30.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/43

—

да отмени определението от 5 февруари 2016 г. на Съда на публичната служба (втори състав) по дело F-107/15,

—

да върне делото на Съда на публичната служба за произнасяне по съществото на спора,

—

да се произнесе по съдебните разноски.

1.

По първото основание твърди, че обжалваното определение е опорочено поради грешка при прилагане на правото и/или непълнота на мотивите, доколкото в точки 19 — 21 и 25 от посоченото определение Съдът на публичната служба (СПС) приема, че както в хипотезата на молба за преразглеждане на неоспорено в срок решение, така и в хипотезата на молба за проверка на законосъобразността на такова решение по пътя на косвения контрол, изтъкнатото в подкрепа на молбата обстоятелство се счита за ново, ако нито на жалбоподателя, нито на администрацията това обстоятелство е било или е можело да бъде известно към момента на приемане на окончателното решение, и прилага този принцип в точки 27 — 32 от посоченото определение, докато видно от съдебната практика незнанието на въпросното обстоятелство не е условие за допустимост на молбата за преразглеждане.

2.

По второто основание твърди, че обжалваното определение е опорочено поради грешка при прилагане на правото и/или изопачаване на доказателствата в преписката и непълнота на мотивите, доколкото в точка 32 от посоченото определение СПС приема, че доколкото липсва ново съществено обстоятелство, което да обосновава молбата за преразглеждане, досъдебната процедура не е била редовна и възраженията срещу решението от 30 септември 2014 г. и срещу това от 22 април 2015 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, са били недопустими, докато чисто потвърдителният характер на тези решения предполагал не само те да не са постановени след преразглеждане, но и да не съдържат никакво ново обстоятелство, а както е била изтъкнала жалбоподателката, решението от 30 септември 2014 г. е съдържало ново обстоятелство спрямо това от 7 април 2014 г., както и решението от 22 април 2015 г. спрямо това от 30 септември 2014 г.

3.

По третото основание твърди, че обжалваното определение е опорочено поради грешка при прилагане на правото и/или изопачаване на доказателствата в преписката и липсата на отговор на доводите на жалбоподателката, доколкото в точка 26 от посоченото определение СПС приема, че за да се разглежда като ново, изтъкнатото в подкрепа на молбата за преразглеждане обстоятелство трябва да е било неизвестно за страните и те да не са могли да го узнаят, както и че жалбоподателката не е посочила в молбата си съществените нови обстоятелства, основание за подаването ѝ, а се е позовала, изтъквайки писмото на началника на отдела си, на изменението на Правилника за длъжностните лица, докато незнанието на посоченото обстоятелство не е нужно в случая и жалбоподателката, както още тогава е поддържала, е посочила в молбата си за преразглеждане, че допълва посочените правни основания и, позовавайки се на писмото на началника на отдела си, че администрацията не е обърнала достатъчно внимание на предписанията на новия Правилник за длъжностните лица; следователно били налице съществени нови обстоятелства.

4.

По четвъртото основание твърди нарушение на правилата за доказване и на принципа на обективност, доколкото в точка 28 от обжалваното определение СПС приема, че жалбоподателката не е посочила датата, на която администрацията е узнала или е можела да узнае за бъдещото излизане на колежката ѝ в отпуск по майчинство и родителски отпуск, а в точка 29 от това определение, че е било възможно тази дата да е 7 април 2014 г. предвид това, че срокът на тези отпуски е определен в Правилника за длъжностните лица, че датата на раждане може да бъде определена доста преди самото раждане и че практиката е службата да бъде уведомена възможно най-бързо за евентуално продължително отсъствие, за да стигне до извода в точки 30 — 32 от посоченото определение, че жалбоподателката не е доказала, че към 7 април 2014 г. нито тя самата, нито администрацията не са знаели и не са можели да знаят за бъдещия отпуск на колежката ѝ, че молбата на жалбоподателката за преразглеждане не се обосновава с никакво съществено ново обстоятелство и че исканията ѝ са недопустими, докато доказването на отрицателен факт по отношение на трето лице е невъзможно, а същевременно задача на ЕИСК е било да посочи датата на молбата за отпуск и СПС не може да се основава на поредица от презумпции, нито на просто предположение, за да обърне доказателствената тежест и да обоснове изводите си.