12.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 55/65

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 26, 110 — 115 и 120 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (COM(2008)0727),

—

като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки (COM(2012)0631),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2011)0121),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/EО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (COM(2011)0169),

—

като взе предвид своята позиция от 11 септември 2012 г. относно корпоративното данъчно облагане: обща система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения (преработка) (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 юни 2012 г. относно конкретни начини за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети държави (COM(2012)0351),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г. относно план за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM(2012)0722),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране (C(2012)8806),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (C(2012)8805),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2012 г. относно укрепване на единния пазар чрез премахване на трансграничните данъчни пречки за леки автомобили (COM(2012)0756),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент за създаване на програма за действие за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014 — 2020 г. („Фискалис 2020“) (COM(2012)0465),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно публичните финанси в ИПС (European Economy (Европейска икономика) № 4/2012 г.),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно публичните финанси в ИПС през 2011 г. и 2012 г. (2),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно реформите на данъчното облагане в държавите — членки на ЕС (European Economy № 6/2012 г.),

—

като взе предвид Настоящата данъчна програма на ОИСР за 2012 г. (3),

—

като взе предвид доклада на ОИСР, озаглавен „Преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ (4),

—

като взе предвид документа на Дойче банк от 5 октомври 2012 г. относно въздействието на системите на данъчно облагане върху икономическия растеж в Европа (5),

—

като взе предвид стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) от 10 юли 2012 г. (6),

—

като взе предвид Годишния обзор на Комисията на растежа за 2013 г. (COM(2012)0750),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 февруари 2013 г. относно доклада за механизма за предупреждение за 2013 г. (7),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от заседанията му на 29 юни, 19 октомври и 14 декември 2012 г.,

—

като взе предвид заключителното становище от срещата на министрите на финансите и управителите на централни банки на Г–20 на 15—16 февруари 2013 г. в Москва (8),

—

като взе предвид работната програма на ирландското председателство на Съвета,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0154/2013),

A.

като има предвид, че икономиките на ЕС — в много случаи поради слабата насоченост на настоящата комбинация от политики към инвестициите, конкурентоспособността, заетостта и справедливото и ефективно данъчно облагане — имат скромна до отрицателна перспектива за икономически растеж и заетост в близко бъдеще; като има предвид, че еврозоната като цяло преживява двойна рецесия;

Б.

като има предвид, че от началото на неотдавнашната дългова криза структурата на данъчните приходи се промени значително много в редица държави членки и свързаните с това структурни и циклични ефекти от тази промяна са трудно различими; като има предвид, че при разработването на данъчна политика принципите на субсидиарност и многостепенно управление следва да се вземат изцяло предвид съгласно съответното законодателство на държавите членки;

В.

като има предвид, че поради кризата, разкрила структурните слабости на някои икономики в ЕС, която продължава да вреди на потенциала за икономически растеж в ЕС, държавите членки са изправени пред тежкото предизвикателство да трябва да балансират бюджетите си и едновременно с това да насърчават икономически растеж и създаване на работни места;

Г.

като има предвид, че от началото на новото столетие може да се наблюдава тенденция в ЕС към развитие в посока на по-благоприятни за растежа системи на данъчно облагане;

Д.

като има предвид, че данъчните системи в ЕС трябва да бъдат ориентирани така, че да бъдат благоприятни за бизнеса, с цел да се увеличи капацитетът им да създават растеж и работни места;

Е.

като има предвид, че в среда на бавен растеж и на рецесия закъснялото прехвърляне на възстановявания за предварително платени данъци създава на дружествата допълнителни проблеми с ликвидността;

Ж.

като има предвид, че въздействието на кризата следва да бъде намалено чрез данъчна политика, съвместима с целите на стратегията „Европа 2020“, което следва да бъде приоритет;

З.

като има предвид, че необходимостта да се възстанови доверието в бюджетните политики и да се намалят държавните дългове на държавите членки налага промяна на бюджетните разходи, бързо прилагане на благоприятстващи растежа структурни реформи, подобряване на методите на събиране на данъци и промяна на някои данъци, като се гарантира, че по целесъобразност се дава приоритет на данъци, налагани върху капитала, вредните за околната среда дейности и някои видове потребление, а не на данъците, налагани върху труда;

И.

като има предвид че интелигентното и активно развитие на политиката в сферата на екологичното данъчно облагане е ключов фактор за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, за насърчаване на растежа и за постигане на устойчиви перспективи пред подобен растеж;

1.

Отбелязва, че данъчната политика все още е от национална компетентност и че следователно трябва да се зачитат различните системи на данъчно облагане на държавите членки; отбелязва, че прехвърлянето на сфери на компетентност в областта на данъчното облагане от националното равнище към равнището на Съюза, изисква промяна в Договора, за което на свой ред е необходимо единодушното съгласие на всички държави членки; отбелязва също обаче, че това не изключва ефективната координация на данъчните системи на европейско равнище; подчертава, че при разработването на данъчна политика принципите на субсидиарност и многостепенно управление следва да се вземат изцяло предвид съгласно съответното законодателство на държавите членки;

2.

Отбелязва, че оптималната уредба на системите на данъчно облагане зависи от многобройни фактори и следователно е различна за всяка държава; подчертава, че е необходимо подходящо планиране и коригиране на данъчните политики в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

3.

Подчертава подобренията в областта на координирането на данъчните политики, но посочва, че гражданите и предприятията в ЕС, които се занимават с трансгранична дейност, все още са изправени пред значителни разходи, административни тежести и правни пропуски, които трябва да се премахнат възможно най-скоро, за да им дадат възможност да се възползват изцяло от предимствата на единния пазар;

4.

Отбелязва, че лоялната и здравословна конкуренция между различните системи на данъчно облагане в единния пазар има стимулиращо въздействие върху европейските икономики; подчертава от друга страна, че вредната данъчна конкуренция оказва пагубно икономическо въздействие; вземайки предвид доклада на ОИСР, озаглавен „Преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“, подчертава че функциониращите институции, основаващи се на стабилна и справедлива правна и административна рамка, са от ключово значение;

5.

Отбелязва, че освен да се гарантира спазване на устойчивите фискални политики, за постигане на икономическо равновесие е необходимо да се въведат и подпомагащи растежа мерки, като например борба с данъчните измами и укриването на данъци, пренасочване на данъчното облагане към по-благоприятстващи растежа данъчни сфери и предоставяне на жизнеспособни данъчни стимули както за самостоятелно заетите лица, така и малките и средните предприятия (МСП), особено с цел да се насърчава новаторството и научноизследователската и развойна дейност;

6.

Подчертава, че е в интерес на предприятията и гражданите да съществува ясна, предвидима, стабилна и прозрачна данъчна среда в рамките на единния пазар, тъй като липсата на прозрачност относно данъчните правила е пречка за трансграничните дейности и за чуждестранните инвестиции в ЕС; предлага на лицата и предприятията да се предоставя повече и по-добра информация по отношение на правилата, изискванията и регулаторните норми за данъчно облагане във всяка държава членка;

7.

Препоръчва държавите членки да действат внимателно, когато променят съществуващите данъци и въвеждат нови данъци, като се уверяват, че това се извършва по благоприятен за растежа начин и че гражданите и стопанският сектор получават достатъчно време и адекватни средства, за да се подготвят преди влизането в сила на новите фискални мерки;

8.

Изразява загриженост относно възможните последици за социалните неравенства от преминаването в много държави членки към по-широко облагане на потреблението; призовава държавите членки да обърнат внимание на този потенциален проблем и да проучат внимателно отрицателните последици от подкопаването на прогресивността на данъчната система като цяло; счита, че следва да има определена степен на гъвкавост в системата за ДДС, при която — в надлежно обосновани случаи, както е предвидено в Директивата за обща система на данъка върху добавената стойност, свързани например с култура или основни нужди — някои категории продукти да се облагат със ставки под стандартната;

9.

Разбира, че за да се превърне бюджетът на ЕС в полезен инструмент за насърчаване на растежа, са необходими собствени ресурси, за да се предостави повече автономност на Комисията в нейните предложения;

10.

Отбелязва, че икономическото развитие зависи от фактори като труд, капитал, технологичен напредък и ефективност и производителност на ресурсите и че политиката на данъчно облагане следва да обръща голямо внимание на тези фактори в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план; затова подчертава значението на съгласуваното вземане на решения за тази цел;

11.

Отбелязва, че политиката на данъчно облагане следва да бъде изготвяна с цел да се укрепва икономиката, наред с другото чрез изграждане на данъчни структури, които стимулират съвкупното търсене в дългосрочен план, улесняват ориентираните към износ дейности, стимулират създаването на работни места и насърчават устойчивото развитие;

12.

Приема, че увеличаването на данъците в някои сфери, като например акцизите, би могло да има някои положителни последствия, като предостави допълнителни ресурси и така подпомогне гражданите и реалната икономика;

13.

Подчертава, че предоставянето на данъчни стимули за научноизследователска и развойна дейност има вероятност да донесе ползи в дългосрочен план, като например растежа и създаването на работни места в икономиките, основани на знанието, по-специално ако е част от балансирана цялостна стратегия на данъчно облагане; счита, че това следва да се вземе предвид както на европейско, така и на национално равнище;

14.

Признава, че не толкова увеличаването на данъчните ставки или въвеждането на нови данъци, а разширяването на вече съществуващите данъчни основи би могло да създаде допълнителни приходи за държавите членки;

15.

Припомня, че данъчните облекчения следва да се основават на солидна и отговорно планирана фискална политика, при която устойчивостта на обществените финанси по никакъв начин не е застрашена, и която е придружена от мерки за увеличаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта;

16.

Счита, че е необходимо да се създаде, въз основа на цялостен анализ, данъчна информационна система в целия ЕС, която не да хармонизира различните национални данъчни структури, а да улеснява координацията между тях по последователен и прозрачен начин, като проследява облекченията и увеличенията, извършвани в рамките на всяка структура;

17.

Отбелязва, че за функционирането на подобна система рамката на европейския семестър би била добра основа, тъй като — в съчетание с други специфични макроикономически мерки — чрез него биха могли точно да се проследяват различните данъчни политики на държавите членки, като се отчитат изцяло общите икономически прогнози, както и основните икономически параметри и бъдещите перспективи на съответните държави членки и общите европейски цели; в този контекст насърчава Комисията и държавите членки да включат стратегия, насочена към намаляване на данъчната разлика, в европейския семестър;

18.

Отбелязва засиленото сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки (ДФС), който ще бъде въведен в 11 държави членки, представляващи две трети от БВП на ЕС;

19.

Подчертава, че в държави, в които разходите за труд са високи в сравнение с производителността и където поради това е затруднено създаването на работни места, биха могли да се разгледат евентуални мерки на данъчно облагане за намаляване на тези разходи и/или увеличаване на производителността, като същевременно се положат целенасочени усилия за увеличаване на производителността; подчертава, че данъчните реформи трябва служат за насърчаване на участието на пазара на труда, за да се увеличи предлагането на труд и да се насърчи приобщаването; подчертава в този контекст, че правата на работниците и ролите на социалните партньори следва винаги напълно да се зачитат;

20.

Приветства инициативата на Комисията относно разработването на единен наръчник за изчисляване на корпоративните данъци; призовава държавите членки да договорят и да започнат да прилагат общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД); подчертава, че позицията на Парламента следва да се използва като ключов отправен пункт в тази връзка;

21.

Подчертава, че съществува значителен потенциал за растеж в намаляването и премахването на свързаните с данъци пречки пред трансграничните дейности на единния пазар; подчертава, че преразглеждането на Директивата относно ДДС, работата по общата ОКООКД и развитието на административно сътрудничество в сферата на данъчното облагане са ключови фактори за цялостното използване на този потенциал;

22.

Призовава Комисията да предприеме незабавни действия, свързани със засилването на прозрачността и регулирането по отношение на регистрите на дружествата и регистрите на тръстовете и фондациите;

23.

Призовава държавите членки подкрепят изцяло инициативите на Комисията, провеждани в сътрудничество с националните данъчни органи и целящи да се премахнат фискалните пречки пред трансграничната дейност, за да се подобри допълнително координацията и сътрудничеството в тази област; насърчава държавите членки да използват пълния потенциал на програмите „Фискалис“ и „Митници“ (Customs); призовава Комисията да идентифицира допълнителни областите, в които законодателството на ЕС и административното сътрудничество на държавите членки, биха могли да бъдат подобрени, за да се намалят данъчните измами и агресивното данъчно планиране;

24.

Призовава държавите членки да бъдат много внимателни в среда на бавен растеж или на рецесия и да избягват закъснялото прехвърляне на възстановявания за предварително платени данъци, тъй като това би могло да създаде допълнителни проблеми с ликвидността, особено за МСП;

25.

Призовава държавите членки да подобрят значително капацитета си за надзор, контрол и събиране на данъци, като така осигурят допълнителни ресурси за стимулиране на растежа и създаване на работни места, както е посочено в стратегията „Европа 2020“; подчертава, че най-добрите национални практики в повишаването на ефективността на данъчната администрация следва да се събират по прозрачен начин — за предпочитане в европейски кодекс на най-добри практики в рамките на данъчната информационна система за целия ЕС — и внимателно да се вземат предвид; изразява загриженост относно тенденцията в редица държави членки да намаляват персонала и други ресурси за данъчни и подобни на тях органи; подчертава, че това би намалило способността за предоставяне на справедливи и ефективни услуги на предприятията и физическите лица и за противодействие на данъчните измами и укриването на данъци; в този контекст настоятелно призовава държавите членки да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси на своите национални данъчни администрации и на служителите, извършващи данъчен одит;

26.

Призовава държавите членки да подобрят административното си сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане;

27.

Призовава отново Комисията да предостави повече бюджетни средства и персонал на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, за да подпомогне разработването на политики и предложения на ЕС, свързани с двойното данъчно необлагане, укриването на данъци и данъчните измами;

28.

Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци“, и препоръките ѝ относно мерките за насърчаване на „трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане“ и препоръките относно „агресивното данъчно планиране“,

29.

Призовава държавите членки да работят активно съгласно съобщението и препоръките на Комисията, като предприемат решителни и координирани действия на равнище ЕС срещу данъчните измами, укриването на данъци, агресивното данъчно планиране и данъчните убежища и така гарантират по-справедливо разпределение на фискалното усилие и увеличени приходи от данъци; настоятелно призовава държавите членки бързо да приложат, наред с другите многобройни специфични мерки в този контекст, предложенията на Комисията за въвеждането на общо правило за борба със злоупотребите с цел противодействие на практиките на агресивно данъчно планиране и за включване на клауза в своите съответни конвенции за премахване на двойното данъчно облагане с цел предотвратяване на случаите на двойно данъчно необлагане;

30.

Отбелязва, че според оценките всяка година в ЕС се губят 1 трилион евро публични приходи поради данъчни измами и избягване на данъци; призовава държавите членки да вземат необходимите мерки за намаляване наполовина на данъчната разлика до 2020 г.;

31.

Подчертава, че понижение на равнищата на измами и укриване би укрепило потенциала за растеж в икономиката, като оздрави публичните финанси — което би увеличило публичните средства, налични за подкрепа на инвестициите и укрепване на европейската социална пазарна икономика — и като даде възможност на предприятията да се конкурират в равнопоставени условия;

32.

Настоятелно призовава държавите членки да започнат сериозни преговори и да завършат процедурите по всички законодателни предложения в процес на разглеждане относно въпроси на данъчните измами, укриването на данъци, избягването на данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и данъчните убежища; призовава, наред с другото, държавите членки да приключат процеса на преразглеждане и разширяване на обхвата на Директивата за данъчното облагане на доходи от спестявания и след доклада на Парламента да приемат и приложат незабавно предложението на Комисията за Механизъм за бързо реагиране срещу измамите с ДДС;

33.

Приветства засилената международна дейност в сферата на корпоративното данъчно облагане, насочена към преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; счита, че докладът на ОИСР на тази тема представлява съществен принос и очаква представянето това лято на последващия план за действие; очаква, че финансовите министри от Г-20, след като са подкрепили доклада на последната си среща в Москва, ще предприемат смели и колективни действия въз основа на този план за действие;

34.

Подчертава в съответствие със стабилните наблюдения на Комисията, че екологичните данъци са сред най-благоприятните за растежа в относително изражение; подчертава, че екологичните данъци, освен че генерират приходи, следва последователно и динамично да се използват за запазване на устойчива посока на икономическите промени; призовава Комисията да представи всеобхватна оценка на съществуващите разлики в интернализирането, последвано от подходящи законодателни предложения;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.