21.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/15

1.

От 2010 г. КР подхожда към промишлената политика преди всичко от перспективата на съответните водещи инициативи на стратегията ‘Европа 2020’, на чиято оценка Комитетът посвети поредица от проучвания и конференции (1). Това доведе до изготвянето на цялостна оценка на стратегията ‘Европа 2020’ от КР, представена на 7 март 2014 г. в Декларацията от Атина (2) относно ‘Териториална визия за растеж и работни места’, придружена от Доклад за средносрочна оценка (3). Накратко, КР се застъпва за:

2.

изтъква, че като се осигурява по-активно участие на градовете във всички етапи на цикъла за изготвяне на политика, ЕС ще бъде в по-добра позиция да управлява промените, пред които са изправени гражданите в цяла Европа. Това изисква прилагане на подход на многостепенно управление, съвместно с всички равнища на управление (вертикални партньорства) и в сътрудничество в различна степен между всички заинтересовани страни (хоризонтални партньорства);

3.

предлага Комисията да увеличи дейностите си в областта на изграждането на база за сравнение на регионално и местно равнище, обмена на опит и взаимното учене — всички от които са от решаващо значение за изграждането на капацитет за новаторство в промишлеността и съответно са от голямо значение за стратегията ‘Европа 2020’. С цел да се изгради координираща роля и да се предложи на партньорите платформа за намиране на решения, административният капацитет на МРВ по тези въпроси трябва да бъде засилен.

4.

КР извърши анализ на териториалното измерение на пакета за промишлената политика и открои основните проблеми и нужди, с които се сблъскват МРВ в процеса на прилагане на промишлената политика: (1) ролята на местните и регионалните области в глобалната верига за създаване на стойност; (2) неравномерното и трайно въздействие на кризата по отношение на териториалното, икономическото и социалното сближаване; (3) многостепенното управление и координацията на политиките; (4) институционалния капацитет и стратегическото управление на промишлените политики; (5) способността за насърчаване на опознаването на сферата на предприемачеството и за справедливо и ефикасно регулиране на пазара;

5.

отбелязва, че в анализа също така беше включена оценка на връзките между тези проблеми и потребности и съобщенията относно пакета за промишлеността, както и сравнение на някои от примерите за най-добри практики. Сред резултатите са предложения към МРВ да подпомагат и насърчават промишлената дейност.

6.

Въз основа на анализа КР препоръчва на МРВ да обръщат специално внимание, в рамките на своите научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3), на следните действия, като в много от случаите изпълнението им ще изисква мерки от страна на Комисията:

7.

споделя становището на Комисията, че стабилната промишлена основа е от първостепенно значение за конкурентоспособността на Европа и стабилния растеж. Подчертавайки, че промишленост означава много повече от традиционния сектор на преработващата промишленост, с който обикновено се свързва, както и че промишлените процеси и екосистеми оказват огромно въздействие върху цялото общество, КР настоятелно приканва за бързо прилагане на предложените тук мерки;

8.

изтъква, че конкурентното предимство на Европа в световната икономика се дължи главно на нейните устойчиви продукти и услуги с висока добавена стойност и че поради това намаляването в период на икономическа криза на инвестициите за иновации, които са от основно значение за обновяването на индустрията, представлява сериозна заплаха за бъдещето на Европа;

9.

призовава Европа да признае, че е необходимо да се стреми към световно лидерство в стратегически сектори с висококачествени работни места. За тази цел съществуващите отрасли трябва да бъдат стимулирани чрез инвестиции в нови технологии, подобряване на бизнес средата, улесняване на достъпа до пазари и до финансиране, както и чрез гарантиране, че работниците притежават подходящите индустриални умения;

10.

подчертава, че най-дългата криза, която ЕС някога е преживявал, открои необходимостта от добре развита, конкурентоспособна и устойчива промишленост като основа за благосъстоянието на гражданите. Промишлеността генерира над 80 % от европейския износ и 80 % от научните изследвания и иновации, осъществявани от частния сектор. Приблизително едно от четири работни места в частната сфера е в промишления сектор, като често то изисква високо равнище на професионални умения. Всяко ново работно място в промишленото производство създава между 0,5 и 2 работни места в други сектори;

11.

подчертава, че освен мерките, които обществото предприема, способността за реакция на всеки отделен индустриален сектор и предприеманите от него мерки са от ключово значение за това да предоставят на индустрията, в ролята ѝ на гръбнак на реалната икономика и просперитета, възможност да се развива по конкурентоспособен начин;

12.

обръща внимание на необходимостта от промяна на управленските умения на местно равнище в цяла Европа. Промишлените, както и политическите компетенции във все по-голяма степен включват разбиране на бизнес процесите, управление на знанието и технологиите, както и умения за човешко взаимодействие. Промишлените дейности в рамките на веригите и мрежите на стойността стават все по-широкообхватни и по-сложни, тъй като големите дружества и МСП, опериращи в различни сектори и държави, осъществяват връзки помежду си. Необходима е истинска връзка между политиките на големите предприятия и на МСП в промишлеността, и конкретните промишлени политики на държавите и регионите, в които се намират тези предприятия;

13.

припомня, че традиционната концепция за продуктовата верига с нейните фиксирани фази и производствени фактори избледнява, тъй като реалната картина е съставена от сложни, обвързани в глобална мрежа екосистеми. Технологиите играят основна роля като позволяват възприемането на нови, устойчиви подходи;

14.

подчертава значението на модернизацията на традиционните индустрии на ЕС, най-вече на тези, чиято конкурентоспособност беше засегната предимно от разходите за работна сила и по отношение на които съществува значително ноу-хау, което може да се използва;

15.

отчита най-новите развития на промишлеността, при които промишлените продукти и услугите се допълват взаимно. Услугите представляват около 40 % от добавената стойност от износа на европейските производители. Около една трета от работните места, които се генерират в резултат на този износ, се разкриват в предприятия, които доставят допълнителни услуги на износителите на стоки. Услуги като поддръжка и обучение са съществени елементи при доставката на сложни произведени продукти. Експертните услуги — напр. финансиране, комуникации, застраховки и бизнес услугите с интензивно използване на знания — играят все по-голяма роля за промишленото производство на стоки. Това е едно от няколкото обяснения за нарастващия дял на услугите в общите икономически резултати;

16.

би желал да изтъкне последиците от промяна в модела, свързана с ИКТ. Днес мобилните мрежи са застъпени по-широко в автомобилостроенето, потребителската електроника, промишленото производство и здравеопазването, отколкото във всекидневните дейности на хората. Едно съвременно машиностроително предприятие често разполага с десет пъти повече компютри и мрежови устройства, отколкото един офис. Дейностите в мрежа изискват ефективно управление на знанията: моделиране на информацията за системи, както и открит достъп до иновации и сътрудничество, с ползи за всички заинтересовани страни. Налице е неотложна необходимост от регионално информационно моделиране в градското планиране и управление на процеси на общинско и регионално равнище;

17.

би искал да насърчи включването в европейската промишлена политика на понятия за корпоративната социална отговорност, които да бъдат в основата на една по-продуктивна, устойчива и приобщаваща икономика.

18.

изразява съгласие с призива на Комисията към държавите членки да се ангажират с въпроса за съживяване на промишлеността и да потърсят в по-голяма степен съвместни решения за повишаване на конкурентоспособността на Европа и устойчивия растеж. Смята, че Европейската комисия трябва да използва по-добре всички възможности в областта на индустриалната политика, определени в член 173 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално възможността да ‘предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация (между държавите членки в областта на индустриалната политика), по-конкретно — инициативи за установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на елементите, необходими за периодично наблюдение и оценка’;

19.

подчертава, че промишлената стратегия не може да бъде приложена на практика като самостоятелна политика, тъй като тя включва множество взаимодействия с много други области на политиката. Промишлената стратегия следва да бъде тясно свързана с политиките в областта на енергетиката, обучението, НИРД и иновациите, търговията, инфраструктурата, социалната отговорност, здравеопазването и безопасността; ето защо отправя призив за по-интегриран и междудисциплинарен подход към промишлената политика;

20.

посочва, че е необходимо да се признае ролята на МСП на стратегически фактор в европейската промишлена политика, като ефективно се прилага съобщението ‘Законодателен акт за малкия бизнес в Европа’;

21.

обръща внимание на важната роля, която играе тежката промишленост за развитие на биоиндустриите в Европа, и препоръчва ЕС да въведе нови механизми за сътрудничество и финансиране, за да може най-новите европейски технологии и друго ноу-хау да се прилагат в сложни, мащабни проекти за обновяване на промишлеността, особено в райони, страдащи от трайна безработица;

22.

би желал да постави акцент върху приоритетите, предложени от Комисията, които да бъдат осъществени, за да се подпомогне конкурентоспособността на европейската промишленост. Въпреки това КР подчертава, че това са основни изисквания, които се нуждаят от допълнително разработване и конкретно прилагане;

23.

приветства важните решения във връзка с увеличаването на конкурентоспособността на промишлеността, взети от Европейския съвет на 20 и 21 март 2014 г. Съветът заяви, че главните базови технологии (ГБТ) би трябвало да бъдат консолидирани посредством определянето на проекти от интерес за Европа възможно най-скоро, като освен това се обърне специално внимание на ролята на чистите технологии като свързващ елемент за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността;

24.

счита за необходимо в рамките на прилагането на Регламент № 1260/2012 за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила да се стимулират иновациите и да се гарантира максималното споделяне на знания, които биха могли да бъдат в основата на бъдещия технологичен прогрес. На европейско равнище е необходимо да се попречи на използването на патентите като стратегическо оръжие, например чрез неправомерното използване на наслояването на патенти (patent thickets — ‘патентни гъсталаци’) или разпокъсването на патенти и да се насърчават строги критерии по отношение на патентоспособността, за да се избегнат монополни права за патенти с ниска добавена стойност;

25.

признава, че Съветът освен това отправи настойчив призив към Комисията и държавите членки да предприемат спешни действия във връзка с недостига на умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката с по-активно участие от страна на промишлеността. За осъществяването им е необходимо спешно да бъдат предприети мерки, като Комитетът препоръчва в тях да се включат и мерки за подобряване на езиковите умения, с което да се подобри и качеството на функционирането на вътрешния пазар;

26.

призовава Комисията да предприеме мерки за реиндустриализация, които да са насочени към върховите постижения и насърчаването им във всички промишлени региони на Европа, с подкрепата на програмата ‘Хоризонт 2020’. Програмите INTERREG несъмнено са необходими инструменти за укрепване на изграждането на мрежи между университети за приложни науки, разположени в индустриализирани региони. Въпреки това, с оглед на все по-голямото взаимодействие между научните среди и промишлеността, КР изразява искрено съжаление, че инструментът ‘региони на знанието’ от програма ‘Хоризонт 2020’ не е включен в програмния период 2014 — 2020 г. Този инструмент вече е доказал стойността си в рамкови програми във връзка с координирането на научноизследователските програми на регионални клъстери в продължение на почти десет години; подчертава, че първата година на действие на програма ‘Хоризонт 2020’ е показала, че не е разработен достатъчно ефективен нов инструмент, който да отговаря на това изискване. Инструментът ‘региони на знанието’ трябва бързо да бъде преработен и пуснат в употреба;

27.

насърчава Комисията да подчертае връзката между науката, стопанската дейност, обществото, обществеността и процеса на изготвяне на политиката и подкрепя важната роля на регионите за обединяване на всички съответни заинтересовани лица въз основа на моделите на ‘тройна и четворна спирала’;

28.

подчертава, че Съветът също така постави акцент върху това, че всички налични инструменти, включително европейските структурни и инвестиционни фондове, би трябвало да бъдат използвани за постигане на целите за конкурентоспособността на Европа и устойчивия растеж;

29.

подчертава споделената отговорност на Европейската комисия, държавите членки и местните и регионалните власти за създаване и прилагане на инвестиционния пакет от 300 милиарда евро за стимулиране на растежа и заетостта, тъй като те имат допълващи се правни и бюджетни правомощия в този контекст. Новите решения с краткосрочно и дългосрочно въздействие могат да се основават на следните принципи:

30.

подкрепя търсенето на алтернативни източници на финансиране с цел укрепване на екосистемите; такива източници са, например, колективното финансиране, рисковият капитал и други новаторски инструменти, имащи за цел преодоляване на традиционната зависимост от банкови заеми.

31.

признава, че конкурентното предимство на Европа в световната икономика се базира върху устойчивите стоки и услуги с висока добавена стойност, ефективното управление на веригите на стойността и достъпа до пазари във всички краища на света;

32.

отбелязва, че една стабилна и предвидима регулаторна среда е предпоставка за осъществяването на инвестиции в индустрията в ЕС. Тези стабилност и предсказуемост трябва да бъдат постигнати както на местно и регионално равнище, така и на национално и европейско ниво. Стабилността и предвидимостта като гаранция за правната сигурност на предприятията трябва да се насърчават от законодателството на ЕС, за предпочитане чрез директиви;

33.

подкрепя политиката на Комисията за развитие на единния пазар като основополагащ елемент на една конкурентоспособна и устойчива индустрия. Освен това КР подчертава, че законодателството за вътрешния пазар на промишлени продукти и услуги е ключов фактор не само за конкурентоспособността на европейската промишленост, но също така за защита на потребителите и околната среда;

34.

подкрепя твърдението на Комисията, че с цел запазване на своята конкурентоспособност европейският пазар на промишлени продукти и услуги се нуждае от регулаторна рамка, която улеснява иновациите и не създава ненужни пречки за своевременното разпространение на нови технологии и въвеждането на иновации на пазара. Законодателството и стандартите на ЕС трябва да позволяват бързо предлагане на нови продукти, услуги и технологии на пазара, за да може Европа да си осигури ‘предимството на първия’ на световния пазар;

35.

подчертава, че регионите трябва да могат да определят своя собствен потенциал за растеж и да стимулират иновациите, включвайки в това определяне органите на местна и регионална власт в рамките на смесен подход отдолу-нагоре и отгоре-надолу;

36.

отново отправя предложението си за териториални пактове с цел да се организират равнищата на сътрудничество, участващи в проектите за регионално развитие и да се насърчи сътрудничеството между регионите; предлага този процес да бъде обект на единен програмен документ, който да гарантира, че на регионално равнище националните и местните политики отразяват секторните политики и политиката на сближаване на ЕС;

37.

призовава за това, инвестициите, свързани с тези единни програмни документи, да могат да ползват специален кредитен пакет от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) с цел създаване на нови териториални екосистеми за икономически и социални иновации. Това може да се окаже предпочитано средство за насърчаване на иновативни решения, за предоставяне на примери за подражание на предприятията, за насърчаване на създаването на консорциуми в области, които се нуждаят от ново сътрудничество между предприятията. Като публично-частни партньорства, тези екосистеми би трябвало да отговарят на двойната цел да допринасят за подобряване на конкурентоспособността на предприятията и на ефективността на публичната администрация (т.е. за рационализиране на публичните разходи);

38.

е убеден, че регионалната политика за интелигентна специализация (RIS3), основана на систематичен анализ на съществуващите регионални особености и потенциала за иновации и растеж, представлява основният структурен елемент за оказване на подкрепа на амбициите на ЕС в областта на промишлеността;

39.

предлага държавите членки да приемат политики за устройство на територията, които да позволяват да се реагира своевременно на съсредоточаването на предприемаческите дейности в определени райони и които да не създават ненужни препятствия пред локализацията на предприятията;

40.

приканва регионите да оценят необходимостта от технологии за насърчаване на желаното развитие в собствените им стратегии за интелигентна специализация (RIS3) и да предприемат необходимите мерки за превръщане на промишлената политика в основен приоритет на финансирането, както и мерки за разширяване на партньорствата им в целия ЕС за постигане на техните цели;

41.

призовава Комисията да подпомага междурегионалните мрежи, сътрудничеството помежду им и взаимното учене. Пример в това отношение е инициативата ‘Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация’ (Vanguard Initiative), в която възраждането на промишлеността се поставя в центъра на техните S3 дейности, с цел да се насърчи обменът на опит, изграждането на ‘стълби към върхови постижения’ и съвместната обработка на заявления за проекти;

42.

отправя призив към ЕС да предоставя финансиране за регионите, като ги подпомага да създадат ефективни екосистеми за иновации и съвместни европейски инициативи. КР подчертава, че децентрализираните, ползващи се с подкрепа от ЕС иновационни дейности са единственият начин за постигане на целите за RIS3 в цяла Европа;

43.

подчертава, че в сравнение с предходния програмен период 2007 — 2013 г. правилата и практиките, определени от държавите членки и регионалните власти, следва да бъдат обновени с цел да се подчертаят и да се измерят резултатите и въздействието. Това по същество изисква по-голямо участие на всички ключови партньори от региона в областта на научните изследвания, развитието и иновациите в процеса на прилагане на стратегиите за интелигентна специализация (RIS3) на региона, както и ефективна работа в мрежа на равнище ЕС;

44.

изразява съгласие с опасенията, изразени от множество действащи лица от цяла Европа, че държавите членки и регионалните власти не спазват насоките на Комисията за намаляване на административната тежест, подновяване на финансирането, което да се отпуска по линия на RIS3, и изграждане на гъвкава, ориентирана към ползвателите система за финансиране с ЕСИ фондове;

45.

призовава държавите членки да извършват наблюдение на бизнес средата на местно равнище, за да повишат ефективността на работата на административните органи и да намалят административната тежест за предприятията. Това ще позволи да се направи сравнение между отражението на отделните процедури и регулаторни механизми върху бизнес средата на местно равнище;

46.

насърчава регионите съвместно с Комисията да преразгледат своите стратегии RIS3 и плановете за европейско партньорство във връзка с ГБТ. Съгласно доклада за Платформата на стратегията за интелигентна специализация (Платформата ‘S3’), регионалните политици имат многобройни въпроси във връзка с държавната помощ и финансирането на ГБТ, включително правилата за финансиране на проекти за демонстрация и инфраструктура;

47.

посочва, че трябва да се прилагат и национални инструменти, в частност — основаните на пазара финансови инструменти и други иновативни финансови инструменти. Новите приоритети за финансиране, договорени от Комисията и ЕИБ, предоставят съществена възможност за новаторски компании да инвестират в главни базови технологии;

48.

подчертава значението на европейските структурни и инвестиционни фондове и на програмата ‘Хоризонт 2020’ за повишаване на промишлената конкурентоспособност на ЕС. Особено важно е да се укрепи провеждането на мултидисциплинарни научни изследвания на високо ниво и да се интегрират техните постижения в практиката на регионално равнище. Необходими са многофондови пакети от мерки, чрез които да се използват по-специално най-новите изследователски знания от областите на ИКТ и ГБТ за модернизиране на различните промишлени сектори и за създаване на нови практики, необходими за постигане на трайни социални резултати.

49.

От друга страна подкрепата от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) продължава да бъде важна като практически инструмент, който подпомага гражданите и регионите да преодолеят последствията от икономическата криза и от глобализацията, като подкрепя съкратените работници при търсенето на нова работа;

50.

насочва вниманието към решаващата роля на човешкия капитал, първокласния ноу-хау и уменията за справяне с предизвикателствата, свързани с промишлеността. Несъответствията между търсените и предлаганите умения и проблемите в областта на обучението ще представляват ключово предизвикателство за промишлеността в ЕС през следващите години, по-специално с оглед на факта, че напредъкът в производствените технологии повишава търсенето на набор от специфични умения и съответните програми за обучение; счита, че е необходимо да се повиши обществената осведоменост, както и да се създадат мултидисциплинарни и междусекторни програми за обучение и образование, така че резултатите от научните изследвания и иновациите да могат да бъдат доразвити, трайно установени и приложени;

51.

отправя предизвикателство към младото дигитално поколение и новосъздадените от него дружества да допринасят за изготвянето и изпълнението на регионални стратегии за интелигентна специализация, като спомагат за откриване на пропуските и коригиране на процесите в съответните вериги на стойността в регионите. Новите иновационни решения следва да бъдат насочени както към публичните и частните индустриални процеси, така и към поведението на гражданите като клиенти;

52.

настоятелно призовава ЕС, държавите членки и регионите да насочат средствата от Кохезионния фонд и програма ‘Хоризонт 2020’ към инвестиции, повишаващи конкурентоспособността, в промишлени трансгранични региони, трансгранични и междусекторни възможности. Специално внимание трябва да се обърне на енергетиката, транспорта и цифровата инфраструктура, които дават възможност за сътрудничество между страните, интегриране на веригите за доставки и укрепване на вътрешната търговия в рамките на ЕС.

53.

призовава в своите становища за структурна реформа на промишлеността и подчертава колко е важно да има навременна реакция от страна на обществото и предприятията в конкурентната среда, създадена от глобализацията и цифровизацията. Тези препоръки са също свързани с мерки за повишаване на равнището на необходимите умения и с начин на мислене, основан на жизнения цикъл, който поставя акцент върху цялостното въздействие и целите, обусловени от изменението на климата. Тези изказвания включват:

54.

вече посочи кои са основните необходими промени в промишлената политика, необходимите инвестиции за модернизиране на стопанските дейности, както и средствата за тяхното осъществяване. Следните цитати от становището на КР, прието преди три години, показват, че същите тези насоки все още са в процес на изготвяне и че мерките на ЕС са твърде бавни и не могат да реагират навреме на променящите се икономически и стопански нужди. КР (6):

55.

подчертава, че темпът на промяната може да бъде ускорен чрез предоставяне на повече средства на местното и регионалното равнище. Нуждаем се от новаторски и висококачествени пионерски дейности, както и от възпроизвеждане на резултатите в цяла Европа. Регионите са готови да започнат с експериментите и бързото изготвяне на прототипи, които са от ключово значение за успеха;

56.

посочи в редица свои становища върху какво би трябвало да се постави акцент при изпълнението. Следните примери, заимствани от становището относно ‘Хоризонт 2020’ (7), което КР прие преди 2 години, са подходящи, наред с други, когато става дума за прилагане на пакета за промишлената политика. КР:

57.

признава, че глобалната конкурентна среда се промени из основи и е необходимо не само да се приспособим към ситуацията, но и да се превърнем в двигател на промяната в много отношения. На дългосрочната глобална конкурентоспособност на стопанската дейност в ЕС трябва да се отдаде по-голяма тежест при оценяването на съществуващото регулиране на ЕС и при вземането на решения как да се разпределят средствата за НИРДИ;

58.

подчертава, че законодателството на ЕС относно промишлените продукти определя основните изисквания за предприятията по отношение на сигурността, здравето и други въпроси от обществен интерес. Изключително важно е промишлеността да не бъде натоварвана прекалено с ненужно чести регулаторни промени, а напротив, да разполага с конкретни механизми за улесняване и подкрепа на инвестициите в предприятията. Контролираното премахване на регулаторните пречки е важно, тъй като технологиите са развиват още по-бързо и световните вериги за доставки са свързани помежду си във все по-голяма степен;

59.

насърчава европейските региони и градове да изработят и прилагат регулаторна рамка, която стимулира иновациите и инвестициите в ИКТ в икономиката като цяло в техните територии. Повторно утвърдената роля на ЕС на световен новатор ще задвижи един положителен цикъл на повишаване на производителността, растеж и създаване на работни места;

60.

посочва, че Комисията обеща да гарантира, че регулирането е стабилно в дългосрочен план и че правилата са значително опростени — това е цел от първостепенна важност и спешен порядък. Би трябвало да се извършват подробни оценки на въздействието на новите правила. Стандартите на ЕС служат на практика за модел в целия свят и Комисията ще продължи да призовава за система от международни стандарти;

61.

призовава отново Европейската комисия да усъвършенства капацитета си за анализ и инструментариума си за подкрепа на предприятията, като проучи възможността да създаде нова категория средни предприятия (между МСП и големите предприятия) с персонал между 250 и 750 служители и с оборот под 200 млн. евро, така както направи за хранително-вкусовата промишленост. Предприятията от тази категория биха могли да се ползват от подходящ дял на подпомагане, по-висок от този за големите предприятия и по-нисък от този за МСП (8);

62.

подчертава, че новите правила за държавните помощи за общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) и научните изследвания, развойната дейност и иновациите (НИРДИ) влязоха в сила през юли 2014 г. (9) Новите правила позволяват увеличаване на инвестициите в научните изследвания и иновациите, по-специално в широкомащабните, сложни проектни клъстери, като една от целите е да се окаже значително въздействие върху възраждането на промишлеността;

63.

отбелязва, че улесняването на прилагането на структурните и инвестиционните фондове на ЕС чрез разширяване на обхвата на прилагането на ОРГО представлява съществено подобряване;

64.

отбелязва, че в ОРГО се установяват условията, по силата на които държавните помощи се освобождават от задължението за предварително уведомяване на Комисията, както и че се установяват по-високи прагове за уведомяване и интензитет на помощта и се въвеждат допълнителни нови категории освободени помощи, като например помощите за иновационни клъстери и инвестиционните помощи за научноизследователска инфраструктура;

65.

отбелязва, че рамката за държавни помощи за НИРДИ включва помощи за експериментални развойни дейности и промишлени научни изследвания, както и че понастоящем е възможно да се установи по-висок максимален интензитет на помощта за приложните изследвания;

66.

подчертава, че инструментът за важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) е с разширен обхват, който надхвърля НИРД и включва първоначалното разгръщане, а изпълнението на ВПОИ често изисква значително участие от страна на публичните власти, тъй като в противен случай пазарът не би финансирал подобни проекти;

67.

отново изтъква, че ВПОИ биха могли да представляват важен принос за икономическия растеж, създаването на работни места и конкурентоспособността на икономиката и промишлеността на ЕС с оглед на техните положителни косвени последици по отношение на вътрешния пазар и европейското общество;

68.

подчертава, че държавите членки и промишлеността следва цялостно да оползотворят възможностите, предлагани от правилата за държавните помощи, когато насърчават стопанската дейност, възраждането на промишлеността и създаването на работни места в Европа;

69.

посочва, че дори да са наложени несправедливи условия на европейските предприятия, които извършват дейност на ключови нововъзникващи пазари, тези предприятия би трябвало да подобрят своя капацитет за иновации и да се превърнат в основни играчи в рамките на динамично разрастващи се мрежи за създаване на стойност.