20.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 415/30

Докладчик

г-н Povilas Žagunis, кмет на Районна община Panevėžys (LT/EA)

Отправен документ

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 и на Регламент (ЕС) № 1306/2013 по отношение на схемата за помощ за предлагане на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения

COM(2014) 32 final

1.

като посочва колко важно е формирането на здравословни хранителни навици още от училищна възраст, както и предвид възможностите на Европейския съюз да насърчава способността да се води здравословен начин на живот, и възможностите на местните и регионалните власти да предприемат и прилагат съобразени с конкретния случай мерки, подкрепени от общи европейски програми;

2.

подчертава, че биологичните и генетично немодифицираните храни са важен компонент на устойчивото хранене на децата;

3.

като изтъква значението на схемата за предлагане на плодове и зеленчуци, в която участват 25 държави членки (Обединеното кралство, Финландия и Швеция не участват), и от чиито възможности през 2012–2013 г. са се възползвали 8,4 млн. деца в 61  396 училища, както и значението на схемата за предлагане на мляко, в която участват всички държави членки и от чиито възможности през 2011–2012 г. са се възползвали 20,3 млн. деца в целия ЕС, и като изтъква възможностите, които ползват всички държави — членки на ЕС, участващи в схемите;

4.

като посочва, че настоящата законодателна инициатива, независимо от тясната си тематична рамка, засяга множество важни области на компетентност на ЕС и държавите членки: ОСП и единния пазар, здравеопазването и — до известна степен — образованието;

5.

приветства изготвеното с позоваване на доклада на Европейската сметна палата от 2011 г. (1) предложение за обединяване на схемата за предлагане на мляко в училищата (въведена през 1977 г. и разширена през 2008 г. така, че да обхване и средните училища) със схемата за предлагане на плодове в училищата (въведена през 2009 г.) и за определяне на единни правила за тяхното съфинансиране, както и препоръките за повишаване на ефективността и подобряване на координацията;

6.

приветства факта, че съгласно изменения Регламент № 1308/2013 държавите членки имат възможност в рамките на националните тавани да преразпределят част от средствата, предвидени за предлагане на плодове и зеленчуци, както и на банани и мляко в училищата (член 23a, параграф 4); по този начин не само се гарантира по-голяма гъвкавост при използването на финансовите средства, но същевременно на равнище държави членки се създават предпоставки за избягване на възможни проблеми във връзка с тревожно високия дял (понякога до 30 %) на неусвояване на средствата, както е посочено във финансовата обосновка към предложението (параграф 1.5.1) и призовава местните и регионалните власти да участват в този процес на преразпределение;

7.

изразява същевременно съмнения по отношение на частта от средствата, която според предложението държавите членки могат да преразпределят по собствена преценка; отбелязва, че предложеният дял от 15 % не се основава на по-задълбочено изследване, особено предвид факта, че и при двете схеми, които трябва да бъдат изменени, делът на неизползваните средства в отделни случаи достига до 30 %, поради което предложението само по себе си не изглежда да е в достатъчно съответствие с принципите на доброто управление;

8.

приветства разпоредбата в изменения Регламент № 1308/2013, съгласно която държавите членки могат от собствени ресурси или привличайки частни средства да увеличават средствата за схемата, като добра основа за развитието на полезни взаимодействия при използването на национални и европейски фондове с цел постигане на положителен резултат, независим от вижданията на различните държави членки;

9.

предлага схемата за помощ за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в учебните заведения да се подобри, като се предостави възможност за преразпределяне на националните квоти за подпомагане. Ако например малко преди изтичането на шестгодишния период на действие на схемата се установи, че дадена държава членка не е изчерпала разпределените ѝ средства, първо, следва да се обмисли пренасочване на средствата към онези региони, които най-много са ги използвали; след това би трябвало да съществува възможност определените от Комисията национални квоти да се преразпределят на държавите членки, които са усвоили изцяло или са надхвърлили предвидените средства, за да се насърчат по този начин държавите членки, които успешно прилагат схемата, а онези, на които това не се удава толкова ефективно, да бъдат подтикнати към допълнителни усилия;

10.

подчертава, че принципите, които сега се прилагат при разпределянето на квотите между държавите членки, а именно емпиричният критерий (как държавите членки са използвали помощта в миналото?), и, второ, съществуващите нужди (какъв е действителният дял на децата на възраст от шест до десет години в населението на конкретната държава членка?), са много формални и може би не са достатъчни, за да се изчисли ефективно нуждата от помощ;

11.

предлага, с оглед на многообразието в Европа, да се помисли за въвеждането на допълнителни критерии, по които да се определят националните квоти за схемите за предлагане на мляко и плодове в училищата. Такива критерии биха могли да бъдат: равнището на развитие на региона и средностатистическият недостиг на витамини, който се равнява на (изчислената въз основа на метода, приет от Световната здравна организация) разлика между обективната нужда от плодове в детското хранене (400 грама плодове на ден) и действителната средностатистическа консумация на плодове, хранителните навици (така например в южните държави членки традиционно се консумират повече плодове и зеленчуци, отколкото в северните), и т.н.;

12.

изразява съмнения относно целесъобразността на предложението в съображение 7, според което на Комисията се делегира правомощието да приема някои актове във връзка с приемането на допълнителни правила по отношение на равновесието между двата критерия, и го оценява като евентуален опит правомощията на Комисията да бъдат разширени за сметка на правомощията на държавите членки;

13.

изразява загриженост по отношение на задължението, което се възлага с регламента на държавите членки, да наблюдават ефективността на схемите си (2), както и по-специално по отношение на свързаната с това задължение административна тежест за националните, както и за местните и регионалните власти на държавите членки и затова призовава Комисията и държавите членки да се погрижат административните тежести, свързани с наблюдението на схемата, да бъдат възможно най-малки;

14.

изразява съмнения във връзка със заложения в регламента принцип, съгласно който занапред ЕС ще субсидира цената на продуктите, като изплаща определена максимална сума за порция продукти, а не чрез определен процент от помощта, и обръща внимание на рисковете, които крие такава база за изчисление, а именно, че фиксирането на конкретна сума на помощта в крайна сметка би могло да доведе до опити да се предлагат по-евтини продукти с по-ниско качество; предлага предвидената за схемата финансова помощ от ЕС (таван) и конкретният обем на субсидията и занапред да се определят в съответствие с член 43, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

15.

предвид това, че фиксирането на сума на помощта от ЕС за порция продукти крие риск от отклонения в качеството на доставяните продукти, призовава всички участници да предприемат мерки за гарантиране и контрол на високо качество на доставяните селскостопански продукти;

16.

предвид заключенията в доклада на Европейската сметна палата, според които липсата на механизъм за насочване на помощта към приоритетните нужди в голяма степен е допринесла за разминаването между резултатите от схемата за предлагане на мляко в училищата и поставените цели, изразява неудовлетворение от формулировката на член 23 от Регламент № 1308/2013 (относно снабдяването на учебните заведения със селскостопански продукти), в която не се посочва колко е важно при по-нататъшното разработване на шестгодишните схеми за доставка на плодове и зеленчуци да се правят консултации с местните и регионалните власти и да се взема предвид техният опит;

17.

призовава Комисията, имайки предвид, че всеки опит на равнището на ЕС да се наложат на държавите членки разпоредби относно вътрешнодържавни консултации би следвало да се оценява като нарушаване на принципа на субсидиарност, в регламента да препоръча на държавите членки да се възползват в по-голяма степен от възможностите за обратна връзка от страна на местните и регионалните органи, тъй като тези институции са най-близо до крайния потребител и до целевата група; те би трябвало по-специално да бъдат включвани в изслушванията в хода на изготвянето на националните шестгодишни схеми за доставка на плодове и зеленчуци;

18.

отбелязва, че ако се превърне в навик за хората, консумацията на плодове, зеленчуци и мляко ще има и дългосрочно икономическо въздействие и ще допринесе за осъществяването на общите европейски цели за повишаване на конкурентоспособността и засилване на сближаването;

19.

обръща внимание върху факта, че храните, с малки изключения, представляват местни продукти и насърчаването на консумацията им съответно спомага за повишаване на текущото търсене и — на макроравнище — за постигане на целите на ОСП; освен това, като се насърчават децата да консумират по-здравословна храна, се насърчава и усвояването на по-здравословни хранителни навици и се осигурява устойчивост на модела на консумация в бъдеще; ето защо насърчаването на консумацията на плодове, зеленчуци и мляко следва да се разглежда като част от общите усилия за повишаване на конкурентоспособността на Европа;

20.

предлага, като се вземат предвид настоящите дискусии относно степента на преработка на продуктите, допустими за подпомагане от схемата за помощи, и с оглед на значението на принципа здравословното хранене да бъде заложено още в ранна детска възраст, финансовото подпомагане чрез схемата за помощ да бъде ограничено само до продукти, които не са преработени или са слабо преработени и не съдържат вредни добавки, подсладители, овкусители или сол;

21.

предвид разнообразието в Европа, е на мнение, че опитът на европейско равнище да се определя какви видове плодове и зеленчуци биха могли да се предлагат в училищата по схемата, не е уместен за целта; вместо това всяка държава членка, на регионално или местно равнище, би трябвало сама да реши кои плодови, зеленчукови и млечни продукти са подходящи за предлагане в училищата;

22.

критикува предложенията на новата схема, предлагането на мляко да се ограничи единствено до млякото за пиене; е на мнение, че и млечни продукти с ниска степен на преработка и без вредни добавки следва да са допустими за подпомагане: натурални (неподсладени) млечни продукти като кисело мляко или прясно сирене;

23.

подчертава, че ограничаването на спектъра от продукти не само би намалило възможността за избор на децата и би направило схемата по-малко привлекателна, но също и че онези деца, които имат непоносимост към лактоза, обаче могат да консумират ферментирали млечни продукти като неподсладено кисело мляко, не биха могли да се възползват от схемата;

24.

подчертава колко е важен игнорираният в регламента въпрос за качеството на продуктите, предлагани по схемата за помощ; консултации с бенефициери, училища и други социални и икономически партньори показаха, че често е за сметка на качеството, когато се прави опит за закупуване на по-големи количества на една и съща цена и че процедурата за възлагане на обществена поръчка се прилага чисто формално, което води до случаи, в които децата получават продукти, които съвсем не са с най-високо качество;

25.

ето защо призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за определянето на минимални стандарти за качеството на предлаганите в рамките на схемата за помощ хранителни продукти и за гарантиране на спазването на тези стандарти;

26.

обръща внимание върху заключението в доклада на Европейската сметна палата, съгласно което схемата за предлагане на мляко в училищата не е твърде ефективна и не е постигнала очакваното въздействие, тъй като в повечето случаи субсидираните продукти или бездруго са били част от предлаганата храна в ученическите столове, или вероятно са щели и без субсидиране да бъдат закупени от бенефициерите. Освен това при изготвянето и прилагането на схемата поставените образователни цели не са взети предвид в достатъчна степен (3);

27.

призовава държавите членки, по тази причина и с оглед на ценността на млякото за децата, да изчислят потребностите от млечни продукти, предвидени според схемата за предлагане на мляко в училищата, и да използват финансовата помощ от ЕС изключително за снабдяване на училищните столове с млечни продукти, които отговарят на критериите за здравословно хранене и имат най-голяма хранителна стойност;

28.

изразява загрижеността си от тревожните статистически данни, според които в ЕС 22 млн. деца са с наднормено тегло, като 5 млн. от тях са дори със затлъстяване (4), а през 2011 г. пълнолетните граждани на ЕС-27 са консумирали средногодишно по-малко от половината от препоръчаното от СЗО количество плодове и зеленчуци (5); подчертава в този контекст, че като място, където младите хора се подготвят за живота, училището играе важна роля за предаването на знания за здравословния начин на хранене и за формирането на здравословни хранителни навици;

29.

обръща във връзка с това особено внимание на ролята на местните и регионалните власти, които в много случаи отговарят за образователни институции, за насърчаването на здравословен начин на живот и призовава да се отреди важно място на мерките и на сътрудничеството в тази област;

30.

оценява положително изискванията за качество (6), съдържащи се в действащите досега разпоредби, и препоръчва те да бъдат запазени или — доколкото това е възможно — допълнително да се повишат, като се вземат предвид препоръките на диетолозите;

31.

обръща внимание, че независимо от разнообразието на регионални, национални и европейски здравни инициативи (7), цялостните обществени условия са по-скоро неблагоприятни за един здравословен начин на живот: през 2011 г. гражданите на ЕС-27 са консумирали средно по-малко от половината от препоръчаното от Световната здравна организация количество плодове и зеленчуци на човек (8); изразява във връзка с това съмнения относно определеното в схемата възрастово ограничение, според което помощ се предвижда само за децата във възрастовата група от 6 до 10 години, смята това за недостатъчно, за да могат при съвременните, неблагоприятни от гледна точка на здравословния начин на живот условия, да се формират добри хранителни навици, и препоръчва да се обмисли възможността схемата да бъде разширена и да обхване както по-малките деца, които посещават детска ясла, детска градина или друго предучилищно детско заведение, така и децата над 10-годишна възраст;

32.

обръща внимание на свързаните с предлагането на плодове, зеленчуци и мляко аспекти на устойчивото развитие и по-специално на отрицателното въздействие на превозите на стоки върху околната среда и общественото здраве, и призовава във връзка с това за снабдяване в рамките на тази схема за помощ да се предпочитат в по-голяма степен продукти, произведени/отгледани на място или в околните райони;

33.

с оглед на аспектите на устойчивото развитие и на необходимостта у гражданите на ЕС още от ранна възраст да се формира култура на устойчиво потребление, призовава Комисията и държавите членки да инициират сред експертите и политиците по-обхватна дискусия относно правните възможности за даването на приоритет на плодове, зеленчуци и млечни продукти с регионален произход, включително и за възможни дерогации от правните актове за обществени поръчки или за съответно тяхно адаптиране;

34.

би искал тези схеми да дават възможност за приоритетна подкрепа на местните продукти и късите вериги за търговско разпространение, както и на продуктите на биологичното земеделие;

35.

изразява загрижеността си от тревожните статистически данни, според които в ЕС 22 млн. деца са с наднормено тегло, като 5 млн. от тях са дори със затлъстяване, а през 2011 г. пълнолетните граждани на ЕС-27 са консумирали средногодишно по-малко от половината от препоръчаното от СЗО количество плодове и зеленчуци (9); подчертава в този контекст, че училището играе важна роля при подготовката на младите хора за живота и във формирането на здравословни хранителни навици;

36.

обръща във връзка с това особено внимание на ролята на местните и регионалните власти, които в много случаи отговарят за образователни институции, за насърчаването на здравословен начин на живот и призовава да се отреди по-важно място на мерките и на сътрудничеството в тази област;

37.

подчертава възможното образователно въздействие на схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко, която просвещава младите хора също и относно ЕС, както и разширява познанията им за селското стопанство — с цел потребителите да се доближат до местните производители на храни и да се насърчава местното селско стопанство, щадящо околната среда — за животновъдството, здравословните и нездравословните храни, балансираното хранене, връзката между консумираните храни и собственото здравословно състояние, както и спомага за намаляване на разхищението на храни, и приветства предвидената възможност посредством новата схема да се финансират и съпътстващи мерки, например за повишаване на осведомеността относно ползите от здравословните и основните хранителни продукти;

38.

обръща внимание върху резултатите от научни изследвания, които показват, че борбата срещу разпространението на нездравословни хранителни продукти и затлъстяването може да бъде успешна само с многопластови мерки, като във възпитаването на хранителни навици у децата се включат както училището, така и родителите и обществото; в този контекст разглежда насочената към тези целеви групи кампания за просвещаване и повишаване на осведомеността като неразделна част от схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата (10);

39.

като отчита формиралата се в съвременното потребителско общество тенденция към консумация на привлекателно поднесени и опаковани продукти и предвид факта, че съблазнителната форма често се придружава от консумацията на вещества, чието въздействие върху здравето не е ясно, призовава във връзка с разглежданата схема да се отдели повече внимание на просветата за непреработените храни и за ползата от съдържащите се в тях хранителни вещества;

40.

споделя загрижеността на Европейската комисия, че за разлика от случая със схемата за предлагане на плодове в училищата, при схемата за предлагане на мляко в училищата досега са използвани твърде малко образователни мерки (11), и подчертава, че местните и регионалните власти са в състояние ефикасно да прилагат такива мерки, като ги адаптират към потребностите от информация на децата в съответното населено място или регион;

41.

имайки предвид принципа на субсидиарност и факта, че образователните програми са в правомощията на държавите членки и следователно намесата на ЕС в националните образователни програми може да е неуместна, предлага всички образователни мерки, свързани със схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко, да се разработват основно на равнището на държавите членки, без да им бъде налаган минимален праг на финансиране.