2.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 156/24

1)

Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2013/11 (1) в частта, в която предвижда, че същата „не засяга Директива 2008/52 (2)“, да се тълкува в смисъл, че не засяга възможността отделните държави членки да предвидят задължителна медиация единствено по отношение на хипотезите, които не попадат в приложното поле на Директива 2013/11, тоест хипотезите по член 2, параграф 2 от Директива 2013/11, договорните спорове, произтичащи от договори, различни от договорите за продажба или за услуги, освен тези, които не се отнасят до потребителите?

2)

Трябва ли член 1 […] от Директива 2013/11 в частта, в която гарантира на потребителите възможността да подават жалби срещу търговци до структури за алтернативно решаване на спорове, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национална правна уредба, която предвижда провеждане на медиация в някой от споровете, предвидени в член 2, параграф 1 от Директива 2013/11, като условие за допустимост на съдебния иск или жалба на страната, която може да се квалифицира като потребител, и при всички случаи национална правна уредба, която предвижда задължително съдействие от защитник и свързаните с това разходи за потребителя, който участва в медиацията във връзка с някой от посочените спорове, както и възможността за неучастие в медиацията единствено при наличието на основателна причина?