1)

Правото на Съюза, и по-специално член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като разглежданата в главното производство, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, зачита периодите на заетост преди навършване на 18 години, но която едновременно с това съдържа правило, което всъщност може да се приложи само към служителите, пострадали от тази дискриминация, което удължава с една година изискуемия период за повишаване във всяка от първите три степени на възнаграждение и по този начин окончателно утвърждава разлика в третирането, основана на възраст.

2)

Правото на Съюза, и по-специално член 16 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че национална уредба, която има за цел да премахне дискриминация, основана на възраст, не трябва обезателно да позволи на служител, чиито периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, не са били зачетени при изчисляване на повишението му, да получи финансова компенсация, която да съответства на изплащането на разликата между възнаграждението, което е щял да получи, ако подобна дискриминация не е била налице, и възнаграждението, което действително е получил. Въпреки това в случай като разглеждания в главното производство до въвеждането на система, премахваща дискриминацията, основана на възраст, по начин, който съответства на разпоредбите на Директива 2000/78, възстановяването на равното третиране означава на служителите, чийто опит, макар и част от него, е придобит преди навършване на 18-годишна възраст, да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват служителите, които, след като са навършили тази възраст, са придобили опит от същото естество и със сравнима продължителност, по отношение както на зачитането на периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, така и на повишаването в степен на възнагражденията.

3)

Правото на Съюза, и по-специално член 16 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска националният законодател да предвиди за целите на зачитането на периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, задължение за сътрудничество, по силата на което служителят трябва да представи на работодателя си доказателства относно тези периоди. Не представлява обаче злоупотреба с право фактът, че служител отказва да сътрудничи за целите на прилагане на национална уредба като разглежданата в главното производство, която в противоречие с Директива 2000/78 е дискриминационна по отношение на възрастта, както не е злоупотреба с право и искът му с предмет получаване на плащане, предназначено да се възстанови равното третиране спрямо служителите, които, след като са навършили тази възраст, са придобили опит от същото естество и със сравнима продължителност на неговия.

4)

Принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство допуска национален давностен срок на произтичащи от правото на Съюза права да започне да тече преди датата на постановяване на решение на Съда, което изяснява въпросното правно положение.