—

да обяви жалбата за отмяна за допустима,

—

да отмени Решение Ares (2014) 3694540 на Комисията от 6 ноември 2014 г. в частта, в която на жалбоподателя се отказва пълен достъп до поисканите документи, с изключение обаче на заличените в тях лични данни,

—

да осъди Комисията да заплати разноските, направени от жалбоподателя във връзка с настоящото производство.

1.

В рамките на първото правно основание той твърди, че Комисията е нарушила член 15, параграф 3 ДФЕС и член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (2) (наричан по-нататък „Регламентът относно прозрачността“), тъй като не е доказала, че пълното оповестяване на поисканите документи на жалбоподателя „конкретно и действително“ би засегнало защитата на определени „съдебни процедури“ и тъй като не е преценила надлежно дали по-висш обществен интерес може все пак да обоснове пълното оповестяване. Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е доказала, че пълното оповестяване на поисканите документи „конкретно и действително“ би засегнало защитата на определени „съдебни процедури“, тъй като, първо, за поисканите документи не може да се приложи презумпцията за необходимост от защита на „съдебните процедури“, второ, абстрактното позоваване от Комисията на принципа на равни процесуални възможности не може да обоснове разширяването на обхвата на тази презумпция за извънсъдебни документи и трето, абстрактното позоваване от Комисията на висящи производства, равни процесуални възможности и способността на правната служба да защити валидността на Директивата относно тютюневите изделия не е достатъчно, за да се докаже, че на практика това оповестяване конкретно и действително би засегнало защитата на „съдебните процедури“.

2.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 15, параграф 3 ДФЕС и член 4, параграф 3, втора алинея от Регламента относно прозрачността, тъй като не е доказала, че пълното оповестяване на поисканите документи на жалбоподателя би засегнало „конкретно и действително“ процедурата по вземане на решения. Жалбоподателят поддържа, че Комисията е изложила неясни твърдения за вреда, причинена на сътрудничеството между службите, но не е доказала наличието на сериозен външен натиск, който е могъл съществено да засегне процедурата по вземане на решения. Комисията също допуснала явна грешка при преценката на по-висшия обществен интерес, тъй като претеглила необходимостта от защита на процедурата по вземане на решения с неправилен интерес.