2.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 156/28

1)

Може ли член 9, параграф 1, буква б) от РМО (1), доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка на Общността да забрани на трето лице използването на знак в търговията без негово съгласие, в предвидените в този член случаи да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато години наред поради толерантността на притежателя по-ранната марка на Общността е съществувала, съвместно и безконфликтно, в две държави членки на Съюза със сходни национални марки, доколкото липсата на вероятност от объркване в тези две държави се пренася към други държави членки или към целия Съюз с оглед на единното третиране, наложено на марката на Общността?

2)

Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите, в които е било налице съвместното съществуване, за да се направи преценка на вероятността от объркване по такъв начин, че липсата на такова объркване в тези държави да може да се пренесе към трета държава или към целия Съюз?

3)

Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от РМО тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка е съществувала съвместно с оспорвания знак в две държави членки на Съюза без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази толерантност на притежателя за използването на по-късния знак, по-конкретно в тези две държави може да се пренесе към останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали трето лице използва по-късния знак на правилно основание поради единното третиране, наложено на марката на Общността?