—

да отмени решенето от 19 април 2018 г. на Европейската комисия по преписка за държавна помощ SA.37433(2017/FC), нотифицирано под номер C(2018) 2259;

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

В рамките на първото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила принципа на състезателност.

2.

В рамките на второто правно основание се твърди, че Комисията не е била безпристрастна, когато е взела решението

3.

В рамките на третото основание се твърди, че мярката за помощ предоставя предимство.

4.

В рамките на четвъртото основание се твърди, че помощта е селективна.

5.

В рамките на петото основание се твърди, че мярката за помощ е предоставена от държавата и с държавни ресурси.

6.

В рамките на шестото основание се твърди, че мярката за помощ нарушава конкуренцията.

7.

В рамките на седмото основание се твърди, че мярката за помощ засяга търговията между държавите членки.

—

Първо, мярката предоставяла на големите кланици явно предимство, тъй като предвиждала малките кланици да плащат над два пъти по-високи такси за отвеждане на отпадъчните води на глава добитък, в сравнение с големите кланици, които поради това можели да плащат по-добре на доставчиците си.

—

Второ, не съществувала обективна причина отстъпки при таксите за отвеждане на отпадъчни води да се правят само за големите кланици, когато „действителните разходи“ били идентични за малките, средните и големите кланици и таксуването следвало да се извършва само въз основа на „действителните разходи“, ако се направят отстъпки и за малките кланици.

—

Трето, критерият на Комисията за оператор в условията на пазарна икономика бил неприложим за целите на преценката дали мярката предоставя предимство, тъй като нито едно датско предприятие няма право да се отдели от централната пречиствателна система и тъй като не съществувал реален или потенциален пазар за отвеждане на отпадъчните води в Дания.

—

Четвърто, дори критерият за оператор в условията на пазарна икономика да бил приложим, Комисията не го приложила правилно. Този критерий можело да се основава единствено на данни за дейността на конкретен потребител. Не отговаряло на изискванията на този критерий при изчислението да се използват средни стойности, получени от други общини, и освен това да се пренебрегват значителните капиталови разходи, направени от пречиствателните станции под формата на инфраструктурни разходи за отпадъчни води и за разширяване на инсталациите, за да свържат с общинските инсталации големите предприятия-получатели на помощта.