10.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/8

1.

приветства усилията на люксембургското председателство да постави на обсъждане Териториалната визия за периода до 2050 г. и изразява задоволство, че то реши да се консултира с КР по тази тема;

2.

подчертава колко е важно изрично да се признае, че в Европейския съюз реалността по места е много разнообразна и за разрешаване на местните проблеми са необходими различни подходи и стратегии;

3.

счита, че повече от 15 години след Европейската перспектива за пространствено развитие, приета в Потсдам през 1999 г., Европейският съюз се нуждае от нова териториална визия, която:

4.

поради това призовава за широка общоевропейска консултация относно бъдещата Териториална визия на Европейския съюз въз основа на „Зелената книга за териториално сближаване“ (COM(2008) 616 final) и още веднъж призовава за Бяла книга за териториалното сближаване, която би могла да се използва като градивен елемент за други политики на ЕС с по-съществено териториално измерение още в следващия програмен период след 2020 г.;

5.

изтъква колко е важно на достатъчно ранен етап да бъдат определени глобалните тенденции и предизвикателства, за да бъде съответно адаптирана публичната политика. Във връзка с това КР приветства изготвянето от европейските институции на различни прогнозни доклади и подчертава сред тях проучването на КР, озаглавено „Предизвикателства в периода до 2025 г. — основни тенденции и въздействие върху местните и регионалните власти“ (1);

6.

посочва, че Европейският съюз е изправен пред световни тенденции и предизвикателства, посочени в доклада „Световни тенденции до 2030 г.: може ли ЕС да посрещне бъдещите предизвикателства?“ на проекта ESPAS (2), и които имат териториално измерение, тъй като тяхното въздействие се различава от един регион до друг, в зависимост от местните особености и контекст. КР отбелязва обаче, че в доклада на ESPAS не се отчита в достатъчна степен териториалното измерение, поради това с готовност ще допринесе по темата за териториалното измерение в бъдещата работа на проекта ESPAS;

7.

счита, че е необходима ясна европейска териториална визия, за да се отговори ефективно на настоящите и бъдещите тенденции и предизвикателства и че териториалното измерение при изготвянето на политиките следва да бъде укрепено и чрез прилагането на подход, ориентиран към местните условия;

8.

във връзка с това подчертава ролята на „Териториалната програма на Европейския съюз 2020“, която остава в сила и трябва да се прилага по-добре. Във връзка с това КР препраща към своето неотдавнашно становище относно „Подобряване на изпълнението на Териториалната програма на Европейския съюз 2020“ (3);

9.

освен това подчертава, че съществен елемент от доброто създаване на политики са стратегическото планиране и определянето на ясни и постижими цели на политиката, които биха могли да бъдат част от „визията“;

10.

отново заявява, че на равнището на ЕС Договорът (член 174 от ДФЕС) определя първостепенната териториална цел за развитието на Европейския съюз, постановявайки, че „за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване“. Териториалното сближаване означава осигуряване на балансирано развитие на всички територии на ЕС;

11.

обръща внимание на предимствата и ползите от прилагането на ориентиран към местните условия подход (4), чиито основни елементи се отнасят до интегрирането на сектори в конкретна териториална стратегия и в териториален диалог, насочен към постигането на резултати. Ако бъде приложен ефективно, местният подход дава възможност за придаване на стойност и за съживяване на териториалната идентичност и териториалните особености като уникален актив;

12.

отбелязва, че макар ориентираният към местните условия подход да се обсъжда често в институциите на ЕС, той още не се прилага изцяло навсякъде на равнището на ЕС и на държавите членки. Европейският комитет на регионите отново изразява твърдото си убеждение, че прилагането на ориентиран към местните условия подход към политиките на ЕС ще донесе най-добри резултати, тъй като политиките ще бъдат адаптирани към специфичните местни условия и като такива ще бъдат насочени по-ефективно към предизвикателствата, пред които са изправени регионите, градовете и общините, и по този начин ще намалят разликите между нивата им на развитие;

13.

отбелязва, че макар да е необходимо да се укрепят и секторните политики, ориентираният към местните условия подход е най-ефективният подход за постигането на заложената в Договора цел за цялостно хармонично развитие. Във връзка с това КР се позовава на проучване, проведено от Европейската комисия, в което се посочват петте общи характеристики на успешното прилагане на териториалния подход (5). Тези характеристики са значението на оценяването на териториалната идентичност, надхвърлянето на географските и секторните граници, отворената система на управление, силният ръководен капацитет и експериментирането и ученето в практиката;

14.

счита, че макар и секторните политики да са важни за териториалното развитие, ориентираният към местните условия подход е важна отправна точка за адаптираното местно и регионално развитие. Идеята за обща рамка (споразумение за партньорство) за прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове през този програмен период е похвална, но с оглед на ефективното прилагане на цялостната политика трябва да бъдат премахнати пречките, създадени вследствие на съществуващите различни правила. Регулаторната рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъде опростена с приноса и участието на местните и регионалните власти. Проекти с териториално интегриран подход следва да могат да получават финансиране от широк кръг от фондове и да се отчитат пред една обща регулаторна рамка;

15.

изтъква анализа в Шестия доклад за сближаването, в който се посочва, че „през последните няколко години регионалните несъответствия се увеличиха, тъй като икономическата криза засегна регионите по различен начин“ (6). Всъщност не само кризата, но и политическите решения, по-специално мерките за строги икономии като част от европейския семестър, имаха много различно въздействие върху европейските региони. Например финансово силните региони успяха да смекчат въздействието на кризата и да отговорят на изискванията на европейския семестър, но финансово слабите региони трябваше да намалят публичните инвестиции като следствие от мерките за икономии, което доведе до икономически трудности. Този анализ води до заключението, че има териториално въздействие дори в области на политиките и външни фактори, които преди това не са били разглеждани от териториална гледна точка, като например банковата или фискалната политика. Припомня, че кризата по-специално засили различията между териториите и в по-изостаналите страни се отрази най-силно. Затова КР подчертава, че за да имат еднакво въздействие, политиките трябва да се прилагат съгласно принципа на възстановяването на равновесието и териториалния подход. Във връзка с това трябва да се приеме балансиран подход спрямо мерките за бюджетни ограничения;

16.

отбелязва, че след дебата през 2009 г. по темата „Отвъд БВП“ наличните данни на равнище ЕС се увеличиха значително и е необходимо да се обмислят други показатели, които да допълват БВП при оценяването на напредъка, по-специално на равнището на регионите и градовете в ЕС, при изпълнението на целите на ЕС;

17.

подчертава, че повечето от политиките на ЕС имат регионално и местно измерение, което може да бъде оценено чрез оценка на териториалното въздействие (ОТВ) и следва да бъде взето под внимание при изготвянето и преразглеждането на тези политики. През 2014 г. КР стартира пилотната фаза на прилагането на стратегията за ОТВ по избрани досиета, по време на която изпробва различни методологии и подходи. Той решително приветства факта, че вследствие на пакета за по-добро регулиране, публикуван на 19 май 2015 г., Комисията ще използва ОТВ като един от елементите на оценката на въздействието. Във връзка с това КР подчертава също ролята на политиката на ЕС за градовете — със специален акцент върху „вътрешните зони“ — и първостепенното значение на прилагането ѝ за развитието на регионите. Той се позовава на своето становище относно „Към интегрирана програма за градовете в Европейския съюз“ (от 25 юни 2014 г.) (7) и акцентира върху съдържащото се в него предложение за приемане на Бяла книга относно интегрирана селищна политика. Накрая посочва, че е съгласен с декларацията на Европейската комисия, която обяви първите конкретни стъпки с оглед приемането на програма на ЕС за градовете, за която ще бъде отпусната сума в размер на 80 милиарда евро от бюджета на ЕС (8). Призовава Комисията да се опре на опита на КР;

18.

изразява загриженост, че настоящите статистически данни за държавите — членки на ЕС, не отразяват непременно реалното социално-икономическо положение и като такива не трябва да бъдат единствената основа за бъдещото изготвяне и прилагане на политики. Политиките следва да бъдат интегрирани със силен междусекторен, трансрегионален и трансграничен характер и да отчитат страничните ефекти за другите региони;

19.

отново заявява, че за да се определят тези ефекти, държавите членки и Европейският съюз трябва да използват териториални оценки на въздействието като стандартна практика в процеса на определяне на политиките, както и при планирането и извършването на секторни инвестиции. Ако не се отчита евентуалното асиметрично въздействие на националните политики и политиките на ЕС, тези политики никога няма да бъдат достатъчно ефикасни или ефективни, което може да доведе до нежелани последици;

20.

подчертава, че при разглеждането на въздействието на политиките на ЕС трябва да се отчита фактът, че все повече граждани на ЕС живеят в градски райони, като това създава предизвикателства и за градските, и за селските райони. Понастоящем не съществуват или са твърде ограничени статистическите данни за градското равнище, което затруднява осъществяването на последователна и изчерпателна оценка на въздействието. В момента КР и Европейската комисия работят по пилотен проект за оценка на въздействието върху градските райони, който следва да бъде доразвит в бъдеще и да послужи като ценен инструмент за оценка на това въздействие, което би довело до по-добро законотворчество; подчертава също така, че Комитетът на регионите призовава в политиките на ЕС да се отчита по-добре кумулативното въздействие на малките и средните градове;

21.

припомня, че селските райони имат разнообразни характеристики и проблеми и че темпът им на развитие изостава от този на ЕС, особено спрямо темпа на развитие на градските райони, както и че изоставането продължава да нараства. Няма да бъде възможно да се постигне целта за териториално сближаване, ако не се използва целият потенциал, включително потенциалът на всички територии. Това е особено важно предвид факта, че в някои случаи е почти невъзможно да се направи ясно разграничение между районите заради функционалната взаимосвързаност между градските и селските райони, например чрез пътуванията между тях или дейностите за отдих;

22.

тъй като се очаква технологиите да се развиват бързо в следващите десетилетия, така трябва да се развиват и инструментите за оценяване на тези въздействия по бърз, ефикасен и обективен начин. Модели като този вече са създадени и бележат буйно развитие; добър пример е методологията на ESPON за бърз преглед. Понастоящем основната пречка пред използването на такива видове инструменти е липсата на достатъчна и пълна база от статистически данни, преди всичко на местно равнище;

23.

счита, че е също толкова важно да се извърши оценка на териториалното въздействие на някои политики на ЕС в изброените в член 174 от ДФЕС области, засегнати от структурни неблагоприятни природни или демографски условия, били те най-северните региони с много ниска гъстота на населението, островни, трансгранични или планински региони;

24.

призовава държавите членки и Европейския съюз да инвестират значително повече ресурси, за да придобият липсващите статистически данни, които отразяват определени териториални предизвикателства, и засилено да развият събирането на данни на най-ниското административно равнище. Това е особено важно в онези държави, за които териториалните единици според Евростат в действителност не отразяват реалната диференциация в географски план на местно или регионално равнище. Без пълна и проследявана в динамика картина на регионите в Европейския съюз не е възможно да се създадат ефективни политики, които да отговарят на предизвикателствата, пред които са изправени регионите. КР припомня, че в новите регламенти за структурните фондове съществува тематична цел № 11 на структурните фондове, именно за финансиране на инвестиции в разработването на по-добри данни на местно и регионално равнище, но че за съжаление тази цел досега се използва слабо. В същото време КР отново изтъква необходимостта от намаляване на административната тежест върху различните заинтересовани страни, включително местните и регионалните органи, чрез създаването на подходящи инструменти, които позволяват да се систематизира, стриктно и избирателно, събирането на статистически данни и докладването, за да се оптимизира обработката им. Целесъобразно е да се гарантира, че наличните ресурси в рамките на тематична цел 11 са широко известни;

25.

изтъква полезната работа на програмата на ESPON (9), в рамките на която се събират статистически данни за териториите в цяла Европа. По-специално предвижданията в доклад, озаглавен „Making Europe Open and Polycentric“ („Как Европа да стане открита и полицентрична“), са от значение за вземането на информирани решения за инвестиции с цел укрепване на регионалното развитие. Като има предвид различни сценарии, КР счита, че полицентричното развитие следва да бъде цел и основен елемент на Териториалната визия за периода до 2050 г., която включва местните власти от всякакъв размер и във всички държави — членки на ЕС. Тъй като метрополните градове растат, следва да се насърчава балансирано развитие, като същевременно се обръща внимание на малките населени места и по-слабо развитите региони и взаимосвързаността на съседните територии;

(26)

като се има предвид, че световните тенденции и предизвикателства оказват въздействие върху европейските територии по различен начин, както и че всички обществени политики имат териториално измерение, акцентът в европейската териториална визия следва да се постави основно върху прилагането на териториално измерение в европейското управление;

27.

припомня, че КР прие Харта за многостепенното управление в Европа (10), в която са очертани основните принципи на европейското управление, които следва да допринесат за укрепване на териториалното измерение на процеса на формулиране на политиките и за постигане на по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване в Европа, както КР е изтъквал във всички свои становища по темата за териториалната политика;

28.

счита, че в този контекст следва да се постави акцент върху различните форми на сътрудничество между местните и регионалните власти и другите децентрализирани органи, както и да им се окаже специална подкрепа като ефикасен, ефективен и легитимен инструмент за осигуряване на обществени услуги;

29.

подчертава, че трансграничното сътрудничество на местните и регионалните власти се доказа като ключов инструмент за развитието на граничните региони. Ето защо то трябва да се подкрепя още повече от ЕС и неговите държави членки;

30.

подчертава, че иновативните финансови инструменти и публично-частните партньорства с ясни правила могат да бъдат важни инструменти за териториално развитие на ориентирания към местните условия подход в някои области, в които частното финансиране може да допълва публичното финансиране и когато възвръщаемостта е достатъчно привлекателна. Все пак е необходимо да се обърне внимание на това да се гарантира, че на местните и регионалните власти се предоставят насоки за използването на финансови инструменти (11);

31.

подчертава ключовата роля на местното политическо ръководство и демократично избраните представители на местното управление в разработването на ориентиран към местните условия подход и отбелязва, че този подход предполага участието на заинтересованите страни и откритост от всички равнища на управление. Важно е този процес, неговото значение и ползи да се разбират добре от всички участници в процеса;

32.

подчертава, че ориентираният към местните условия подход води до специфични роли за участниците на различните равнища на управление. Стратегиите за устройство и развитие на територията следва винаги да вземат предвид най-близкото до хората равнище, което в повечето случаи означава местното или регионалното равнище;

33.

в областите на политиките, в които компетентностите са на европейско равнище, систематично трябва да се взема предвид териториалното измерение. Във връзка с това КР приветства инициативата на ЕК за по-добро регулиране и изразява съгласие, че „чрез прилагането на принципите за по-добро регулиране ще се гарантира, че мерките се основават на обективни данни и добра концепция и водят до осезаеми и трайни ползи за гражданите, предприятията и широката общественост“ (12). КР изразява особено задоволство, че в инициативата за по-добро регулиране са възприети ключови принципи, посочени в неговата Харта за многостепенното управление в Европа;

34.

припомня, че КР създаде платформа за наблюдение на стратегията „Европа 2020“, за да следи регионалното измерение на стратегията „Европа 2020“, която достигна до заключението, че обновената стратегия „Европа 2020“ трябва да се основава на по-силно партньорство и по-голям ангажимент на всички равнища на управление, като се въведе териториално измерение, с повече прозрачност, отчетност и многостепенно управление (13);

35.

счита, че в съответствие с Европейския кодекс на поведение за партньорство на местните и регионалните органи следва да бъде поверена задачата да изготвят плановете за развитие, като използват своите териториални особености като уникални активи и като отчитат договорените европейски цели и необходимостта от подходящо участие на групите с общи интереси. КР подчертава, че политиката на сближаване е от основно значение за финансовата помощ и за методологическите насоки на местните и регионалните власти при осъществяването на техните планове за развитие. Ефикасното управление е от ключово значение за по-доброто изпълнение на програмите, наравно с качественото проектиране;

36.

отбелязва, че съгласно Шестия мониторингов доклад за стратегията „Европа 2020“ и европейския семестър, публикуван наскоро (през октомври 2015 г.) от Платформата на КР за наблюдение на стратегията „Европа 2020“, местните и регионалните власти в 15 държави — членки на ЕС, са участвали активно в изготвянето на националните програми за реформи. Също така при изпълнението на програмите 23 от 28-те правителства се позовават изрично на ролята на местните и регионалните власти в сектори като политиката в областта на пазара на труда, социалното приобщаване и здравеопазването. Във връзка със стратегията „Европа 2020“ 20 държави членки изтъкват ролята на местните и регионалните власти в националните програми за реформи в сферите на социалното приобщаване, възобновяемите енергийни източници и изменението на климата. Поради това призовава за преразглеждане на стратегията „Европа 2020“ с цел по-нататъшно засилване на териториалното измерение на политиките на ЕС, така че всички държави членки да спазват принципите на субсидиарност, многостепенно управление и партньорство при изготвянето на националните програми за реформи;

37.

политиката на сближаване следва да гарантира съгласуваността на местните и регионалните планове с европейските цели. В това отношение основните инструменти са споразуменията за партньорство и оперативните програми. КР подчертава, че средствата по линия на политиката на сближаване от европейските структурни и инвестиционни фондове могат да допринесат за необходимата финансова помощ за осъществяване на плановете. Той подчертава също така, че изпълнението на плановете за местно и регионално развитие може да бъде допълнително улеснено чрез специфични инструменти на политиката на сближаване, като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), които трябва да се използват в по-голяма степен;

38.

много други политики на ЕС, като например селскостопанската политика и политиката за развитие на селските райони, транспорта и енергетиката или за опазването на околната среда имат териториално измерение, което е също толкова важно, колкото и това на самата политика на сближаване. Поради това другите секторни политики също трябва да бъдат адаптирани, за да бъдат в подкрепа на местните и регионалните планове за развитие. В действителност Териториалната визия за 2050 г. трябва да включва всички политики на ЕС, които имат значително териториално измерение, така че във всички съответни политики на ЕС да бъде включен ориентиран към местните условия подход към изработването на политики;

39.

необходим е по-съгласуван и координиран подход по отношение на европейската териториална стратегия/визия на европейско равнище; следва да се установи непрекъснато сътрудничество с националните и европейските сдружения, представляващи местните и регионални власти. Този подход следва да включва също така структуриран и систематичен обмен на опит и познания при разработването на различните секторни политики;

40.

и накрая, счита, че европейската стратегия/визия трябва да се развива постоянно, по-специално като се използва възходящата обратна информация, предоставена от непрекъснатото сътрудничество с европейските и националните сдружения, представляващи местните и регионалните власти, и като се вземат предвид световните процеси, като предизвикателствата на миграцията и изменението на климата, в които местните и регионалните власти в ЕС играят важна роля въз основа на принципа на солидарност.