12.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 55/33

—

като взе предвид член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 19 от Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—

като взе предвид член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, декларациите, препоръките и резолюциите на Комитета на министрите и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а също и документите на Венецианската комисия и на Върховния комисар на Съвета на Европа по правата на човека относно свободата на изразяване, на информация и на медиите,

—

като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на ЕС, членове 2, 7, 9 — 12 от Договора за Европейския съюз, членовете от Договора, отнасящи се до свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги, свободно движение на лица и стоки, конкуренцията и държавата помощ, и член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (относно културата),

—

като взе предвид Протокола за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложен към Договора за Европейския съюз, известен като Амстердамски протокол,

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (1),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно плурализма на медиите в държавите — членки на Европейския съюз (SEC(2007)0032),

—

като взе предвид Европейската харта за свободата на печата (2),

—

като взе предвид създаването от страна на Комисията на група на високо равнище по въпросите на свободата на медиите и плурализма,

—

като взе предвид своите резолюции от 20 ноември 2002 г. относно концентрирането на медиите (3), от 4 септември 2003 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз (2002 г.) (4), от 4 септември 2003 г. относно „Телевизия без граници“ (5), от 6 септември 2005 г. относно прилагането на членове 4 и 5 от Директива 89/552/ЕИО („Телевизия без граници“), изменена с Директива 97/36/ЕО, за периода 2001–2002 г. (6), от 22 април 2004 г. относно рисковете за нарушаване на свободата на изразяване и информация в ЕС и особено в Италия (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права) (7), от 25 септември 2008 г. относно медийна концентрация и медиен плурализъм в Европейския съюз (8), от 25 ноември 2010 г. относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система (9), и от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария (10),

—

като взе предвид текущата Европейска инициатива за медиен плурализъм (11) — регистрирана от Европейската комисия инициатива, която цели закрила на медийния плурализъм посредством частично хармонизиране на националните правила относно собствеността на медиите и тяхната прозрачност, както и предотвратяване на конфликти на интереси с политически длъжности и независимост на медийните надзорни органи,

—

като взе предвид съображения 8 и 94 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, които очертават необходимостта за държавите членки да предотвратяват всички действия, които създават монополно положение или ограничават плурализма, както и да дадат възможност на независимите регулаторни органи да упражняват дейността си по един прозрачен и безпристрастен начин,

—

като взе предвид работата, извършена от ОССЕ за свободата на медиите, и по-специално чрез нейния представител по въпросите на свободата на медиите, свързаните с тази работа доклади, както и речта, предавана чрез видео по време на заседанието относно медийната свобода на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, проведено на 6 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид докладите относно медиите, публикувани от неправителствени организации, включително докладите на „Репортери без граници“ (Показатели за свобода на печата) и на „Фрийдъм хаус“ (доклади относно свободата на пресата),

—

като взе предвид проучванията по въпроси, свързани с медиите, публикувани от Европейския парламент (12) и Центъра за медийния плурализъм и свободата на медиите към Европейския университетски институт (13),

—

като взе предвид проведеното по искане на Комисията през 2007 г. и публикувано през 2009 г. независимо проучване „Показатели за медийния плурализъм в държавите членки — към основан на риска подход“ (14), в което се определя Инструмент за наблюдение на медиите, снабден с показатели, които да посочват заплахите за медийния плурализъм,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по култура и образование (А7-0117/2013),

А.

като има предвид, че медиите играят ролята на основен „обществен страж“ на демокрацията, тъй като те позволяват на гражданите да упражнят правото си да бъдат информирани, да наблюдават и да преценяват действията и решенията на тези, които упражняват власт или влияние, по-специално в случая на предизборни консултации; като има предвид, че те също участват в създаването на обществените програми, използвайки позицията си на информационни „портиери“, поради което и влияят на формирането на мнения;

Б.

като има предвид, че свободата на изразяване в обществената сфера се оказа формиращ фактор за демокрацията и принципа на правовата държава, а така също и фактор, който обхваща нейното съществуване и устойчивост; като има предвид, че свободните и независими медии, както и свободният обмен на информация, имат решаваща роля в демократичните промени, които се извършват в рамките на недемократични режими, и че от Комисията се изисква да наблюдава отблизо свободата на медиите и плурализма в присъединяващите се държави и да отдава достатъчно внимание на ролята на свободните медии за насърчаването на демокрацията по целия свят;

В.

като има предвид, че свободата на медиите е крайъгълен камък за такива ценности, заложени в Договорите, като демокрация, плурализъм и зачитане на правата на малцинствата; като има предвид, че протичането на този процес под името „свобода на печата“ е съставен елемент от прогреса на демократичните идеи и от развитието на европейския идеал в историята;

Г.

като има предвид, че медийната свобода, плурализмът и независимата журналистика са съществени елементи за самото изпълнение на дейността на медиите в рамките на целия ЕС и по-специално на единния пазар; като има предвид, че във връзка с това всички ограничения върху медийната свобода, плурализма и независимата журналистика представляват също ограничения върху свободата на мнение и върху икономическата свобода; като има предвид, че журналистите следва да бъдат независими по отношение на натиск от страна на собственици, управители, правителства, а също и от финансови заплахи;

Д.

като има предвид, че самостоятелната и силна обществена сфера, основаваща се на независими и плуралистични медии, съставлява основната среда, в която могат да процъфтяват свободите на гражданското общество на колективно ниво, като например правото на събиране и сдружаване, както и индивидуалните свободи като правото на изразяване и правото на достъп до информация;

Е.

като има предвид, че основните права на гражданите на свобода на изразяване и информация могат да се гарантират само чрез свобода на медиите и плурализъм, като журналистите и медиите могат да упражняват своето право и задължение да информират по справедлив и неутрален начин гражданите и да докладват безпристрастно относно събитията и решенията от обществен интерес; като има предвид, че всички членове на обществото имат право да изразяват схващанията си по демократичен и мирен начин;

Ж.

като има предвид, че Европейският съд по правата на човека отсъди, че съществува позитивно задължение за държавите членки да гарантират медиен плурализъм, произтичащо от член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който включва разпоредби, подобни на тези, съдържащи се в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която е част от достиженията на правото на ЕС;

З.

като има предвид, че информацията по своя характер и по-специално благодарение на технологичните промени, осъществени през последните десетилетия, преминава отвъд географските граници и играе изключително важна роля за информирането на националните общности, живеещи зад граница, и осигурява средства, които дават възможност за взаимно познаване и разбиране отвъд границите и между държавите; като има предвид, че онлайн медиите, но не само те, придобиха глобален характер, от който понастоящем зависят очакванията и нуждите на обществото и по-специално на потребителите на информация; като има предвид, че промените в света на медиите и в комуникационните технологии дадоха ново определение на арената за обмен на информация, както и на начина, по който се информират хората и по който се формира общественото мнение;

И.

като има предвид, че обществена сфера, която обхваща цяла Европа и се основава на постоянно и непрекъснато зачитане на свободата и плурализма на медиите, е важен фактор за процеса на интеграция на Съюза в съответствие с ценностите, заложени в Договорите, отчетността на европейските институции и развитието на европейската демокрация, например в случая с изборите за Европейски парламент; като има предвид, че жизнената, конкурентна и плуралистична (както печатна, така и аудио-визуална) медийна среда стимулира участието на гражданите в публични разисквания, което в важно за една добре функционираща демократична система;

Й.

като има предвид, че различни НПО, сдружения за мониторинг на свободата на медиите, Съветът на Европа и ОССЕ, както и ЕП в своите проучвания и резолюции многократно съобщават и предупреждават за заплахи срещу свободните и независимите медии от страна на правителствата на държави, включително от правителствата на държави членки на Европейския съюз (15);

К.

като има предвид, че Съветът на Европа и ОССЕ разгледаха човешкото и демократичното измерение на комуникацията посредством подробни декларации, резолюции, препоръки, становища и доклади относно свободата на медиите, плурализма и концентрацията, като по този начин създадоха значителен набор от общи всеобщоевропейски минимални стандарти в тази област;

Л.

като има предвид, че Европейският съюз се ангажира да защитава и насърчава плурализма на медиите като основен стълб на правото на информация и правото на свобода на изразяване, които са важни крайъгълни камъни за изграждане на активна гражданска позиция и за демокрация с по-широко участие, както е предвидено в член 11 от Хартата на основните права;

М.

като има предвид, че съгласно критериите от Копенхаген свободата на медиите е определящ критерий за присъединяването на държави — кандидатки за членство в ЕС, а също и един от принципите, които ЕС насърчава в своята външна политика; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да дават пример, като играят последователна водеща роля в рамките на своята територия, гарантирайки по този начин съгласуваност и надеждност;

Н.

като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал загриженост за свободата на медиите, плурализма и концентрацията и е призовавал Комисията, в качеството ѝ на пазител на договорите, да предприеме подходящи мерки, наред с другото, като внесе законодателно инициативно предложение по този въпрос;

О.

като има предвид, че на 16 януари 2007 г. Комисията даде начало на „план от три етапа“, състоящ се от работен документ на службите на Комисията относно медийния плурализъм; независимо проучване на медийния плурализъм в държавите — членки на ЕС с обективни показатели за оценка на медийния плурализъм и определяне на потенциалните рискове в държавите — членки на ЕС (което да се публикува през 2007 г.), и съобщение на Комисията за показателите за медиен плурализъм в държавите — членки на ЕС (което да се публикува през 2008 г.), последвани от обществена консултация (16); като има предвид, че инструментът за медиен плурализъм, описан в независимото проучване, все още не е приложен на практика;

П.

като има предвид, че за съжаление този план беше преустановен от Комисията, тъй като дори не бяха започнати нито съобщението, нито обществената консултация;

Р.

като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права вече придоби задължителен характер; като има предвид, че Хартата е първият международен документ, в който изрично се посочва, че „свободата и плурализмът на медиите се зачитат“ (член 11, параграф 2); като има предвид, че Договорите предоставят на ЕС мандат и правомощия за гарантиране, че всички основни права в Съюза се защитават, и по-специално въз основа на членове 2 и 7 от ДЕС;

С.

като има предвид, че държавите членки са длъжни непрестанно да насърчават и да защитават свободата на мнение, на изразяване, на информация и свободата на медиите, тъй като тези принципи са гарантирани и от техните конституции и закони, а също и да предоставят на гражданите справедлив и равен достъп до различни източници на информация, и следователно до различни гледни точки и мнения; като има предвид, че в допълнение към това те имат задължението да зачитат и закрилят личния и семейния живот, дома и комуникациите, а така също и личните данни на гражданите в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата; като има предвид, че ако тези свободи бъдат изложени на сериозен риск или се нарушават в държава членка, Съюзът е задължен да се намеси навременно и ефективно въз основа на своите компетенции, заложени в Договорите и Хартата, с цел защита на европейския демократичен и плуралистичен ред и основните права;

Т.

като има предвид, че ЕС има правомощия в свързани с медиите области като вътрешния пазар, аудиовизуалната политика, конкуренцията (включително държавните субсидии), телекомуникациите и основните права; като има предвид, че Парламентът заяви, че въз основа на това следва да се определят минималните основни стандарти с цел да се гарантира и насърчава свободата на информация и адекватно равнище на медиен плурализъм и независимо управление на медиите (17); като има предвид, че Комисията е възложила задача на Центъра за медийния плурализъм и свободата на медиите към Европейския университетски институт да извърши анализ на обхвата на компетенциите на ЕС в областта на свободата на медиите;

У.

като има предвид, че възникват опасения по отношение на предизвикателствата и натиска, пред които са изправени медиите, най-вече обществените радио- и телевизионни оператори по отношение на редакционната независимост, набирането на персонал, несигурната заетост, самоцензурирането, плурализма, неутралността и качеството на информацията, достъпността и финансирането, произтичащи от неправомерна политическа и финансова намеса, както и от икономическата криза;

Ф.

като има предвид, че възникват опасения във връзка с високата степен на безработица сред журналистите в Европа, както и относно това, че голям процент от тях работят като независими журналисти с ограничена трудова стабилност и подкрепа и в атмосфера на голяма несигурност;

Х.

като има предвид, че частните медии са изправени пред нарастваща концентрация, както в национално, така и в трансгранично отношение, с медийни конгломерати, които разпространяват своите продукти в различни страни, нарастващи в рамките на ЕС медийни инвестиции, и извън европейски инвеститори и медии, които упражняват все по-голямо влияние в Европа и водят до монополизация на информацията и подкопават плурализма на мненията; като има предвид, че съществува известна загриженост по отношение на източниците на финансиране на някои частни медии, включително в рамките на ЕС;

Ц.

като има предвид, че, както показаха многобройни проучвания на общественото мнение и публични инициативи, европейската общественост изрази загрижеността си относно влошаването на свободата на медиите и на плурализма, и нееднократно изиска от ЕС да предприеме действия за запазване на свободата на медиите и развиване на силна, независима и плуралистична медийна среда;

Ч.

като има предвид, че ускоряването на новинарския цикъл доведе до сериозни слабости в работата на журналистите, като например липсата на контрол и повторна проверка на журналистическите източници;

Ш.

като има предвид, че развитието на цифровата среда може да изиграе важна роля за достъпа до информация онлайн за европейските граждани;

Щ.

като има предвид, че медийният пейзаж претърпява основни промени; като има предвид, особено в настоящите времена на икономическа криза, че все по-голям дял журналисти работят при несигурни условия на заетост и липса на социални осигуровки според стандартите на пазара на труда, а също и трябва да се изправят пред различни предизвикателства, свързани с бъдещето на журналистиката;

AA.

като има предвид, че гражданите изпратиха петиции до Парламента относно същите притеснения и искания, като по този начин показаха желание за предприемане на действия от страна на институциите и по-конкретно от страна на Парламента;

AБ.

като има предвид, че технологичните промени, въведени с навлизането на интернет, персоналните компютри, а наскоро и на мобилните компютри, промениха изцяло информационната инфраструктура по начин, който носи последствия за икономическия модел на по-традиционните медии, и по-конкретно тяхната зависимост от рекламния пазар, като по този начин изложиха на опасност съществуването на медии, които изпълняват важна гражданска и демократична роля; като има предвид, че по тази причина публичните органи имат задължението, както на национално, така и на равнището на ЕС, по време на настоящия преходен период да създадат набор от инструменти, които ще спомогнат да се гарантира запазването на ценностите и задачите, изпълнявани от независимите медии, без значение каква технологична платформа използват те понастоящем или в бъдеще; във връзка с това призовава Комисията да проведе проучване относно въздействието на технологичните промени върху икономическия модел на медиите и последствията от тях върху свободата на медиите и плурализма;

АВ.

като има предвид, че най-новата икономическа криза увеличи трудностите за медиите, като всл едствие на увеличаващата се несигурност по отношение на ролята на журналистите направи медийната среда по-уязвима спрямо икономически или политически натиск, както и по-нестабилна сама по себе си; като има предвид, че тези явления имаха особени последствия върху онези журналистически жанрове, които са по-скъпи или изискват повече време за разработка, като например разследващата журналистика, репортажите и изпращането на международни и европейски кореспонденти; като има предвид, че тези видове журналистика са съществени, за да се гарантира отговорност и отчетност на публичните и политическите органи, да се спрат злоупотребите с икономическа и институционална власт и да се гарантира разкриването и съдебното преследване на криминална дейност в социалната, екологичната или хуманитарната област; призовава Комисията да проведе проучване относно въздействието на кризата и несигурната заетост върху журналистическата общност, с цел да се извърши анализ и да се направи опит за подобряване на възникналите във връзка с това последици за свободата и плурализма на медиите;

AГ.

като има предвид, че технологичните промени, разнообразната общност от независими професионални журналисти, както и придобиването на многобройни компетенции, необходими, за да се събере и напише качествен материал в днешно време, също създават възможности за създаването на нови междуплатформени и транснационални журналистически предприятия, на които може да се окаже подкрепа чрез публични и пазарно ориентирани политики;

1.

Призовава държавите — членки и на Европейския съюз, да зачитат, гарантират, защитават и насърчават основното право на свобода на изразяване и информация и свободата и плурализма на медиите, а оттам и да се въздържат от упражняване на влияние и да разработят или подкрепят механизми, които да пречат на заплахите за свободата на медиите, като например опитите за неправомерно и политическо влияние и налагане на партизански контрол и цензура върху медиите, за намаляване или неправомерно ограничаване на свободата и независимостта на средствата за масова информация в служба на частни или политически интереси, или за финансова заплаха на обществените радио- и телевизионни оператори;

2.

Призовава държавите членки и ЕС да гарантират, че съществуват правно обвързващи процедури и механизми за подбор и назначаване на ръководители на публичните медии, управителни съвети, медийни съвети и регулаторни органи, които са прозрачни и основани на заслуги и безспорен опит, и да се гарантира техният професионализъм, почтеност и независимост, а също и максимален консенсус по отношение на представляването на целия политически и социален спектър, правна сигурност и приемственост, вместо политически или партизански критерии, основани на користна система, свързана с резултатите от изборите, или зависещи от волята на властимащите; отбелязва, че всяка държава членка следва да установи набор от критерии за назначаването на държавни медийни ръководители или съвети в съответствие с принципите на независимост, почтеност, натрупан опит и професионализъм; призовава държавите членки да установят гаранции за независимост на медийните съвети и на регулаторните органи от политическото влияние на правителството, парламентарното мнозинство или всяка друга обществена група;

3.

Подчертава, че медийният плурализъм и журналистическата и издателската независимост са стълбове на свободата на медиите, по отношение на гарантирането, че медиите са многообразни, осигуряват достъп до различни социални и политически дейци, мнения и гледни точки (включително НПО, сдружения на гражданите, малцинства и т.н.), и предлагат широк диапазон на гледища;

4.

Призовава държавите членки да гарантират, че културните общности, разделени между няколко регионални правителства или държави членки, могат да имат достъп до медии на собствения си език, както и че не се вземат политически решения, които да отнемат този достъп;

5.

Припомня, че Европейският съд по правата на човека извлече от член 10 на Конвенцията за защита на правата на човека задължение за държавите — страни по нея, да гарантират медиен плурализъм; посочва, че член 10 от Конвенцията съдържа разпоредби, подобни на тези в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която е част от достиженията на правото на ЕС;

6.

Подчертава, че Комисията следва да осигури гарантирането от страна на държавите членки на правилното прилагане на Хартата на основните права на тяхна територия, което се изразява в медиен плурализъм, равен достъп до информация и зачитане на независимостта на печата чрез неутралност;

7.

Отбелязва, че съгласно критериите от Копенхаген държавите, желаещи да се присъединят към Европейския съюз, трябва да спазват достиженията на правото на ЕС, които включват Хартата на основните права, и по-специално член 11 от нея, който изисква зачитане на свободата и плурализма на медиите; отбелязва обаче, че въпреки че от настоящите държави членки също се изисква да спазват Хартата, не са налице механизми, които да гарантират това;

8.

Подчертава основната роля на една истински балансирана европейска двойна система, при която частните и обществените медии изпълняват съответната си роля, и която да се запази, така както изискаха Европейският парламент, Комисията и Съветът на Европа; отбелязва, че в едно мултимедийно общество, в което броят на участниците с търговска цел на световните пазари е нараснал, обществените медии са от основно значение; припомня важната роля на обществените медии, финансирани от гражданите чрез държавата с цел задоволяване на техните нужди, а също и тяхното институционално задължение за предоставяне на висококачествена, точна и достоверна информация за широк диапазон от аудитории, която е независима от външен натиск и частни или политически интереси, като в същото време предоставят пространство за ниши, които могат да не представляват финансов интерес за частните медии; подчертава, че частните медии имат подобни задължения по отношение на информацията, и по-специално на информацията с институционален и политически характер, например в контекста на избори, референдуми и т.н.; подчертава необходимостта да се гарантира професионалната независимост на националните новинарски агенции и да се избягва създаването на монополи в новинарския сектор;

9.

Признава, че непрекъснатата саморегулация и незаконодателните инициативи, там където те са независими, безпристрастни и прозрачни, играят важна роля за гарантирането на медийната свобода; призовава Комисията да предприеме мерки за подпомагане на независимостта на медиите и техните регулаторни агенции както от държавните интереси (включително на европейско равнище), така и от мощните търговски интереси;

10.

Припомня специфичната и отличителната роля на обществените медии, както е посочено в Амстердамския протокол за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки;

11.

Припомня, че в Протокол 29 на Договорите се признава, че системата на публично радио- и телевизионно разпространение в държавите членки е пряко свързана с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите; във връзка с това предвижда, че държавите членки могат да финансират публичното радио- и телевизионно разпространение само и доколкото това е условие за изпълнение на мисията на публичната услуга и без да се засягат търговските условия и конкуренцията в Съюза до степен, която би била в противоречие с общия интерес;

12.

Подчертава значението на целесъобразното, пропорционално и устойчиво финансиране на обществените медии с цел да се гарантира политическата и икономическата им независимост, така че обществените медии да могат да изпълняват пълноценно своята мисия — включително обществената, образователната, културната и демократичната си роля — както и способността им да се адаптират към цифровите промени и да допринасят за изграждането на приобщаващо общество на информацията и знанието чрез представителни и висококачествени медии, на разположение на всички; изразява загриженост поради настоящата тенденция в някои държави членки да се прибягва до бюджетни съкращения или да се ограничава дейността на обществените медии, което намалява способността им да изпълняват своята мисия; настоятелно призовава държавите членки да променят посоката на тази тенденция и да гарантират, че обществените медии получават стабилно, устойчиво, подходящо и предвидимо финансиране;

13.

Подчертава, че не трябва да се злоупотребява с мерките за регулиране на достъпа на медиите до пазара чрез лицензиране на излъчването и разрешителни процедури, правила за защита на държавната, националната или военната сигурност и обществения ред и правилата за защита на морала и на децата, с цел налагане на политически или партизански контрол или цензура върху медиите, или с цел ограничаване на основното право на гражданите да бъдат информирани по въпроси от обществен интерес и значение; подчертава, че в това отношение трябва да се осигури подходящ баланс; предупреждава, че медиите не трябва да бъдат застрашени от влиянието на конкретни групи по интереси и лобита, стопански субекти или религиозни групи;

14.

Призовава Комисията и държавите членки да прилагат правила в областта на конкуренцията и медиите, за да се гарантира конкуренцията, с цел справяне с господстващите позиции и предотвратяването им, по възможност посредством определяне на по-ниски прагове за конкуренцията в медийния сектор, отколкото на други пазари, с цел осигуряване на достъп на нови участници на пазара; да се намесват там, където съществува прекомерна концентрация на медии и където медийният плурализъм, независимост и свобода са застрашени, с цел да се гарантира достъпа на всички граждани на ЕС до свободни и многообразни медии във всички държави членки, а също и да отправят препоръки за подобрения, когато това е необходимо; подчертава, че съществуването на медийни групи, собственост на предприятия, които могат да възлагат обществени поръчки, представлява опасност за независимостта на медиите; призовава Комисията да направи оценка по какъв начин съществуващите правила в областта на конкуренцията се отнасят към растящата концентрация на търговските медии в държавите членки; призовава Комисията да предложи конкретни мерки за гарантиране на медийния плурализъм и предотвратяване на прекомерната медийна концентрация;

15.

Подчертава, че трябва да се обърне внимание на равнището на концентрация на собственост върху медиите в държавите членки, като подчертава обаче, че разбирането за медиен плурализъм включва по-широк спектър от въпроси, като например забраната на цензурата, защитата на източниците на информация и лицата, подаващи сигнали, въпросите, свързани с оказване на натиск от страна на политически лица и пазарни сили, прозрачността, условията на труд на журналистите, органите за медиен контрол, културното многообразие, разработването на нови технологии, неограничения достъп до информация и комуникация, нецензурирания достъп до интернет и цифровото разделение; счита, че собствеността и управлението на медиите следва да бъдат прозрачни и неконцентрирани; подчертава, че концентрацията на собственост застрашава плурализма и културното многообразие и води до уеднаквяване на медийното съдържание;

16.

Призовава за правила, които да гарантират, че конфликтите на интереси, като тези, които произтичат от сливането между политическото ръководство и контрола върху медиите, са правилно разгледани и решени и по-специално, да гарантират, че реализиращите печалба собственици на медийни конгломерати са винаги публични субекти, така че да се предотвратят конфликтите на интереси; призовава за ефективно прилагане на ясни правила, които да осигурят прозрачни и справедливи процедури за медийното финансиране и разпределянето на държавните реклами и спонсорство, така че да се гарантира, те не оказват влияние върху свободата на информация и изразяване, медийния плурализъм или редакторските позиции на медиите, и призовава Комисията да наблюдава това прилагане;

17.

Подчертава, че независимо от прилагането на политиката в областта на конкуренцията посредством Регламента на ЕО за сливанията, и по-специално член 21 от него (18), се появиха съмнения, че тези инструменти не налагат адекватен контрол върху концентрацията на медии, заради проблеми, свързани с пазарните граници, които създават предпоставки големи сливания между различни медии да остават под праговете за оборот, предвидени в политиките на ЕС относно конкуренцията;

18.

Подчертава, че пазарната сила в медийната индустрия произтича не само от възможността за монополно определяне на цените, но също и от политическото влияние, което води до създаване на регулаторна примка, като прави веднъж създаденото господстващо положение по-трудно за премахване; призовава конкурентните прагове в медийната индустрия да бъдат по-ниски в сравнение с тези, установени в други пазари;

19.

Припомня на Комисията, че на няколко пъти в миналото към нея бяха отправяни запитвания относно възможността за въвеждане на правна рамка за предотвратяване на концентрацията на собственост и злоупотребата с господстващо положение; призовава Комисията да предложи конкретни мерки, за да гарантира медийния плурализъм, включително законодателна рамка относно правилата за собственост на медиите, предвиждащи минимални стандарти в държавите членки;

20.

Подчертава значението на гарантирането на независимостта на журналистите както от вътрешен натиск от страна на редакторите, издателите или собствениците, така и от външен — от политически или икономически лобита или други заинтересовани групи и подчертава значението на редакторските устави или кодекси за поведение относно редакторската независимост, тъй като те предотвратяват намесата на собствениците, правителствата или външните заинтересовани страни в съдържанието на новините; подчертава значението на свободното от всякакъв вид дискриминация упражняване на правото на свобода на словото, основано на равното и справедливо третиране; подчертава факта, че правото на достъп до публични документи и информация е от основно значение за журналистите и гражданите и призовава държавите членки да създадат стабилна и обширна правна рамка по отношение на свободата на достъп до държавна информация и до документи от публичен интерес; приканва държавите членки да предоставят правни гаранции относно принципа на пълна защита на поверителността на източниците и призовава за стриктно прилагане на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в тази област, включително по отношение на подаването на сигнали за нарушения;

21.

Призовава към това, журналистите да бъдат защитавани от натиск, сплашване, тормоз, заплахи и насилие, тъй като разследващите журналисти често са застрашавани и физически атакувани, а дори се правят опити да се отнеме животът им в резултат от тяхната дейност; подчертава значението на осигуряването на справедливост и борбата срещу безнаказаността за подобни действия, като също така подчертава, че те имат сковаващ ефект върху свободното изразяване, което води до самоцензуриране на медиите; подчертава, че разследващата журналистика спомага за наблюдение на демокрацията и доброто управление, тъй като тя разкрива нередностите и криминалните нарушения и с това е в помощ на следствените органи; настоятелно призовава държавите членки и ЕС да подкрепят и насърчават разследващата журналистика и да насърчават етичната журналистика в медиите чрез разработване на професионални стандарти и подходящи процедури за правна защита, по-конкретно посредством професионално обучение и кодекси за поведение, установени от медийните организации и съюзи;

22.

Призовава държавите членки да приемат законодателство, което да не допуска внедряването в редакциите на служители от разузнавателните служби, защото подобни практики сериозно застрашават свободата на изразяване, тъй като позволяват редакциите да бъдат наблюдавани и създават атмосфера на недоверие, възпрепятстват събирането на информация и застрашават поверителността на източниците, и в крайна сметка се опитват да дезинформират и манипулират обществото, както и да навредят на доверието в медиите;

23.

Подчертава, че все по-голям брой журналисти установяват, че са назначени при несигурни условия, без социалните гаранции, които са обичайни за пазара на труда, и призовава за подобряване на условията на работа на професионалните журналисти; подчертава, че държавите членки трябва да гарантират съответствие на условията на работа на журналистите с разпоредбите на Европейската социална харта; подчертава значението на колективните трудови договори за журналистите и на профсъюзното представителство на журналистическите колективи, които трябва да са разрешени за всички служители, дори и ако те са членове на малка група, работят в малки дружества или са сключили нестандартни форми на трудов договор, като например за временна или междинна работа, тъй като сигурността на заетостта им позволява да се изразяват и да действат заедно и по-лесно и ефективно да поддържат своите професионални стандарти;

24.

Подчертава необходимостта от насърчаване на етичната журналистика в медиите; призовава Европейската комисия да предложи инструмент (например посредством препоръка, като тази от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство, и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и онлайн информационни услуги), за да гарантира, че държавите членки приканват медийния сектор да разработва професионални стандарти и етичен кодекс, който включва задължението да се посочва разликата между факти и мнения по време на отразяване, необходимостта от точност, безпристрастност и обективност, да се зачита правото на неприкосновеност на хората, задължението да се поправя погрешната информация и правото на отговор; тази рамка следва да предвижда създаването на независим медиен регулаторен орган от медийния сектор, който функционира независимо от политическа или друга външна намеса и може да разглежда оплаквания от пресата въз основа на професионалните стандарти и етичния кодекс, и който има правомощията да налага съответните санкции;

25.

Призовава всички държави членки, в които клеветата е криминално престъпление, да я декриминализират възможно най-скоро; изразява съжаление, че върху журналистите и медиите в много държави членки се оказва натиск, насилие и тормоз, включително когато отразяват демонстрации и обществени събития, което предизвиква безпокойство сред европейски и международни организации, представители на академичната общност и на гражданското общество; подчертава колко важно е да се предприеме диалог с органите с цел да се гарантира, че свободата и независимостта на медиите не са застрашени, че критичните гласове не се заглушават и че персоналът на правоприлагащите органи зачита ролята, която медиите играят, и гарантира, че те могат да отразяват свободно и безопасно;

26.

Подчертава значението на създаването на органи за саморегулация на медиите, като например комисии за разглеждане на жалби и обществени медиатори и подкрепя практическите усилия отдолу-нагоре на европейските журналисти да защитават своите основни права, като създадат социален център, в който се документират предполагаемите нарушения на тези права и по-конкретно на тяхната свобода на изразяване (в съответствие с пилотния проект, приет на пленарната сесия като част от позицията на Парламента относно бюджета за 2013 г. на 23 октомври 2012 г.);

27.

Подчертава необходимостта от правила по отношение на политическата информация в целия сектор на аудиовизуалните медии, за да се гарантира справедлив достъп до различни политически конкуренти, становища и гледни точки, по-специално по случай на избори и референдуми, с оглед да се гарантира, че гражданите могат да си изградят мнение без неправомерно влияние от страна на една доминираща формирането на общественото мнение сила; набляга на това, че подобни правила трябва да бъдат прилагани правилно от регулаторните органи;

28.

Подчертава, че основното право на свобода на изразяването и на свобода на медиите не е запазено само за традиционните медии, а обхваща и социалните медии, и други форми на нови медии; подчертава значението на това да се гарантира свобода на изразяването и на информацията в интернет, по-конкретно чрез гарантиране на неутралност на мрежата и във връзка с това призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че тези права и свободи се спазват напълно в интернет по отношение на неограничения достъп до информация и нейното предоставяне и разпространение; отправя предупреждение срещу всякакви опити на публичните органи да изискват регистрации или разрешения, или да ограничават достъпа до съдържание, за което твърдят, че е опасно; признава, че предоставянето на интернет услуги от страна на обществените медии допринася за тяхната мисия за гарантиране, че гражданите могат да получават достъп до информация и да си съставят мнение от различни източници;

29.

Подчертава все по-голямото значение на новинарските агрегатори, търсачките и другите посредници в разпространяването и достъпа до информация и съдържанието на новините в интернет; призовава Комисията да включи тези участници в интернет в регулаторната рамка на ЕС при преработването на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги с цел преодоляване на проблемите с дискриминацията на съдържанието и нарушаването на избора на източници;

30.

Насърчава Комисията и държавите членки, в рамките на политиката на Комисията за медийна грамотност, да обърнат достатъчно внимание на значението на медийното образование за предоставянето на гражданите на умения за критично тълкуване и подбор сред все по-големия обем информация;

31.

Призовава Комисията да провери дали държавите членки разпределят своите лицензи за излъчване въз основа на обективни, прозрачни, недискриминиращи и пропорционални критерии;

32.

Подчертава значението и неотложността на ежегодното наблюдение на свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и ежегодното докладване по този въпрос, въз основа на подробните стандарти, разработени от Съвета на Европа и ОССЕ и на основан на риска аналитичен подход и показатели, разработени в резултат от независимото проучване, изготвено за Комисията в сътрудничество с неправителствени организации, заинтересовани страни и експерти, включително наблюдение и контрол на разработването и промените на законодателството в областта на медиите и въздействието на всяко законодателство, приемано в държавите членки, което засяга свободата на медиите, по-конкретно по отношение на вмешателството от страна на правителството, а също и добри практики за определяне на стандарти за обществени услуги както в публичните, така и в частните канали; подчертава колко важно е подобни общи европейски стандарти да станат известни на широката общественост; счита, че Комисията, Агенцията за основните права и/или Центъра за медийния плурализъм и свободата на медиите към Европейския университетски институт трябва да изпълнява тази задача, като публикува ежегодно доклад с резултатите от мониторинга; счита, че Комисията следва да представя този доклад на Парламента и Съвета на министрите и да предлага произтичащи от изводите в доклада действия и мерки;

33.

Счита, че ЕС притежава правомощията да предприема законодателни мерки, за да гарантира, защитава и популяризира свободата на изразяване и на информация, свободата и плурализма на медиите поне дотолкова, доколкото има правомощия във връзка със защитата на непълнолетни лица и на човешкото достойнство, културното разнообразие, достъпа на гражданите до информация и/или отразяването на важни събития, насърчаването на правата на лица с увреждания, защита на потребителите във връзка с търговските съобщения и правото на отговор, които представляват общи интереси, обхванати от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ); в същото време счита, че всеки регламент следва да се изготви въз основа на подробен и внимателен анализ на положението в ЕС и в неговите държави членки, на проблемите, които трябва да се разрешат, и на най-добрите начини, по които да се подходи към тях; счита, че незаконодателните инициативи, като например наблюдение, саморегулиране, кодекси на поведение, както и прилагането на член 7 от ДФЕС, когато е уместно, следва да продължат, така както изискаха повечето заинтересовани страни, като се взема под внимание факта, че някои от най-силните заплахи за свободата на медиите в някои държави членки идват от новоприето законодателство;

34.

Подновява своя призив към Комисията да преразгледа и измени Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) и да разшири нейния обхват, така че той да обхване минималните стандарти за зачитане, защита и насърчаване на основните права на свобода на изразяване и информация, свобода и плурализъм на медиите, и да гарантира пълното прилагане на Хартата на основните права, на съдебната практика на ЕКПЧ и свързаната съдебна практика относно позитивните задължения в сферата на медиите, тъй като целта на директивата е да създаде област без вътрешни граници за аудио-визуалните медийни услуги, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на целите от общ интерес, като например въвеждане на „подходяща законодателна и административна рамка с цел гарантиране на ефективен плурализъм“ (19); във връзка с това призовава Комисията да преразгледа и измени ДАВМУ с оглед да се гарантира — както това става за модела за регулаторни органи в рамките на електронните комуникации и въз основа на него — че националните регулаторни органи са напълно независими, безпристрастни и прозрачни по отношение на процесите на вземане на решения, упражняването на задълженията и правомощията си и процеса на мониторинг, и са ефективно финансирани за извършване на дейностите си, както и че разполагат със съответни правомощия за налагане на санкции, за да се гарантира, че решенията им се изпълняват;

35.

Призовава Комисията да включи в оценката и преразглеждането на ДАВМУ също и разпоредби относно прозрачността на медийната собственост, медийната концентрация, правилата в областта на конфликта на интереси с цел да се предотврати незаконосъобразното влияние на политически и икономически сили върху медиите, и относно независимостта на медийните надзорни органи; призовава Комисията да изготви съобщение за прилагане на показателите на инструмента за мониторинг на плурализма на медиите (МПМ) в държавите — членки на ЕС, който вече беше разработен в независимото проучване „Показатели за плурализъм на медиите в държавите членки — към подход, основан на риска“ и въз основа на „плана от три етапа“ на Комисията от 2007 г.; това съобщение следва да бъде последвано от широки обществени консултации с всички заинтересовани участници, въз основа на последващите изводи от доклада на Групата на високо равнище в областта на свободата на медиите, по-специално чрез изготвяне на проект на предложение за набор от насоки на ЕС относно свободата и плурализма на медиите;

36.

Призовава държавите членки незабавно да пристъпят към реформи с цел постигане на тези цели; призовава Комисията ясно да установи компетентността на медийните регулаторни органи, по-специално по отношение на регулирането и наблюдението и да наблюдава спазването от тяхна страна на изискванията за необходимост и пропорционалност при налагането на санкции; припомня колко е важно обхватът на регламентирането да бъде съобразен със спецификата на всяка отделна медия;

37.

Призовава националните регулаторни органи да си сътрудничат и да се координират на равнището на ЕС в областта на медиите, например като създадат Европейско сдружение на регулаторите на аудио-визуални медийни услуги и да хармонизират статута на националните регулаторни органи, както предвиждат членове 29 и 30 от ДАВМУ, гарантирайки тяхната независимост, безпристрастност и прозрачност както в процеса по вземане на решения и в упражняването на техните правомощия, така и в процеса по мониторинг, и предоставяйки им подходящи права за налагане на санкции, за да гарантират прилагането на техните решения;

38.

Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да предприемат подходящи и навременни, пропорционални и прогресивни мерки, когато възникнат опасения по отношение на свободата на изразяване, информация, свободата и плурализма на медиите в ЕС и в държавите членки;

39.

Счита, че в случай на присъединяване на нови държави към ЕС, следва да се наблегне допълнително на защитата на свободите и на свободата на словото, тъй като те повсеместно се считат за елементи на правата на човека и демокрацията съгласно критериите от Копенхаген; призовава Комисията да продължи да наблюдава резултатите и напредъка на държави — кандидатки за членство в ЕС, в областта на защитата на свободите на медиите;

40.

Призовава Комисията да гарантира, че критерии, основани на плурализма и собствеността на медиите, са включени във всяка оценка на въздействието във връзка с нови инициативи за законодателни предложения;

41.

Изразява загриженост поради липсата на прозрачност относно собствеността на медиите в Европа и затова призовава Комисията и държавите членки да осигурят прозрачност на собствеността и управлението на медиите и да предприемат инициативи в тази област, по-специално като изискват от разпръскващите, печатните и подобни медии да предоставят на националните медийни органи и на обществеността достъп до фирмените регистри и достатъчно точна и актуална информация относно собствеността с цел да е възможно идентифицирането на крайните собственици и съсобствници, които печелят от медиите, техните биографии и източници на финансиране, например посредством по-нататъшно развитие на базата данни MAVISE в Единен европейски регистър за собствеността на медиите с цел установяване на случаите на прекомерна концентрация на медии и да се даде възможност на гражданите да проверят какви интереси стоят зад дадена медия; призовава Комисията и държавите членки да проверяват и наблюдават дали публичните средства, които държавите членки отпускат на обществените медии, се използват по прозрачен начин и в пълно съответствие с Протокол 29 към Договорите; счита, че прозрачността на собствеността е основен елемент на медийния плурализъм; призовава Комисията да следи и подкрепя напредъка при популяризирането на по-голям обмен на информация относно собствеността на медиите;

42.

Подчертава, че свободата на медиите следва да включва също и свободния достъп до тях чрез осигуряване на ефективна доставка на широколентов интернет и на достъп до него за всички европейски граждани в разумни срокове и на разумна цена с помощта на по-нататъшно развитие на безжичните технологии, включително на сателитната връзка с интернет;

43.

Подчертава, че съгласно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, публичните органи имат позитивно задължение по силата на член 10 от ЕКПЧ да защитават свободата на изразяване като една от предпоставките за работеща демокрация, тъй като „истинското и ефективно упражняване на някои свободи не зависи само от задължението на държавата да не се намесва, но може да изисква и положителни мерки за защита“;

44.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейската агенция за основните права, ОССЕ, Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Венецианската комисия и на Върховния комисар на ООН за правата на човека.