16.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/34

—

да отмени Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 на Съвета от 27 май 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—

да отмени Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 на Съвета от 29 май 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—

да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/1245 на Съвета от 10 юли 2017 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1241 на Съвета от 10 юли 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;

—

съответно,

1.

Първото основание е изведено от нарушението на задължението за мотивиране, произтичащо от член 296, втора алинея ДФЕС. Жалбоподателят упреква Съвета на Европейския съюз, че се е задоволил с неясни и общи съображения, без да посочи ясно и конкретно причините, поради които счита, при изпълнението на неговото дискреционно право на преценка, че спрямо жалбоподателя трябва да се наложат разглежданите ограничителни мерки. Така не е било посочено нито едно конкретно и обективно действие, в което да се упрекне жалбоподателят и което би могло да оправдае разглежданите мерки.

2.

Второто основание е изведено от изискването за пропорционалност при засягането на основните права. Жалбоподателят счита, че спорните мерки трябва да се обявят за невалидни, доколкото те са несъразмерни с оглед на обявената цел и представляват несъразмерна намеса в свободата на стопанска инициатива и в правото на собственост, прогласени съответно в членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Несъразмерността произтича от това, че мерките визират всяка влиятелна икономическа дейност без друг критерий.

3.

Третото основание е изведено от явна грешка в преценката и от липсата на доказателство, доколкото Съветът е приел в последователните си мотиви в подкрепа на ограничителните мерки елементи, за които явно липсвала фактическа база, тъй като за изтъкнатите факти няма никакви сериозни основания.

4.

Четвъртото основание е свързано с искането за обезщетение, доколкото приписването на някои недоказани тежки деяния излага жалбоподателя и неговото семейство на опасност, което обяснява значимостта на понесената вреда, стояща в основата на искането му за обезщетение.