с обозначение „vendanges tardives“.

Късното настъпване на първите студове благоприятства процеса на лигнификация (вдървесиняване) на растенията.

В съответствие с практиките и познаването на средата, в обособения парцелиран район, приспособен към всяка географска единица, се отдава предпочитание на почвите с добър дренаж и лесно затопляне, като се изключват местата, които са студени и застрашени от слани поради своето изложение, както и най-плодородните райони.

На тези места сортовете mauzac B и mauzac rose Rs, произхождащи от лозовия масив Gaillac, могат да проявят качествата си, които ги правят подходящи за приготвяне на сухи бели тихи вина. От тях се произвеждат нежни вина със слаба киселинност и с приятен ябълков аромат. Върху склоновете с добро изложение гроздето може да придобие високо съдържание на захари, когато се остави да презрее.

Сортът len de l’el B произхожда също от лозовия масив Gaillac; няма свидетелства за присъствието му в други лозови масиви. Той придава финес и аромат на белите вина и е основният сорт, използван при производството на вина от късен гроздобер. Всъщност под въздействието вятъра „Autan“ или на благородната плесен това грозде може да достигне висока концентрация чрез естествено стафидиране във всички природни области, съставляващи географския район на наименованието. Сортовият състав, предназначен за производството на белите вина, се допълва от сорта ondenc B, някога широко разпространен в Югозападна Франция, но оцелял единствено в лозовия масив „Gaillac“ поради приятния си вкус и добрата си способност за постигане на концентрация на самата лоза.

В сортовия състав, предназначен за производството на червени вина и на вина розе, се отдава предпочитание също на оригиналните и местни или регионални сортове като сорта duras N, вероятно произхождащ от Gaillac и присъстващ изключително в този лозов масив, както и като сорта fer N, произхождащ от Югозападна Франция, или като цитирания от доктор Гюйо през 1868 г. сорт prunelard N — сорт от Gaillac, който престава да бъде отглеждан през XX век и е реабилитиран в края на 90-те години.

Богатството на лозовия масив „Gaillac“ се дължи на разположението му на климатичен кръстопът и на разнообразието на геологичните и почвените характеристики. Като земя на кръстопът географският район е събрал на едно място оригинални и основно местни сортове, подбрани и запазени поколение след поколение и заемащи предпочитана екологична ниша в тази естествена среда. Производителите са овладели този сортов състав, като са адаптирали уменията си, по-специално посредством използването на начини на резитба и на кордонна подпорна конструкция, които позволяват добро разпределение на гроздовете, и така са успели да запазят лозарството.

Уменията им проличават и във владеенето на техниките, които им позволяват да извлекат най-доброто от гроздето, като приспособят или съхранят във времето техниките си на винификация. При червените вина се е утвърдило използването на период на съзряване след ферментацията, за да се получи вино с по-комплексни аромати, но най-вече с цел постигане на плътност и мекота на танините, по-специално с използването на оригинален, но непретенциозен сортов състав. За постигането на тези цели в продуктовата спецификация се определя минимален период на съзряване до 1 февруари в годината след годината на реколтата.

Вината с обозначение „vendanges tardives“ съзряват най-малко до 15 май на 2-та година след годината на реколтата, като най-малко 2 месеца от този период са в бутилка. Този дълъг период на съзряване благоприятства постигането на балансиран вкус на вината и развиването на комплексния им аромат. С цел запазване на тези характеристики и на спецификата на продукта, а оттам — и на неговата репутация, вината се опаковат в географския район. Всички партиди от вината, които могат да се ползват с обозначението „vendanges tardives“, се подлагат на системни проверки в края на периода на съзряването в географския район.

Пенливи вина

Поколение след поколение производителите са развили умения за производството на пенливи вина, използвайки различни техники на винификация. Определената като „méthode ancestrale“ (древен метод) техника се основава на овладяването на явлението ферментация на бутилираните вина в изби. Тези вина се приготвят изключително от сортовете mauzac B и mauzac rose Rs — сортове, известни със способността си да образуват обилна пяна и с фините получени балончета. Презрялото грозде от тези сортове в лозята, разположени на склонове с добро изложение, дава възможност за приготвянето на сладки пенливи бели вина.

След като овладели този първи метод, производителите са го доразвили чрез добавяне на вторична ферментация в бутилката, като така са се насочили към производството на по-сухи вина, спазвайки оригиналните териториални практики относно състава на ферментационната смес. И накрая продължителното съзряване „върху летви“ (в бутилки, разположени хоризонтално върху дървени летви) допринася за добро образуване на пяна и за развитието на комплексни плодови аромати.

Вината от този лозов масив на повече от 2000 години се изнасят, като се транспортират по реките Тарн и Гарона, за което свидетелстват следите от амфори от общината Монтанс, откривани от Южна Испания до северните части на Шотландия. Когато бенедиктинците основават абатството Сен Мишел, те избират местата с най-благоприятно разположение за производството на вино, развиват забележителни умения в организирането на търговска мрежа по река Тарн и издълбават голяма мрежа от изби. Виното е спускано по река Тарн, след което — по река Гарона към пристанището в Бордо и е поемало по пътищата, за да завладее Франция и Северна Европа. През 1253 г. Ричард III, крал на Англия, поръчва да му бъдат изпратени 20 бъчви от виното „Gaillac“. Известността на вината от лозовия масив „Gaillac“ нараства с времето. Така в периода от 1306 г. до 1307 г., за който са запазени счетоводни сметки, 40 % от вината, транспортирани по река Гарона към Бордо за износ, са били с произход от лозовия масив „Gaillac“.

От 80-те години на миналия век, въпреки че общата площ на лозовия масив в района на Тарн намалява, делът на произведените вина с контролирано наименование за произход „Gaillac“ се увеличава. По-голяма част от продукцията се разпространява в търговската мрежа като бутилирани вина. Благодарение на динамичността и уменията си лозарите от района Gaillac поддържат известността и репутацията на вината от този лозарски регион.

9.   Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Етикетиране

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

На етикетите на вината с контролирано наименование за произход може да се посочва по-обширната географска единица „Sud-Ouest“ (Югозапад). Тази по-обширна географска единица може да се посочва и във всякакви брошури или върху съдовете.

Размерите на буквите за по-голямата географска единица не надвишават — нито на височина, нито на ширина — размерите на буквите на контролираното наименование за произход.

Допълнителни забележки

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Наименованието на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено с обозначението „méthode ancestrale“ при вината, които отговарят на условията, определени за това обозначение в продуктовата спецификация.

Наименованието на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено с обозначението „primeur“ при вината, които отговарят на условията, определени за това обозначение в продуктовата спецификация.

Наименованието на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено с обозначението „doux“ при вината, които отговарят на условията, определени за това обозначение в продуктовата спецификация.

Наименованието на контролираното наименование за произход може да бъде допълнено с обозначението „vendanges tardives“ при вината, които отговарят на условията, определени за това обозначение в продуктовата спецификация.

Посочването на годината на реколтата е задължително при предлагането на вината с обозначението „primeur“ и на вината с обозначението „vendanges tardives“.

Пенливи вина и пенливи вина с обозначение „méthode ancestrale“

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Опаковане в определения географски район

Описание на условието:

Всички операции по производството — от събирането на гроздето до дегоржажа или до премахването на утайката — се извършват в географския район.

Пенливите вина се приготвят посредством вторична ферментация в бутилка, като продължителността на съхранението в бутилки върху винените утайки е не по-малко от 9 месеца.

Пенливите вина с обозначение „méthode ancestrale“ се приготвят посредством една единствена ферментация. Тази ферментация започва в бъчвата. Образуването на пяна се извършва единствено в бутилки, като се използва частично ферментирала мъст.

Срокът на съхранението в бутилки върху винени утайки е не по-малък от 2 месеца.

Опаковането на вината се извършва в географския район предвид процеса на приготвянето им чрез образуване на пяна в бутилките.

Вината, приготвени посредством вторична ферментация в бутилка, се пускат на пазара за потребителите след минимален срок на съхранението в бутилки върху винени утайки от 9 месеца след наливането им и най-рано на 1 септември в годината, която следва годината на реколтата.

Вината с означение „méthode ancestrale“ се пускат на пазара за потребителите след 2 месеца съхранение в бутилки върху винени утайки.

Бели тихи вина с обозначение „vendanges tardives“

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Опаковане в определения географски район

Описание на условието:

Вината с обозначение „vendanges tardives“ съзряват най-малко до 15 май на 2-та година след годината на реколтата, като най-малко 2 месеца от този период са в бутилка. Този дълъг период на съзряване благоприятства постигането на балансиран вкус на вината и развиването на комплексния им аромат.

Те са опаковани в определения географски район и всички партиди се подлагат на системни проверки в края на периода на съзряването. Производителите си поставят за цел, от една страна, да запазят по-добре основните характеристики на продуктите, подлагани на по-дълго съзряване, което изисква овладени умения, а от друга страна, да гарантират и запазят — посредством проверки в производствения район, за които се изисква специална органолептична експертиза — качеството и спецификата на продуктите и следователно репутацията на контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-1d5b3ef7-29eb-4f86-a2bf-d9d8dd9d6274

---

(1)  ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.