—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и положението на общността рохингия,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Бангладеш,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно Мианмар/Бирма от 26 февруари 2018 г.,

—

като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, приети от Съвета на 6 март 2017 г.,

—

като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от 30 март 2016 г. относно встъпването в длъжност на новото правителство на Съюза на Мианмар/Бирма,

—

като взе предвид съвместното изявление за медиите относно четвъртия диалог по правата на човека ЕС — Мианмар от 5 март 2018 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—

като взе предвид Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,

—

като взе предвид световния план за действие на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) за периода 2014—2024 г. за слагане на край на липсата на гражданство от ноември 2014 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин от август 2017 г.,

—

като взе предвид Устава на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),

—

като взе предвид доклада на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г.,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че 720 000 деца от общността рохингия в Бангладеш и Мианмар живеят в крайна нужда от хуманитарна помощ и закрила;

Б.

като има предвид, че в щата Рахин в Мианмар живеят приблизително 1,3 милиона души от общността рохингия — съставена предимно от мюсюлмани малцинствена група, които са подложени на репресии и непрекъснати сериозни нарушения на правата на човека, включително заплахи за живота и сигурността, отказ на правото на здравеопазване и образование, принудителен труд, сексуално насилие и ограничаване на техните политически права; като има предвид, че мюсюлманите от общността рохингия са считани за най-силно преследваното малцинство в света, както и най-голямата група от лица без гражданство;

В.

като има предвид, че от август 2017 г. насам над 900 000 души от общността рохингия, 534 000 от които деца, са избягали от насилието срещу тях и са потърсили убежище в Бангладеш, като се страхуват за живота си; като има предвид, че според оценките около 1 000 деца от общността рохингия на възраст под пет години са били убити в насилията в Мианмар; като има предвид, че според сдружението Парламентаристи за правата на човека от АСЕАН (APHR) 28 300 деца от общността рохингия са загубили поне един родител, а други 7 700 са съобщили, че са загубили и двамата си родители, като по този начин броят на загубените родители достига 43 700;

Г.

като има предвид, че над 14 000 деца под петгодишна възраст страдат от остро недохранване; като има предвид, че децата от общността рохингия са били жертви или свидетели на травматични събития, включително в много случаи загубата на единия или на двамата родители, отделяне от семействата им, физическо малтретиране, психологическо страдание, недохранване, болести, сексуалната експлоатация и са били свидетели на престъпления срещу човечеството в щата Рахин, включително системното опожаряването на домове, физически нападения и изнасилвания, извършвани срещу общността рохингия;

Д.

като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин описва операциите на правителството на Мианмар като „пример от учебник за етническо прочистване“и „цинична маневра за принудителното преместване на голям брой хора без възможност за завръщане“;

Е.

като има предвид, че кризите често оказват по-тежко въздействие върху жените и момичетата и по различен начин в сравнение с мъжете и момчетата, като по този начин засилват, запазват и изострят вече съществуващото трайно неравенство между половете, основаното на пола насилие и дискриминацията;

Ж.

като има предвид, че военните в Мианмар използват изнасилването като средство в своята кампания за етническо прочистване в щата Рахин; като има предвид, че сексуалното насилие се използва за разделяне на цели общности и за възпиране на жените и момичетата да се завърнат по домовете си; като има предвид, че жертвите на изнасилване в лагерите могат да бъдат изправени пред социално изключване от страна на своите общности; като има предвид, че Съвета на ООН по правата на човека е изискал информация относно отговорността на армията на Мианмар по отношение на масовите изнасилвания на жени и момичета от общността рохингия;

З.

като има предвид, че много от бежанците са жени, които са бременни или имат малки деца и са пътували километри пеша, като пристигат в лагерите за разселени лица болни, вследствие на умствен и физически стрес, гладуване и наранявания;

И.

като има предвид, че девет месеца след началото на нападенията срещу общността рохингия от военните и членове на милиции в Мианмар, агенциите за помощ прогнозират, че се очаква броят на бебетата, които предстои да се родят в бежанските лагери, да достигне 48 000;

Й.

като има предвид, че достъпът до здравни грижи за жените и децата в лагерите за бежанци в Бангладеш е много ограничен; като има предвид, че бременните жени и майките следва да получават здравни услуги от критично значение по време на майчинството, от които те се нуждаят, включително предродилни грижи и безопасно раждане, грижи за новородените, подкрепа при кърмене, както и постоянни грижи в областта на репродуктивното здраве;

К.

като има предвид, че децата и жените от общността рохингия са изложени на висок риск от трафик с цел проституция, както и на риск от сексуален тормоз и насилие в бежанските лагери в Бангладеш; като има предвид, че изгубените деца от общността рохингия в бежанските лагери са най-уязвими и е вероятно да се превърнат в жертви на трафика на хора;

Л.

като има предвид, че децата от общността рохингия не разполагат с достъп до официално образование; като има предвид, че единствено много малките деца от общността рохингия получават основно образование в неформални класни стаи в бежанските лагери, като по-големите деца имат ограничен достъп до формално образование или изобщо нямат такъв;

М.

като има предвид, че започна сезонът на мусонните дъждове в Бангладеш и се очаква положението да се влоши значително; като има предвид, че най-малко 200 000 души в бежанските лагери са изложени на непосредствен риск от наводнения и свлачища; като има предвид, че са налице сериозни заплахи за техния живот, подслон, както и снабдяване с храна и вода; като има предвид, че съществува висок риск от разпространение на болести, включително холера и хепатит, по време на мусоните наводнения; като има предвид, че много малко бежанци от общността рохингия са имали достъп до медицинска помощ или ваксинации преди пристигането си в Бангладеш;

Н.

като има предвид, че досега Мианмар отказва да позволи на проучвателна мисия на Съвета на ООН по правата на човека да влезе в страната и забрани достъп на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар Янги Ли, като отхвърля почти всички твърдения на зверства, извършени от държавните сили за сигурност в щата Рахин;

О.

като има предвид, че в Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) се заявява, че най-тежките престъпления, които пораждат безпокойство сред международната общност като цяло, по-специално геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, не трябва да остават ненаказани; като има предвид, че през април 2018 г. главният прокурор на Международния наказателен съд поиска от съда да се произнесе по въпроса дали МНС може да упражнява юрисдикция по отношение на твърденията за депортиране на общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; като има предвид, че едно решение, което потвърждава юрисдикцията на МНС, би могло да проправи пътя за започване на разследване срещу Мианмар за престъпления срещу човечеството или депортиране;

П.

като има предвид, че през март 2017 г. Китай и Русия блокираха приемането на декларация на Съвета за сигурност на ООН относно положението на малцинството рохингия в Мианмар;

Р.

като има предвид, че липсата на реалистична перспектива за безопасно и доброволно завръщане и липсата на политически напредък в разрешаването на кризата в Мианмар сочат, че това положение няма бъде разрешено в краткосрочен план и следователно се изисква траен подход, по-специално по отношение на правата и потребностите на децата;

С.

като има предвид, че на 6 юни 2018 г. беше подписан тристранен меморандум за разбирателство между Мианмар, ВКБООН и Програмата на ООН за развитие; като има предвид, че ВКБООН заяви, че условията все още не са благоприятни за доброволно завръщане;

Т.

като има предвид, че през май 2018 г. Комисията отпусна 40 милиона евро под формата на хуманитарна помощ за предоставяне на животоспасяваща помощ за уязвими цивилни лица от общността рохингия и приемащите ги общности в Бангладеш и в щата Рахин; като има предвид, че тези средства са в допълнение към сумата от 51 милиона евро, мобилизирани през 2017 г.;

У.

като има предвид, че през март 2018 г. ООН отправи апел за набиране на 951 милиона щатски долара за подпомагане на бежанците от общността рохингия за останалата част от 2018 г., но до момента бяха събрани едва около 20% от тази целева сума;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.