52017IR6209

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52017IR6209 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52017IR6209

Становище на Европейския комитет на регионите — Цената и рискът от липсата на сближаване: стратегическата стойност на политиката на сближаване за изпълнението на целите на Договора и справянето с новите предизвикателства пред европейските региони

COR 2017/06209

OB C 247, 13.7.2018, p. 16–21 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/16

(2018/C 247/04)

Докладчик:

Mieczysław Struk (PL/ЕНП), Председател на Померанското воеводство

Отправен документ:

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще — седми доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване

COM(2017) 583 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

приветства публикуването на седмия доклад за сближаването като важна отправна точка в дебата относно новата политика на сближаване след 2020 г.; в това отношение подчертава, че от политиката на сближаване се очаква например да осигури над 7,4 милиона работни места, по-добра квалификация за близо 9 милиона души и широколентов интернет за близо 15 милиона домакинства, но и да подкрепи инвестициите в 1,1 милиона МСП и да налее 16 млрд. евро в цифровата икономика; поради това обръща внимание на неизмеримата цена на „липсата на сближаване“, при положение че европейското териториално сближаване е по-важно от всякога за Европа и нейните граждани, за нейната икономика, както и за нейните градове и региони;

приветства факта, че Европейският парламент редовно анализира цената на „отказа от Европа“, защото това доказва, че липсата на общи действия на европейско равнище в определени области води до значително по-ниска ефективност на икономиката, както и до ограничено наличие на важни обществени блага;

в този контекст изразява съжаление, че Европейският парламент и Европейската комисия досега не са включвали въпроса за цената на липсата на сближаване в аналитичната си работа и в процесите на вземане на решения;

изразява благодарност на българското председателство на Съвета на Европейския съюз за отправеното до КР искане за изготвяне на становище относно „Цената и рискът от липсата на сближаване“, с което на КР се предоставя отлична възможност за едно по-широко обсъждане на стратегическата роля на политиката на сближаване;

припомня основния факт, че засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Европейския съюз е една от неговите основни цели, определена в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз; поради това КР подчертава, че политиката на сближаване трябва да продължи да изпълнява мисията си да съчетава подкрепа за най-слабо развитите и най-проблемните региони с предложения, насочени към всички региони, за да се отчитат съответните регионални предизвикателства и да се насърчава хармоничното развитие на Съюза като цяло, като по този начин се покаже ясно добавената стойност на финансирането от ЕС за гражданите по места; във връзка с това припомня териториалните особености на регионите, посочени в член 349 от ДФЕС;

изтъква, че политиката на сближаване е основната европейска политика за инвестиции, насочена към изпълнението на горепосочените цели по Договора, но освен това може да стимулира иновациите, да регулира въздействието на изменението на климата и прехода към нисковъглеродна икономика, както и да смекчи последиците от асиметричните икономически сътресения, като гарантира публичните, ориентирани към растежа инвестиции в регионите, спомагайки за намаляване на младежката и дълготрайната безработица и насърчаване на социалното приобщаване; с оглед на това КР отново изразява силната си подкрепа за Алианса за сближаване (#CohesionAlliance) (1);

отбелязва, че политиката на сближаване притежава една от най-добре развитите рамки за изпълнение сред политиките на ЕС и е най-стриктно наблюдаваната и най-добре оценяваната политика на ЕС, която през последното десетилетие успя значително да подобри ефективността си;

Икономическо сближаване

приветства наблюденията от седмия доклад за сближаването, че икономиката на ЕС се възстановява от икономическата криза и че регионалните неравенства започват отново да намаляват. Въпреки това, поради факта, че много региони не са достигнали предкризисните си равнища на БВП на глава от населението и заетост, но освен това са отчели значително изоставане по отношение на публичните инвестиции, въздействието на икономическата криза все още не е преодоляно;

приветства посочените доказателства, че между 2000 и 2015 г. по-слабо развитите региони са успели да достигнат средните за ЕС показатели, което важи в особена степен за по-голямата част от регионите на държавите от ЕС-13. Все пак отбелязва със загриженост, че положението в редица региони, предимно в Южна Европа, не се е подобрило и е дори по-лошо, отколкото преди кризата;

10.

посочва, че икономическият растеж беше много по-бърз в регионите с равнища на БВП значително над средните за ЕС и по-специално в много метрополни области, които са основните движещи сили за регионалната конкурентоспособност. От друга страна, може да се отбележи, че регионите с БВП на глава от населението близко до средното за ЕС, изглежда, са блокирани в „капана на средните доходи“ със значително по-ниски темпове на растеж спрямо средните за ЕС;

11.

изразява загриженост във връзка с големите разлики по отношение на резултатите в областта на иновациите, които не само продължават да бъдат териториално концентрирани в най-развитите региони в северозападната част на ЕС, но и следват тенденция на нарастване — водещите региони подобряват резултатите си, докато в периферните, в по-слабо развитите и в регионите в преход те се влошават. Това доказва значението на ориентирания към местните условия подход „отдолу-нагоре“, който намира израз в стратегиите за интелигентна специализация в подкрепа на капацитета за иновации на регионите;

Социално сближаване

12.

приветства факта, че положението със заетостта в ЕС се подобрява успоредно с икономическото възстановяване. Въпреки това се запазват значителните регионални неравенства по отношение на равнищата на безработица, като в някои региони на южните държави членки те надвишават 20 %;

13.

отбелязва със загриженост, че младежката безработица продължава да бъде неотложен проблем, тъй като равнището ѝ се запазва по-високо, отколкото преди кризата, като е повече от два пъти по-високо от общото равнище на безработица. Особено тревожно е положението в по-слабо развитите региони и регионите в преход;

14.

насочва вниманието към положението на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, чийто дял се запазва недопустимо висок, въпреки някои положителни тенденции;

15.

подчертава, че много територии, основно регионите и селските райони в ЕС-13, са изправени пред значителен демографски спад вследствие както на естествени промени, така и на изходяща миграция, докато в други региони се наблюдава голямо нарастване на населението като цяло. Големият брой мигранти и бежанци, които пристигат в ЕС след 2015 г., също оказва значително въздействие по отношение на демографията и социалното сближаване върху определени държави членки, региони и градове;

Териториално сближаване

16.

подчертава значението на свързаното с околната среда измерение за устойчивото развитие на европейските региони и градове и за здравето и благосъстоянието на европейските граждани. Увеличаването на броя на свързаните с околната среда съображения — по-специално изменението на климата и предизвиканото от него нарастване на честотата и силата на природните бедствия, разширяването на населените места, застроените райони и промишлените дейности, загубата на биологично разнообразие и разпокъсването на местообитанията, и други видове натиск върху околната среда, например замърсяването на въздуха и водата — имат потенциално вредни последствия за икономиката и обществото на ЕС. Въпреки постигнатия напредък по отношение на намаляването на натиска върху околната среда, КР изразява загриженост, че остават неизпълнени основни цели в областта на околната среда, особено в централните и източните части на ЕС;

17.

приветства значителния напредък във връзка с намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове, но също така отбелязва, че част от този напредък се дължи на намаляването на дейността по време на икономическия спад, което означава, че са необходими допълнителни усилия за осъществяването на преход към екологично чисти източници на енергия, включително възобновяеми източници, и към по-ефективна в енергийно отношение икономика, включително транспорт с ниски емисии;

18.

насочва вниманието към териториалното измерение на изменението на климата и дължащите се на климата природни бедствия, които оказват неравномерно въздействие върху регионите. Поради това КР изтъква значението на извършването на задълбочена оценка на уязвимостта и на мерките за адаптация за европейските градове и региони, както и на предоставянето на екологосъобразна инфраструктура;

19.

подчертава, че транспортната мрежа на ЕС, предимно железопътната система, далеч не е оптимална, особено в регионите на държавите от ЕС-13. Във връзка с това КР подчертава, че завършването на TEN-T, особено централната мрежа, свързваща големите транспортни възли, и интегрирането ѝ с националните и регионалните транспортни системи е необходимо не само за премахването на участъците с недостатъчен капацитет, намаляването на времето за пътуване и смекчаването на неблагоприятните последици от периферното местоположение на определени региони, но преди всичко за стимулирането на икономическото развитие на целия ЕС чрез увеличаване на ефективността на единния пазар. По същите причини КР подчертава, че цифровата трансформация е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени всички региони на ЕС, и изтъква значението на по-големите инвестиции в широколентова инфраструктура и цифрови умения;

20.

посочва, че почти една трета от гражданите на ЕС живеят и работят в гранични региони, които по принцип са с по-ниски икономически резултати в сравнение с другите региони. Въпреки постигнатия значителен напредък през последните десетилетия, границите все още продължават да възпрепятстват движението на стоки, услуги, хора, капитали и идеи. Това не дава възможност да бъдат оползотворени изцяло предимствата на интеграцията. Премахването на пречките, характерни за граничните региони, би донесло значителни ползи по отношение на БВП, но също така би довело и до значително намаляване на разходите, типични за тези региони;

Предизвикателства за градовете и регионите

21.

посочва, че демографските промени са едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС, с широкомащабни икономически, социални и екологични последици. Сред тях са застаряването на населението, намаляването на броя на младите хора, ниската раждаемост, свиването на активната работна сила и изтичането на мозъци (изтичането на таланти). Оттук следва, че демографският прираст до голяма степен зависи от миграционните движения, които се различават в голяма степен между отделните региони в ЕС. Тези дисбаланси оказват значително социално-икономическо въздействие както върху засегнатите от обезлюдяване и застаряване райони — предимно регионите в преход, които често преминават към нетъргуеми местни услуги, ограничаващи потенциала им за износ, растеж и иновации — така и върху големите градски центрове, в които се наблюдава приток на население. Поради това КР отбелязва, че политиката на сближаване трябва да изпълнява по-активна роля за преодоляването на социалните предизвикателства, в това число застаряването, свързаните с начина на живот болести и безработицата, особено сред младите хора и незаетите с работа, учене или обучение, както и интеграцията на мигрантите и бежанците, бедността и социалното изключване;

22.

подчертава, че е вероятно да се увеличи честотата и въздействието на екстремните метеорологични явления в цяла Европа. Последиците от изменението на климата се различават в значителна степен между отделните региони, но излагането на по-голям риск от бедствия увеличава мащаба на евентуалните загуби, особено в гъсто населените райони;

23.

подчертава значението на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество за укрепване на териториалното сближаване, с което да се насърчава солидарността между регионите на ЕС и да се осигурява значителна добавена стойност на целите на ЕС;

24.

подчертава факта, че регионите и градовете са изправени пред безпрецедентни предизвикателства, вариращи от конкуренцията в световен мащаб, цифровата трансформация и възхода на революционните технологии, демографските промени и миграцията, риска от бедност и социално изключване до енергийната сигурност, изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Всички тези предизвикателства имат силно териториално въздействие с неравномерно разпределение на ползите и разходите сред регионалните икономики и общности в Европа, което се потвърждава от седмия доклад за сближаването, свидетелстващ за появата на т.нар. клубове за регионално развитие. Тези предизвикателства са с огромен потенциал за взаимно засилване и отрицателно преобразуване на икономическата, социалната и териториалната картина в Европа и може да допринесат в значителна степен за увеличаване на съществуващите неравенства, с което да се обезсили целта на Договора за укрепване на сближаването на ЕС.

25.

във връзка с това подчертава, че политиката на сближаване трябва да продължи да инвестира във всички региони на ЕС, тъй като за адаптирането на регионалните икономики към горепосочените сътресения са необходими дългосрочни, ориентирани към местните условия и особености стратегии, които да обединяват икономическото, социалното и териториалното измерение, както и да използват полезните взаимодействия между всички европейски структурни и инвестиционни фондове и другите инструменти на ЕС. Поради това КР отново категорично се противопоставя на разглеждането на социалното измерение и Европейския социален фонд отделно от политиката на сближаване, което може да доведе до неблагоприятни последици; същевременно КР отново заявява позицията си, че ЕСФ следва да играе все по-голяма роля за насърчаване на териториалното социално сближаване и че това налага необходимостта от по-засилена роля на местните и регионалните власти при програмирането и управлението на ЕСФ;

26.

посочва, че в съответствие с член 174 от ДФЕС е от решаващо значение да се вземе под внимание териториалното въздействие на публичните мерки, и поради това отново изтъква значението на оценките на териториалното въздействие при изготвянето на публичните политики на ЕС с цел максимално увеличаване на ефективността им;

Ролята на политиката на сближаване

27.

подчертава, че политиката на сближаване следва да заема централно място в дискусията за това как може да се използва потенциалът на всички региони на ЕС за принос към икономическия растеж и как европейската интеграция да бъде от полза за всички граждани на ЕС, но и как да се гарантира, че всички части на ЕС могат да използват възможностите, които предлага глобалната трансформация. Поради това КР отново изразява подкрепата си за една силна и подобрена политика на сближаване за всички региони след 2020 г. и подчертава важната роля, която следва да продължи да изпълнява политиката на сближаване за бъдещето на ЕС, както се посочва в становището относно „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г.“ (2);

28.

припомня, че политиката на сближаване, подкрепяна от регионалните политики на държавите членки, има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция, които да дадат възможност на целия ЕС да се възползва изцяло от предимствата на единния пазар, а той от своя страна — наред с териториалната устойчивост — е решаващ фактор за конкурентното положение на ЕС в световен мащаб. В същото време КР подчертава, че въпреки факта, че единният пазар представлява успешна „машина за сближаване“ за ЕС, ползите не се разпределят равномерно и не достигат автоматично до регионите в неравностойно положение, включително онези, изправени пред специфични географски предизвикателства, и социалните групи в неравностойно положение. Поради това съществува риск от засилващо се икономическо и социално разделение между „движещите сили“ на растежа на ЕС и другите региони;

29.

във връзка с това подчертава, че задачата на политиката на сближаване продължава да е от изключително значение, тъй като тя дава възможност на всички граждани на ЕС, особено от по-слабо развитите територии, да се възползват от предимствата на интеграцията на ЕС. С помощта на нейните инструменти по-слабо развитите региони могат да отключат и използват ендогенния си потенциал, докато регионите с по-добри резултати са по-добре подготвени да се справят с глобалните предизвикателства. Във връзка с това политиката на сближаване е най-осезаемата форма на европейска солидарност, която предлага равни възможности и по-добро качество на живот на хората във всички региони на ЕС. Поради това КР подчертава, че на бъдещата политика на сближаване не трябва да се гледа като на подарък, а като на незаменим стълб на единния пазар, който свързва различни държави и региони с неравномерни нива на развитие;

30.

подчертава, че политиката на сближаване е основната европейска политика за борба с териториалните дисбаланси и намаляване на разликите в степента на развитие вследствие на различните предизвикателства. Тя допринесе значително за положителни икономически, социални и териториални промени в ЕС с помощта на комплексен междусекторен подход, който цели да подкрепя иновациите, МСП, нисковъглеродната икономика, транспортната инфраструктура, обновлението на градската среда, преобразуването на промишлеността, диверсификацията на селските райони, но също и образованието и уменията, заетостта, културата и социалната инфраструктура, както и социалното приобщаване, като това са само някои от примерите. Във връзка с това КР подчертава необходимостта от гарантиране на по-силни полезни взаимодействия и координация между политиката на сближаване и секторните политики и програми на ЕС;

31.

изтъква факта, че с оглед на големия брой предизвикателства и осезаемото им териториално измерение повече от всякога е необходима засилена и ефективна политика на сближаване за всички региони на ЕС за един силен и ефективен Европейски съюз. Комитетът на регионите отново посочва, че политиката на сближаване разполага с капацитета за гъвкав и ориентиран към местните условия отговор на настоящите и възникващите предизвикателства, особено тези вследствие на остри кризисни ситуации, свързани с глобализацията; същевременно изтъква, че главната цел за една стабилна в икономическо, социално и екологично отношение Европа и за по-голямо териториално сближаване може да бъде постигната само ако и градските, и селските райони, като допълващи се функционални пространства, станат по-силни чрез подходяща целенасочена подкрепа;

32.

посочва, че в бъдеще инструментите на политиката на сближаване следва да бъдат подобрени с оглед на по-голяма опростеност и капацитет за реагиране на нови предизвикателства, но не трябва да се усложняват прекомерно, тъй като е почти невъзможно съчетаването на икономическо и социално сближаване, справяне с икономическите цикли, запазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на политическата ерозия; във връзка с това припомня подкрепата си за прилагането на диференциран подход с оглед на опростяването и подобряването на системата за управление и контрол в рамките на политиката на сближаване;

33.

изтъква необходимостта от засилване на ролята на европейското териториално сътрудничество за премахване на пречките по границите и насърчаване на трансграничното сътрудничество с оглед на постигането на конкретни резултати за гражданите на ЕС. В този контекст призовава бъдещите програми за ЕТС да бъдат достатъчно гъвкави, за да отчитат специфичните потребности на различните гранични региони, включително възможността за междуличностни и малки по мащаб проекти. Освен това според КР е необходимо да се премахне ограничението за отстояние от 150 км, наложено на морското сътрудничество, и да се възприеме по-пропорционален подход по отношение на изискванията във връзка с държавната помощ, одита и контрола в програмите за ЕТС (3). Освен това КР изтъква нарастващата необходимост от по-добро използване на макрорегионалните стратегии, които политиката на сближаване следва да подкрепя заедно с другите политики на ЕС;

34.

призовава Европейския парламент и Европейската комисия да разработят методология на „цената на липсата на сближаване“, с цел да се осигурят допълни количествени доказателства за европейската добавена стойност на политиката на сближаване;

Стойността от политиката на сближаване

35.

изтъква, че изпълнението на политиката на сближаване носи редица положителни странични ефекти, тъй като допринася за по-добро качество на управлението и по-добри институции в много региони. То е не само основна предпоставка за икономическия растеж, но и стабилна основа за благосъстоянието на обществото като цяло, в това число и доверието на гражданите и политическата легитимност на ЕС. Комитетът на регионите отбелязва, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде насочена към постигането на нова административна култура в регионите чрез засилване на многостепенното управление, принципа на партньорство, средносрочното икономическо планиране, многогодишното програмиране и финансиране, интегрираните и ориентирани към местните условия подходи и инструменти, но също така и прозрачен, основан на доказателства процес на вземане на решения, обвързаност с предварителни условия, насоченост към постигане на резултати, тематична концентрация, механизми, основани на стимули, усъвършенствани системи на управление и комуникационни мерки за запознаване на гражданите с непосредствените последици от нея;

36.

подчертава, че политиката на сближаване е най-ефективната политика на ЕС за преодоляване на тясната насоченост на политиките. Тя има потенциала да бъде основната движеща сила за структурното преобразуване в ЕС посредством обединяването на различни секторни политики чрез интегрирани, ориентирани към местните условия стратегии за интелигентна специализация, които осигуряват индивидуални решения въз основа на сравнителните предимства, възможностите за развитие и предизвикателствата на дадена територия, установени от гражданите, предприемачите и администрациите на място;

37.

във връзка с това посочва, че политиката на сближаване може да бъде много по-ефективна, ако държавите членки са решени да приложат структурните реформи и предварителните условия, които допринасят за създаването на по-добра среда за прилагане на политиката на сближаване, в това число по-голям институционален капацитет. КР освен това подчертава, че всяко по-нататъшно обвързване, включително финансово, между структурните реформи и политиката на сближаване ще изисква активно участие от страна на местните и регионалните власти посредством кодекс за поведение за европейския семестър, с цел да се повишат ефикасността и ангажираността с процеса; освен това за всяка структурна реформа е необходимо да се направи предварителна проверка за европейска добавена стойност и за потвърждаване на непосредствената ѝ връзка с целите на Договора (4);

38.

отбелязва, че политиката на сближаване доказа, че предоставянето на възможности на регионалните и местните участници е от решаващо значение за улесняването на структурното преобразуване. Освен това изследванията показват, че съществува неизползван потенциал за повишаване на производителността в цялата страна чрез подобряване на резултатите на регионите. Поради това КР подчертава, че между регионите и местните власти и интелигентната и силна политика на сближаване трябва да има по-голяма връзка като част от широкообхватно насърчаване на комплексни и устойчиви стратегии за развитие. По този начин ще се даде легитимност на ЕС на местно и регионално равнище, като се увеличи осезаемото въздействие на процеса на европейската интеграция върху гражданите;

Цената и рисковете от липсата на сближаване за Европейския съюз: съобщение за ранно предупреждение

39.

подчертава, че е изключително важно да се осигури рамка на политиката, която да наследи стратегията „Европа 2020“, с цел да се поддържа тематичната концентрация и способността за реагиране на териториален принцип на политиката на сближаване след 2020 г.;

40.

подчертава, че намаляването или фрагментирането на политиката на сближаване, например чрез ограничаването ѝ до определени категории региони или чрез отделянето на Европейския социален фонд, би довело до големи политически рискове, поставяйки под съмнение капацитета на ЕС да изпълнява целите на Договора за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване поради липсата на подкрепа от страна на критична маса от хора в много региони, което означава и по-малко инвестиции в ключови европейски цели;

41.

във връзка с това изтъква опасението си, че липсата на сближаване в Европейския съюз в най-лошия случай може да доведе до:

а)	увеличаване на икономическите и социалните неравенства между регионите и по-голямо напрежение между държавите членки;

б)	разпадане на единния пазар и по-неефективно икономическо управление на ЕС;

в)	неприлагане на европейския стълб на социалните права;

г)	сериозни пречки при справянето с предизвикателството във връзка с миграцията;

д)	спад на доверието в политическите институции на ЕС и в самата демокрация, което от своя страна да доведе до възход на популизма и национализма и съответно политическа нестабилност, и в крайна сметка — до разпадането на ЕС;

42.

поради това счита, че преодоляването на продължаващото икономическо, социално и териториално разделение в ЕС представлява основното дългосрочно предизвикателство за Европейския съюз като цяло;

43.

във връзка с това отново посочва, че политиката на сближаване не може да бъде обвързана с последващи условия на европейско равнище, които са извън обсега на местните и регионалните власти или които могат да ги поставят в зависимо положение спрямо политиките на националните правителства.

Брюксел, 22 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) www.cohesionalliance.eu

(2) ОВ C 306, 15.9.2017 г., стр. 8.

(3) Семинар на КР, посветен на опростяването на ЕТС: (https://cor.europa.eu/Documents/Migrated/Events/ETC-WORKSHOP-FINAL-REPORT.pdf).

(4) Резолюция на КР относно „Промяна на Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондовете в подкрепа на структурните реформи“ — COR-2017-06173-00-00-RES.

Top

Choose the experimental features you want to try