19.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/10

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 25 от нея, в който се признава правото на храна като част от правото на подходящ жизнен стандарт,

—

като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, и по-специално член 11 от него, в който се признава правото на „подходящ жизнен стандарт, в т.ч. на подходяща храна“, а също така и „основното право на всеки човек да бъде защитен от глад“,

—

като взе предвид приетия през 2008 г. факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който правото на храна се превръща в право, чието упражняване може да бъде наложено на международно равнище,

—

като взе предвид Римската декларация за сигурността на прехраната в света, приета на Световната среща на високо равнище относно прехраната, свикана от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) през 1996 г.,

—

като взе предвид насоките относно правото на храна, приети от ФАО през 2004 г., с които на държавите се предоставят насоки как да изпълняват задълженията си по отношение на правото на храна,

—

като взе предвид изследването на ФАО на тема „Загуби на храни и разхищение на храни в световен мащаб“ (Global food losses and food waste), публикувано през 2011 г., което предоставя точна информация относно количествата храна, които се разхищават и губят всяка година,

—

като взе предвид Втората международна конференция по прехраната, проведена в Рим от 19 до 21 ноември 2014 г., и документите за резултатите ѝ, а именно Римската декларация за прехраната и рамката за действие за продоволствената сигурност и изхранването при продължителни кризи,

—

като взе предвид инициативата на Г-8 за продоволствена сигурност от Акуила от 2009 г.,

—

като взе предвид инициативата „Укрепване на храненето“ (Scaling Up Nutrition, SUN), която има за цел да се използват възможностите и готовността на заинтересованите страни на международно равнище в подкрепа на инициативите и приоритетите на националните правителства за справяне с недохранването,

—

като взе предвид Резолюция № 65.6 от 2012 г. на Световната здравна асамблея (СЗА) относно „Всеобхватен план за изпълнение относно храненето на майките, кърмачетата и малките деца“,

—

като взе предвид предизвикателството „Нулев глад“, отправено от генералния секретар на ООН на конференцията „Рио+20“, с което се призовават правителствата, гражданското общество, религиозните общности, частният сектор и научноизследователските институции да се обединят, за да се сложи край на глада и да се премахнат най-лошите форми на недохранване,

—

като взе предвид Резолюция A/RES/70/259 на Общото събрание на ООН от 1 април 2016 г., озаглавена „Десетилетие на ООН за действия за изхранването (2016—2025 г.)“, която има за цел да доведе до засилени действия за слагане край на глада и премахване на недохранването в световен мащаб и да осигури всеобщ достъп до по-здравословни и по-устойчиви режими на хранене за всички хора, независимо кои са те и къде живеят,

—

като взе предвид резолюция A/RES/70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—

като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) и техния взаимосвързан и интегриран характер, и по-специално ЦУР № 1 (премахване на бедността във всичките ѝ форми навсякъде), ЦУР № 2 (да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност и подобрено изхранване и да се насърчи устойчиво селско стопанство) и ЦУР № 12 (гарантиране на устойчиви модели на потребление и производство),

—

като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 1 декември 2011 г. (1), и по-специално параграф 32 от него, в който се посочва необходимостта от „признаване на централната роля на частния сектор за развиване на иновациите, създаване на блага, доходи и работни места, мобилизиране на местните ресурси и съответно спомагане за намаляване на бедността“ (ЦУР № 1),

—

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз, в който се посочва, че външната дейност на ЕС трябва да допринася за целите за устойчиво развитие, правата на човека и равенството между половете,

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който потвърждава, че Съюзът трябва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се държави,

—

като взе предвид Конвенцията за продоволственото подпомагане, която беше ратифицирана от Европейския съюз на 13 ноември 2013 г.,

—

като взе предвид световния пакт „Изхранване за растеж“, одобрен на срещата на високо равнище „Изхранване за растеж“ в Лондон на 8 юни 2013 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2013 г., озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ (COM(2013)0141), и заключенията на Съвета относно продоволствената сигурност и сигурността на изхранването в рамките на външната помощ от 28 май 2013 г.,

—

като взе предвид Плана за действие в областта на храненето — намаляване броя на децата със забавен растеж под петгодишна възраст със 7 милиона до 2025 г. (SWD(2014)0234), приет от Комисията през 2014 г.,

—

като взе предвид първия доклад за напредъка по Плана за действие на Комисията в областта на храненето,

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 2 декември 2014 г., озаглавен „Изпълнение на ангажиментите по политиката на ЕС за сигурност в областта на продоволствието и изхранването: първи двугодишен доклад“ (COM(2014)0712),

—

като взе предвид съвместната глобална оценка на ЕС, ФАО и Световната продоволствена програма (СПП) от март 2016 г., озаглавена „Глобален анализ на положението със сигурността в областта на продоволствието и изхранването на местата, засегнати най-силно от хранителни кризи“,

—

като взе предвид Доброволните насоки на Комитета по световната продоволствена сигурност относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност от 11 май 2012 г.,

—

като взе предвид Рамката за действие за сигурност в областта на продоволствието и изхранването при продължителни кризи (FFA) (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно недохранването и непълноценното хранене при децата в развиващите се страни (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно изложението в Милано през 2015 г.: „Изхранването на планетата: енергия за живот“ (6),

—

като взе предвид Пакта за градската продоволствена политика от Милано от 15 октомври 2015 г. (7), представен от Градския съвет на Милано и подписан от 113 града по света, който беше представен на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и показва ключовата роля на градовете в изготвянето на политиките относно храните,

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно следващите стъпки за постигане на глобалните цели и на ангажиментите на ЕС в областта на изхранването и продоволствената сигурност по света (O-000099/2016 — B8-0717/2016),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че ЦУР № 2 и свързаните с нея цели са насочени към премахване на глада и недохранването до 2030 г., по-специално чрез осигуряване на възможности и повишаване на производителността на дребните земеделски стопани, постигане на устойчиво и устояващо на изменението на климата селско стопанство, както и продоволствени системи, които са в състояние да изхранят световното население, за което се очаква да достигне 8,5 милиарда души до 2030 г., като в същото време се опазват биологичното разнообразие, околната среда, интересите и благосъстоянието на дребните земеделски стопани;

Б.

като има предвид, че дребните земеделски стопани, чрез своите инвестиции и производство, представляват най-големият частен сектор в областта на селското стопанство, продоволствената сигурност и изхранването;

В.

като има предвид, че правото на човека на храна може да бъдат постигнато изцяло само когато бедността и неравенството драстично намалеят, гарантира се равенство и се засили устойчивостта на сътресения, по-специално чрез създаване на мрежи за социална сигурност, основаващи се на права, и чрез осигуряване на пълноценно участие на уязвимите групи и сигурен достъп до и контрол на земята, както и управление на ресурсите и други продуктивни активи за дребните земеделски стопани и пастирските общности;

Г.

като има предвид, че индустриализираното селскостопанско производство доведе до увеличени емисии на парникови газове, разширяване на монокултурите и по такъв начин до значителна загуба на биологично разнообразие в селското стопанство и ускорена ерозия на почвите, докато семейните стопанства и дребните земеделски стопани са показали способността си да предоставят диверсифицирани продукти и да увеличават производството на храни по устойчив начин чрез агроекологични практики;

Д.

като има предвид, че е постигнат напредък в намаляването на недохранването, но той остава твърде бавен и неравномерен, и като има предвид, че 795 милиона души в света понастоящем нямат достатъчно храна, за да водят достоен и активен живот; като има предвид, че един от всеки трима души страда от недохранване в една или друга форма;

Е.

като има предвид, че през 2012 г. Световната здравна асамблея одобри пакет от шест глобални цели относно изхранването за 2025 г., а именно да се постигне намаляване с 40 % на случаите на деца на възраст под пет години, които са със забавен растеж, намаляване с 50 % на случаите на анемия при жените в детеродна възраст, намаляване с 30 % на случаите на деца, родени с ниско тегло, предотвратяване на нарастването на случаите на наднормено тегло при децата, увеличаване с поне 50 % на дела на бебетата, които се хранят изключително с майчино мляко през първите шест месеца, и свеждане до по-малко от 5 % броят на слабеещите деца;

Ж.

като има предвид, че кърменето е най-естественият и най-добрият начин на хранене на новородени бебета и малки деца, особено в развиващите се страни, но поради непознаване на практиката и културни бариери все още се кърмят недостатъчен брой бебета;

З.

като има предвид, че в рамките на срещата на високо равнище „Изхранване за растеж“ през 2013 г. ЕС пое ангажимент за намаляване на случаите на забавен растеж с поне 7 милиона до 2025 г. и обеща да предостави 3,5 милиарда евро за периода 2014—2020 г. за постигането на тази цел;

И.

като има предвид, че неподходящият прием на храна през първите 1 000 дни от живота на децата има решаващи последици в здравно, социално и икономическо отношение, и като има предвид, че всяко шесто дете по света е с тегло под нормата, 41 милиона деца под пет години са с наднормено тегло или страдат от затлъстяване, а недохранването е причина за приблизително 45 % от смъртните случаи на деца, което води до ненужна загуба на около 3 милиона млади хора годишно; като има предвид, че хроничното недохранване засяга около 161 милиона деца по света;

Й.

като има предвид, че жените често са по-уязвими на недостиг на храна, с множество тежки последици, които включват намаляване на производителността и способността им да се грижат за семейството, в резултат на което се получава кръговрат на недохранването;

К.

като има предвид, че се очаква световното население да достигне 8,5 милиарда души до 2030 г.;

Л.

като има предвид, че ефективните мерки за борба срещу заграбването на земя в развиващите се страни, включително чрез конкретни варианти за гарантиране сигурността на поземлената собственост, са от съществено значение за постигането на глобалните цели и ангажименти на ЕС по отношение на изхранването и продоволствената сигурност в света;

М.

като има предвид, че недохранването и лошият режим на хранене са едни от най-големите рискови фактори, които са в основата на заболяванията в световен мащаб;

Н.

като има предвид, че борбата с недохранването изисква разработване на устойчива селскостопанска политика, която благоприятства диверсификацията на културите, с оглед предоставяне на питателна храна и разнообразяване на хранителния режим; като има предвид, че за тази цел контролът, собствеността и достъпността на семената са от съществено значение за устойчивостта на продоволствената сигурност на дребните земеделски стопани и семейните стопанства;

О.

като има предвид, че упражняването на правото на храна зависи, наред с останалото, от достъпа до земя и други производствени източници;

П.

като има предвид, че инвестиционните търговски споразумения биха могли да окажат отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и недохранването, ако наемането или продаването на обработваема земя на частни инвеститори води до лишаване на местното население от достъп до производствени източници, които са незаменими за прехраната на населението, или ако голяма част от храните се изнасят и продават на международни пазари, увеличавайки по този начин зависимостта и уязвимостта на изнасящата държава от нестабилността на цените на стоките на международните пазари;

Р.

като има предвид, че производството на биогорива изложи световна продоволствена система на нов натиск в резултат от конкуренцията за земя и вода;

С.

като има предвид, че неустойчивото производство на месо се отразява отрицателно на продоволствената сигурност; като има предвид, че една трета от световното производство на зърнени култури се използва за фураж за животни, като увеличаването на пасищата и хранителните култури е основен източник на обезлесяване, особено в Южна Америка (8);

Т.

като има предвид, че 240 милиона души в 45 държави с ниски доходи и/или държави, засегнати от конфликти, страдат от недостиг на храна и вода, а 80 милиона души са засегнати от продоволствена криза, включително 41,7 млн. души, които се оказаха в това положение след преминаването през 2016 г. на урагана Ел Ниньо — най-силния, наблюдаван от десетилетия насам;

У.

като има предвид, че по данни на УНИЦЕФ 2 000 деца на възраст под пет години умират всеки ден от болести, причинени от замърсяване на водата, и като има предвид, че половината от болничните легла в света са заети от лица, страдащи от заболявания, причинени от лошото качество на питейната вода;

Ф.

като има предвид, че до 2050 г. 70 % от населението на света ще живее в градове и един комбиниран световен и местен подход към изхранването ще бъде още по-необходим от всякога;

Х.

като има предвид, че сигурността на изхранването е основна предпоставка за устойчив и приобщаващ растеж, тъй като икономическите последици от недохранването може да представляват загуба от около 10 % от БВП всяка година, и като има предвид, че според глобалния доклад за изхранването за 2015 г. на ФАО всеки долар, изразходван за увеличаване на свързани с изхранването действия, има възвръщаемост от 16 долара;

Ц.

като има предвид, че приватизацията на семена чрез клаузи във връзка с правото на интелектуална собственост и ГМО застрашават продоволствената независимост на държавите;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.