Жалба, подадена на 17 февруари 2015 г. от Съда на Европейския съюз срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 януари 2015 г. по дело T-479/14, Kendrion/Европейски съюз

(Дело C-71/15 P)

(2015/C 107/29)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Съд на Европейския съюз (представители: A. V. Placco и E. Beysen)

Друга страна в производството: Kendrion NV

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Основания и основни доводи

С определение от 6 януари 2015 г. Общият съд на Европейския съюз отхвърля искането на Съда на основание на член 114 от Процедурния си правилник по дело T-479/14, Kendrion/Съд. Искането на тази институция е имало за цел да се обяви за недопустим искът на Kendrion NV, връчен на Съда като ответник, с който иск дружеството настоява да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, за да се поправи вредата, която то смята, че е претърпяло поради неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение по дело T-54/06, Kendrion/Комисия. При условията на евентуалност, Съдът повдига искане в хода на производството, с което настоява Общият съд да разпореди Съдът да бъде заменен с Европейската комисия (по-нататък: „Комисията“) като ответник. В това отношение Съдът поддържа, че дружеството е трябвало да заведе иска си срещу Европейския съюз, но не представляван от Съда, а от Комисията. В посоченото определение Общият съд не уважава искането на Съда в този смисъл.

С настоящата жалба на основание член 56 от Статута на Съда Съдът иска определението да бъде отменено. В подкрепа на жалбата си Съдът посочва неспазване на правилата за представителството на Съюза пред юрисдикциите му и нарушение на задължението за мотивиране.

В рамките на първото основание, изведено от неспазване на правилата за представителството на Съюза пред юрисдикциите му, Съдът посочва, че при липсата на изрична разпоредба, която урежда представителството на Съюза пред неговите юрисдикции по искове, подадени на основание член 268 ДФЕС, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, правилата относно подобно представителство трябва да се изведат от общите принципи, уреждащи упражняването на правораздавателната функция, по-специално от принципа на добра правораздавателна администрация, както и от принципите на независимост и безпристрастност на съда.

Първото основание на Съда се подразделя на две части, а именно неспазване на изискванията, свързани с принципа на добра правораздавателна администрация, от една страна, и неспазване на изискванията, свързани с принципите на независимост и безпристрастност, от друга страна.

В рамките на първата част Съдът посочва, че изводът на Общия съд, че по посочения иск за обезщетение Съдът следва да представлява Съюзът очевидно се подкрепя от съдебната практика, която се връща към решение Werhahn Hansamühle и др./Съвет и Комисия (63/72 — 69/72, EU:C:1973:121, по-нататък: решение „Werhahn и др.“). Разрешението, възприето в тази съдебна практика, означава, че когато е ангажирана отговорността на Общността, понастоящем на Съюза, поради действията на една от институциите ѝ, тя се представлява пред съда на Съюза от институцията или институциите, в чиято тежест са действията, породили отговорността. Съдът посочва, че това разрешение не може да се приложи по настоящото дело, защото то би довело, поради натрупването на няколко фактора, до положение, което противоречи на интереса от добра правораздавателна администрация, която според решение Werhahn и др. е причината за това разрешение. В този смисъл Съдът изтъква инцидентно неспазването на обхвата на член 317, първа алинея ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Регламент № 966/2012 (1) — разпоредби, според които Общият съд е трябвало да възприеме принципът, че обезщетение, като поисканото в настоящото производство, трябва да бъде за сметка на бюджета на Комисията.

В рамките на втората част от първото основание Съдът, като се позовава на решение на Европейския съд по правата на човека от 10 юли 2008 г. по дело Михалков с/у България (жалба № 67719/01), посочва, че Общият съд не е спазил изискванията за независимост и безпристрастност на съда, когато е приел, че Съдът следва да представлява Съюза по иска за обезщетение на Kendrion. Всъщност, тъй като по настоящото дело, от една страна, твърдяното деяние, породило отговорността, е настъпило поради упражняване на правораздавателните функции от съдебен състав и тъй като, от друга страна, съдебният състав, който трябва да разгледа делото, (i) е част от същата юрисдикция (Общият съд) като съдебния състав, в чиято тежест в действието, породило отговорността, и (ii) е неразделна част от ответника по това дело (Съдът), към който съдиите на Общия съд са професионално обвързани, посочените изисквания не са изпълнени, още повече че, както посочва Общият съд, обезщетение като поисканото следва да бъде за сметка на бюджета на Съда.

В рамките на второто основание Съдът поддържа, че обжалваното определение нарушава задължението за мотивиране , тъй като не посочва защо конкретно са отхвърлени развитите от Съда доводи пред Общия съд относно обхвата на решение Kendrion/Комисия (C-50/12, EU:C:2013:771).

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, стр. 1).