1)

Допуска ли правото на Европейския съюз (и по-специално принципът на оперативна самостоятелност на публичните органи и принципът на равностойност по същество между отделните начини за възлагане и управление на услуги от интерес за публичните органи) национална правна уредба (като съдържащата се в член 192, параграф от Codice dei contratti pubblici [Кодекс на обществените поръчки], Законодателен декрет № 50 от 2016 г.), който поставя вътрешното възлагане на поръчки в подчинено и извънредно положение спрямо възлаганията чрез обществени поръчки: i) като допуска такива възлагания единствено в случай на доказана неефективност на съответния пазар и ii) като при всички положения задължава администрацията, която възнамерява да възложи поръчка в режим делегиране между органи да предостави конкретна обосновка за ползите за обществото, свързани с такъв тип възлагане?

2)

Допуска ли правото на Европейския съюз (и по-специално член 12, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС (1) относно вътрешното възлагане в режим на аналогичен съвместен контрол между няколко администрации) национална правна уредба (като съдържащата се в член 4, параграф 1 от Консолидирания текст на дружествата, в които се придобива участие — Законодателен декрет № 175 от 2016 г.), която възпрепятства публична администрация да придобие дялово участие (при всички положения годно да гарантира контрол или право на вето) в орган, в който няколко други администрация притежават дялово участие, когато съответната администрация възнамерява все пак да придобие в бъдеще положение на съвместен контрол и следователно възможност да извършва преки възлагания в полза на образувание, в което участват няколко органа?