Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 52015IR2592

    Становище на Европейския комитет на регионите — „Бъдещето на Конвента на кметовете“

    OB C 51, 10.2.2016г., стр. 43—47 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    10.2.2016   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 51/43


    Становище на Европейския комитет на регионите — „Бъдещето на Конвента на кметовете“

    (2016/C 051/09)

    Докладчик:

    г-жа Kata TŰTTÖ (HU/ПЕС), съветник, 12-и район на Будапеща

    ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

    ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

    Укрепване на Конвента на кметовете и определяне на нови цели

    1.

    подкрепя Конвента на кметовете още от самото му създаване през 2008 г. Конвентът на кметовете е европейско движение, което се стреми да постигне и, доколкото е възможно, да преизпълни приетата от Европейския съюз цел за намаляване с 20 % на емисиите на CO2 до 2020 г. За тази цел участващите местни власти се ангажираха да изпълнят целите за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници. Конвентът на кметовете днес присъства във всички държави членки, с изключение само на една, а местните и регионалните власти, които участват в него и чийто брой надхвърля 6 000, представляват една трета от населението на Съюза. Подписалите страни се ангажираха да намалят средно с 28 % своите емисии на въглероден диоксид;

    2.

    в духа на предходните си становища (1) посочва, че след създаването си Конвентът на кметовете отбеляза безпрецедентни успехи както по отношение на мобилизирането на местните и регионалните власти в подкрепа на въпросите, свързани с климата и енергетиката, така и на създаването на структури за многостепенно управление;

    3.

    приветства факта, че Европейската комисия постави началото и финансира тази инициатива, която, благодарение на мерките за пестене на енергия и насърчаване на чистата енергия, подпомага над 6 400 градове и региони по света да намаляват емисиите си на CO2. Въз основа на ангажиментите, поети доброволно от членовете на Конвента, намаляването на емисиите трябва да достигне 28 % до 2020 г.;

    4.

    многократно е подчертавал необходимостта от приемане на всестранен подход към борбата с изменението на климата и приспособяването към неизбежните последици от него; ето защо приветства решението на Европейската комисия да слее инициативите Конвент на кметовете и „Кметовете се адаптират“ и насърчава Комисията да проучи задълбочено синергиите, произтичащи от това; препоръчва да се следва подобен подход по отношение на инициативата „Островен пакт“;

    5.

    обръща внимание на факта, че във връзка с постигането на целите акцентът се поставя преди всичко върху повишаването на енергийната ефективност на обществените сгради, модернизирането на уличното осветление и развитието на градския транспорт. Енергийното планиране на сградите представлява 44 % от целта за намаляване на емисиите на CO2. Освен това благодарение на направените инвестиции в сградите и транспорта енергопотреблението би трябвало да бъде намалено с 20 % до 2020 г.;

    6.

    ще продължава посредством специфичните си инструменти да оказва институционална подкрепа на Конвента на кметовете, както и да насърчава, чрез своите членове, участието и ангажимента за постигане на целите на енергийната политика на ЕС и преизпълнението на целевите стойности;

    7.

    одобрява и подкрепя разширяването и актуализирането на целите на Конвента на кметовете в съответствие с Рамковата програма на ЕС за 2030 г. за климата и енергетиката, а именно намаляване с над 40 % (2) на емисиите на парникови газове в сравнение с равнището от 1990 г. (3); препоръчва също така сред новите цели да присъства освен енергийната ефективност и устойчивото използване на ресурсите;

    8.

    призовава Европейската комисия да гарантира, че Конвентът на кметовете ще може да продължи дейността си и след 2020 г. и за тази цел да осигури самостоятелен административен бюджет за Конвента, съизмерим с нарастващите политически амбиции на проекта, за да се гарантира дългосрочното му бъдеще. Предвид факта, че 2020 г. е близо и че рамката на ЕС за климата и енергетиката е до 2030 г., следва да се определи 2030 г. в средносрочен план, а 2050 г. като срок за дългосрочните цели, по подобие на това, което беше решено за стратегията за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г.;

    9.

    в средносрочен план предлага да се измени целта за 2030 г. въз основа на научните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата (4) и препоръките на Комитета на регионите относно рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. (5), а именно в областта на емисиите на парникови газове да се постави цел за намаляване с най-малко 50 % в сравнение с нивата от 1990 г. Комитетът отбелязва все пак, че регулаторната рамка на ЕС, която понастоящем е в процес на изготвяне, определя като европейска цел намаляване с 40 % на емисиите на парникови газове;

    10.

    в дългосрочен план предлага подписалите Конвента да си поставят за цел намаляване с поне 95 % до 2050 г.; Въз основа на обоснованите научни доклади, публикувани от Междуправителствения комитет по изменението на климата, ЕС пое ангажимент да намали емисиите си на парникови газове с 80 до 95 % в сравнение с нивата от 1990 г. С оглед на публикуваните редовно нови научни данни относно интервенционните мерки и допълнителните усилия, които следва да се положат за справяне с влошаването на климата, КР предлага Конвентът на кметовете да си постави за цел горната граница на този диапазон, т.е. намаляване от 95 %;

    11.

    обявява се, при все това, против затрудняването на членството в Конвента на кметовете. Целта за намаляване на емисиите на CO2 трябва да бъде завишена макар и с малко, тъй като една от привлекателните черти на движението е именно просто формулираната му цел. КР препоръчва обаче да се обмисли, по отношение на най-амбициозните членове, създаването на вътрешна целева система на няколко равнища и свързана с това схема за признаване, особено по най-основните въпроси като сградното проектиране, транспорта и т.н.;

    12.

    препоръчва да се обърне повече внимание на малките градове и общини, тъй като 56 % от общините на ЕС имат между 5 000 и 100 000 жители. Мерките, предприети от малките и средните агломерации и градове, имат мощен кумулативен ефект по отношение на прилагането на принципите за устойчиво градско развитие. Затова Комитетът предлага да се разработят мерки за опростяване и актуализиране на плановете за действие за устойчива енергетика (ПДУЕ), включително обикновен финансов разчет и система за мониторинг, така че да отчитат размера на агломерациите, тъй като настоящите административни формалности, свързани с участието в Конвента на кметовете, са твърде сложни за някои по-слабо населени райони;

    Глобализирането на Конвента на кметовете

    13.

    отбелязва със задоволство, че Конвентът на кметовете вече премина границите на Съюза. Към днешна дата местните и регионалните власти от над 50 страни от целия свят се присъединиха към инициативата и доброволно поеха ангажимент да намалят емисиите си на CO2;

    14.

    подкрепя износа в световен мащаб на модела на Конвента на кметовете и изразява готовност да допринесе за неговото разпространение чрез своите партньорства с градове и региони от трети страни, по-специално от съседните на ЕС държави, с които вече има изградени структури за сътрудничество чрез своите платформи ARLEM и CORLEAP или чрез своите съвместни консултативни комитети и работни групи, като по този начин помага на градовете и регионите по света да се справят с предизвикателствата, произтичащи от изменението на климата;

    15.

    насърчава Европейската комисия да популяризира и извън ЕС успешните принципи и добрите практики на Конвента на кметовете, както и да насърчава с оглед на целите в областта на климата разпространението на модела на многостепенното управление (6), за да се проправи път за нови форми на децентрализирано сътрудничество;

    Нарастване на броя на членовете и насърчаване на движението в държавите членки на ЕС

    16.

    отбелязва със задоволство, че много членове на КР са представители на общински съвети, които вече са се присъединили към Конвента на кметовете, и освен това насърчава членовете на Комитета да популяризират в техните градове и региони инициативата на Конвента и да гарантират приемственост в политиката за постигането на неговите цели;

    17.

    счита, че опростяването на изготвянето и изпълнението на плановете за действие за устойчива енергетика и на процеса на докладване може да бъде средство за привличане на нови страни по споразумението. В това отношение би било също от голяма полза да се усъвършенстват процедурите за оценка на плановете за действие за устойчива енергетика и да се съкрати максималното време за тяхната оценка; следва да се вземе предвид фактът, че понастоящем малките градове и селските общини нямат достъп до нужните ресурси и финансиране, за да прилагат плана за действие за устойчива енергетика;

    18.

    счита, че регионите и местните власти, които вече имат опит в тази област, биха могли да действат като наставници и да допринасят по този начин за присъединяването на нови административни единици към инициативата, както и за изготвянето на планове за действие за устойчивата енергетика и обмен на добри практики;

    19.

    предлага да се обмисли възможността във всяка държава членка да се назначи „посланик на Конвента на кметовете“, за да се насочи също по този начин вниманието на градовете и регионите към тази инициатива, по-специално на градовете и регионите, които, в резултат на промяна в курса на политиката, не са пожелали непременно да продължат своето участие в Конвента на кметовете. Тези „посланици“ ще бъдат избирани на доброволен принцип измежду членовете на Конвента на кметовете и ще се ползват от подкрепата на КР, на компетентните национални министерства и, чрез постоянните представителства в държавите членки, на Европейската комисия. Същевременно ще носят основната отговорност за докладването относно постигането на целите във всяка държава;

    20.

    препоръчва да се използват съществуващите местни и регионални партньорства, и по-конкретно за побратимяване на градове, с оглед на по-нататъшното популяризиране на Конвента на кметовете и неговите цели както в рамките на Съюза, така и извън него, допринасяйки по този начин за възникването на световно движение;

    Ролята на регионите в рамките на Конвента на кметовете

    21.

    припомня, че целта на Конвента на кметовете е създаването на структура на управление, осигуряваща координация между всички равнища на управление, в съответствие с принципите на субсидиарност и многостепенно управление, така че най-амбициозното равнище на управление да може да предприема ефективни от гледна точка на разходите мерки. Предварително условие е тези мерки бъдат инициирани от най-близкото до хората равнище. Мобилизирането на населението и на местните власти е от решаващо значение. Местните власти са най-подходящото равнище за изготвянето и изпълнението на плановете за действие, както и за привличането на гражданите в тях. Регионите осигуряват координацията и оказват необходимото съдействие на градовете с ограничени ресурси в рамките на разработването на планове за действие за устойчива енергетика. Националните власти осигуряват също координацията, както и разпределението на националните и европейските ресурси, докато ЕС взема решенията относно регулаторната рамка, финансирането и програмите за техническа помощ;

    22.

    подчертава, че за постигането на оптимални резултати е важно всички равнища на управление да изпълняват мисията и ролята, които са им отредени в рамките на Конвента на кметовете, и че още повече след като Конвентът е активен от доста години, трябва да съществуват минимални обвързващи задължения;

    23.

    отбелязва, че регионите или микрорегионите (равнище NUTS 4) могат да играят съществена роля в подкрепата на градовете, участващи в Конвента, в процеса на изготвянето на плановете за действие за устойчива енергетика, тяхното изпълнение и обмена на добри практики, с цел да се избегне дублиране и да се позволи на редица малки и средни по големина градове да участват в тази инициатива; тази основна роля на регионите от всякакъв размер е официално призната чрез присъединяването им към Конвента на кметовете като териториални координатори;

    24.

    припомня своите предишни препоръки относно важността на това да се признае и засили координиращата роля на регионите в рамките на Конвента на кметовете. Тази роля е от особена важност за интегрирането на мерките и проектите на най-малките териториални единици, тъй като те не получават никаква компенсация за направените разходи;

    Препоръки относно аналогичните инициативи

    25.

    признава, въпреки това, че Конвентът на кметовете няма монопол и не е единственият „път за следване“ в борбата срещу изменението на климата. В държавите членки, както и в рамките на Съвета на Европа съществуват сходни инициативи и помежду им следва да се изгради взаимодействие; Националните и регионалните инициативи са важни за укрепване на оперативната подкрепа, по-специално за по-малките общини. Докладването и другите задължения в рамките на Конвента на кметовете би трябвало да се преразгледат с цел улесняване на координацията с други международни инициативи, за да се повиши видимото присъствие на местното и регионалното равнище в контекста на преговорите по климата в рамките на ООН (напр. Пакта на кметовете, платформите Carbonn или NAZCA);

    26.

    повтаря своята препоръка за интегрирането на Конвента на кметовете и инициативата „Кметовете се адаптират“, вече изразена в становището на Комитета относно стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата (7), и препоръчва също така интегрирането на инициативата „Островния пакт“;

    27.

    обръща внимание на Бюрото на Конвента на кметовете и Европейската комисия върху възможността да се извлекат ползи от взаимодействията, които могат да възникнат от срещата между, от една страна, политическите ангажименти, свързани с членството в Конвента на кметовете и „Кметовете се адаптират“ и, от друга страна, технологичните решения, които предлагат „интелигентните градове“ („Smart Cities“);

    28.

    предупреждава, че различните инициативи биха могли да доведат до объркване, предвид разнородните им процедури за присъединяване и механизми за контрол, както и частичното припокриване на техните цели; ето защо настоява за по-добра координация, по инициатива на Конвента на кметовете, и структуриране на тези различни елементи, като бъде отделено специално внимание на прозрачността, на яснотата в комуникацията и на намаляването на административната тежест; предлага да се обмисли възможността за създаване на единно звено за контакт, от което местните и регионалните власти биха могли да получават цялата необходима информация за различните инициативи;

    29.

    отбелязва, че достъпът до отпускане на средства или финансиране е все още основно препятствие за изпълнението на плановете за действие за устойчива енергетика, по-специално, когато става въпрос за по-малките общини или за държави, в които са били предприети големи бюджетни съкращения;

    30.

    подчертава, че освен от твърда подкрепа и силна институционална рамка местните и регионалните власти се нуждаят и от правна, финансова, методическа и благоприятстваща развитието на мрежи среда, която ще улеснява постигането на целите (8);

    31.

    възразява срещу всякакъв вид дискриминация по отношение на местните и регионалните власти, които не са се присъединили към Конвента на кметовете;

    Въпроси, свързани с финансирането

    32.

    отбелязва с безпокойство, че достъпът на малките и средните по размер градове до ресурсите на ЕС е много труден, за някои, защото не са в течение на възможностите за финансиране, от които могат да се възползват, за други, защото не разполагат с необходимия капацитет за изготвяне на планове на проектите, които могат да бъдат финансирани; ето защо настоятелно приканва Европейската комисия и Конвента на кметовете да ги информират относно възможностите за финансиране, които им се предлагат, с цел конкретизирането на техните ангажименти (9); В по-широк план се застъпва за създаването на специални схеми за финансиране за малките и средните общини;

    33.

    би искал да припомни, че въпреки че плановете за действие за устойчива енергетика, одобрени от Съвместния изследователски център (JRC) на ЕС, са отлични концепции за енергоспестяване в градска среда, за да могат да ползват банково финансиране и привличане на частни капитали, те трябва да прераснат в проекти. Често обаче местните власти не разполагат с необходимия за това капацитет. Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), управлявана от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), може да окаже помощ в това отношение, но тя се занимава почти изключително с големите проекти. За да могат да се конкретизират възможно най-голям брой планове, е уместно е да се въведат, по модела на програмата ELENA, национални или регионални програми, които да предлагат възможности за финансиране на по-малките проекти, по-специално в малките и средните общини;

    34.

    предлага участващите в Конвента да продължат да получават техническа помощ (проучвания на осъществимостта, технически и финансов инженеринг, процедури за възлагане на обществени поръчки и т.н.), за да подготвят, въз основа на мерките, приети в рамките на техния план за действие за устойчива енергетика, проектите, които могат да бъдат финансирани, и да развият новаторски механизми за финансиране в дългосрочен план за привличане на необходимите инвестиции. Ако инструментът ELENA на ЕИБ е помогнал на участващите в Конвента да приложат модели за финансиране в мащабен и дългосрочен план, то той се оказва много взискателен по отношение на размера на проекта и ефекта на лоста, което отказва от самото начало по-малките или средните участници в Конвента. Европейската помощ трябва да се увеличи, с цел оказване на съдействие при разработването на различни по размер планове за действие за устойчива енергетика. Следва да се рационализират различните източници на финансиране, включително инструментите на ЕИБ (ЕФСИ, ЕКЦВИ, ELENA), ЕСИФ (Fi-Compass), „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за енергийна ефективност, JESSICA, бъдещата инициатива „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ и др.;

    35.

    приканва Европейската комисия да разреши на Бюрото на Конвента на кметовете да насърчава — евентуално чрез онлайн платформа — взаимосвързаността на проектите на местните и регионалните власти, за да могат да имат достъп до услугата, която предлага програмата ELENA, управлявана от ЕЦБ; приканва също така Комисията да разшири техническата помощ и помощта за укрепване на капацитета;

    36.

    настоява цялата информация за възможностите за финансиране да бъде събрана в ясна брошура, на всички официални езици на ЕС, която да се актуализира всяка година. Тази брошура да се изпраща на заинтересованите страни и по-специално на КР и неговите членове;

    Сътрудничеството между КР и Конвента на кметовете

    37.

    припомня, че КР в качеството си на институция на Европейския съюз, представляваща гласа на регионите и градовете в Европа и като звено за връзка за много местни мрежи, следва да играе централна роля в системата на многостепенно управление. Важно е също така да се запази подкрепата за работата, осъществена от европейските регионални и местни енергийни агенции и техните мрежи във връзка с многостепенните системи за управление в рамките на Конвента на кметовете. Така ще се гарантира, че законодателството на ЕС е съобразено в по-голяма степен със ситуацията и нуждите на градовете и общините;

    38.

    изявява готовност за разработване на действия за повишаване на видимото присъствие на Конвента на кметовете сред своите членове и насърчава тези, които не са го направили, да се присъединят към Конвента от името на своите органи на местната или регионалната власт; за тази цел ще проучи възможността за създаване на ad hoc група „приятели на Конвента на кметовете“ сред членовете си, които вече са подписали Конвента и които биха могли да получат подкрепа за популяризирането му в подходящи структури както в рамките на КР, така и извън него;

    39.

    посочва, че настоящата бежанска криза, причинена основно от войни и икономически трудности, би могла в бъдеще да се задълбочи още повече, ако не се води успешна борба с изменението на климата и ако неговите последици застрашават оцеляването на все повече хора;

    40.

    добавя в заключение, че Конвентът на кметовете е един от инструментите, които могат да допринесат за доближаването на ЕС до неговите граждани. Доказана е способността на местните и регионалните власти да надвишават въз основа на доброволен ангажимент целите, определени от ЕС. Още по-добри резултати могат да бъдат постигнати само ако домакинствата, евентуално чрез инициативи, лансирани от местните власти, успеят да си поставят собствени цели за по-малко, по-чисто и по-устойчиво енергопотребление, в техен собствен интерес и в интерес на планетата.

    Брюксел, 4 декември 2015 г.

    Председател на Европейския комитет на регионите

    Markku MARKKULA


    (1)  CdR 1536/2015; CdR 1535/2015; CdR 4084/2014; CdR 2691/2014; CdR 6902/2013; CdR 5810/2013; CdR 140/2011; CdR 408/2010; CdR 164/2010; CdR 241/2008.

    (2)  в съответствие с целта, поставена в рамките на плана за действие в областта на климата и енергетиката до 2030 г.: намаляване с 40 % на емисиите на парникови газове в сравнение с равнището от 1990 г. Подписалите Конвента кметове се задължават да преизпълнят целите, определени в европейското законодателство.

    (3)  Цел на учредителите на Конвента на кметовете за 2020 г. е намаляване с над 20 % на емисиите от парникови газове в сравнение с равнището от 1990 г.

    (4)  http://www.ipcc.ch/publications_and_data/publications_and_data_reports.shtml

    (5)  CdR 2691/2014.

    (6)  CdR 89/2009.

    (7)  CdR 3752/2013.

    (8)  http://urban-intergroup.eu/wp-content/files_mf/position_paper_smart_cities_public_consultation_2011_en.pdf

    (9)  CdR 283/2011.


    Нагоре