16.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 101/111

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162 и членове 174—190 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) (наричан по-долу „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 — 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (8),

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3) (A8-0159/2016),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 февруари 2016 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа: нови насоки относно комбинирането на европейските структурни и инвестиционни фондове с ЕФСИ“,

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентно специализиране: изграждане на мрежи за върхови постижения за ефективна политика на сближаване“ (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“ (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014 — 2020 г.“ (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2014 г., озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (СOM(2014)0339),

—

като взе предвид шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2014 г., озаглавен „Постигане на синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ (SWD(2014)0205),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 юли 2013 г., озаглавено „Преодоляване на иновационната пропаст“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 20 ноември 2014 г., озаглавено „Мерки в подкрепа на създаването на „екосистеми“ от стартиращи предприятия в областта на високите технологии“,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че политиката на сближаване през програмния период 2014 — 2020 г. продължава да представлява основният инструмент на ЕС за инвестиции в реалната икономика, имащ за цел сближаването между ЕС и неговите граждани, който обхваща всички региони, и същевременно е израз на европейска солидарност, като разширява обхвата на растежа и благоденствието и намалява икономическите, социалните и териториалните неравенства, които бяха задълбочени от икономическата и финансова криза;

Б.

като има предвид, че политиката на сближаване следва да бъде приведена в пълно съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и е изградена въз основа на връзките между нейните три фонда — Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ), заедно с по-широка координация по общата стратегическа рамка (ОСР) с фондовете за развитие на селските райони, по-конкретно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и — що се отнася до морския сектор и сектора на рибарството — Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);

В.

като има предвид, че за всички тези пет фонда — европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) — бяха установени общи разпоредби с Регламента за общоприложимите разпоредби, като същевременно специфичните правила за всеки ЕСИ фонд и за целта „Европейско териториално сътрудничество“ са определени в отделни регламенти;

Г.

като има предвид, че неотдавнашната реформа на политиката на сближаване въведе ограничен брой цели и приоритети, като създаде тематичен акцент/тематична концентрация и същевременно позволи известна степен на гъвкавост и адаптиране към определени особености; като има предвид освен това, че тя гарантира прилагането на принцип на засилено партньорство и стабилно многостепенно управление, добре определен подход за териториално развитие, засилени полезни взаимодействия между петте фонда, но също така и с други имащи отношение програми и инициативи (например „Хоризонт 2020“, Програмата за социална промяна и социални иновации (PSCI), програмите COSME и LIFE, Механизъм за свързване на Европа, „Еразъм+“ и NER 300), по-нататъшно опростяване на правилата за изпълнение, ефективна система за мониторинг и оценка, прозрачна рамка на изпълнението, ясни правила за използването на финансовите инструменти, стабилна система за управление и контрол и ефективна система за финансово управление;

Д.

като има предвид, че на 14 декември 2015 г. Комисията прие съобщение относно приноса на ЕСИ фондовете за стратегията за растеж на ЕС, Плана за инвестиции и приоритетите на Комисията за следващото десетилетие, което всъщност е докладът относно изпълнението на фондовете до момента, предвиден в член 16 от Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондовете, като в този доклад са включени и резултатите от преговорите с всички държави членки по споразуменията за партньорство, оперативните програмите и основните предизвикателства за всяка държава;

Е.

като има предвид, че логиката на укрепване на полезните взаимодействия между програмата „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете се състои в изграждането на значими взаимодействия между инвестиционните стратегии и намеси като начин за оказване на значително въздействие върху икономиката, като се съчетават инвестиции за иновации в приоритетите за интелигентна специализация с инициативи за научни изследвания и иновации на световно равнище, като по този начин се гарантира по-голямо въздействие на средствата;

1.

Отново заявява, че връзките между политиката на сближаване и другите политики, програми за финансиране и инициативи на ЕС (например „Хоризонт 2020“, Механизъм за свързване на Европа, цифровият единен цифров пазар, развитието на селските райони, енергийният съюз, съюзът за иновации и водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“) бяха укрепени с Общата стратегическа рамка, въведена по силата на Регламента за общоприложимите разпоредби, и по този начин чрез всички свои инструменти и цели, включително програмата за градовете, териториалната програма, инвестициите в МСП, стратегиите за интелигентен растеж и интелигентна специализация, както и потенциалните публични инвестиции за възприемането на иновативни решения за, наред с другото, околната среда, енергетиката, здравеопазването, климата, цифровизацията и транспорта, тя допринася в значителна степен за укрепването на единния пазар и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

2.

Подчертава факта, че горепосочените полезни взаимодействия се предвиждат още на етапа на стратегическо планиране и поради това изискват още от самото начало стратегически избор и планиране от страна на регионите и държавите членки, за да се идентифицират и създават възможности, например за насърчаване на високите постижения в различните области на интелигентната специализация; посочва, че в случая с „Хоризонт 2020“ това включва повишаване на осведомеността, предоставяне на информация (по-специално относно резултатите от научните изследвания по проектите от Седмата рамкова програма и „Хоризонт 2020“), участие в комуникационни кампании, отваряне на съществуващите мрежи за нови участници и свързване на националните звена за контакт (NCP) във възможно най-голяма степен с лицата, вземащи решения относно ЕСИФ и управляващите органи на фондовете на национално и регионално равнище;

3.

Подчертава, че разработването на стратегии за интелигентна специализация чрез включване на националните или регионалните управляващи органи и заинтересованите страни, като например университети и други висши учебни заведения, промишлеността и социалните партньори в процеса на търсене на предприемачески потенциал е задължително за онези региони и държави членки, които желаят да инвестират средства от Европейския фонд за регионално развитие в научни изследвания и иновации; припомня, че като се има предвид, че стратегиите за интелигентна специализация следва да включват действия нагоре по веригата (изграждане на капацитет и подобряване на националните/регионалните системи за научни изследвания и иновации) и действия надолу по веригата (възприемане на резултатите от научните изследвания, подкрепа за иновациите и достъп до пазара) в рамките на „Хоризонт 2020“, което от своя страна стимулира сътрудничеството на равнище ЕС с цел преодоляване на разделението в областта на иновациите в Европа и засилване на конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб, като същевременно се инвестира и във връзки между тези, които се справят най-добре, и тези, които ги следват, в рамките на дейности по бюджетен ред „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“, методологията за интелигентна специализация следва да продължи да играе ролята на образец за политиката на сближаване за периода след 2020 г.;

4.

Счита, че ориентираността към резултати в политиката на сближаване следва да бъде допълнително засилена; подчертава неотложната необходимост да се увеличат полезните взаимодействия с други политики на ЕС в областта на конкурентоспособността, по-специално в областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД), ИКТ, енергията от възобновяеми източници и МСП, с цел увеличаване на равнището на използване на резултатите от НИРД в ЕС, създаване на нови висококачествени работни места и запазване на вече съществуващите такива, както и насърчаване на екологосъобразната икономика;

5.

Отбелязва, че през програмния период 2014 — 2020 г. политиката на сближаване предоставя възможност финансовите инструменти да играят важна допълваща роля и припомня, че финансовите инструменти, тъй като имат допълваща роля по отношение на безвъзмездните средства, имат подсилващ ефект, който може да увеличи въздействието на финансирането за навлизане на иновациите на пазара, например чрез енергийна ефективност, и може да допринесе за постигането на по-висока степен на усвояване, като осигурява необходимото съфинансиране, по-специално в онези държави членки и региони, които разполагат с ограничени възможности за съфинансиране на национално равнище; подчертава обаче факта, че безвъзмездните средства продължават да бъдат незаменими за определени проекти, например проекти за научноизследователска и развойна дейност и проекти със силен акцент върху обществените предизвикателства; припомня, че безвъзмездните средства и финансовите инструменти не финансират едни и същи видове дейности и че тези различни форми на подпомагане са насочени към различни видове бенефициенти и проекти; подчертава колко е важно да продължи финансирането с безвъзмездни средства при бъдещите програми на ЕС; подчертава факта, че точният баланс между безвъзмездни средства и финансови инструменти трябва да бъде запазен и в бъдеще; припомня, че трябва да продължи укрепването на отчетността, прозрачността и ориентираността към резултати на финансовите инструменти;

6.

Призовава Комисията и държавите членки непрекъснато да следят за потребностите на МСП при разработването и изпълнението на ЕСИ фондовете и на програмата „Хоризонт 2020“, както и за полезните взаимодействия между тях; призовава Комисията да подготви съгласувани покани за представяне на предложения с цел да улесни достъпа да финансиране по няколко фонда; призовава също така за задълбочена оценка на съответните програми за МСП, например COSME, инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“ и компонента за МСП в рамките на ЕФСИ, по отношение както на предоставянето на бюджетни средства, така и дела на успешните проекти, както и на административната тежест и степента на трудност на изпълнението;

7.

Отбелязва, че полезните взаимодействия с други политики и инструменти трябва да бъдат допълнително засилени с цел да се постигне максимално въздействие на инвестициите; припомня в този контекст бюджетния пилотен проект на ЕС „Път към високи постижения“ (S2Е), който продължава да подкрепя региони на 13 държави членки във връзка с разработването и използването на полезните взаимодействия между ЕСИ фондовете; призовава държавите членки да разполагат с гъвкавост при използването на „печата за високи постижения“; подчертава освен това, че е важно също така да се установят съответните области на специализация в други региони и държави членки с цел да се работи съвместно с тях и да се осигури по-добра подготовка за възможностите за реализация на многонационални проекти и за по-висока степен на международна свързаност;

8.

Припомня, че поради бюджетните ограничения по отношение на „Хоризонт 2020“ съществува риск проекти, оценени като отлични, да не получат финансиране; подчертава, че трябва да бъде освободено алтернативно финансиране; например безвъзмездни средства по ЕСИ фондовете биха могли да се предоставят на отлични проекти по „Хоризонт 2020“ с помощта на печата за високи постижения;

9.

Отбелязва, че изпълнението на значителна част от бюджета на програмата „Хоризонт 2020“ ще бъде делегирано на партньорства в рамките на публичния сектор и на публично-частни партньорства, което ще осигури възможности за използване на механизмите за управление на партньорствата в рамките на публичния сектор с цел оптимизиране на полезните взаимодействия с инициативите (RIS3) и програмите за интелигентна специализация чрез оформяне на годишните работни планове;

10.

Подчертава, че ЕФСИ следва да допълва ЕСИ фондовете и други програми на ЕС, като например „Хоризонт 2020“, както и обичайните дейности на Европейската инвестиционна банка; отбелязва, че в резултат на това ЕФСИ е насочен към различни видове проекти в сравнение с проектите, към които биха били насочени предвидените 2,2 милиарда евро в рамките на „Хоризонт 2020“; подчертава, че следва да се гарантират пълната съгласуваност и полезните взаимодействия между всички инструменти на ЕС, за да се постигне общата стратегическа цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да се избегне припокриване или противоречие помежду им или между различните равнища на изпълнение на политиката, като същевременно се допълват националните и регионалните средства и програми; припомня, че преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ трябва да определи какви средства са необходими, като същевременно се използват ефективно всички налични ресурси и се постигат очакваните резултати по отношение на общите стратегически цели, като се има предвид, че количеството, качеството и въздействието на инвестициите в научни изследвания и иновации следва да бъдат повишени чрез координирано използване на инструментите на политиката на сближаване и програмата „Хоризонт 2020“;

11.

Призовава Комисията да следи систематично полезните взаимодействия между фондовете и да издаде съобщение относно посочените полезни взаимодействия, по-специално относно полезните взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и RIS3, с цел разпространяване на примери за най-добри практики и повишаване на тяхното въздействие преди прегледа на стратегията „Европа 2020“; припомня, че наличието на такава система следва да не води до повишаване на административната тежест;

12.

Изтъква подготовката, предприета от члена на Комисията, отговарящ за научните изследвания, науката и иновациите, във връзка с евентуалното създаване на Европейски съвет по иновациите с цел по-добро координиране на инициативите в областта на иновациите в Европейския съюз; отбелязва, че основната цел на Европейския съвет по иновациите следва да бъде да съдейства за намаляване на бариерите пред търговията в Европа и преодоляване на разделението в областта на иновациите; подчертава, че Европейският съвет по иновациите следва да включва всички съответни заинтересовани страни и да разполага с прозрачни и бързо действащи процедури за провеждане на консултации и вземане на решения, като се избягва припокриване; подчертава освен това, че бюджетът на „Хоризонт 2020“ трябва да бъде изцяло възстановен до равнището преди създаването на ЕФСИ;

13.

Подчертава връзката между програмата „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете от гледна точка на сигурността (необходимостта от наличие на еднакво равнище на ИКТ инфраструктура в целия ЕС); изразява подкрепа за хармонизирането на структурите за сигурност на ИКТ; призовава освен това да се осигури връзка между посочените средства по отношение на процеса на провеждане на одит и призовава Комисията да установи ясен, съгласуван и координиран подход за периода след 2020 г., със специален акцент върху административните процедури и процедурите за одит, пропорционалността и отчетността;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета, както и на националните и регионалните правителства на държавите членки.