14.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 166/9

1)

Член 11, параграф 4 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда трябва да се тълкува в смисъл, че изискването определени съдебни производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи се прилага към производство пред юрисдикция на държава членка като разглежданото в главното производство, в рамките на което се определя дали може да се разреши подаване на жалба в хода на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект, и на по-голямо основание, ако тази държава членка не е определила на кой етап може да се подаде жалба.

2)

Когато жалбоподател повдига едновременно основания, изведени от нарушението на правилата за участие на обществеността в процеса на вземането на решения в областта на околната среда, и основания, изведени от нарушението на други правила, предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива 2011/92 изискване определени съдебни производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи се прилага единствено за съдебните разноски, свързани с частта от жалбата, която се основава на нарушението на нормите за участие на обществеността.

3)

Член 9, параграфи 3 и 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за да осигури ефективна съдебна защита в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, изискването определени съдебни производства да не са възпрепятстващо скъпи се прилага към частта от жалба, за която същото изискване не се отнася, както става ясно, по силата на Директива 2011/92, от отговора на втория въпрос, доколкото с тази част жалбоподателят цели да осигури спазването на националното право в областта на околната среда. Тези разпоредби нямат непосредствено действие, но националният съд следва да тълкува вътрешното процесуално право по начин, който е във възможно най-голяма степен съвместим с тях.

4)

Държава членка не може да предвиди изключения от поставеното в член 9, параграф 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и в член 11, параграф 4 от Директива 2011/92 изискване определени производства да не са възпрепятстващо скъпи, когато жалба се счита за несъстоятелна или със злонамерен характер, или при липсата на връзка между твърдяното нарушение на националното право в областта на околната среда и вреда за последната.