2.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 156/4

1)

Членове 5 и 7, член 11, параграф 1 и член 13 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, изменена с Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, от една страна, разрешава прилагането на мерки за стандартна комплексна проверка по отношение на клиенти, които са финансови институции, подлежащи на надзор за спазването на мерките за комплексна проверка, когато има подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на член 7, буква в) от тази директива, а от друга страна, изисква от институциите и лицата, обхванати от посочената директива, да прилагат мерки за засилена комплексна проверка на клиента въз основа на извършена от тях оценка на риска в ситуации, които по самото си естество предполагат висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, като например преводите на средства.

Освен това, дори когато няма такова подозрение или такъв риск, член 5 от Директива 2005/60, изменена с Директива 2010/78, позволява на държавите членки да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби, стига целта на тези разпоредби да е да се засили борбата срещу изпирането на пари или финансирането на тероризма.

2)

Директива 2005/60, изменена с Директива 2010/78, трябва да се тълкува в смисъл, че институциите и лицата, обхванати от тази директива, не могат да възпрепятстват изпълнението на надзорните задачи, които компетентните органи по член 21 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО, изменена с Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да осъществяват по отношение на платежните институции, и не могат да заменят тези органи. Директива 2005/60, изменена с Директива 2010/78, трябва да се тълкува в смисъл, че макар финансовата институция да може, при изпълнение на задължението за наблюдение, което има спрямо своите клиенти, да взема предвид мерките за комплексна проверка, прилагани от платежните институции по отношение на собствените им клиенти, всички мерки за комплексна проверка, които тя взема, трябва да бъдат съобразени с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

3)

Членове 5 и 13 от Директива 2005/60, изменена с Директива 2010/78, трябва да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приета при упражняване било на правото на преценка, което държавите членки имат по силата на член 13 от тази директива, било на компетентността по член 5 от посочената директива, трябва да е съвместима с правото на Съюза, и по-конкретно с гарантираните в Договорите основни свободи. Макар такава национална правна уредба, предназначена да противодейства на изпирането на пари или финансирането на тероризъм, да преследва легитимна цел, която може да оправдае ограничаването на основните свободи, и макар презумпцията, че превеждането от институция в обхвата на посочената директива на средства в държави, различни от тази, в която тя е установена, винаги предполага висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, да е в състояние да гарантира осъществяването на посочената цел, тази правна уредба все пак надхвърля необходимото за постигането на преследваната с нея цел, доколкото установената с нея презумпция се прилага за всеки превод на средства и не подлежи на оборване в случаите на преводи на средства, които обективно не предполагат такъв риск.