10.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/14

1.

приветства текущите дискусии в различните заседания на Европейския съвет и на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, както и усилията да се постигне съгласие по общ подход и конкретни решения на миграционната криза и подобрение на ситуацията; изразява обаче дълбоко безпокойство поради драматичното развитие на ситуацията и поради бавния напредък към постигане на всестранен общ отговор от страна на ЕС и неговите държави членки; призовава държавите членки, европейските институции и другите международни участници да си сътрудничат, да намерят общи реалистични решения и да изпълнят отговорностите си;

2.

отбелязва, че притокът на лица, търсещи убежище, и на икономически мигранти с неуреден статут, пристигащи в ЕС, достигна безпрецедентни размери; броят на мигрантите показва ясно, че капацитетът на всяка отделна държава членка да се справя сама в краткосрочен до средносрочен план бързо бива поставен на изпитание; необходимо е по-голямо единство и солидарност между държавите — членки на ЕС, както и по-голямо чувство на партньорство, принадлежност и споделена отговорност; подчертава, че всички равнища на управление в ЕС — европейско, национално, регионално и местно — трябва спешно да намерят общ подход за справяне с всички социални и икономически предизвикателства и предизвикателства, свързани със сигурността. Единствено всеобхватен, интегриран политически подход, насочен към справяне с първопричините за миграцията, ще осигури успешно решение на проблема. Той трябва да включва укрепване на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, както и по-голяма съгласуваност във външните и вътрешните политики на ЕС и неговите политики в областта на европейските въпроси, сигурността, търговията, развитието, хуманитарната помощ и миграцията;

3.

приветства факта, че заседанията на държавните и правителствените ръководители по въпросите на бежанците доведоха до приемането на комплексен подход, като се прави разграничение между, от една страна, въпросите на бежанците, които се опитват да спасят живота си, и, от друга страна, въпросите на нерегламентираната имиграция. Този подход даде възможност за цялостно разглеждане на темата, както и за по-конкретно поставяне на въпросите, свързани освен с хуманитарните аспекти, и със защитата на границите, сигурността и отбраната, трафика на мигранти, връщането и реинтеграцията на мигрантите с неуреден статут и сътрудничеството с държавите на произход и транзитните държави;

4.

изразява във връзка с това съжаление, че досега заседанията на държавните ръководители почти не отделиха внимание на хуманитарното измерение на ситуацията; подчертава, че засилването на граничния контрол и мерките за справяне с нерегламентираната миграция са от съществено значение, включително стриктната регистрация на всички мигранти в съответствие с приложимите достижения на правото на ЕС, но не могат да имат превес над международните задължения за спасяване на живот и зачитане на правата на човека, нито над правото на търсене на убежище в ЕС, който трябва да остане убежище за лицата, нуждаещи се от международна закрила; поради това настоятелно призовава редовно да се провеждат срещи на високо равнище между държавите — членки на ЕС, европейските институции, агенциите на ЕС, регионални организации и най-засегнатите държави извън ЕС;

5.

освен това отбелязва, че сред съществените аспекти на настоящата миграционна ситуация фигурира подемът на дейностите на незаконно превеждане през границата и на организирани групи, които се възползват от човешкото страдание и лошите социални условия на мигрантите. КР подкрепя мерките за ускоряване на борбата срещу трафикантите на хора и организираната престъпност, предложени от държавните и правителствените ръководители на африканските и европейските държави на срещата на високо равнище в Ла Валета на 11 и 12 ноември 2015 г.; подчертава, че е необходимо да бъдат създадени бързи, дългосрочни, всеобхватни и конкретни планове в тясно сътрудничество с държави извън ЕС. Отбелязва, че сътрудничеството по този въпрос трябва да бъде взаимно и че страните на произход и на транзит трябва да поемат ангажимент за подкрепа и изпълнение на всички мерки, договорени в плана за действие от Ла Валета. Затова е нужно правоприлагащите органи на държавите — членки на ЕС, да вземат бързи мерки за строг контрол на дейността на престъпните групировки и да се публикуват редовно доклади за ситуацията и за резултатите от борбата срещу тази форма на организирана престъпност, която заплашва безопасността и социалното сближаване на населението на държавите — членки на ЕС; подчертава също така значението на задълбочената регистрация на шенгенските граници и ефективния контрол по външните граници на ЕС. Подходящото равнище на граничен контрол и мерките за опазване на вътрешната сигурност в Шенгенското пространство следва да се спазват напълно; добър пример е сътрудничеството на държавите от Вишеградската четворка при осигуряването на служители за защита на външната шенгенска граница (Унгария, Гърция);

6.

изтъква, че е необходимо да се наблегне повече върху ангажимента на ЕС и на неговите държави членки за отстояване на принципа на солидарност, за да се създаде по-ефикасна политика в областта на миграцията, обхващаща всички проблеми, пред които са изправени местните и регионалните власти. В тази връзка отбелязва приетата на 29 април резолюция на Европейския парламент. Същевременно изразява убеждението, че солидарността трябва да се основава на взаимно доверие, а не на принуда, но без да се забравя, че става въпрос и за задължение и че е рисковано да се представя за миграция движението на хора заради преследване;

7.

приветства в този смисъл публикуваната на 13 май от Европейската комисия Европейска програма за миграцията; счита, че тя представлява важна стъпка към изграждането на всеобхватен подход към ползите и предизвикателствата, свързани с миграцията; подчертава обаче, че програмата трябва да бъде продължена в дългосрочен план;

8.

подчертава значението, което се придава в съобщението на отдаването на приоритет на ефективната и устойчива политика за връщане, която зачита правата на мигрантите и отчита конкретните характеристики на държавите на произход. При все това осъжда настоящата липса на ефективно прилагане на решения за връщане и призовава държавите членки да въведат строги практики за връщане на мигранти, чиито молби не са били удовлетворени, и мигранти с неуреден статут чрез справедливи и бързи процедури. Във връзка с това подчертава колко е важно да се укрепи ролята и мандатът на Frontex в операциите по връщане и да се прави разлика между лица, търсещи убежище, и икономически мигранти, предвид факта, че двете групи са различни от правна гледна точка и съответно изискват различни подходи. За тази цел трябва да се подобри практическото сътрудничество със съответните трети държави, за да се насърчат и създадат най-ефективните и бързи системи за доброволно връщане и капацитетът на органите в държавите на произход да бъде засилен, за да могат да отговарят на молбите за връщане;

9.

приветства факта, че в съобщението на Комисията се подчертава важността на спасяването на живот в открито море като приоритет за „незабавно изпълнение“ и изтъква отново, че солидарността, взаимното доверие и споделената отговорност между държавите членки и местните и регионалните власти са политическият компас, който трябва да бъде следван, за да се постигне тази цел;

10.

заявява отново убеждението си, че подходът на ЕС към миграцията трябва да бъде устойчив в дългосрочен план, да се основава на солидарност и да зачита правата на човека. Той трябва да обхваща всички аспекти на миграцията, в това число хуманитарните задължения, лицата, търсещи убежище, и икономическите мигранти; изтъква значението на борбата срещу незаконното превеждане през граница на мигранти и срещу трафика на хора, на насърчаването на развитието и стабилността в страните извън ЕС, на въвеждането на ефективна политика на връщане и на очертаването на демографските предизвикателства, пред които е изправена Европа. Комитетът подчертава, че регламентираната миграция може да бъде съществен двигател на развитието. Освен ползите, които успешната интеграция носи за мигрантите, тя има и значителен принос в икономически и социален план, задоволявайки нуждите от работна ръка и допринасяйки за финансирането на социалните системи. Комитетът призовава всички заинтересовани лица, а именно европейските институции, националните, регионалните и местните власти, медиите и гражданското общество, да не стигматизират мигрантите нито миграцията и да предоставят на гражданите обективна информация относно миграцията, причините за нея и нейния принос за приемащото общество. Комитетът осъжда всяка форма на дискриминация и расистко поведение спрямо мигрантите в съответствие с основните принципи на Европейския съюз;

11.

по отношение на предоставянето на обективна информация, както беше посочено в параграф 10, отправя искане към Европейската комисия да предприеме информационна кампания, насочена към местните и регионалните власти и европейските граждани, чрез която:

12.

счита, че е от приоритетно значение да се признае важността на проблема с непридружените малолетни и непълнолетни лица, обикновено разглеждан наред с политиките в областта на имиграцията; необходимо е да се заделят подходящи ресурси за териториалните, регионалните и местните власти, с цел да се подкрепят специално непридружените малолетни или непълнолетни лица и да се проявява бдителност, за да се предотврати тяхното изчезване и да се избегне тези най-уязвими лица, заедно с жените, да се превърнат в обект на експлоатация от страна на мрежи за проституция, педофилия и трафик на органи;

13.

счита, че в контекста на бързо променящата се миграционна ситуация е необходимо сред приоритетните „незабавни действия“ да се включи, освен мерките за спасяване на човешки живот в открито море, и план за справяне и борба с дейността на трафикантите както по сухоземните, така и по морските пътища. Във връзка с това трябва да се използва сътрудничеството между всички заинтересовани и засегнати страни на всички равнища на управление: държави членки, местни и регионални власти, официални организации, както и гражданското общество;

14.

необходимо е да се завишат контролът и сътрудничеството между службите за сигурност, за да се вдъхне увереност на обществеността, че отчаяното положение на бежанците и тяхното пристигане на територията на ЕС не се използват като прикритие от терористи и екстремисти. Освен това трябва да бъде подкрепена ролята на местните и регионалните власти за разкриването, предотвратяването и борбата срещу радикализацията и есктремизма;

15.

приветства предложените в съобщението мерки във връзка с високия брой на пристигащите в ЕС. Преместването (resettlement) и презаселването (relocation) могат да бъдат ефективно средство за справяне с проблема с неравномерното разпределение на търсещите убежище и бежанците между държавите, между регионите и в рамките на регионите; ето защо призовава за повече усилия на европейско равнище, за постигане на съгласие относно критериите и за прилагането на трайна и справедлива система за разпределение на търсещите убежище и бежанците между държавите членки;

16.

подчертава въпреки това, че нерегламентираната имиграция, която нарасна драматично, налага нов подход. Той следва да отчита факта, че начинът за справяне с икономическите мигранти (информирането им, приемането или връщането им) се различава от хуманитарната помощ, която трябва да се предоставя на бежанците; подчертава също така значението на системното общуване между правителствата и гражданите във връзка с тези планирани стъпки, като същевременно се представя отражението на стъпките върху обществото;

17.

заявява отново, че е време по-точно да се определи какво се разбира под съвместна отговорност и солидарност в областта на убежището и миграцията. Ясно е, че държавите, регионите и общините, изхождайки от своите специфични характеристики, като например икономическа мощ, имат различна представа за това какво се разбира под справедливо разпределяне на отговорностите и съответно солидарност. Въпреки това изразява съжаление, че в съобщението на Комисията не се предлагат дългосрочни решения във връзка с планирането и ресурсите за подготовка на приемането на достатъчно ранен етап;

18.

приветства увеличението на бюджета за операциите на ЕС „Тритон“ и „Посейдон“ и поетия от петнадесет държави ангажимент да предоставят допълнителни ресурси и последващото решение на ЕС да започне военна операция в Южното Средиземноморие (EUNAVFOR MED) за разбиване на мрежите за трафик. Изразява обаче съжаление, че в съобщението не се разглежда в достатъчна степен въпросът за ресурсите, до които имат достъп местните и регионалните власти, които да им позволяват да изпълняват своите задължения във връзка с миграцията и интеграцията, като се гарантира, че те имат достъп до национални и европейски фондове (напр. Фонда за убежище и миграция, Европейския инструмент за съседство и партньорство и Европейския социален фонд);

19.

приветства решенията на Европейския съвет от 26 юни и 22 септември 2015 г. относно преместването на 160 000 очевидно нуждаещи се от международна закрила лица. То показва как би могло да изглежда практическото прилагане на принципа на солидарност и на споделената отговорност. Изразява обаче съжаление поради колебливото и много ограничено по обхват прилагане на приетите мерки и призовава държавите членки да спазят поетите в този смисъл ангажименти и на всички равнища на управление незабавно да бъдат създадени необходимите структури и механизми; подчертава, че ключовата роля на местните и регионалните власти трябва да бъде застъпена в по-голяма степен в дискусията, тъй като те разполагат с информация от първа ръка относно капацитета си за приемане на бежанци и имигранти по хуманен начин;

20.

приветства заключенията, приети до този момент от Европейския съвет и декларацията, публикувани на 25 октомври 2015 г. от ръководителите на държавите, разположени по протежение на маршрута, минаващ през Западните Балкани. Във връзка с това призовава за изпълнението на всички договорени до момента мерки и отправя настоятелно искане към държавите да увеличат наличните подходящи обекти за настаняване;

21.

приветства факта, че Европейската комисия, в сътрудничество с трети държави, се стреми, въз основа на събраните надеждни данни, да предотвратява нерегламентираната миграция в ЕС, но също така призовава държавите членки да подобрят обмена на информация, била тя двустранна или в контекста на ЕС;

22.

изтъква значението на действията, предприемани от групи доброволци и организации на гражданското общество за спасяване на човешки животи в Средиземно море. Въпреки представените в съобщението финансови решения и увеличените усилия в рамките на операциите „Посейдон“ и „Тритон“, ситуацията продължава да носи извънреден характер и единственото решение са ежедневните общи и съгласувани действия от страна на ЕС и неговите държави членки при зачитане на нашите ценности, свързани с правата на човека. Признава също така обаче, че бежанската криза не може да бъде решена само със спасителни операции по море и призовава Комисията да предприеме подходящи съпровождащи мерки за предотвратяване на незаконното превеждане на хора през граница. Важна стъпка е приемането на 9 октомври 2015 г. на Резолюция 2240 на Съвета за сигурност на ООН, която позволява на държавите членки да прихващат кораби край крайбрежието на Либия въз основа на предположение за незаконно превеждане на хора през граница;

23.

отново заявява, че взаимната солидарност е основен принцип на Европейския съюз, който трябва да бъде зачитан не само между държавите членки, но и по отношение на мигрантите и местните органи, които са изправени пред задачата ежедневно да оказват помощ на тези мигранти;

24.

подчертава, че през последните няколко месеца проблемът се изостри още повече поради масовото навлизане на смесени миграционни потоци в Средиземноморския регион, на Балканите, в Кале и в други гранични райони на Европейския съюз, но също и поради увеличаването на броя на мигрантите на регионално и местно равнище. Проблемите, пред които са изправени вече години възлови места като Кале и Лампедуза, сега се разпространяват към други градове и към други региони. Този факт буди тревога и трябва спешно да се вземат мерки, но това трябва също да се разглежда като възможност да се убеди общественото мнение, че преместването е единственото решение преди населените места, разположени по маршрутите на миграцията, да бъдат залети от голям брой мигранти; ето защо миграцията не е временно предизвикателство само за някои местни и регионални власти, а краткосрочно, средносрочно и дългосрочно предизвикателство за целия Европейски съюз;

25.

би желал да привлече вниманието на Комисията върху измерението на човешката трагедия, породена от миграционната ситуация в Европа: до края на август вече има над 3 400 известни смъртни случая в Средиземно море според Международната организация по миграция (МОМ), 700 — в разстояние на няколко дни през април 2015 г. и най-малко 13, свързани с опити на мигранти да пресекат Ламанша. Мигрантите често са жертви на трафикантите на хора, какъвто беше случаят в края на месец август, когато 71 мигранти, затворени в камион, намериха смъртта си в Австрия, изоставени от контрабандистите;

26.

призовава за практически решения с участието и на местните и регионалните власти, а не само на държавите членки на централно равнище. В резултат, например, на събитията с мигрантите в тунела под Ламанша, дебатът е насочен повече от всякога към ролята на местните и регионалните власти и показва, че проблемът не е само наличността на финансови средства, а и практическото им използване. Затова Комисията трябва да работи за намирането на прагматични решения за увеличаване на физическия капацитет на местните власти. Единното управление на бежанските лагери е друг начин за улесняване на задачата на местните власти. Полицейски сили и административен персонал могат да бъдат прехвърляни от един регион в друг, за да се стимулира сътрудничеството между съседни региони и да се осигурят достатъчно служители, които да администрират увеличаващото се бедстващо население;

27.

призовава за допълнително увеличаване на този бюджет, пропорционално на нарастващата необходимост от ефективни спасителни операции, и изразява надежда, че всички държави членки ще се ангажират с предоставянето на нужните допълнителни ресурси. Във връзка с това подчертава, че преразглеждането на многогодишната финансова рамка, което трябва да се извърши преди края на 2016 г., предлага възможност за увеличаване на ресурсите, свързани с изпълнението на приоритетите на Европейската програма за миграцията. Подчертава, че бързото освобождаване на фондове и ресурси следва да се улеснява във възможно най-голяма степен, без забавяне поради ненужни бюрократични процедури. Тези допълнителни ресурси следва да включват средства за инфраструктура, образователни заведения и спешна помощ за държавите от ЕС на предната линия. На държавите членки следва да се предостави практическо ръководство относно използването на източници на финансиране (като фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ECФ);

28.

настоява да се обърне специално внимание на засилването на синергиите между различните създадени досега органи и системи въз основата на специфичната им компетентност и обхват: например ШИС II, Frontex и Eurosur, действащи в рамката на миграционната политика и движението на хора, а по отношение на сигурността — Европол и Евроюст, които работят за предотвратяване и изкореняване на престъпленията (незаконното превеждане на хора през граница и трафика на хора), свързани с нерегламентирани транзитни преминавания;

29.

подчертава колко е важно да се намери решение на първопричините, заради които мигрантите, които нямат основание да искат убежище, идват в ЕС. Призовава ЕС и неговите държави членки да засилят сътрудничеството с трети страни в Близкия Изток и Африка, където съществува необходимост от укрепване на демокрацията и правовата държава, и да подобрят координацията на външната си политика. Във връзка с това приветства проведената на 11 и 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, Малта среща на високо равнище „ЕС — Африка“ (страните, свързани с процесите от Рабат и Хартум); при все това смята, че на бежанците, живеещи в страни извън ЕС в близост до техните държави на произход, трябва да бъдат осигурени основни услуги, включително охраната в лагерите и извън тях, образование за техните деца, за което са необходими дългосрочна визия и интегрирано планиране, съгласуване между страните и местно икономическо развитие;

30.

отбелязва дебатите за валидни в целия ЕС списъци на „сигурни трети страни“, за да се гарантират на европейско равнище общи стандарти в обработването на молбите за убежище от граждани на съответните страни и да се улесни ефективното връщане — предпоставка за по-добро насочване на капацитета на ЕС за предоставяне на убежище и приемане към лица в обоснована нужда от международна закрила; подчертава, че по-специално страните кандидатки и страните потенциални кандидатки за членство в ЕС имат задължението да приемат стандартите на ЕС по отношение на защитата на правата на човека, което би ги наредило сред „сигурните държави на произход“; предупреждава, обаче, че ситуацията в тези страни, по-специално по отношение на уязвими групи като непридружените малолетни, самотните жени, етническите малцинства, ЛГБТИ лица, трябва да се наблюдава внимателно, а механизмите за идентифициране и приемане на лица с легитимни молби за убежище в тези страни да бъдат подобрени, като конкретните причини за преследване като пол, сексуална ориентация, полова идентичност или етнически произход следва да бъдат разгледани по подходящ начин в процеса на приемането, разглеждането на молбата и следващите етапи, включително преместването и презаселването. КР се ангажира да участва в обмена на най-добри практики на регионално и местно равнище чрез своите съвместни консултативни комитети и работни групи, в които участват седемте страни, посочени в предложението на Комисията;

31.

изрично приветства ангажираността на Комисията да представи в началото на 2016 г. предложения за изменение на Регламента от Дъблин, който позволява молби за убежище да се подават и разглеждат извън ЕС. Призовава Комисията да се погрижи разпределението на отговорността между държавите членки да се основава на устойчиви критерии, като същевременно се спазват основните права на мигрантите; основен инструмент за това трябва да бъде задължителен за целия ЕС подход към разпределянето на търсещите убежище между държавите членки;

32.

препоръчва на Комисията да включи в предложението си взаимното признаване на одобрените молби за предоставяне на убежище, така че хората, които получават закрила, да разполагат със същата свобода на движение в рамките на Европейския съюз като гражданите на ЕС. Освен това се отправя призив към Комисията да представи предложение за общ европейски кодекс за имиграцията, така че да се отворят законни възможности за хората, които искат да работят в Европа. Освен това за гражданите на страните — кандидатки за присъединяване да бъде предоставен коридор за трудова миграция, който да улеснява достъпа им до европейския пазар на труда;

33.

настойчиво призовава Комисията и държавите — членки на ЕС бързо да въведат вече предвидените т.нар. „горещи точки“, в които чрез агенциите на ЕС да се оказва подкрепа на най-засегнатите гранични региони при регистриране на пристигащите бежанци, и да разработят допълнителни целесъобразни мерки;

34.

изразява съжаление, че Комисията не предлага специфични мерки за търсещите убежище лица, за да се създадат безопасни и законни маршрути в Европа, с цел да се избегне по-нататъшна загуба на човешки животи по време на опасни пътувания. Това би могло да включва създаването на „хуманитарен коридор“, издаването на повече визи по хуманитарни причини и създаването на приемни центрове в страните на транзит за разглеждане на молбите за убежище или определяне на допустимостта за законно влизане в държави — членки на ЕС. Идеята за „хуманитарен коридор“ е в съответствие с идеята за преместване и солидарност, тъй като това е най-ефективното средство за борба с организираната престъпност. Колкото по-скоро мигрантите бъдат поети от европейските публични власти, толкова по-лесно ще бъде тяхното преместване. Това е и най-добрият начин да се гарантира по-справедливо разпределение между държавите членки. Местните и регионалните власти биха могли да бъдат много полезни в това отношение;

35.

призовава за реална европейска миграционна политика и приветства ангажимента на Европейската комисия да предложи нови мерки и да поднови схемата „Синя карта“, така че да замени 28-те национални системи и да улесни законната миграция; призовава Комисията при съставянето на тези предложения да се възползва от опита на местните и регионалните власти и от познанията им за ситуацията по места;

36.

изразява съжаление, че Комисията не е взела предвид предложението на Комитета на регионите да се разработят системи за споделяне на експертен опит и за обединяване на опита и добрите практики. Ето защо Комитетът отново подчертава, че следва да бъде създадена цялостна система за обмен на данни по въпросите на миграцията и местните власти, основаваща се на системата ВИС. Тази система може да доведе до отлични резултати по отношение на управлението на жилищното настаняване, обработката на молбите на търсещите убежище и бежанците, политиките в областта на интеграцията и борбата с нерегламентираната миграция и би могла да предложи практически решения за насърчаване на принципа на солидарност между местните власти; призовава Комисията да създаде платформа за сътрудничество (диалог) по въпросите на миграцията;

37.

призовава за истинска европейска система за управление на границите, с която да бъде създадена професионална и ефективна охрана и да бъде развит капацитет за идентифициране и проваляне на плановете на престъпни групи да превозват мигранти по незаконни и опасни маршрути, както и на капацитет за приемане, проверяване и регистриране на лица, пристигащи организирано по суша или по море;

38.

споделя мнението, че пълното и последователно прилагане на обща европейска система за убежище, адаптирана към настоящото положение, разширена и осъвременена, следва да бъде приоритет; предлага местните и регионалните власти да бъдат активно привлечени за участие и техният опит да се използва в обявения процес на подобряване на стандартите за условията на приемане и процедурите за предоставяне на убежище, в създаването на обучения и мрежи на приемащите органи, както и в предстоящия дебат за развитието и доизграждането на общата европейска система за убежище;

39.

заявява отново своята убеденост относно неразривната връзка между нивото и качеството на политиките за развитие и нарастващия брой мигранти. Европейският съюз и държавите членки трябва задължително да увеличат помощта за развитие, която бързо да достигне равнището от 0,7 % от БВП. Във връзка с това трябва да бъде увеличено и финансовото участие на местните и регионалните власти в борбата срещу бедността по света, като някои от тях вече са си поставили за цел да отделят по едно евро на глава от населението годишно за дейностите си за сътрудничество с развиващите се страни;

40.

отправя искане към Европейската комисия да осигури привеждането в изпълнение на единна европейска система в областта на убежището, която да прилага договорени критерии по един и същ начин и да осигурява хуманно и справедливо третиране на хората, търсещи убежище в Съюза, както и радикална промяна на Регламента от Дъблин, така че разликите между 28-те национални системи, които заплашват да унищожат Шенген, да бъдат заличени в правото и на практика;

41.

изразява отново съжаление, че не е бил използван член 80 от ДФЕС за предприемане на мерки за прилагане на солидарността и за справедливо споделяне на отговорността по отношение на мобилността, включително свързаните с това финансови аспекти, между държавите членки. Задълженията по отношение на миграцията и репатрирането се основават изцяло на доброволен принцип — в някои случаи дори градовете сами поемат инициативата за изпълнението на тези задължения на практика;

42.

отбелязва, че предложението за системата за презаселване се основава на клаузата за извънредни ситуации съгласно член 78, параграф 3 от ДФЕС, което изглежда напълно оправдано с оглед на настоящата ситуация; подчертава, обаче, че трябва да бъдат взети други средносрочни и дългосрочни мерки, изискващи европейска солидарност, в които Европейският парламент трябва да участва активно, за да се гарантира тяхната прозрачност и легитимност;

43.

заявява отново, че многостепенното управление е най-подходящият начин за създаване на необходимия набор от мерки и инициативи за постигане на оптимални резултати при интеграцията на хората, признати за бежанци, и на мигрантите, приети по други причини. Всички равнища на управление в ЕС би трябвало да споделят отговорността за приемането и интеграцията на бежанците и мигрантите и да подобряват междурегионалното сътрудничество, координацията и солидарността чрез разработването на постоянен механизъм за преразпределянето им между държавите членки, регионите и местните власти при отчитане на структурните ограничения, ресурсите, нуждите на пазара на труда, демографското положение и други фактори от значение. Призовава Европейската комисия и държавите членки да предоставят на всички местни и регионални власти, засегнати от приток на бежанци и мигранти, достатъчна финансова, техническа и административна подкрепа, както и помощ при правоприлагането, при оценяване на възможностите за дерогации по отношение на съществуващите структурни и финансови ограничения;

44.

отново изтъква, че местните и регионалните власти разполагат с опит от първа ръка в тази ситуация: те трябва да бъдат консултирани и включвани по-активно в процеса на преместване. Местните и регионалните власти представляват ефикасно равнище на управление за предоставянето на ясни данни за броя на наличните мигранти на своите територии и трябва да бъдат привлечени с цел въвеждане на справедлив механизъм, основан на солидарността;

45.

призовава всички държави членки да си сътрудничат с местните и регионалните власти при създаването и прилагането както на предложения от Европейската комисия механизъм за спешно презаселване, в случай че бъде създаден в близко бъдеще, така и по отношение на евентуалната бъдеща задължителна система за преместване с автоматично задействане; счита, че създаването на канали и възможности за гражданите на трети страни да идват да работят или учат в Европа би трябвало да играе ключова роля при изготвянето на бъдещите политики в областта на миграцията. За да може да се определи броят граждани на трети страни, които ще приеме всяка държава членка, е изключително важно да се отчете свободният капацитет на пазара на труда (по-специално от гледна точка на неговата структура) и на образователната система в различните региони и държави членки. Комитетът изтъква, че вследствие на това е важно също да се ускори процедурата на приемане на опростени визови режими за гражданите на трети страни, които участват в програми за образование, наука и икономическо сътрудничество, както и да се задълбочи сътрудничеството с другите заинтересовани държави, да се предоставя информация относно възможностите, които предлагат тези програми и програмите за законна миграция в Европа и за съществените опасности, свързани с нерегламентираната миграция;

46.

подчертава, че успешна европейска миграционна политика може да се постигне единствено при наличие на ясно разбиране за дългосрочната ангажираност с ефективни политики в областта на интеграцията и изтъква, че тази интеграция успява или се проваля най-вече на местно равнище; насочва вниманието към факта, че много местни власти нямат голям опит и ресурси в областта на интеграцията, поради което призовава Европейската комисия да организира годишен структуриран диалог за интеграцията заедно с Европейския комитет на регионите с оглед на изготвянето, преразглеждането и актуализирането на насоки за местните и регионалните власти на целия континент за осигуряване на безпроблемна интеграция;

47.

приветства предложената във връзка с програмата за спешно преместване инициатива за гарантиране на 6 000 евро от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (AMIF) на всяко преместено лице, но въпреки това настоява тези средства да бъдат използвани от равнището на управление, което отговаря за посрещането на мигрантите. В най-близко бъдеще призовава за промяна на съответните регламенти с цел да се осигури на местните и регионалните власти пряк достъп до фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Освен това смята, че в по-дългосрочна перспектива следва да се разработят инструменти, с които да се създават трайни стимули за приемането на бежанци посредством пряка финансова помощ за засегнатите местни и регионални органи на управление;

48.

очаква Европейската програма за миграцията, заедно със заключенията на Европейския съвет и обсъжданията в Съвета по правосъдие и вътрешни работи, да се превърне в отправна точка за приемането и прилагането на ефективни политики в областта на миграцията и убежището, основаващи се на зачитането на основните права и солидарността между ЕС, държавите членки, местните и регионалните власти и мигрантите;

49.

заявява отново, че сътрудничеството и солидарността биха били улеснени, ако се положат повече усилия за намиране на практически и прагматични решения. Експертният опит на местните и регионалните власти в областта на интеграцията трябва да бъде използван;

50.

подчертава, че Комитетът на регионите е в добра позиция да достигне до градовете и регионите в цяла Европа, да улесни и насърчи обмена на новаторски идеи и практики и да отбележи напредък в дебата относно начините за постигане на по-ефективно участие на местните и регионалните власти в разработването и прилагането на политиките в областта на имиграцията и интеграцията, в съответствие с многостепенното управление и принципа на субсидиарност;

51.

заявява отново, че за да се намери решение на проблема с различията между държавите членки и регионите по отношение на условията, при които се настаняват търсещите убежище, бежанците или мигрантите с неуреден статут при пристигането им, и различията в ефективността и скоростта, с която се разглеждат молбите и досиетата, е необходим подход „отдолу нагоре“;

52.

настоява европейските, националните и регионалните органи да работят в тясно сътрудничество с гражданското общество, сдруженията на мигрантите и местните общности и да бъдат отворени за техните предложения;

53.

заявява отново, че ЕС следва да се възползва от всички възможности за сътрудничество с институционални партньори и да насърчи дебата във всички приложими рамки. Ролята на международни неправителствени организации като МОМ, мрежите за сътрудничество с трети страни и с гражданското общество, както и връзките между местните и регионалните власти, например чрез ARLEM или CORLEAP, представляват важни елементи на сътрудничеството в това отношение.