17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/67

—

като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—

като взе предвид Петнадесетата конференция на страните (COP 15) по РКООНИК и Петата конференция на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP5) , проведена в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., както и споразумението от Копенхаген,

—

като взе предвид Шестнадесетата конференция на страните (COP 16) по РКООНИК и Шестата конференция, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP6), проведена в Канкун, Мексико, от 29 ноември до 10 декември 2010 г., както и споразуменията от Канкун,

—

като взе предвид Седемнадесетата конференция на страните по РКООНИК (COP 17) и Седмата конференция, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP7), състояла се в Дърбан, Южна Африка, от 28 ноември до 9 декември 2011 г., и по-конкретно решенията, включени в Платформата от Дърбан за засилено действие,

—

като взе предвид 18-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 18) и 8-ата конференция — среща на страните по Протокола от Киото (CМP8), проведена в Доха, Катар, от 26 ноември до 8 декември 2012 г., както и приемането на пакета документи от Доха във връзка с климата (Doha Climate Gateway),

—

като взе предвид Деветнадесетата конференция на страните (COP 19) по РКООНИК и Деветата конференция на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP9), проведена във Варшава, Полша, от 11 до 23 ноември 2013 г., и установяването на Варшавския международен механизъм относно загубите и щетите,

—

като взе предвид Двадесетата конференция на страните по РКООНИК (COP 20) и Десетата конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (CМP10), проведена в Лима, Перу, от 1 до 12 декември 2014 г., както и призива от Лима за действия в областта на климата,

—

като взе предвид Двадесет и първата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и Единадесетата конференция — среща на страните по Протокола от Киото (CМP 11), която предстои да бъде проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—

като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) (1), от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) (2), от 25 ноември 2010 г. относно конференцията за изменението на климата в Канкун (СОР 16) (3), от 16 ноември 2011 г. относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (СОР 17) (4), от 22 ноември 2012 г. относно конференцията за изменението на климата в Доха, Катар (COP 18) (5), и от 23 октомври 2013 г. относно конференцията за изменението на климата във Варшава, Полша (СОР 19) (6) и от 26 ноември 2014 г. относно Конференцията по изменението на климата, проведена в Лима, Перу (COP 20) (7),

—

като взе предвид пакета на ЕС за климата и енергетиката, приет през декември 2008 г.,

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

—

като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (8),

—

като взе предвид резолюцията си от 4 февруари 2009 г., озаглавена „2050 г.: Бъдещето започва днес — препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“ (9), тази от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. (10) на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност и тази от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (11),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., като част от пакета за енергийния съюз, озаглавен „Парижкият протокол — план за овладяване на изменението на климата в периода след 2020 г.“ (COM(2015)0081),

—

като взе предвид „Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата“ от април 2013 г. и приложения към нея работен документ на службите на Комисията,

—

като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда от ноември 2014 г., озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2014 г.“, и доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда от 2014 г., озаглавен „Разликите по отношение на адаптирането“,

—

като взе предвид декларацията на ръководителите, приета на участниците в срещата на седемте най-големи западни промишлени суперсили, проведена в Елмау на 7 и 8 юни 2015 г., в която те отново заявиха намерението си да се придържат към ангажимента за намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % до 70 % до 2050 г., в сравнение с 2010 г., като е необходимо да се гарантира, че намаляването е по-близо до 70 %, отколкото до 40 %;

—

като взе предвид докладите на Световната банка, озаглавени „Да намалим топлината: Защо трябва да избегнем свят, по-топъл с 4 oC“, „Да намалим топлината: Екстремните климатични явления, регионално въздействие и въпросът за устойчивостта“ и „Интелигентно по отношение на климата развитие: Сумиране на ползите от действията в областта на климата“,

—

като взе предвид доклада на Световната комисия по въпросите на икономиката и климата, озаглавен „По-добър растеж, по-добър климат: доклад за новата икономика, съобразена с климата“,

—

като взе предвид енцикликата Laudato si,

—

като взе предвид Петия доклад за оценка (AR 5) на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), и неговия обобщителен доклад,

—

като взе предвид внасянето на 6 март 2015 г. от Латвия и Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси на ЕС и неговите държави членки,

—

като взе предвид декларацията от Ню Йорк относно горите, приета на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2014 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“ (COM(2008)0645),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, комисията по външни работи, комисията по регионално развитие и комисията по транспорт и туризъм (A8-0275/2015),

A.

като има предвид, че изменението на климата представлява непосредствена и потенциално необратима глобална заплаха за човешките общества и биосферата и че поради това трябва да се предприемат действия на международно равнище от всички заинтересовани страни;

Б.

като има предвид, че съгласно научните доказателства, представени в Петия доклад за оценка на МКИК, затоплянето на климата е безспорно; като има предвид, че изменението на климата е факт, а човешките дейности са преобладаващата причина за наблюдаваното от средата на ХХ-ти век затопляне; като има предвид, че широкообхватните и значителни по своя характер въздействия на изменението на климата вече са очевидни в природните и човешките системи по всички континенти и в океаните;

В.

като има предвид, че ЕС е намалил емисиите си с 19 % през 2013 г. в сравнение с 1990 г. в рамките на Протокола от Киото, като същевременно неговият БВП нарасна с повече от 45 %; като има предвид, че световните емисии нараснаха с повече от 50 % през 2013 г. в сравнение с 1990 г.;

Г.

като има предвид, че според последните резултати на Националното управление за океански и атмосферни изследвания за първи път от началото на измерванията месечната глобална средна концентрация на въглероден диоксид в атмосферата надхвърли 400 части на милион през март 2015 г.;

Д.

като има предвид, че в доклада от 2014 г. за разликите по отношение на адаптирането, изготвен от Програмата на Обединените нации за околната среда, се изтъкват огромните разходи, свързани с липсата на действие, и се заключава, че разходите за адаптиране към изменението на климата в развиващите се държави е вероятно да възлязат на сума, която е два до три пъти по-голяма от предварителните оценки от 70—100 млрд. щатски долара годишно до 2050 г., което води до значителен недостиг на финансиране за адаптиране след 2020 г., освен ако не бъде предоставено ново и допълнително финансиране за адаптиране;

Е.

като има предвид, че въпросът за финансирането на борбата с изменението на климата е неделима част от по-общите въпроси за финансирането на устойчивото развитие в световен мащаб;

Ж.

като има предвид, че изменението на климата може да увеличи конкуренцията за ресурси, като например храна, вода, пасища, и може да се превърне в най-голямата движеща сила за разселване на населението както вътре, така и извън националните граници в не толкова далечно бъдеще;

З.

като има предвид, че Конференцията за изменението на климата в Доха, проведена през декември 2012 г., прие изменение на Протокола, като въведе втори период на ангажимент в рамките на Протокола от Киото (KP CP2), започващ на 1 януари 2013 г. и приключващ на 31 декември 2020 г., с правно обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите, включването на нов газ (азотен трифлуорид), механизъм за амбициозност, който предвижда опростена процедура, позволяваща на страните да коригират своя ангажимент, като увеличат амбицията през периода на ангажимент, и накрая, разпоредба, която автоматично коригира целта на страните с цел избягване на увеличаването на емисиите им за периода 2013—2020 г. отвъд техните средни емисии за годините от 2008 до 2010 г.;

И.

като има предвид, че на Осемнадесетата конференция на страните (Решение 23/CP. 18) страните по РКООНИК решиха да приемат цел за баланс между половете в органите, създадени в съответствие с Конвенцията и Протокола от Киото, за да се подобри участието на жените и да се изработи по-ефективна политика в областта на изменението на климата, която отговаря в еднаква степен на потребностите на жените и мъжете и отчита напредъка, отбелязан към целта за баланс на половете, като се засилва политиката в областта на изменението на климата, която е чувствителна към въпросите на пола;

Й.

като има предвид, че усилията за намаляване на глобалното затопляне не следва да се разглеждат като пречка пред стремежа към икономически растеж, а даже напротив — следва да се разглеждат като движеща сила за реализирането на нов и устойчив икономически растеж и заетост;

К.

като има предвид, че до този момент ЕС играе водеща роля в усилията за намаляване на глобалното затопляне и трябва да продължи да го прави в хода на подготовката за приемане на ново международно споразумение за климата в Париж в края на 2015 г.; изисква на тази амбиция да отговорят други големи източници на емисии;

1.

Признава изключителните мащаби и сериозността на заплахата, породена от изменението на климата, и изразява дълбока загриженост от факта, че светът сериозно изостава при ограничаването на глобалното затопляне до равнище под 2 oC; призовава правителствата да предприемат незабавно конкретни мерки срещу изменението на климата и за сключването на амбициозно и правно обвързващо глобално споразумение в Париж през 2015 г. за постигане на тази цел;

2.

Отбелязва, че в съответствие със заключенията на Петия доклад за оценка на МКИК световният бюджет за въглеродни емисии, който е на разположение за периода след 2011 г., ако съществува реална възможност за запазване на повишаването на средната световна температура до под 2 oC спрямо равнището преди индустриализацията, е 1 010 гигатона CO2; подчертава, че всички държави трябва да дадат своя принос и че отлагането на действията ще доведе до увеличаване на разходите и до намаляване на възможностите; подчертава заключенията в доклада за новата икономика, съобразена с климата, озаглавен „По-добър растеж, по-добър климат“, че държавите от всички нива на доход имат възможност да изградят траен икономически растеж, като същевременно намаляват огромните рискове, свързани с изменението на климата; препоръчва споразуменията и конвенциите да имат за цел включването на присъединяващите се към ЕС държави в програмите на Съюза в областта на климата;

3.

Припомня, че ограничаването на повишаването на световната температура до средно 2 oС не гарантира предотвратяването на значителните неблагоприятни климатични въздействия; призовава Конференцията на страните да оцени възможността за ограничаване на повишаването на световната температура до средно 1,5 oС;

4.

Отбелязва констатациите на Петия доклад за оценка на МКИК, в който се заключава, че дори пълното преустановяване на въглеродните емисии от индустриализираните държави няма да осигури постигането на целта за равнище от под 2 С без значителни нови ангажименти от страна на развиващите се държави;

5.

Счита, че е от съществено значение всички държави да представят своя национално определен принос (INDC) преди COP 21, с цел да се постигне стимулиращ ефект и да се покаже, че всички държави, в съответствие със своите национални условия, напредват в една и съща посока; изразява своето убеждение, че INDC може също да съдържа действия по приспособяване, тъй като те са приоритет за много държави;

6.

Признава първостепенното значение на стабилната климатична система за продоволствената сигурност, производството на енергия, водоснабдяването и канализацията, инфраструктурата и опазването на биологичното разнообразие и сухоземните и морските екосистеми и за мира и благоденствието в световен мащаб; припомня, че изменението на климата ускорява загубата на биологично разнообразие; затова приветства енцикликата Laudato Si;

7.

Отбелязва ангажимента на Г-7 за декарбонизация на световната икономика през настоящото столетие и за трансформиране на енергийния сектор до 2050 г.; припомня, че е необходимо декарбонизацията да се осъществи много по-рано, за да бъде в съответствие с науката и да съществува реална възможност повишаването на температурата да остане на равнище от под 2 oC; призовава страните, които са в състояние да направят това, да постигнат изпълнение на националните цели и стратегии за декарбонизация, като определят за приоритет постепенното преустановяване на емисиите от въглища като най-замърсяващ източник на енергия;

8.

Обръща внимание, че държавите, които не разполагат с необходимия капацитет, за да развиват своя национално определен принос, могат да се възползват от механизми за подпомагане, като например Глобалния екологичен фонд, Програмата на ООН за развитие или Световния алианс за борба с изменението на климата, както и от европейско подпомагане;

9.

Подчертава, че Протоколът за 2015 г. трябва да бъде правно обвързващ и амбициозен още от самото начало, при приемането в Париж, и следва да се цели в намаляването до 2050 г. на емисиите на парникови газове, за да остане светът в разходоефективната траектория на емисии, която е съвместима с целта за равнище от под 2oС, и пикът на световните емисии на парникови газове да бъде достигнат, колкото е възможно по-скоро; призовава ЕС да работи с международните си партньори в тази насока, като дава примери за добра практика; подчертава, че споразумението трябва да осигури предвидима рамка, насърчаваща инвестициите и поетапното увеличаване от страна на бизнеса на ефикасните технологии за намаляване на въглеродните емисии и адаптиране;

10.

Отправя предупреждение срещу насочването към пътища за намаляване на световните емисии, които допускат значителни въглеродни емисии през 2050 г. и след това, тъй като това би означавало големи рискове и осланяне на недоказани, енергоемки и скъпи технологии за поглъщане и съхраняване на СО2 от атмосферата; посочва, че в зависимост от степента на надвишаването способността на подобни пътища да задържат изменението на климата на равнище от под 2 oС зависи от наличието и широкото инсталиране на устройства за превръщане на биомаса в енергия с улавяне и съхраняване на въглерода и залесяването, без вероятно да има налична земя, както и от използването на други неизвестни, все още предстоящи за разработване технологии за поглъщане на въглероден диоксид;

11.

Счита, че едно амбициозно и правно обвързващо международно споразумение ще помогне да се вземат мерки по отношение на опасенията във връзка с изместването на въглеродни емисии и конкурентоспособността от страна на съответните сектори, и по-специално на енергоемките отрасли;

12.

Счита, че в случай на несъответствия между нивото на амбициите на съвкупния ефект от национално определените приноси, представени преди срещата в Париж, и нужното равнище за запазване на повишаването на температурите на равнище от под 2 oС спрямо равнищата преди индустриализацията, ще бъде необходимо да се изготви работна програма през 2016 г., за да се определят допълнителни мерки за намаляване на емисиите; призовава за всеобхватен процес на преразглеждане, който ще се провежда на всеки пет години, ще гарантира динамиката на прилагания механизъм и ще позволи да се засили степента на амбициозност на ангажиментите за намаляване на емисиите в съответствие с най-новите научни данни; призовава ЕС да подкрепи установяването на правно обвързващ 5-годишен период на поемане на задължения, така че да се избегне блокирането на равнището на ниска степен на амбиция, увеличаване на политическата отчетност и да се даде възможност за преразглеждане на целите, така че да отговорят на изискванията за научна адекватност или новите технически разработки, които могат да позволят едно по-високо ниво на амбиция;

13.

Изразява загриженост, че ранният анализ на общото въздействие на национално определените приноси, представени досега, показва, че настоящите им непреразгледани равнища биха довели до повишаване на световната средна температура между 2,7 oC и 3,5 oC; призовава страните да се споразумеят на COP21 в Париж да преразгледат настоящите национално определени приноси преди 2020 г., за да ги приведат в съответствие с последните научни оценки и с гарантиран световен бюджет за въглеродните емисии, съвместим с целта за задържане на затоплянето под 2 oC;

14.

Призовава за цялостно съживяване на политиката на ЕС в областта на климата, което би подпомогнало за даването на тласък на международните разисквания в областта на климата, които да са в съответствие с горната граница на ангажимента на ЕС за намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове до 80—95 % под равнищата от 1990 г.; отбелязва обвързващата цел за поне 40 % намаление на вътрешните емисии на ЕС през 2030 г., в сравнение с равнищата от 1990 г.; призовава държавите — членки на ЕС, да приемат допълнителни ангажименти в допълнение към всички цели за намаляване на емисиите на парникови газове, включително действия извън ЕС, за да се създаде възможност за постигане на целта за под 2 oC;

15.

Припомня своята резолюция от 5 февруари 2014 г., в която се призовава за три задължителни цели: цел за 40 % енергийна ефективност, цел за равнище на възобновяемите източници от поне 30 % и цел за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40 %, и призовава отново Съвета и Комисията да приемат и приложат, в рамката на ЕС за политиките за 2030 г. в областите на климата и енергетиката, многостепенен подход въз основа на взаимно подсилващи се, координирани и последователни цели за намаляване на емисиите на парникови газове, разширяване на използването на енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност; отбелязва, че целите за енергийна ефективност и възобновяеми източници, за които призовава Парламентът, биха довели до значително по-високи от 40 % намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г.;

16.

Подчертава необходимостта от ефективен режим на спазване, приложим по отношение на всички страни в рамките на споразумението от 2015 г.; подчертава, че споразумението от 2015 г. трябва да насърчава прозрачността и отчетността чрез общ режим, основан на правила, включително правила за отчетност и мониторинг, договорености за докладване и проверка; счита, че развитието на системата на прозрачност и отчетност трябва да се осъществява в рамките на подход на постепенно уеднаквяване;

17.

Подчертава, че е важно въпросът за правата на човека да остане в основата на действието в областта на климата, и настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че споразумението от Париж ще съдържа необходимите разпоредби за преодоляване на измерението на изменението на климата, свързано с правата на човека, и ще предостави подкрепа за по-бедните страни, чиито възможности са ограничени от последиците от изменението на климата; настоява в този контекст за пълното зачитане на правата на местните общности и коренното население, които са особено уязвими от неблагоприятните последици от изменението на климата;

18.

Настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че споразумението от Париж признава, че зачитането, спазването и насърчаването на правата на човека, включващи, наред с другото, равенството между половете, пълното и равноправно участие на жените и активната подкрепа на справедлив преход на работната сила, създаващ достойна заетост и качествени работни места за всички, са предпоставка за ефективно глобално действие в областта на климата;

19.

Подчертава, по-специално, спешната необходимост от постигане на напредък в преодоляването на огромните различия в гигатонажа на емисиите, които съществуват между научните анализи и настоящите ангажименти на страните за периода до 2020 г.; подчертава важната роля на другите политически мерки, които изискват насочването на съвместни усилия, включително за енергийна ефективност, за постигането на значителни икономии на енергия, за използване на възобновяеми енергийни източници, ефективност на ресурсите, за постепенно намаляване на флуоровъглеводородите, за устойчивото производство и потребление, за поетапно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, включително експортното финансиране на технологии за електроцентрали на въглища, и за засилване на ролята на многокомпонентното ценообразуване на въглеродните емисии, за да се допринесе за преодоляването на тези огромни различия по отношение на гигатонажа на въглеродните емисии;

20.

Отбелязва, че в момента ЕС успешно напредва към изпълнението на своите цели за 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове и за възобновяемите източници на енергия, и че са постигнати значителни подобрения във връзка с интензивността на използването на енергия, благодарение на повишената енергийна ефективност на сгради, продукти, промишлени процеси и превозни средства, като в същото време европейската икономика отбеляза растеж от 45 % от 1990 г. насам; подчертава, че целите 20/20/20 за емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници и икономията на енергия изиграха ключова роля като двигател на този процес и за запазване на заетостта на повече от 4,2 млн. души в различните екологични отрасли (12), при непрекъснат растеж по време на икономическата криза;

21.

Призовава Комисията и държавите членки да представят на РКООНИК последните прогнози за емисиите на парникови газове на ЕС за периода до 2020 г. и да обявят, че ЕС ще преизпълни своята цел за 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 2 гигатона;

22.

Пояснява, че въпреки че вторият период на ангажимент по Протокола от Киото ще бъде ограничен по обхват, той следва да се разглежда като много важна междинна стъпка, и поради това призовава страните, включително държавите — членки на ЕС, да приключат процеса на ратификация възможно най-скоро и във всеки случай преди декември 2015 г.; отбелязва, че Парламентът е изпълнил своята роля, като е дал своето одобрение, както и че включването на гражданското общество и прозрачността е необходимо, за да се спомогне за разбирането на преговорите и за изграждане на доверие между всички страни преди Конференцията в Париж;

23.

Призовава ЕС и неговите държави членки да работят с всички участници от гражданското общество (институциите, частния сектор, НПО и местните общности), за да разработят инициативи в ключови сектори за намаляване на емисиите (енергетиката, технологиите, градовете, транспорта), както и инициативи за приспособяване и устойчивост в отговор на проблемите с приспособяването, по-специално по отношение на достъпа до вода, продоволствената сигурност и превенцията на риска; приканва всички правителства и участници от гражданското общество да подпомагат и укрепват тази програма за действие;

24.

Подчертава, че все по-широк кръг от недържавни участници предприемат действия за намаляване на въглеродната интензивност и за по-голяма устойчивост на изменението на климата; подчертава значението на структурирания и конструктивен диалог между правителствата, бизнес общността, градовете, регионите, международните организации, гражданското общество и академичните институции, за да се мобилизира енергично действие в световен мащаб за нисковъглеродни и устойчиви общества; подчертава тяхната роля за даването на тласък преди Париж и за „Плана за действие Лима—Париж“; посочва в тази връзка, че Планът за действие Лима—Париж насърчава организаторите на инициативи да ускорят работата си и да присъстват на Конференцията в Париж, за да докладват първите си резултати;

25.

Насърчава създаването на необходимите механизми, които ще позволят насърчаването на тази динамика на намиране на решения, като например поставянето на маркировка на иновативни проекти на гражданското общество;

26.

Отбелязва, че биоикономиката има потенциала да допринесе в значителна степен за реиндустриализацията и създаването на нови работни места в ЕС и останалия свят;

27.

Подчертава, че усилията за създаване на кръгова икономика могат да изиграят съществена роля за постигане на целите чрез ограничаване на хранителните отпадъци и рециклиране на суровините;

28.

Припомня на страните и на самата ООН, че индивидуалните действия са толкова важни, колкото и действията на правителствата и институциите; поради това призовава за повече усилия в кампании или действия за осведоменост и информираност на населението относно малките и големите жестове, които могат да допринесат за борбата с изменението на климата в развитите и развиващите се държави;

29.

Призовава също така предприятията да поемат и активно да изпълняват своите отговорности и активно да подкрепят, включително и предварително, споразумението относно климата;

30.

Приветства развитието на схемите за търговия с емисии в световен мащаб, включително 17 схеми за търговия с емисии, прилагани на четири континента, възлизащи на 40 % от световния БВП и подпомагащи намаляването на световните равнища на емисиите по разходно ефективен начин; насърчава Комисията да стимулира връзки между СТЕ на ЕС и другите схеми за търговия с емисии, с цел да се създадат международни пазарни механизми за въглеродни емисии и да се увеличи амбицията в областта на климата, като същевременно се спомогне за намаляване на риска от изтичане на въглерод чрез осигуряване на равнопоставени условия за конкуренция; призовава обаче Комисията да въведе предпазни механизми, за да се гарантира, че свързването на СТЕ на ЕС с други схеми за търговия с емисии не накърнява целите на ЕС в областта на климата и обхвата на СТЕ на ЕС; призовава за изготвяне на правила за тяхното създаване, включително правила за отчитането и за гарантиране, че международните пазари и връзките между местните пазари на въглеродни емисии допринасят постоянно за смекчаването на последиците и не накърняват местните цели на ЕС за намаляване на емисиите;

31.

Подчертава необходимостта от гарантиране на предвидима регулаторна среда, която да насочва инвестиции към мерките за намаляване на емисиите на парникови газове и да насърчава прехода към икономика с ниски равнища на въглеродни емисии;

32.

Призовава за сключването на споразумение, което да обхваща всички сектори и емисии по всеобхватен начин и което да определя абсолютните цели в цялата икономика, в съчетание с емисионни бюджети, които следва да гарантират възможно най-висока степен на амбиция; подчертава, че в съответствие със заключенията на МКИК земеползването (ползване за земеделие, за животновъдство, за горски площи и други видове земеползване) има значителен разходноефективен потенциал за смекчаване на последиците и повишаване на устойчивостта, и че е необходимо засилено международно сътрудничество, за да се оптимизира потенциалът за улавяне на въглерод на горите и влажните зони; подчертава, че споразумението следва да създаде всеобхватна рамка за отчитане на емисиите и поглъщанията, свързани със земеползването (LULUCF); подчертава, че по-специално действията за смекчаване и адаптиране в сектора на земеползването трябва да целят преследването на общи цели и да не вредят на други цели, свързани с устойчивото развитие,

33.

Отбелязва, че на обезлесяването и деградацията на горите се дължат 20 % от световните емисии на парникови газове, и подчертава ролята на горите за смекчаване на последиците от изменението на климата и необходимостта от засилване на способностите за приспособяване и устойчивостта на горите към изменението на климата; призовава ЕС да преследва целта си за спиране на глобалната загуба на гори до 2030 г. и за намаляване най-малко наполовина на обезлесяването на тропическите гори до 2020 г., в сравнение с равнищата от 2008 г.; подчертава, че постигането на тези ангажименти заедно с възстановяването на 350 млн. хектара гори, както се призовава в декларацията от Ню Йорк относно горите, може да намали СО2 с 4,5—8,8 млрд. тона годишно до 2030 г.; подчертава, че без значителни нови усилия за смекчаване, насочени към сектора на тропическите гори (REDD+), постигането на целта за задържане на затоплянето под 2 oC вероятно няма да е възможно; освен това призовава ЕС да увеличи международното финансиране за намаляване на обезлесяването в развиващите се държави;

34.

Отбелязва ефективността на действащия механизъм за смекчаване REDD+ и насърчава държавите членки да го включват във всички усилия за смекчаване на изменението на климата; призовава държавите членки да сключат доброволни международни партньорства за смекчаване на последиците с развиващите се държави, които са особено засегнати от обезлесяването на тропическите гори, с оглед на осигуряването на финансова или техническа помощ, за да се спре обезлесяването чрез прилагане на политики за устойчиво земеползване или реформи в управлението; призовава Комисията да предложи устойчиви мерки за спиране на вноса в ЕС на стоки, получени от незаконното обезлесяване; подчертава ролята на предприятията за премахването на търсенето на стоки, получени от незаконно обезлесяване;

35.

Припомня, че транспортът е вторият по големина сектор с високи емисии на парникови газове, и настоява за необходимостта от въвеждане на спектър от политики с цел намаляване на емисиите от този сектор; изтъква отново необходимостта страните по РКООНИК да предприемат действия за ефективно регулиране на емисиите от международния въздушен и морски транспорт, в съответствие с изискванията за адекватност и неотложност; призовава всички страни да работят в рамките на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и на Международната морска организация (ММО) за създаването на глобална политическа рамка, която да даде възможност за ефективна реакция и за предприемане на мерки за определяне на подходящи цели до края на 2016 г. за постигане на необходимите намаления с оглед на целта за задържане на затоплянето под 2 oC;

36.

Приканва Комисията да предложи своята подкрепа и експертен опит на страните по конференцията COP 21 при определянето на техния национален принос, като в същото време подобрява осведомеността относно ролята на транспортния сектор в приемането на всеобхватни стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове;

37.

Изтъква, че както краткосрочните, така и дългосрочните транспортни стратегии за смекчаване на изменението на климата са от основно значение за постигане на амбициите за сериозно намаляване на парниковите газове;

38.

Подчертава, че е важно да се вземе под внимание специфичното положение на островните и най-отдалечените региони, с цел да се гарантира, че екологичните показатели не засягат по-конкретно мобилността и достъпността в тези региони;

39.

Счита, че ако не се постави по-голям акцент върху емисиите от транспортния сектор, ще бъде невъзможно да се постигнат общите цели за опазване на климата, тъй като транспортът е единственият сектор, в който емисиите на парникови газове продължават да се увеличават (с 30 % през последните 25 години); подчертава, че това може да бъде постигнато единствено посредством обвързващи цели за намаляване на парниковите газове, заедно с пълно интегриране на енергията от възобновяеми източници в рамките на пазара, технологично неутрален подход към декарбонизацията и една по-цялостно интегрирана транспортна и инвестиционна политика, която включва политики за преминаване към други видове транспорт заедно с технологичен напредък и избягване на транспорт (напр. чрез устойчива логистика, интелигентно градско планиране и интегрирано управление на мобилността);

40.

Посочва, че понастоящем повече от половината от населението на света живее в малки и големи градове и че градският транспорт има голям дял в емисиите на парникови газове от транспортния сектор; ето защо настоятелно призовава Комисията и държавите членки активно да повишават осведомеността относно ролята на устойчивата градска мобилност за постигане на ангажиментите за смекчаване на изменението на климата; подчертава, че отговорното земеползване и планиране и устойчивите транспортни решения в градските зони допринасят ефективно за постигането на целта за намаляване на емисиите на CO2;

41.

Подчертава, че в транспортния сектор е необходим добър енергиен микс и такъв може да бъде постигнат посредством популяризиране на алтернативни превозни средства, които работят на природен газ и биогаз, и всички политики за укрепване на устойчивите видове транспорт, включително електрификация на транспорта и използване на интелигентни транспортни системи; подчертава необходимостта да се акцентира върху железниците, трамваите, електрифицираните автобуси, електрическите автомобили и електрическите велосипеди, да се обхване перспективата на целия жизнен цикъл и да се търси пълна експлоатация на възобновяемите източници на енергия; насърчава решително местните органи за обществен транспорт и транспортните оператори да поемат водеща роля, като въвеждат автомобилен парк и технологии с ниски въглеродни емисии;

42.

Подчертава огромния потенциал за намаляване на емисиите чрез повишена енергийна ефективност и внедряване на чиста енергия; счита, че увеличаването в максимална степен на ефективността на потреблението на енергия в световен мащаб е първата стъпка към намаляването на емисиите, свързани с енергетиката, като същевременно допринася за справяне с предизвикателството, което представлява намаляването на енергийната бедност;

43.

Подчертава тежките отрицателни последици, които понякога са и необратими, от непредприемането на действия, като припомня, че изменението на климата засяга всички региони по света по различни, но причиняващи големи вреди начини, което води до миграционни потоци и човешки жертви, както и до икономически, екологични и социални загуби; изтъква значението на научните данни като стимул за дългосрочни политически решения и подчертава, че равнището на амбициозност следва да се основава на солидни научни препоръки; подчертава, че един съгласуван в световен мащаб политически и финансов тласък за научноизследователски и развойни дейности и иновации в областта на чистата енергия от възобновяеми източници е от решаващо значение за постигането на нашите цели по отношение на климата и за улесняване на растежа;

44.

Призовава ЕС да увеличи усилията си за регулиране в световен мащаб на постепенното намаляване на флуоровъглеводородите съгласно Монреалския протокол; припомня, че ЕС е приел амбициозно законодателство за постепенното намаляване на флуоровъглеводородите (HFC) със 79 % до 2030 г., тъй като благоприятните за климата алтернативи са широко достъпни и техният потенциал следва да се използва пълноценно; отбелязва, че постепенното намаляване на използването на флуоровъглеводородите е лесно за осъществяване действие за смекчаване на последствията от изменението на климата в ЕС и извън него, и призовава ЕС да се ангажира активно с улесняването на глобалните действия във връзка с флуоровъглеводородите;

45.

Счита, че засиленото внедряване на технологии за чиста енергия там, където те оказват най-голямо въздействие, зависи от създаването и поддържането на силен капацитет за иновации както в развитите, така и в бързоразвиващите се държави;

46.

Подчертава, че стимулирането на иновациите в технологии и бизнес модели може да бъде движеща сила както за икономическия растеж, така и за намаляване на емисиите; изтъква, че технологиите няма да напреднат автоматично в посока към ниски равнища на въглеродни емисии, а ще са необходими ясни политически сигнали, включително намаляване на пазарните и регулаторните пречки пред новите технологии и бизнес модели и правилно насочени публични разходи; насърчава държавите членки да увеличат инвестициите в публична научноизследователска и развойната дейност в енергийния сектор, за да се спомогне за създаването на следващата вълна от технологии с ниска въглеродна интензивност и ефективно използване на ресурсите;

47.

Признава значението на научните изследвания и иновациите за борбата с изменението на климата и призовава страните да не пестят усилията си за подпомагане на изследователите и насърчаване на новите технологии, които могат да помогнат за постигане на целите за намаляване на емисиите, които могат да бъдат определени, както и за мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях;

48.

Насърчава Комисията да се възползва по-добре от факта, че „Хоризонт 2020“ е изцяло отворена за участие на трети държави, особено в областите на енергетиката и на изменението на климата;

49.

Счита, че политиката на ЕС за космическото пространство и инвестициите в нея, включително изстрелването на спътници, които играят важна роля в наблюдението на промишлените аварии, обезлесяването, опустиняването и др., както и сътрудничеството с партньори в трети държави, могат да играят важна роля в наблюдението и преодоляването на въздействието на изменението на климата в световен мащаб;

50.

Подчертава, че ЕС следва да увеличи усилията си за трансфер на технологии за най-слабо развитите държави, като същевременно зачита действащите права върху интелектуалната собственост;

51.

Изисква пълно признание и подкрепа за ролята на Центъра и Мрежата за климатични технологии (CTCN) и Технологичния изпълнителен комитет за улесняване на технологичното развитие за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях;

52.

Приветства усилията за сътрудничество между ЕС и Министерството на енергетиката на САЩ, по-специално що се отнася до технологичните изследвания в областта на изменението на климата; счита, че съществува голям потенциал за по-нататъшно сътрудничество в областта на научните изследвания между ЕС и другите големи икономики; подчертава, че до резултатите от публично финансираните научни изследвания следва да се предостави свободен достъп;

53.

Изтъква, че би могло да се обмисли използването на разположените в космическото пространство средства за въвеждането на мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, по-конкретно посредством мониторинг и наблюдение на емисиите на парникови газове; настоятелно призовава Комисията да допринесе активно за една глобална система за мониторинг на CO2 и CH4; призовава Комисията да насърчава усилията за разработване на система на ЕС за измерване на емисиите на парникови газове по автономен и независим начин, като се използват и разширят мисиите на програмата „Коперник“;

54.

Счита, че средствата за изпълнение, в т.ч. финансирането във връзка с изменението на климата, трансферът на технологии и изграждането на капацитет, ще играят съществена роля за постигане на споразумение по време на конференцията в Париж, и затова призовава ЕС и други страни да изготвят надежден „финансов пакет“, обхващащ и периода преди 2020 г., и този след 2020 г., за да се подкрепи полагането на по-големи усилия за намаляване на емисиите от парникови газове, опазването на горите и приспособяването към последиците от изменението на климата; призовава финансирането във връзка с изменението на климата да бъде включено в споразумението като динамичен елемент, който отразява променящите се екологични и икономически реалности и подкрепя засилената амбиция за действия за принос към смекчаването и приспособяването; затова призовава всички страни, които имат такава възможност, да допринесат за финансирането във връзка с изменението на климата;

55.

Изисква ЕС и неговите държави членки да се споразумеят за пътна карта за постепенно увеличаване на предвидимото, новото и допълнителното финансиране в съответствие със съществуващите ангажименти, за да поемат своя справедлив дял от общата целева сума от 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. от различни публични и частни източници и да преодолеят дисбаланса между средствата за смекчаване и средствата за приспособяване; призовава ЕС да насърчава всички държави да предоставят своя справедлив дял от финансирането във връзка с изменението на климата; призовава за прилагането на стабилна рамка за наблюдение и отчетност за ефективното проследяване на изпълнението на финансирането на ангажиментите и целите в областта на климата; припомня, че тъй като финансирането във връзка с изменението на климата от бюджетите за помощ се увеличава, общият бюджет за помощ следва също да се увеличи като първа стъпка към пълна допълняемост;

56.

Призовава за конкретни ангажименти на ЕС и международни ангажименти, целящи постигането на допълнителни източници за финансиране във връзка с изменението на климата, включително заделяне на някои квоти за емисии по СТЕ на ЕС в периода 2021—2030 г. и разпределяне на приходите от мерките на ЕС и международните мерки за целите на международното финансиране във връзка с изменението на климата и Зеления фонд за климата, наред с други проекти за технологични иновации;

57.

Призовава за ценообразуване за въглеродните емисии на широка основа като инструмент за управление на емисии, приложим в световен мащаб, и за разпределянето на приходите от търговия с емисии за инвестиции, свързани с климата, и на приходите от ценообразуването за въглеродните емисии от международните транспортни горива; призовава още за частично използване на селскостопанските субсидии за гарантиране на инвестициите в производството и използването на възобновяема енергия в селските стопанства; подчертава значението на мобилизирането на капитал от частния сектор и на отключването на необходимите инвестиции в нисковъглеродни технологии; призовава правителствата и публичните и частните финансови институции, в това число банките, пенсионните фондове и застрахователните дружества, да поемат амбициозен ангажимент в полза на привеждането на практиките за кредитиране и инвестиции в съответствие с целта за задържане на затоплянето под 2 oC и оттеглянето на инвестициите от изкопаемите горива, включително постепенното премахване на експортните кредити за инвестиции в изкопаеми горива; призовава за специални публични гаранции в полза на „зелените“ инвестиции, екологичните маркировки и фискалните предимства за „зелените“ инвестиционни фондове и за издаване на „зелени“ облигации;

58.

Счита, че финансовата система следва да интегрира климатичните рискове в своите инвестиционни решения; призовава Комисията, държавите — членки на ЕС, и всички страни по РКООНИК да използват всички налични средства за стимулиране на финансовите институции да пренасочват инвестициите си в необходимия мащаб за финансиране на действителен преход към устойчиви икономики с ниски въглеродни емисии;

59.

Призовава за предприемането на конкретни мерки, в това число график, вследствие на ангажимента, поет от държавите от Г-20 през 2009 г., за постепенно премахване на всички субсидии за изкопаеми горива до 2020 г.;

60.

Насърчава най-прогресивните участници да поемат доброволни ангажименти в подкрепа на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии чрез пълноценно използване на вече прилаганите от сектора добри практики; изразява надежда тази мобилизация да се увеличава и в бъдеще ангажиментите да бъдат по-структурирани, по-специално чрез платформи за регистрация, интегрирани в инструментите на Конвенцията по изменение на климата;

61.

Отбелязва тесните връзки между Конференцията относно финансирането за развитие, Срещата на върха на ООН за целите на устойчивото развитие и 21-вата Конференция на страните по РКООНИК през 2015 г.; признава, че последиците от изменението на климата сериозно ще подкопаят опитите за постигане на планираната за след 2015 г. рамка за устойчиво развитие, както и че общата рамка за финансиране на развитието ще трябва да бъде приведена в съответствие и да може да подкрепи свят с ниски въглеродни емисии, устойчив на изменението на климата;

62.

Насърчава оценяването на частните инициативи във финансовия сектор, по-специално на срещата на Г-20 през ноември 2015 г., но като цяло по време на многобройните специфични събития във връзка с финансирането, които придружават подготовката на конференцията в Париж през 2015 г.;

63.

Подчертава, че действията за приспособяване са неизбежна необходимост за всички държави, за свеждане до минимум на отрицателните въздействия и пълноценно използване на възможностите за устойчив на климата растеж и устойчиво развитие, и трябва да играят централна роля в новото споразумение; призовава за съответно определяне на дългосрочни цели за приспособяване; подчертава, че сегашните действия за намаляване на емисиите на парникови газове няма да са толкова скъпоструващи на световната и на националните икономики и ще направят приспособяването по-евтино; признава, че е необходимо приспособяване, особено в държавите, които са особено уязвими на тези въздействия, и най-вече за гарантиране, че производството на храни и икономическото развитие могат да продължат по устойчив на климата начин; призовава за активна подкрепа за изработването на подробни планове за приспособяване в развиващите се държави, въз основа на практиките на местните участници и знанията на местните народи;

64.

Признава, че амбицията във връзка със смекчаването, постигната чрез национално определени приноси, има силно влияние върху необходимите усилия за приспособяване; призовава за глобална цел за приспособяване и финансиране за приспособяване към изменението на климата в Парижкото споразумение заедно с ангажименти за разработване на допълнителни подходи за ефективно справяне със загубите и щетите;

65.

Подчертава необходимостта от засилване на координацията и на управлението на рискове за климата на равнище ЕС и от създаването на ясна стратегия на ЕС за приспособяване; призовава за прилагане на регионални стратегии за приспособяване;

66.

Припомня, че развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, които са допринесли най-малко за изменението на климата, са най-уязвими по отношение на неговите неблагоприятни въздействия и имат най-малък капацитет за приспособяване; призовава подкрепата за приспособяване към изменението на климата и въпросът за загубите и щетите да бъдат съществени елементи на Парижкото споразумение и развиващите се държави да получат материална помощ в прехода им към устойчиви, възобновяеми и нисковъглеродни форми на енергия, като следователно се гарантира, че техните нужди от приспособяване ще бъдат задоволени както в краткосрочен, така и в дългосрочен план; призовава за сериозно признаване на проблема с климатичните бежанци и неговия обхват в резултат на климатичните бедствия, причинени от глобалното затопляне;

67.

Подчертава, че това споразумение следва да бъде гъвкаво, за да се вземат предвид съответните национални особености, потребности и възможности на развиващите се държави и специфичните характеристики на някои държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките острови;

68.

Призовава големите развити икономики да използват своята съществуваща модерна инфраструктура за насърчаване, повишаване и развитие на устойчив растеж и да се ангажират с подкрепа за развиващите се страни в изграждането на техен собствен капацитет, така че да спомогнат за осигуряването на бъдещ икономически растеж във всички части на света без допълнителни разходи за околната среда;

69.

Подчертава значението на ролята, която общността за развитие, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР следва да играят, работейки в тясно сътрудничество със заинтересованите страни и съответни организации, за да се направи оценка и да се ограничат най-лошите последици за човека от изменението на климата, които се очаква да бъдат предизвикателство дори и под равнище на затопляне от 2 oC;

70.

Потвърждава, че ефективното справяне с проблемите, свързани с климата, трябва да се превърне в стратегически приоритет на ЕС и на останалите участници на международната сцена, и че това изисква интегрирането на действията в областта на климата във всички съответни политики, както и стремеж към съгласуваност на политиките; счита, че е важно ЕС да насърчава развитие, характеризиращо се с ниски въглеродни емисии, във всички съответни области и сектори, и призовава ЕС да предложи устойчиви модели на производство и потребление, включително като посочи начина, по който ЕС планира да намали потреблението си и да премахне зависимостта между стопанската дейност и влошаването на състоянието на околната среда;

71.

Отбелязва със загриженост, че 166 милиона души са били принудени да напуснат домовете си заради наводнения, бури, земетресения или други бедствия между 2008 и 2013 г.; обръща особено внимание на факта, че явленията, свързани с климата, в някои части на Африка биха могли да допринесат за ескалация на кризата с бежанците в Средиземноморието; изразява съжаление относно факта, че статутът на „климатичен бежанец“ все още не е признат и оставя празнота в закона, която засяга жертви, които не могат да се ползват от статута на бежанец;

72.

Настоява, че увеличените усилия за справяне с изменението на климата в световен мащаб следва да се извършват съвместно от развитите и развиващите се страни в съответствие с принципа на споделените, но диференцирани отговорности;

73.

Подчертава, че съгласно член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) целта на ЕС в отношенията му с останалата част от света е да допринася за солидарността и за устойчивото развитие на Земята, както и за стриктното спазване и развитието на международното право; отбелязва, че съгласно член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС) политиката на ЕС в областта на околната среда насърчава мерки на международно равнище за борба с изменението на климата;

74.

Подчертава необходимостта дипломацията за климата да бъде част от цялостен подход към външната дейност на ЕС и в тази връзка — значението на това ЕС да играе амбициозна и централна роля, да изрази единодушие и да действа като медиатор по време на конференцията в стремежа към постигане на напредък в посока сключването на международно споразумение и запазване на единството в това отношение;

75.

Призовава държавите членки да координират позициите си в това отношение с тези на ЕС; подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки имат огромен капацитет в областта на външната политика и трябва да проявят лидерство в областта на дипломацията за климата и да мобилизират тази мрежа, за да намерят допирни точки по основните теми, по които трябва да бъде постигнато споразумение в Париж, а именно смекчаване на последиците, адаптиране, финансиране, разработване и трансфер на технологии, прозрачност на действията и подпомагането, и изграждане на капацитет;

76.

Приветства Плана на ЕС за действие в областта на дипломацията за климата, одобрен от Съвета на ЕС по външни работи на 19 януари 2015 г.; очаква от Европейската комисия да поеме проактивна роля в преговорите; призовава да бъде ясно заявено, че предизвикателството, свързано с климата, е най-висш стратегически приоритет на настоящата Комисия, и тя трябва да се самоорганизира по начин, който да отразява това на всички равнища и във всички области на политиката;

77.

Подчертава водещата роля на ЕС в политиката в областта на климата, както и необходимостта от координация и установяване на обща позиция на държавите членки; настоятелно призовава ЕС, държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да продължават да полагат дипломатически усилия и да ги засилят преди и по време на конференцията, с което да се стремят да подобрят своето възприятие по отношение на позициите на своите партньори, както и да насърчават другите страни по Конвенцията да предприемат ефективни мерки за спазване на изискванията по отношение на целта за задържане на затоплянето под 2 oC и за постигане на споразумения и ангажименти, по-специално от страна на САЩ, с цел привеждане в съответствие на най-тежките емисии с тези на гражданите на ЕС, които вече са положили много усилия за съвместяване на икономическото развитие с опазването на околната среда и климата; призовава ЕС да използва позицията си и да осъществи по-тясно сътрудничество по въпросите в областта на климата със съседните страни и държавите в процес на присъединяване към ЕС;

78.

Подчертава, че са необходими по-големи дипломатически усилия преди и по време на конференцията, най-вече за да се намери обща основа относно същността на диференцирането на задълженията на страните в светлината на техните национални обстоятелства, както и относно ролята на загубите и щетите в споразумението;

79.

Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разработи стратегически приоритети за външната политика в областта на климата, които да бъдат заложени в общите цели на външната политика, и да гарантира, че делегациите на ЕС се фокусират по-интензивно върху политиките в областта на климата и върху мониторинга на усилията на държавите за смекчаване или адаптиране към последиците от изменението на климата, както и върху осигуряването на подкрепа за изграждане на капацитет, и че разполагат с необходимите средства за извършването на действия по въпросите, свързани с мониторинга на климата; призовава ЕС да си сътрудничи по-тясно със съседните страни и страните кандидатки по въпросите на климата, като настоятелно призовава за привеждането на техните политики в съответствие с целите на ЕС в областта на климата; приканва държавите членки и ЕСВД да назначат лица за контакт относно изменението на климата в делегациите на ЕС и в посолствата на държавите членки;

80.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че никоя мярка, приета от страна по Парижкото споразумение, свързана с целта за стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата до равнище, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система, или свързана с някой от принципите или ангажиментите, съдържащи се в членове 3 и 4 от Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата, няма да подлежи на действащ или бъдещ договор на страна до такава степен, че да позволява уреждане на спорове между инвеститор и държава;

81.

Признава значението на действията срещу изменението на климата и евентуалните заплахи за стабилността и сигурността, които то представлява, както и значението на дипломацията в областта на климата с оглед на Конференцията по изменението на климата в Париж;

82.

Приветства съобщението на Комисията и целите за приноса на ЕС към конференцията по изменението на климата COP 21, която ще се проведе в Париж през декември 2015 г.;

83.

Ангажира се да използва своята международна роля и членството си в международни парламентарни мрежи за непрекъснат стремеж към напредък в постигането на правно обвързващо и амбициозно международно споразумение за климата в Париж;

84.

Посочва, че лобистките дейности преди и в хода на преговорите по COP 21 могат да имат влияние върху резултата от преговорите; в тази връзка набляга върху това, че подобни дейности следва да бъдат прозрачни, ясно посочени в дневния ред на РКООНИК на COP 21 и че Конференцията следва да предоставя равен достъп на всички заинтересовани страни;

85.

Счита, че предвид факта, че той също така ще трябва да даде съгласието си за всяко международно споразумение, трябва да бъде добре интегриран в делегацията на ЕС; поради това очаква да му бъде дадена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС в Париж;

86.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на Секретариата на Секретариата на РКООНИК, с молба да бъде разпространена до всички страни, които не са държави — членки на ЕС.