21.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/3

1.

Съгласно член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве, а действията на Съюза допълват националните политики, като същевременно са съобразени изцяло с отговорностите на държавите членки що се отнася до определянето на тяхната здравна политика, както и в организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Съюзът поощрява сътрудничеството между държавите членки в областта на общественото здравеопазване и, ако е необходимо, оказва подкрепа на техните действия, и по-специално насърчава сътрудничеството между държавите членки с цел подобряване на взаимното допълване на здравните им услуги в граничните райони.

2.

Съветът неколкократно е подчертавал (1), че в отговор на общите предизвикателства, свързани с устойчивостта на здравните системи, е важно да се обмислят иновативни подходи и модели на здравеопазване, с цел да се премине от болничните системи към интегрирани здравни грижи, като се засилва промоцията на здравето и профилактиката на заболяванията и прилагането на персонализирана медицина, като същевременно се признава потенциалът на инструментите и услугите на електронното здравеопазване.

3.

Заключенията на Съвета от 1 декември 2009 г. относно безопасни и ефикасни здравни услуги чрез електронно здравеопазване (eHealth) (2).

4.

Резолюцията на Европейския парламент от 19 май 2015 г. относно по-безопасно здравно обслужване в Европа: подобряване на безопасността на пациентите и борбата с антимикробната резистентност (3), в която се призовава да се проучат възможностите, предлагани от електронното здравеопазване, за подобряване на безопасността на пациентите, включително чрез въвеждането на електронни здравни досиета, и да повишават нивото на сътрудничество чрез обмен на опит и знания между държавите членки.

5.

Съобщението на Комисията „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“, прието на 6 май 2015 г. (4), и Съобщението на Комисията „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“, прието на 19 април 2016 г. (5)

6.

Съобщението на Комисията „План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 година — иновационно здравно обслужване през 21-ви век“, прието на 6 декември 2012 г. (6), и резолюцията на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. относно плана за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 година — иновационно здравно обслужване през 21-ви век (7).

7.

Съобщението на Комисията относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване (8), прието на 4 април 2014 г., в което се признава важната роля на електронното здравеопазване в подкрепа на устойчивостта на здравните системи.

8.

Държавите членки срещат общи предизвикателства, свързани с по-голямото разпространение на хронични заболявания и с ограничените човешки и финансови ресурси, с които да осигурят устойчивостта на своите здравни системи и да отговорят на нарастващите потребности на застаряващото население. Те срещат и общи предизвикателства, свързани с трансграничните заплахи за здравето.

9.

Поради световните тенденции в цифровизацията съвременните общества зависят все повече от информацията, като хората разчитат на цифровите инструменти в личния и професионалния си живот. Това води и до промяна в начина на мислене и очакванията на хората за начина, по който се предоставят здравните грижи.

10.

Възникват нови възможности благодарение на големите информационни масиви (9) и подобрените способности за анализ на данни (10), както и на персонализираната медицина, използването на системи за подпомагане на вземането на клинични решения от медицинските специалисти и използването на мобилни здравни инструменти, с които физическите лица могат да контролират своето здраве и хроничните си заболявания. За да може този потенциал да се използва, в сектора на здравеопазването са необходими нови знания и умения.

11.

Различните цифрови решения и информационни системи, които се използват понастоящем в системите за здравеопазване и социални грижи, често са несъвместими помежду си и не поддържат обмена и споделянето на данни в националните системи, нито на трансгранично равнище (11). Това затруднява ползването и достъпността им, повишава разходите за разработка и поддръжка и възпрепятства приемствеността на грижите.

12.

Все още има пречки пред разгръщането на потенциала на цифровото здравеопазване и здравните грижи по интернет, например преобладаващото използване на неинтегрирани бази данни (силози от данни), липсата на оперативна съвместимост и на общи стандарти за измерване на клиничните и докладваните от пациентите резултати, ограниченията в достъпа и използването на големи бази данни за научни и иновационни цели, липсата на финансиране и финансови стимули, разпокъсаните пазари в ЕС и в целия спектър от услуги, като напредъкът по въвеждането на основани на данни цифрови решения в здравния сектор остава ограничен.

13.

Здравните системи трябва непрекъснато да се адаптират, за да се отговори на очакванията на гражданите и на техните нужди от здравеопазване и грижи. В този контекст е важно да се използват възможностите на цифровото общество, за да се помогне на хората по-добре да познават и управляват собственото си здраве, като разполагат с по-лесен достъп до информация и цифрови инструменти.

14.

Нуждите на гражданите следва да бъдат в центъра на основаните на данни иновации в областта на здравеопазването, като хората се признаят за активни участници в грижата за своето здраве и като им се предоставя по-точно и персонализирано лечение, както и по-активно участие в здравните грижи, и същевременно се подкрепя ролята на медицинските специалисти и се повишава тяхното взаимодействие и комуникация с пациентите.

15.

Правото на гражданите да имат достъп до своите здравни данни е основен принцип на правото на Съюза за защита на данните. Без да се засягат разпоредбите на националното законодателство и правните основания относно обработването на здравни данни, е нужно да се осигурят гъвкави системи и инструменти, които да позволяват на гражданите да имат достъп до собствените си данни и до информация за тяхното използване, както и да упражняват контрол над даденото от тях съгласие за обработване и споделяне на здравните им данни, включително за вторично ползване. Това ще помогне на хората да имат поглед върху използването на здравните им данни и да упражняват по-добър контрол над него, като по този начин се насърчава доверието и прозрачността, като се отчитат различията в поведението и предпочитанията на хората, когато става въпрос за достъп до данните им онлайн и тяхното управление (12).

16.

Цифровите решения следва да допринесат както за по-ефикасно използване на ресурсите на здравеопазването, така и за осигуряването на по-целенасочени, по-добре интегрирани и по-безопасни здравни грижи. Споделянето на информация между медицинските специалисти води до подобряване на безопасността на пациентите, по-малък брой грешки и неблагоприятни събития, които е възможно да бъдат избегнати, както и до подобряване на координацията и приемствеността на грижите, както и до по-добро спазване на лечението (13).

17.

Важно е да се даде възможност за трансграничен обмен на здравни данни в рамките на ЕС, за да се гарантира приемственост на грижите и на трансгранично равнище в съответствие с Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (14).

18.

Наличието на съпоставими и висококачествени здравни данни за целите на научните изследвания и иновациите позволява натрупване на нови знания за профилактика на заболяванията, за по-ранна и по-точна диагностика и за по-добро лечение, по-специално в подкрепа на персонализираната медицина, и по този начин допринася за развитието на здравната система. Възможността за комбиниране на масиви от данни от различни източници на данни и на трансгранично равнище е от особено значение в областта на редките и малко разпространени комплексни заболявания.

19.

Трансграничният обмен на здравни данни и подпомагането на инфраструктурата от данни е от съществено значение за борбата с трансграничните заплахи за здравето с биологичен, химичен, екологичен или неизвестен произход (15), както и с антимикробната резистентност и вътреболничните инфекции. Споделянето на качествени данни и анализи има огромен потенциал да допринесе за превенцията, ранното откриване и контрола на огнища на заразни болести.

20.

Наличието на цифров единен пазар за информационни технологии (ИТ), използвани в областта на здравеопазването, и свободното движение на данни могат да дадат тласък на разработването и прилагането на иновативни и основани на данни технологични решения, което ще доведе до по-добри резултати за здравето и по-добро качество на живот за пациентите, като се гарантира, че услугите и продуктите са лесни за ползване, оперативно съвместими и безопасни.

21.

Здравните системи имат потенциал и като двигатели на икономическия растеж, предлагащи икономически възможности, особено за малките и средните предприятия, които разработват иновативни, основани на данни цифрови решения.

22.

Преодоляването на пречките пред разгръщането на потенциала на цифровото здравеопазване и на здравните грижи по интернет изисква комплексен набор от действия за използване на възможностите, които предлага цифровият единен пазар, въз основа на принципа на свободно движение на данни и основните принципи, очертани в плана за действие на ЕС за електронно управление.

23.

При разработването и въвеждането на цифрови инструменти в областта на здравеопазването следва да се обърне дължимото внимание на качеството, безопасността, сигурността и изискванията за защита на данните, както и на етичните аспекти и на различията в цифровата и здравната грамотност, така че да се избегне създаването на допълнителни неравенства по отношение на здравето. Освен това използването на цифрови инструменти допринася значително за повишаването на здравната грамотност, наред с другото чрез подпомагане на комуникацията между медицинските специалисти и пациентите.

24.

Защитата на данните и информационната сигурност са от първостепенно значение, за да се запази доверието на гражданите в цифровите здравни услуги. Ето защо е необходимо бързо да се приложи правната рамка на ЕС относно защитата на данните (16), мрежовата информационна сигурност (17) и сигурната електронна идентификация (18).

25.

За да се поддържа доверието в цифровите здравни услуги е важно да се повишава осведомеността, като се разработват комуникационни стратегии за създателите на политики, медицинските специалисти и гражданите относно ползите, които цифровото здравеопазване може да донесе за подобряване на качеството на здравното обслужване и за осигуряване на прозрачност по отношение на използването на здравни данни.

26.

Координацията и сътрудничеството в областта на цифровото здравеопазване ще позволят на държавите членки да ускорят въвеждането на цифрови иновации в своите здравни системи, да се учат взаимно и да извличат полза от хармонизирани подходи, при пълно зачитане на националните компетентности. Следователно е необходимо да се засили практическото сътрудничество между държавите членки.

27.

Механизмите за финансиране на ЕС играят важна роля в осигуряването на подкрепа за инфраструктурите за данни за научни изследвания в целия ЕС и в разработването на здравни ИТ решения и привличане на инвестиции от държавите членки в подкрепа на тяхното широкомащабно прилагане.

28.

Добрия напредък, постигнат в държавите членки по отношение на прилагането на електронното здравеопазване, и факта, че в повечето държави членки вече са въведени или са в процес на въвеждане системи за електронни здравни досиета и електронни рецепти (19)  (20).

29.

Работата, извършена в рамките на мрежата за електронно здравеопазване (21), създадена съгласно Директива 2011/24/ЕС и съвместното действие на ЕС в подкрепа на мрежата за електронно здравеопазване, която доказа ценната си роля за координиране на усилията на държавите членки в областта на електронното здравеопазване, като улеснява трансграничния обмен на здравни данни в рамките на ЕС.

30.

Напредъка в създаването на Европейска инфраструктура за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване (eHDSI) (22), финансирана от Механизма за свързване на Европа (23), с цел трансграничен обмен на електронни рецепти и медицински досиета.

31.

Работата, извършена от европейските референтни мрежи (24) за създаване на специална ИТ платформа за обединяване на експертен опит, обмен на информация и взаимно обучение, като признава потенциала на тези мрежи за увеличено споделяне на данни с оглед по-добро диагностициране, както и за научни изследвания и иновации, по-конкретно в областта на редките и малко разпространените комплексни заболявания.

32.

Партньорствата и инициативите „отдолу-нагоре“ в областта на електронното здравеопазване като част от Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве (25), които са изключително важни за подпомагане на трансфера на знания и добри практики между регионите и привличането на заинтересовани страни от обществения и частния сектор за съвместна работа.

33.

Съобщението на Комисията относно междинния преглед на изпълнението на стратегията за цифров единен пазар (26), в която се подчертава значението на цифровата трансформация в здравеопазването и предоставянето на грижи.

34.

Участието и ангажираността на заинтересованите страни бяха подчертани в декларацията на цифровото здравно общество, приета на конференцията на високо равнище „Здраве в цифровото общество. Цифрово общество за здравето“, която се проведе на 16—18 октомври 2017 г. в Талин и инициира създаването на многостранни работни групи, които да работят по действия за преодоляване на основните предизвикателства, свързани с мащабното внедряване на цифровите иновации в областта на здравеопазването.

35.

Да продължат да прилагат политики, подкрепящи цифровите иновации в здравния сектор, да инвестират в основани на данни инструменти и методологии, позволяващи предоставянето на безопасни и висококачествени здравни услуги и да ги използват активно, и да осигуряват подкрепа за устойчивостта на здравните системи.

36.

Като част от националните си стратегии и планове за действие в областта на цифровото здравеопазване:

37.

Да създадат солидни и надеждни рамки за управление на здравните данни, както е посочено в препоръките на ОИСР относно управлението на здравните данни (27), така че да се гарантира неприкосновеността на личния живот и целостта на здравните данни.

38.

Да работят съвместно за улесняване на необходимото сближаване по регулаторни и управленски подходи за използване на здравните данни за научни и иновационни цели, чрез определяне и насърчаване на най-добрите практики при използването на подходящи гаранции за защита на данните и за управление на здравните данни в рамките на Съюза, и ако е целесъобразно, да си сътрудничат с органите, отговарящи за защитата на данните, например в рамките на Европейския комитет по защита на данните, предвиден в Общия регламент относно защитата на данните.

39.

Да използват регионалното и двустранното или многостранното сътрудничество между държавите членки и, когато е уместно, да работят с други заинтересовани страни по инициативи, които имат ясно трансгранично естество и могат да имат значително въздействие върху въвеждането на цифрови решения в областта на здравеопазването.

40.

Да работят заедно, по-специално в рамките на мрежата за електронно здравеопазване, с цел постигане на оперативно съвместими и лесни за ползване здравни информационни системи, които позволяват свързаност на личните здравни изделия и по-добро взаимодействие и обмен на информация между медицинските и здравните работници и пациенти.

41.

Да продължат и да рационализират текущата работа по стандарти и оперативна съвместимост в областта на електронното здравеопазване, като доразвиват и разширяват европейската рамка за оперативна съвместимост в електронното здравеопазване (28), да насърчават използването на международни и отворени стандарти, за да се избегнат затворените решения и зависимостта от конкретен доставчик (29), което поражда разходи за разработка и поддръжка на информационните технологии, и да подпомагат обмена на информация относно моделите на управление с цел по-добро спазване на стандартите.

42.

Да насърчават използването на общи структури, системи за кодиране и терминологии по отношение на данните, както и общи стандарти за измерване на клиничните и докладваните от пациентите резултати, с цел подобряване на семантичната оперативна съвместимост, качеството и съпоставимостта на данните.

43.

Да засилят действията за подобряване на сигурността на данните, като насърчават развитието и използването на технологии за по-добра защита на неприкосновеността на личния живот, както и осигуряване на такава защита още при проектирането, като се обменя информация относно наличните технически средства и методики за сигурен обмен на данни между упълномощени лица и организации и за целите на управлението на лични здравни данни.

44.

Да обменят опит и добри практики и да разработват общи подходи, за да се гарантира безопасността, качеството, сигурността и оперативната съвместимост на мобилните здравни средства и приложения, като същевременно се осигуряват подходящи предпазни мерки, така че да се повиши доверието и да се подкрепи прилагането на тези решения с цел по-добра промоция на здравето, профилактика на заболяванията и контрол на хроничните заболявания, като се взема предвид приложимото законодателство на Съюза относно медицинските изделия, в зависимост от случая.

45.

Да продължат усилията за успешно въвеждане на Европейската инфраструктура за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване (eHDSI) и да разгледат възможността за разширяване на обхвата на трансграничния обмен на здравни данни в подкрепа на обмена на електронни здравни досиета, които да са достъпни за гражданите на трансгранично равнище, посредством определяне и анализиране на нови случаи на използване, подкрепящи трансграничното здравно обслужване и допринасят за приемствеността на грижите.

46.

Като се опират на съществуващите инициативи в рамките на стратегията за цифров единен пазар, като Европейската инициатива за компютърни услуги в облак (30), EuroHPC (31) и Европейския облак за отворена наука, да работят заедно за подобряване на достъпа до по-големи европейски масиви от данни, данни от повторени във времето изследвания и високопроизводителна компютърна инфраструктура на световно равнище за научни и иновационни цели в областта на здравеопазването, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на данните.

47.

Като се основават на съществуващите инициативи и публично-частни партньорства на национално равнище и равнище ЕС (32), да обмислят възможностите за създаване на децентрализирани мрежи за данни и общи платформи, за да се даде възможност за интегриране на данни и анализ в защитена среда, като същевременно се избягва ненужното съхраняване на данни в централен регистър на Съюза, както и за подпомагане на широкомащабни трансгранични проекти за прилагане, например в областта на персонализираната медицина, включително геномната медицина.

48.

Да продължат да си сътрудничат по общи регистри и платформи за заболяванията, като Европейската платформа за регистриране на редките заболявания и базата данни Orphanet (33), които осигуряват важни инструменти за оперативна съвместимост за изследванията в областта на редките заболявания.

49.

Да работят заедно за подобряване на инфраструктурата от данни, анализа и подпомагане на вземането на решения с цел предвиждане, предотвратяване и контрол на сериозните трансгранични заплахи за здравето.

50.

Да използват по-добре механизмите за финансиране на Съюза, като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) (34), структурните фондове на ЕС, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“ (35), в подкрепа на широкомащабното въвеждане на цифровото здравеопазване, като се подобрява единодействието с оглед ефективно използване на средствата от ЕС и националните средства и се определят общи приоритети и инвестиционни нужди, и да разработват подходящи механизми за финансиране и стимули в подкрепа на оперативната съвместимост на инфраструктурата на цифровото здравеопазване.

51.

Да разгледат възможностите за постигане на съгласие по общи критерии и показатели, които държавите членки биха могли да използват за наблюдение на напредъка по въвеждането на цифровото здравеопазване, и да направят оценка на въздействието на цифровите решения, като се вземат предвид съществуващите рамки (36).

52.

Да продължи да подкрепя усилията на държавите членки, като събира и оценява добрите практики и доказателства в подкрепа на обмена на такива практики и като повишава осведомеността относно цифровото здравеопазване.

53.

Да подкрепя прилагането на съществуващото законодателство на ЕС относно защитата на данните, електронната идентификация и информационната сигурност в здравния сектор, наред с другото чрез идентифициране на добри практики и улесняване на обмена на информация между държавите членки, с цел да улесни трансграничния обмен на данни и да се съобрази със специфичните нужди и изисквания на здравния сектор, като същевременно изцяло зачита компетентностите на държавите членки.

54.

Да продължи да подкрепя разширяването на инфраструктурата за цифрови услуги за електронно здравеопазване за всички държави членки и да въведе нови трансгранични услуги, като същевременно засилва текущата работа по преодоляване на техническите, семантичните и правните предизвикателства и осигурява съгласуваност между различните информационни инфраструктури, по-специално eHDSI и специализираната ИТ платформа на европейските референтни мрежи.

55.

Да продължи да подкрепя научните изследвания и иновациите в областта на цифровото здравеопазване и да оказва подкрепа за научните институти и иновативните дружества, разработващи цифрови решения в здравеопазването, особено за малките и средните предприятия (МСП).

56.

Да оказва подкрепа на държавите членки при разработването и внедряването на оперативно съвместими национални инфраструктури за споделяне и обмен на здравни данни, като се постави специален акцент върху моделите за първична здравна помощ и за интегрирани грижи в подкрепа на предоставянето на ефикасни и висококачествени здравни услуги и върху въвеждането на трансгранични услуги за обмен на данни в рамките на eHDSI на национално, регионално и местно равнище.

57.

Да продължи да подкрепя европейските публично-частни партньорства и дейностите по привличане на заинтересовани страни, например Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, които са насочени към увеличаване на възможностите, предоставяни на гражданите, и улесняване на прилагането на цифров единен пазар за цифрово здравеопазване и грижи.