EUR-Lex Baza aktów prawnych Unii Europejskiej
Ten dokument pochodzi ze strony internetowej EUR-Lex
Dokument 52018IP0326
European Parliament resolution of 11 September 2018 on relationships between the EU and third countries concerning financial services regulation and supervision (2017/2253(INI))
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно отношенията между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги (2017/2253(INI))
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно отношенията между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги (2017/2253(INI))
OB C 433, 23.12.2019, str. 19—23
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
23.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 433/19 |
P8_TA(2018)0326
Отношения между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги
Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно отношенията между ЕС и трети държави във връзка с регулирането и надзора на финансовите услуги (2017/2253(INI))
(2019/C 433/05)
Европейският парламент,
— |
като взе предвид доклада на групата на високо равнище от 25 февруари 2009 г. по въпросите на финансовия надзор в ЕС, с председател Жак дьо Ларозиер, |
— |
като взе предвид резолюцията си от 11 март 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на Европейската система за финансов надзор (1), |
— |
като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавен „Икономически преглед на плана за финансово регулиране“(SWD(2014)0158), |
— |
като взе предвид доклада на Комисията от 8 август 2014 г. относно работата на Европейските надзорни органи (ЕНО) и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) (COM(2014)0509), |
— |
като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи (2), |
— |
като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2016 г., озаглавено „Покана за представяне на мнения: регулаторна рамка на ЕС за финансови услуги“(COM(2016)0855), |
— |
като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“ (3), |
— |
като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 27 февруари 2017 г., озаглавен „Решенията за еквивалентност с ЕС в политиката в областта на финансовите услуги: оценка“(SWD(2017)0102), |
— |
като взе предвид резолюцията си от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство (4), |
— |
като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, |
— |
като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0263/2018), |
А. |
като има предвид, че от началото на финансовата криза, бяха приети повече от 40 нови законодателни акта на ЕС в областта на финансовото законодателство, от които 15 включват „разпоредби за трети държави“, които дават на Комисията от името на ЕС правомощието да решава едностранно дали регулаторните правила в чуждестранни юрисдикции могат да се считат за еквивалентни; |
Б. |
като има предвид, че еквивалентността и паспортните права са очевидно различни понятия, които предвиждат различни права и задължения за регулаторните органи, надзорните органи, финансовите институции и участниците на пазара; като има предвид, че решенията за еквивалентност не предоставят „паспортни права“на финансови институции, установени в трети държави, тъй като това понятие е неразривно свързано с вътрешния пазар с неговата обща регулаторна, надзорна, изпълнителна и съдебна рамка; |
В. |
като има предвид, че нито едно търговско споразумение, сключено от ЕС, никога не е съдържало разпоредби във връзка с трансграничния взаимен достъп по отношение на финансовите услуги; |
Г. |
като има предвид, че не съществува единна рамка, на която се основават решенията за еквивалентност; като има предвид, че всеки законодателен акт определя специално насочен процес на еквивалентност, съобразен с целите на своята политика; като има предвид, че съществуващите разпоредби за еквивалентност предлагат различни подходи, които позволяват редица възможни ползи в зависимост от доставчика на финансови услуги и пазара, на който той функционира; |
Д. |
като има предвид, че еквивалентността е, наред с други неща, инструмент за насърчаване на международното сближаване на нормативните уредби, което може да доведе до по-голяма конкуренция в ЕС при равни условия, като същевременно се предотвратява регулаторният арбитраж, осигурява се защита на потребителите и инвеститорите, запазва се финансовата стабилност на ЕС и се съхранява съгласуваността с вътрешния пазар; като има предвид, че еквивалентността е също така инструмент за гарантиране на справедливо и еднакво регулаторно и надзорно третиране между финансовите институции на ЕС и финансовите институции на трети държави; |
Е. |
като има предвид, че решенията за еквивалентност се основават на единната нормативна уредба на ЕС и се вземат въз основа на техническа оценка; като има предвид, че независимо от това те следва да бъдат предмет на по-задълбочен контрол от страна на Парламента; |
Ж. |
като има предвид, че Комисията описва еквивалентността като „основен инструмент за ефективното управление на трансграничната дейност на пазарните участници в условия на стабилна и сигурна пруденциална среда, намиращи се под юрисдикциите на трети държави, които спазват, прилагат и изпълняват стриктно същите високи стандарти пруденциални правила както ЕС“; |
З. |
като има предвид, че предстоящото оттегляне на Обединеното кралство от ЕС ще окаже значително влияние върху регулирането и надзора на финансовите услуги, като се има предвид съществуващата понастоящем тясна връзка между държавите членки в тази област; като има предвид, че преговорите за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС все още продължават; |
И. |
като има предвид, че в случай че споразумението за оттегляне, включително преходният период, е договорено и ратифицирано, финансовите институции ще разполагат с по-дълъг период за приспособяване към Брексит; като има предвид, че при липсата на преходен период Комисията и ЕНО трябва да бъдат подготвени да защитават финансовата стабилност, целостта на вътрешния пазар и самостоятелността на процеса на вземане на решения в ЕС; |
Й. |
като има предвид, че за целите на финансовата стабилност на Съюза е необходимо да се взема изцяло под внимание взаимната свързаност между пазарите на трети държави и единния пазар на ЕС; |
К. |
като има предвид, че в своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС“, Парламентът призова Комисията да „предложи последователна, съгласувана, прозрачна и практична уредба за процедурите и решенията за еквивалентност на трети държави, като вземе предвид ориентиран към резултатите анализ и международните стандарти или споразумения“; |
Отношения с трети държави след кризата
1. |
отбелязва, че от началото на финансовата криза ЕС е разработил допълнително своето финансово регулиране чрез широкообхватни реформи и прилагане на международни стандарти; приветства засиленото регулаторно и надзорно сътрудничество между ЕС и трети държави; признава, че това е допринесло за подобряването на глобалната съгласуваност в регулирането на финансовите пазари и е помогнало на ЕС да стане по-устойчив на световните финансови сътресения; |
2. |
счита, че ЕС следва да насърчава световни финансови регулаторни реформи, насочени към намаляване на системния риск и повишаване на финансовата стабилност, и следва да работи за постигането на отворена, интегрирана, ефикасна и устойчива финансова система, която подкрепя устойчивия и приобщаващ икономически растеж, създаването на работни места и инвестициите; подчертава, че всяка рамка за международно регулаторно и надзорно сътрудничество следва да гарантира финансовата стабилност в Съюза и да зачита неговия регулаторен и надзорен режим и съответните стандарти, както и тяхното прилагане; |
3. |
отбелязва със загриженост отбелязва, че поддържането на международното сътрудничество става все по-трудно поради защитата на националните интереси и присъщите стимули за изместване на рисковете към други юрисдикции; |
Процедури за еквивалентност с ЕС
4. |
отбелязва, че няколко законодателни акта на ЕС съдържат специфични разпоредби за регулаторно сътрудничество с трети държави, що се отнася до надзорното сътрудничество и пруденциалните мерки; |
5. |
подчертава, че предоставянето на еквивалентност е едностранно решение, взето от ЕС въз основа на стандарти на ЕС; счита, че в някои специфични случаи международното сътрудничество може да бъде поощрявано и чрез договорености за сътрудничество между ЕС и трети държави; |
6. |
подчертава, че ЕС следва да насърчава другите юрисдикции да дават право на достъп до финансовите си пазари на участниците на пазара от ЕС; |
7. |
подчертава, че чрез отношенията на ЕС с трети държави относно регулиране и надзор на финансовите услуги ЕС следва да засилва данъчното сътрудничество с трети държави в съответствие с международните стандарти и стандартите на ЕС; счита, че решенията за еквивалентност следва да се вземат в зависимост от наличието на задоволителните правила във въпросните трети държави за борба с укриването на данъци, данъчните измами, избягването на данъчно облагане и изпирането на пари; |
8. |
признава, че режимът на ЕС за равностойност е неразделна част от редица негови регулаторни и надзорни законодателни актове за финансовите услуги и че този режим може да предложи редица предимства, като например: засилена конкуренция, увеличени капиталови потоци към ЕС, повече инструменти и възможности за инвестиции за предприятия и инвеститори от ЕС, по-голяма защита на инвеститорите и потребителите и финансова стабилност; |
9. |
отново заявява, че в повечето случаи решенията за еквивалентност не предоставят на финансовите институции, установени в трети държави, правото да предоставят финансови услуги в целия ЕС; посочва, че в някои случаи те могат да предоставят на институциите от трета държава ограничен достъп до единния пазар за определени продукти или услуги; |
10. |
подчертава, обратно на това,, че „паспортизацията от ЕС“дава на предприятията право да предоставят финансови услугите в цялото ЕИП по силата на лиценза, предоставен от държавата им на произход и под нейния надзор, както и че като такава паспортизация не се предоставя на финансови институции, установени в държави извън ЕИП, тъй като се основава на набор от пруденциални изисквания, хармонизирани съгласно правото на ЕС, както и на взаимното признаване на лицензите; |
11. |
подчертава, че режимът на ЕС за еквивалентност е насочен към насърчаване на международното регулаторно сближаване и към засилване на сътрудничеството в областта на надзора въз основа на стандарти на ЕС и международни стандарти, както и към гарантиране на равно третиране на финансовите институции от ЕС и от трети държави, като същевременно се запазва финансовата стабилност на ЕС и се защитават инвеститорите и потребителите; |
12. |
счита, че в сегашния си вид процесът на ЕС за предоставяне на еквивалентност би могъл да извлича ползи от повишаването на прозрачността спрямо Европейския парламент; счита, че наличието на структурирана, хоризонтална и практическа рамка, заедно с насоки за признаване на надзорните рамки на трети държави, както и наличието на подробност на оценката на тези рамки биха подобрили прозрачността; |
13. |
счита, че решенията за еквивалентност следва да бъдат обективни, пропорционални и да отчитат рисковете, като същевременно съхраняват високите стандарти на регулаторната дейност на ЕС; освен това счита, че решенията за равностойност следва да се вземат в най-добър интерес на Съюза, неговите държави членки и неговите граждани, като се има предвид финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, целостта на пазара, защитата на инвеститорите и потребителите, както и функционирането на вътрешния пазар; |
14. |
счита, че оценките за еквивалентност са от техническо естество, но отбелязва, че решенията за еквивалентност имат ясно политическо измерение, като по този начин могат да се балансират различни цели на политиката; настоява, че процесът на признаване на еквивалентността на трета държава в областта на финансовите услуги следва да подлежи на подобаващ контрол от страна на Парламента и на Съвета и че с цел повишаване на прозрачността тези решения следва да бъдат приемани чрез делегирани актове и при необходимост чрез процедура за ранен отказ от възражение; |
15. |
отбелязва, че решението на Комисията от 21 декември 2017 г. да предостави еквивалентност на местата за търговия с акции в Швейцария като част от процедурата за еквивалентност съгласно ДПФИ II/РПФИ, ограничена до срок от 12 месеца, с възможност за удължаване, при условие че бъде постигнат достатъчен напредък по обща институционална рамка, имаше ясно политическо измерение; |
16. |
отбелязва, че Комисията има право да оттегли решенията за еквивалентност, по-специално в случаи на съществени регулаторни различия с третата държава, и счита, че от Европейския парламент следва да бъде поискана консултация по подходящ начин, по принцип преди да бъде взето решение за оттегляне; призовава за въвеждането на прозрачни процедури, уреждащи приемането, оттеглянето или временното преустановяване на решенията за еквивалентност; |
17. |
счита, че следва да бъде разработена съгласувана рамка за текущ надзор на еквивалентен режим на трета държава; счита, че европейските надзорни органи (ЕНО) следва да разполагат с правомощия за даване на експертни съвети на Комисията и за извършване на преглед на регулаторните и надзорните промени в трети държави, като се има предвид, че тези промени могат да оказват въздействие върху Съюза поради взаимната свързаност на финансовата система; изисква Парламентът да бъде информиран за текущите регулаторни и надзорни прегледи на трети държави; отбелязва в това отношение законодателния пакет относно прегледа на европейската система за финансов надзор, който предвижда засилен мониторинг след решение за еквивалентност, включително регулаторни въпроси, надзор и правоприлагане, както и ситуацията на пазара на третата държава; |
18. |
счита, че чрез бъдещата рамка за еквивалентност на ЕС третите държави трябва да информират ЕНО за всяко развитие на нормативната уредба на национално равнище и че решението за еквивалентност следва да изисква добро сътрудничество в областта на регулирането и надзора и обмен на информация; счита, че третите държави също трябва да поддържат тесен диалог с ЕС; |
19. |
призовава Комисията да направи преглед и да осигури ясна рамка за прозрачно, съгласувано и последователно прилагане на процедури за еквивалентност, с която се въвежда подобрен процес за определяне, преглед, преустановяване или оттегляне на еквивалентността; призовава Комисията да направи оценка на ползите от въвеждането на процедура за подаване на заявления за предоставяне на еквивалентност за трети държави. |
20. |
призовава решенията за еквивалентност да бъдат обект на текущ мониторинг от компетентния ЕНО и резултатите от този мониторинг да бъдат оповестявани публично; подчертава, че този мониторинг следва да обхваща съответното законодателство, практиките за правоприлагане и надзорните практики, както и основните законодателни промени и развитието на пазара в съответната трета държава; освен това призовава ЕНО да извършват ad hoc оценки на промените в трети държави въз основа на мотивирани искания от страна на Парламента, Съвета и Комисията; |
21. |
призовава Комисията да разгледа настоящия режим на еквивалентност и да прецени дали този режим допринася за постигането на еднакви условия на конкуренция между финансовите институции на ЕС и на трети държави, като същевременно се запазва финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, лоялните пазарни отношения, защитата на инвеститорите и потребителите, както и функционирането на вътрешния пазар; счита, че този преглед, заедно с предложенията за подобрения, където е приложимо, следва да бъде оповестен публично; |
22. |
призовава Комисията да съобщава ежегодно на Европейския парламент за всички решения относно еквивалентността, включително за предоставена, прекратена или оттеглена еквивалентност, както и да разяснява мотивите за тези решения; |
23. |
припомня значението на ЕНО за анализа и мониторинга на надзорните и регулаторните рамки на трети държави и в този контекст призовава съответните ЕНО да разполагат с капацитет и правомощия за събиране, обобщаване и анализиране на данни; припомня ролята на националните компетентни органи (НКО) в процеса на даване на разрешения за финансовите институции, които желаят да делегират част от управлението на своите портфейли или управлението на риска на доставчици на услуги в трети държави, в които регулаторният режим е сравним с този на ЕС, както и значението на сближаването в областта на надзора; приветства текущия преглед на ЕНО, по-специално предложенията относно надзора над делегирането, възлагането или прехвърлянето на риска от финансовите институции; счита, че НКО и ЕНО следва да сътрудничат тясно помежду си, за да споделят най-добри практики и да гарантират еднакво осъществяване на регулаторното сътрудничество и дейности с трети държави; |
Ролята на ЕС при определянето на световни стандарти за финансово регулиране
24. |
подчертава значението на активната роля на ЕС при определянето на световни стандарти като средство за постигане на международна съгласуваност в регулирането на финансовите пазари, насочена към създаване на максимални ползи за финансовата стабилност, намаляване на системния риск, защита на потребителите и инвеститорите и предотвратяване на регулаторни „вратички“между юрисдикциите и разработване на ефикасна международна финансова система; |
25. |
призовава за активното участие на Съюза и на държавите членки, които участват в органите, определящи световни стандарти в областта на финансовите услуги; припомня отправените към Комисията искания в своя доклад относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи; |
26. |
в допълнение към това, призовава за тази цел за модернизиране на Съвместния форум ЕС — САЩ за финансово регулиране, така че той да включва повече редовни заседания с цел по-честа и последователна координация; |
27. |
отбелязва, че подобряването на отношенията с трети държави в областта на финансовите услуги и укрепването на капиталовите пазари на ЕС не трябва да се считат за взаимно изключващи се; ето защо подчертава необходимостта от напредък по проекта за съюза на капиталовите пазари; |
o
o o
28. |
възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията. |
(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0202.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0108.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0006.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0069.