10.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/48

1.

подчертава, че понастоящем едно от най-големите екологични предизвикателства е до 2020 г. да се спре загубата на биологично разнообразие и на естествени местообитания, да се преустанови влошаването на екосистемните услуги и те да бъдат възстановени в предишното им състояние;

2.

припомня, че съгласно съответните съображения в Директивата за птиците (1) и в Директивата за местообитанията (2) (наричани по-долу „директиви за природата“) на Европейския съюз опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда са важни цели на Общността от общ интерес и че намаляването на популациите на дивите видове и на техните местообитания е сериозна заплаха за опазването на природната среда;

3.

изразява загриженост, че според последните проучвания, като например доклада относно състоянието на околната среда в Европейския съюз (3), не може да се очаква, че потвърдената от Европейския съвет на 25 и 26 март 2010 г. цел за биологичното разнообразие за 2020 г. ще бъде постигната само на основата на досега предприетите или планирани действия;

4.

споделя виждането на Европейската комисия, изразено в рамките на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (4), че пълното прилагане на директивите за природата е от основно значение за спиране на загубата на биологично разнообразие и за постигане на отделните цели, формулирани в стратегията;

5.

посочва, че местните и регионалните власти имат ключова роля в прилагането на директивите за природата, и е убеден, че вследствие на тази ключова роля Европейският комитет на регионите има специфичен опит във връзка с директивите на ЕС за природата;

6.

поради това би желал, по силата на своя политически мандат, да допринесе към текущия процес на проверката за пригодност на Европейската комисия (5) със специфичния си опит с директивите на ЕС за природата и поради това взема отношение по различните въпроси, повдигнати от Европейската комисия;

7.

счита, че съображенията и целите, залегнали в директивите за природата, са валидни и днес, и че поради това самите директиви за природата са абсолютно необходими за опазването на видовете и техните местообитания, както и на типовете местообитания в Европейския съюз;

8.

подчертава, че директивите на ЕС за природата засягат всички основни заплахи за видовете, техните местообитания и типовете местообитания в Европейския съюз;

9.

изразява изключително дълбока загриженост от това, че разпоредбите на директивите за природата все още не са напълно транспонирани във всички държави членки; посочва, че някои зони от Натура 2000 все още нямат правен статут, често липсват планове за управление, както и специфични защитни мерки, и призовава за по-тясното включване на местните и регионалните власти в изпълнението на тези задачи;

10.

посочва, че целта на директивите за природата е постигането на широкообхватно опазване на видовете, които най-спешно се нуждаят от защита, на техните местообитания и на типовете местообитания във всички области на политиката, и че поради това едно от предизвикателствата в бъдеще ще бъде въпросите на опазването на природата да бъдат включени в други области на политиката, като например селскостопанската политика, където аспектите на опазването на природата все още не се отчитат оптимално;

11.

смята, че на този фон директивите за природата са извънредно важни за опазването на видовете, техните местообитания и на типовете местообитания от отрицателни въздействия и заплахи на местно и регионално равнище, като например загуба или фрагментиране на местообитанията, замърсяване и разпространение на чужди животински и растителни видове;

12.

отчита факта, че състоянието на видовете, техните местообитания и типовете местообитания се е подобрило значително в областите, в които са били приложени директивите за природата (6), поради което счита, че целите на тези директиви могат да бъдат постигнати посредством пълното им прилагане;

13.

подчертава, че голям брой конкретни примери в доклада относно състоянието на околната среда в Европейския съюз показват, че държавите членки и местните и регионалните власти играят ключова роля в опазването на видовете и местообитанията;

14.

изразява крайна загриженост от това, че успехите в опазването на видовете и местообитанията, дължащи се на прилагането на директивите за природата, са ограничени по обхват и непълни, тъй като природозащитният статус на преобладаващата част от видовете и от типовете местообитания все още е незадоволителен, а при значителен дял от тях дори има опасност от по-нататъшно влошаване;

15.

отбелязва също, че биологичното разнообразие извън зоните, защитени в съответствие с директивите за природата, не показва подобно положително развитие както това в рамките на мрежата Натура 2000, което се проявява например в драматичната загуба на широко разпространени птичи видове;

16.

изразява убеждението си, че дебатите между различни типове заинтересовани страни във връзка с някои от видовете, които могат потенциално да навредят, могат да бъдат решавани с помощта на ясни инструкции в плановете за управление, които да начертават редица мерки и да бъдат съответно обезпечени с финансови и човешки ресурси, така че да се гарантират общественото здраве и обществената безопасност, да се избягват сериозни вреди и да се компенсират тези, които са неизбежни;

17.

призовава Европейската комисия и държавите членки да оказват подкрепа на местните и регионалните власти при пълното прилагане на изискванията на директивите за околната среда; това се отнася най-вече за определянето и правната защита на зоните от Натура 2000 и за определянето на конкретни цели за съхраняването, с оглед на опазването на видовете и местообитанията посредством мерки за съхраняване или възстановяване, както и с оглед на необходимите финансови средства, включително разглеждане на въпроса с липсата на финансиране и необходимостта да се опрости достъпът до наличните източници на финансиране (7);

18.

насърчава Европейската комисия да приеме по-ефективни ръководства за прилагане и да актуализира вече съществуващите ръководства така, че да бъдат лесни за разбиране и да са налични на различните езици на държавите членки, да бъдат удобно достъпни чрез общ интернет портал (8), да отчитат съществуващата съдебна практика и, където е необходимо, да разглеждат особеностите на различни сектори;

19.

призовава Комисията да наблегне повече върху информацията, образованието и повишаването на осведомеността, най-вече по отношение на ползата от мерките за защита на природата и на зоните от Натура 2000, и да разшири например съществуващия Natura 2000 Network Viewer на Европейската агенция за околната среда до всеобхватна географска онлайн информационна система, която систематично да осведомява обществеността, планиращите органи, ползвателите на земята и други заинтересовани лица за всички аспекти на прилагането на директивите за природата във връзка с отделните зони от Натура 2000;

20.

поради това е убеден, че посочените недостатъци и обезпокоителният природозащитен статус на много типове местообитания и видове не могат да се обяснят с неефективността на директивите за природата, а че, напротив, тези директиви са се доказали като много ефективни инструменти за опазване на биологичното разнообразие;

21.

отбелязва най-напред, че съхраняването на биологичното разнообразие е на първо място обществена задача, която трябва да бъде изпълнена чрез възприемане на устойчиви, трайни и глобално приложими начин на живот и икономика;

22.

подчертава, че в обществената консултация на Европейската комисия (9) малките и средните предприятия не са посочили директивите за природата сред десетте най-обременяващи от финансова гледна точка законодателни акта;

23.

изразява съжаление, че в някои случаи за планиращите органи, ползвателите на земи и други ключови сектори са възниквали ненужни разходи, например поради забавено или непълно определяне на зони от Натура 2000; същевременно обаче отбелязва, че различните разходи за отделните местни и регионални власти могат да се обяснят с понякога неравномерното разпределение по региони на видовете и типовете местообитания, както и съответно на необходимите мерки за защита на природата;

24.

подчертава, че много зони от Натура 2000 предоставят важни и доходоносни екосистемни услуги на местно и регионално равнище (10), например под формата на здравни услуги, съхранение на CO2, водозадържане, пречистване на водни ресурси, опазване чистотата на въздуха или предотвратяване на почвена ерозия;

25.

отбелязва, че актуалните научни изследвания (11) потвърждават отличното съотношение между разходи и ползи на местно и регионално равнище, тъй като екологичните, социалните и икономическите ползи далеч надвишават разходите за прилагането на директивите за природата;

26.

отбелязва предоставяните от мрежата „Натура 2000“ възможности за създаване на работни места и генериране на приходи в сектора на екологосъобразния туризъм и отдиха сред природата. Във връзка с това подчертава особеното значение на създаването на нови възможности за бизнес в необлагодетелстваните селски райони;

27.

поради това счита, че изпълнението на директивите за природата е свързано, естествено, с разходи, които обаче са нужни за опазването на биологичното разнообразие, включително от съображения за устойчивост, и са пропорционални на далеч по-големите и само частично остойностими ползи от тези директиви;

28.

е убеден, че всяка от двете директиви за природата сама по себе си е отличен пример за стегнато, разбираемо, последователно, систематично и, следователно, като цяло добре насочено законодателство;

29.

освен това счита, че взети заедно, двете директиви за природата са успешни инструменти на законодателството, тъй като функционират по сходен начин, не си противоречат взаимно и се допълват целесъобразно по отношение на предвидените мерки за защита, изграждайки заедно системата от предпазни мерки, известна като Натура 2000;

30.

изхождайки от факта, че директивите за природата са в съзвучие с други законодателни актове на ЕС в областта на околната среда, припомня предприетото изрично за целта изменение на Директивата за ОВОС (12); същевременно обаче насърчава държавите членки, както и местните и регионалните власти да координират по-добре прилагането на различните законодателни актове в областта на околната среда, като например ускорят интегрирането на процедурите за разрешаване, мерките за мониторинг и задълженията за докладване;

31.

счита, че подобряването на координацията между процесите на планиране в съответствие с директивите за природата и с Рамковата директива за водите (13), както и евентуално с директивите за ОВОС и за СЕО (14), би могло да бъде полезно както за опазването на околната среда, така и за да се избегнат излишни разходи;

32.

призовава държавите членки да си сътрудничат с местните и регионалните власти и да им оказват подкрепа при практическото прилагане на законодателството, като например Регламента на ЕС относно инвазивните чужди видове (15);

33.

смята за проблематичен факта, че — независимо от добрата интеграция на директивите на ЕС за околната среда в останалото законодателство на ЕС в областта на околната среда и с оглед на постигането на целите на директивите за природата — други секторни политики на Европейския съюз, като например общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството или политиката в областта на енергетиката и транспорта, все още не допринасят достатъчно за опазването на биологичното разнообразие (16);

34.

смята, че е абсолютно необходимо в междинния доклад на Европейската комисия относно структурните и инвестиционните фондове да бъде включено задължение за всички проекти, финансирани от ЕС, да се извършва оценка на биологичното разнообразие (17);

35.

призовава освен това Европейската комисия да предложи, в рамките на Европейската стратегия за биологичното разнообразие, законодателна рамка за защита на видовете и местообитанията извън зоните от Натура 2000, както и на видовете, които не са обект на строги мерки за защита, с цел да се предотврати нетна загуба на биологично разнообразие и екосистемни услуги (18);

36.

предвид всичко това е убеден, че директивите за природата са подходящи за постигането на заложените в тях цели, но е необходимо да се предприемат допълнителни усилия, за да се спрат вредните за биологичното разнообразие действия в другите области на политиката, които не са обхванати от директивите за природата;

37.

признава, че директивите за природата допринесоха значително за по-единен и ефикасен подход към опазването на природата и видовете и за по-високи минимални стандарти в тези правни области в регионите на различните държави — членки на ЕС;

38.

отбелязва, че разнообразието на видовете на местообитанията в Европа е трансгранично и неравномерно разпределено, поради което за ефективното им опазване отвъд границите на държавите членки е необходим единен за целия ЕС подход, който да координира усилията на държавите членки;

39.

припомня, че директивите на ЕС за природата са основният инструмент, чрез който Европейският съюз изпълнява международните си ангажименти по Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) и други международни споразумения, като например Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция), както и Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция, CMS), и така оказва положително влияние върху биологичното разнообразие и дивата флора и фауна в рамките на Европейския съюз и извън него;

40.

изразява убеждението, че директивите за природата допринесоха значително за създаването на единни стандарти за защита в държавите членки, осигурявайки на икономическите оператори ясна рамка с равни условия на конкуренция на единния европейски пазар;

41.

изтъква в този контекст, че на равнището на Европейския съюз повече от всякога е необходимо единно законодателство, за да се постигнат целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и на международните конвенции, и че директивите за природата представляват отлична основа за това;

42.

е убеден, че евентуалните проблеми във връзка с опазването на видовете и местообитанията не се коренят в самите директиви за природата, а обикновено са свързани с прилагането им на местно, регионално и национално равнище;

43.

счита, че поради тези причини — а също и предвид факта, че първоначалните колебания при тълкуването на директивите за природата до голяма степен бяха изяснени чрез съдебната практика на Съда на Европейския съюз — не е препоръчително директивите за природата да се отварят за преразглеждане;

44.

смята освен това, че би било по-добре директивите за природата да не се преразглеждат — не на последно място и поради това, че местните и регионалните власти се нуждаят от повече време, за да приложат възможните и предвидените по силата на директивите, но все още нереализирани мерки, като например все още липсващите планове за управление, за да се оползотвори максимално потенциалът на тези директиви;

45.

с оглед на интересите на различните групи, които прилагат директивите за природата, изразява сериозни опасения, че евентуалното отваряне на съществуващото законодателство с цел преразглеждане би довело до продължителни дискусии между засегнатите от законодателството групи от обществото, последвани от десетилетия на правна несигурност;

46.

изразява загрижеността си от разрушаването на отделни територии от Натура 2000 и от настоящия мащаб на незаконното убиване и улов на птичи и други животински видове, и е убеден, че са необходими по-големи усилия на всички управленски равнища, за да се изпълняват изискванията за мониторинг и прилагане на директивите за природата;

47.

поради това смята за абсолютно необходимо Европейската комисия да приеме сериозно ролята си на пазител на правото на Съюза и я призовава да се отнася сериозно към жалби относно прилагането на правото на Съюза и, когато е целесъобразно, да започва процедури за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка;

48.

препоръчва на Европейската комисия да използва процедурата на проверка за пригодност, за да изтъкне значението на по-доброто прилагане на директивите за природата от страна на държавите членки, и приветства всеки приет от държавите членки подход за включване на местните и регионалните органи в прилагането.