Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014IR2645

    Становище на Комитета на регионите – Европейска стратегия за крайбрежен и морски туризъм

    OB C 415, 20.11.2014, p. 9–13 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    20.11.2014   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 415/9


    Становище на Комитета на регионите – Европейска стратегия за крайбрежен и морски туризъм

    2014/C 415/03

    Докладчик:

    г-н Vasco Ilídio Alves Cordeiro (PT/ПЕС), Министър-председател на автономното правителство на Азорските острови

    Отправен документ

    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм

    COM (2014) 86 final

    I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

    КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

    1.

    приветства първата европейска стратегия за крайбрежния и морския туризъм и признаването на значението на ясна и устойчива рамка за стимулиране на растежа и създаване на работни места, по-специално сред младите хора;

    2.

    призовава Европейската комисия в бъдеще да разгледа състоянието на туризма и в други региони със специфични природни условия, като например планинските или слабо населените райони, както и да разработи специални стратегии за тях;

    3.

    подчертава ролята на местните и регионалните власти в планирането и прилагането на политиката в областта на туризма; приветства включването на крайбрежния и морския туризъм в други съответни политики на ЕС, като например тези за осигуряване на достъп до ИТ, за транспорта, за околната среда, за безопасността и защитата на потребителите и за мобилността на пазара на труда;

    4.

    приветства факта, че Европейската комисия признава специфичните характеристики на островите и други отдалечени дестинации по отношение на достъпността, транспортните разходи, сезонността и свързаността, както и тяхното въздействие върху туризма и икономиката;

    5.

    счита, че е необходимо с оглед на изпълнението на тази стратегия, да се определи и разшири обхватът на дейностите, които могат да бъдат характеризирани като „крайбрежен и морски туризъм“, като според него те включват не само морски и плажен туризъм, круизен и яхтен туризъм, плаване с лодки и свързаните с това дейности на сушата (1), но също така и дейности и спортове, свързани с морето, като например гмуркане, наблюдение на диви животни, както и дейности, свързани с морските вълни и вятъра, и дейности, свързани с културния туризъм: запознаване с историческото наследство и гастрономията, посещаване на културни събития и изучаване на риболовните техники и принадлежности;

    6.

    подчертава необходимостта да се подкрепят целите на стратегията на ЕС с подходящи възможности за финансиране, предвидени в новата финансова рамка, и да се спазва напълно принципът на субсидиарност, като по този начин се развие тази стратегия в сътрудничество су институциите на ЕС, държавите членки, регионите и заинтересованите страни и съгласувано между тях;

    7.

    подчертава необходимостта да се признае, че туризмът в крайбрежните и морските региони има капацитета да повиши осъзнаването на нуждата от постигане на устойчивост на околната среда и на културата, да придава стойност на европейското морско наследство и да го съхранява и да насърчава модели на поведение (отговорен и активен туризъм) за постигане на тези цели;

    8.

    подчертава нарастващия натиск върху природните ресурси, произтичащ от многобройните икономически експлоатации и дейности по европейските брегове, и настоява в стратегиите за морските басейни спешно да се разгледат въпросите, свързани с тези дейности, а именно енергийната ефективност, използването на енергия от възобновяеми източници, събирането, съхраняването и третирането на отпадъците, загубата на биологично разнообразие, унищожаването на естествени местообитания, деградацията на крайбрежните ивици и ерозията на почвата, опазването на потенциално питейните води и пречистването на отпадните води; счита, че тези предизвикателства превишават компетентността на отделните региони или държави и че са необходими координирани действия, обхващащи целия морски басейн, които да бъдат съчетани с необходимото финансиране и с ефективен обмен на най-добри практики;

    9.

    отново подчертава, че последиците от изменението на климата трябва да бъдат взети под внимание и, доколкото е възможно, да се предотвратят, чрез опазване и възстановяване на природните зони, както и чрез включване на туризма в схемата за интегрирано управление на крайбрежните зони;

    10.

    отчита ролята на европейските организации и инициативи (например Статута на синия флаг, Наградата за качествен бряг, Европейската стратегия за син растеж) за насърчаването на принципите за качество на европейския туризъм, като опазването на околната среда, устойчивия туризъм, образованието и повишаването-на осведомеността на европейските крайбрежни и морски региони, и настоятелно призовава Комисията да установи диалог с институциите, които подкрепят тези принципи, с цел да се разшири тяхното въздействие и да се насърчат регионите доброволно да подкрепят подобни инициативи;

    11.

    смята, че стратегията на ЕС за син растеж, съчетана с иновации, предоставя важна възможност за стимулиране на местната и регионалната икономика и за създаване на работни места, с което може да се очаква, че ще се повиши и привлекателността на крайбрежните региони за туристите. Предложения относно иновациите и синия растеж могат да бъдат намерени в становището на КР CoR-2014-02645-00-01;

    Бележки относно резултатите и конкурентоспособността

    12.

    подчертава, че въпреки че през последното десетилетие крайбрежният и морският туризъм са по-печеливши от туризма като цяло, в тях има спад на средния разход за нощувка и средната продължителност на престой; следователно счита, че е от изключително значение да се противодейства на тази тенденция и да се положат усилия да се увеличат изразходваните от туристите средства и продължителността на престоя им в крайбрежните и морските области чрез новаторски, по-подходящи за целта мерки, като същевременно се отчитат проблемите, свързани със сезонния характер на туризма;

    13.

    подчертава необходимостта европейските крайбрежни и морски региони да разработят местни стратегии, насочени към съхранение, оползотворяване и популяризиране на специфични местни характеристики, като по този направят по-видими туристическите си дестинации въз основа на тяхната уникалност;

    14.

    отбелязва, че се увеличава търсенето за нишовия туризъм, например в сектора на здравеопазването, медицината, спорта, приключенията, дивите животни и дивата природа, екогастрономията, културата и лукса. Всеки един от тези сектори има потенциал да създава растеж, икономическо развитие и работни места;

    15.

    подчертава необходимостта от разработване на гама от интегрирани туристически оферти, включващи различни заинтересовани страни от местните общности, както и необходимостта да се стимулира разкриването на нови работни места в регионите; отбелязва потенциала за свързване на традиционните дейности в европейските крайбрежни и морски райони (напр. селско стопанство и рибарство, местни растителни култури, винопроизводство, местно наследство, традиции и обичаи) с цел разработване на нови туристически продукти. Отбелязва също и връзката с дейности, които дават възможност за преодоляване на сезонността, като морски и/или крайбрежни спортове;

    16.

    насърчава Комисията да събере примери за добри практики и да публикува изследване относно преобразуването на масови туристически дестинации, в което да приложи и примери за интегрирани и стабилни туристически проекти в крайбрежните и морските региони; настоятелно призовава Комисията да насърчи дебат относно резултатите от подобно проучване посредством общоевропейска конференция, обединяваща държавите членки, регионите и заинтересованите страни;

    17.

    посочва, че сезонността често оказва влияние върху крайбрежните и морските туристически дестинации в по-голяма степен, отколкото върху други дестинации, които се ползват от по-балансиран график на пристигане; във връзка с това изтъква, че тези региони се нуждаят от повече помощ, за да разнообразят туристическите си потоци, и насърчава местните бизнес общности да популяризират и използват творчески местното си наследство и предоставянето на услуги, така че да предлагат по-широка гама от продукти и услуги, които не се ограничават с местното равнище, независимо от метеорологичните условия;

    Бележки относно подобряването на знанията с цел повишаване на конкурентоспособността

    18.

    подкрепя използването на ИТ и иновационни инструменти като средства за повишаване на видимото присъствие на крайбрежните и морските райони и настоява Комисията да подобри туристическия раздел на Европейския морски атлас, за да се повиши осведомеността за крайбрежните и морските региони, техните ценности и привлекателността им както за туристите, така и за другите региони;

    Бележки относно работната сила, уменията и иновациите

    19.

    отчита предизвикателствата, пред които е изправен секторът на туризма във връзка със създаването на устойчиви работни места, увеличаването на предлаганите възнаграждения и привличането на квалифицирани лица;

    20.

    призовава Комисията да улесни трудовата мобилност в туристическия сектор чрез „Еразъм Плюс“ и да въведе програма за обмен и обучение за крайбрежните и морските региони, насочена предимно към младите хора и действаща в ниския туристически сезон, с цел увеличаване на възможностите за професионално обучение, както и за споделяне на примери за най-добри практики и за насърчаване на предприемачеството сред тази група на работната сила;

    21.

    подкрепя развитието на групи (клъстери) между туристическите МСП като начин да се осигурят допълващи и качествени туристически услуги (например настаняване, транспорт, услуги за отдих), и следователно на по-разнообразен и пълен набор от туристически оферти; препоръчва на регионалните и местните власти да насърчават създаването на такива клъстери между местните предприятия чрез създаване на форуми за срещи и участието в тези форуми на публични и частни туристически агенции, съвместни платформи, които да запазват идентичността, интеграцията и имиджа на дестинацията, като същевременно предвидят форми на данъчни облекчения и/или данъчни стимули за МСП, които образуват клъстери и осъществяват проекти;

    22.

    приема, че е необходимо да се отдаде дължимото признание на МСП, които подкрепят насърчаването на устойчивия туризъм в такива области като опазването на околната среда и продоволствената сигурност, управлението на отпадъците и водите и намаляването на емисиите на парникови газове;

    23.

    посочва, че процедурите за лицензиране и квалификацията, изисквани за операторите на плавателни съдове за отдих, се различават значително между отделните държави членки и изразява загриженост, че това може да попречи на развитието на сектора; като решение предлага взаимно признаване на удостоверенията за ваканционно корабоплаване и изискванията за корабните водачи и призовава Комисията да проучи този въпрос. Тази препоръка за стандартизиране на обучението и на уменията може да бъде разширена, така че да включва и персонала на яхтените пристанища, с различно обучение и правен и трудов статут според държавата членка;

    24.

    въпреки това счита, че носещите добавена стойност отворени онлайн курсове за подобряване или преориентиране на уменията в крайбрежните и морските райони не бива да пренебрегват практическия аспект на сертифицирането;

    Бележки относно укрепването на устойчивостта и достъпността

    25.

    отново заявява, че крайбрежните зони са сред районите, които са най-уязвими по отношение на изменението на климата и природните бедствия, и че въздействието на подобни явления е значително и може да окаже неблагоприятно въздействие върху живота и препитанието на крайбрежните и морските общности, особено на островите; поради това подкрепя идеята за схема на интегрирано управление на крайбрежните зони, която да насърчава устойчивото им развитие чрез подход, който зачита ограниченията на природните ресурси и екосистеми;

    подчертава, че островите и най-отдалечените региони представляват специална категория, защото наличните ограничения в тях и припокриването между икономическите дейности в крайбрежните райони налагат по-голяма финансова подкрепа от ЕС за предотвратяване на такива рискове, които могат да попречат на икономическите дейности. Такава подкрепа трябва да се предоставя по-специално за изготвянето и прилагането на стратегия за интегрирано управление на крайбрежните зони;

    26.

    препоръчва с цел да се гарантира устойчивостта на морския и крайбрежния туризъм в защитените зони (напр. пътеките за пешеходен туризъм) с диви животни (напр. птици, морски бозайници, акули), да бъдат приети и публикувани кодекси за поведение с цел да се насърчава хуманното отношение към животните, безопасността на туристите и опазването на екологичното равновесие;

    27.

    подчертава че за разгръщането на пълния потенциал на екотуризма е необходимо ясно да се определят като преференциални места за устойчиви туристически дейности (например гмуркане, наблюдение на диви животни, пешеходни пътеки) морските и крайбрежните защитени зони, като например обектите, влизащи в списъка на „Натура 2000“ или на Конвенцията за защита на морската среда в Североизточния Атлантически океан (OSPAR);

    28.

    отбелязва, че през 2020 г. над една пета от европейците ще са на възраст над 65 години и поради това насърчава Комисията да продължи работата си по сектора на „туризма за възрастни граждани“, по-специално чрез подкрепа на достъпния туризъм;

    29.

    приветства преразглеждането от Комисията на Визовия кодекс и нейните инициативи, насочени към привличането на граждани на трети държави за отдих в Европа, включително по европейските крайбрежни и морски дестинации;

    Бележки относно оптимизирането на наличното финансиране от ЕС

    30.

    приветства намерението на Комисията да публикува наръчник за финансиране на туризма от ЕС, като същевременно подчертава необходимостта от по-широкото му разгласяване и популяризиране сред крайбрежните и морските региони;

    31.

    в настоящия период на преговори по оперативните програми призовава Европейската комисия, в съответствие с принципа на субсидиарност, да приеме за допустими приоритетите на регионите в областта на инвестициите по-специално тези, които, като инвестициите в инфраструктура и в нейното развитие, по-конкретно възстановяване и повторно използване на исторически обекти — архитектурно, гражданско и промишлено наследство — за плаване с лодки и круизни кораби за отдих или морските туристически дейности, създават ефект на лоста на стратегията за крайбрежния и морския туризъм;

    32.

    призовава за ефективно и координирано използване на всички налични ресурси, включително заеми и гаранции от Европейската инвестиционна банка за малки и средни предприятия, за насърчаване на морския и крайбрежния туризъм за периода 2014-2020 г., особено в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), програмата „Хоризонт 2020“, програмите COSME, „Творческа Европа“, LIFE +;

    Бележки относно свързаността

    33.

    подчертава, че островите, най-отдалечените региони и други отдалечени територии са силно зависими от въздушния транспорт и морските връзки, които от своя страна зависят от туристите; туристическите оператори отбелязват, че са принудени да закриват бизнеса си, когато спрат транспортните услуги, а транспортните оператори отбелязват, че спират, защото туристическите оператори преустановяват дейността си, което очертава необходимостта да се насърчават политики за справяне с този порочен кръг; изразява загриженост, че настоящата икономическа криза и силната сезонност на туризма допълнително изострят проблема. От друга страна, предвид факта, че 90 % от стоките и продуктите, които впоследствие се използват в туристическия отрасъл на островите, се превозват по море и че превозът е икономически изгоден само в едната посока, би трябвало да се насърчават политики за подпомагане в опит за справяне с този дисбаланс;

    34.

    във връзка с това призовава Комисията да разгледа добре специфичните характеристики на островите, които са почти изключително зависими от въздушния транспорт, не само за да се подобри туристическата им достъпност, но също и с оглед на икономическите дейности, от които зависи тяхното развитие и които могат, от своя страна, да благоприятстват туристическия сектор (например, не може да се увеличава данъкът върху емисиите на CO2 за въздушните превози, без да се вземат друг вид мерки в островните региони, тъй като въздушният транспорт в тези региони е единствената възможност); подобни фактори трябва да се разглеждат най-вече в контекста на дискусиите относно Единното европейско небе и насоките относно държавната помощ за летищата и авиокомпаниите, както и като се допусне отпускането на финансиране от ЕФРР за инвестиции в летищна инфраструктура;

    Аналогично, за близките до крайбрежието острови следва да бъдат подпомогнати фериботните връзки с континента и с други острови;

    35.

    призовава също така в случая на най-отдалечените региони да се отчитат характерните за тях уникални ограничения (напр. тяхната голяма отдалеченост и изолираност спрямо останалите европейски територии) при изготвянето и прилагането на европейските политики, които допринасят за външната свързаност на тези региони, посредством адаптирането на тези политики към специфичното им положение;

    36.

    изразява съжаление, че много крайбрежни региони понастоящем не са добре свързани с техния хинтерланд и съседните региони и държави; призовава за стратегическо обсъждане на интермодалните връзки между големите транспортни възли (напр. летища, ЖП гари, пристанища), както и със съседните страни, давайки възможност на пътниците да достигат и се придвижват из отделните морски басейни с по-голяма лекота;

    Бележки относно местните общности и тяхното наследство, идентичност и кухня

    37.

    твърди, че крайбрежният и морският туризъм трябва да носят ползи на местните крайбрежни общности и следователно призовава за конкретни мерки за насърчаване на наемането на местни работници, ползването на местни продукти и разработването на местни хранителни системи; подчертава, че такъв ангажимент за действие на местно равнище ще подобри ефективността на предлагането в крайбрежния и морския туризъм, ще укрепи местната заетост и ще създаде работни места в областта на устойчивото селско стопанство, риболова и услугите, като по този начин ще допринесе и за постигането на целите на ЕС, свързани със социалното и териториалното сближаване и развитието на селските райони;

    38.

    отбелязва, че в много крайбрежни райони местното морско наследство не се популяризира достатъчно; подчертава нуждата от това да се мисли за защитата на морското и крайбрежното наследство, когато се предприемат търговски или икономически дейности, като полагането на кабели и тръби, експлоатирането и оползотворяването на нефтени и газови залежи, добивът на въглища или минерали, извличането на пясък или баластра и обезвреждането на отпадъци и драгажни материали; счита, че обекти като потънали кораби и подводни руини, исторически кораби и пристанищни съоръжения, както и традиционната риболовна търговия и други, свързани с нея занаяти (традиционни корабостроителници, плетене на рибарски мрежи, преработване), трябва да бъдат едни от най-важните елементи на местните туристически забележителности;

    39.

    подчертава неизползвания потенциал на риболовния туризъм и счита, че той може да предложи значителни ползи на крайбрежните общности, като осигури рентабилност на риболовните дейности, способства за опазването на местните риболовни традиции и за разнообразяването на местните източници на доходи;

    40.

    споделя мнението, че в случаите, когато флотилиите използват избирателни и традиционни методи на риболов, инвестициите, необходими за насърчаване на риболовния туризъм, би трябвало да бъдат подкрепени и разглеждани от ЕС като дейност, допълваща търговския риболов, която осигурява възможности за допълнителни приходи за рибарските общности и приканва държавите и регионите, съвместно с риболовния и туристическия отрасъл и други заинтересовани страни, да преодолеят правните и административните пречки пред развитието на риболовния туризъм;

    41.

    призовава Комисията да засили сътрудничеството със Съвета на Европа и да подобри комуникацията относно и насърчаването на новите и съществуващите културни маршрути по европейското крайбрежие;

    42.

    подкрепя създаването на Федерация на туристически бюра или агенции за крайбрежните и морските райони, която да служи като платформа за сътрудничество и обмен между професионалните организации на крайбрежните и морските райони, както и да подпомага разработването и изпълнението на програми за сътрудничество, насочени към насърчаването на тези региони;

    Бележки относно круизния сектор

    43.

    насърчава местните и регионалните власти да вземат активно участие в конструктивен диалог с предприятията за круизни пътувания, за да се обезпечи местната доставка на стоки за тези кораби и да се направи опит да бъде обхваната по-голяма част от харчените от пътниците средства, като на круизните терминали или в близост до тях се създават по-привлекателни приемни помещения, в които има магазини, барове, ресторанти и местни туристически агенти, готови да предложат безпроблемни и основани на критерии за устойчивост пътувания до намиращи се в близост забележителности;

    44.

    счита, че публичните власти могат да помогнат на местните бизнес оператори по-добре да популяризират и предлагат на пазара своите оферти, като осигурят възможността информацията относно местните забележителности да бъде на разположение на различни езици и като гарантират безопасността и удобството на пътниците. Дейността по снабдяването на корабите и организацията на продукта на местоназначението е свързана с дейността на корабните агенти, с които местните и регионалните власти трябва да си сътрудничат, с цел да се насърчава използването на продукта и допълнителните местни дейности;

    45.

    отбелязва, че големите круизни кораби осигуряват значителен поток от туристи на всяко свое местоназначение, което може да създаде предизвикателство по отношение на транспортирането на слизащите на брега туристи; приветства разработването на интегрирано транспортно планиране и изготвяне на проекти, отговарящи на нуждите на пътниците, пристигащи на големи групи, без да се обезпокоява местното население;

    Бележки относно яхтените пристанища и корабоплавателните спортове

    46.

    отчита нарастващата популярност на корабоплавателните спортове и дейности и приветства факта, че нерядко те са замислени и се предлагат от малки местни дружества; смята, че въвеждането на европейски общи стандарти в тази област ще повиши доверието на потребителите и ще подобри безопасността;

    47.

    призовава Комисията да оцени необходимостта от обща рамка за развитието на инфраструктура за яхтени пристанища; приканва Комисията, имайки предвид 4,500-те пристанища за плавателни съдове за отдих в Европа и нарастващата популярност на сектора на ветроходството, да подкрепи провеждането на проучване за въвеждането на общи стандарти, в което по-специално да се разгледат въпросите, свързани с достъпността за лицата с намалена подвижност, със стандартите за безопасност или с носещия капацитет на пристанищата с развлекателно предназначение;

    48.

    призовава местните и регионалните власти, на чиято територия има яхтени пристанища, да разработят стратегии заедно с местните заинтересовани страни и туристически оператори с цел подобряване на връзките между техните пристанища и региона като цяло, като по този начин се насърчат яхтсмените да проучват районите отвъд пристанищата и да откриват тяхното наследство, и се поощри специфичният корабоплавателен и морски туристически продукт чрез корабоплавателни клубове, яхтени пристанища и корабоплавателни курорти.

    Брюксел, 7 октомври 2014 г.

    Председател на Комитета на регионите

    Michel LEBRUN


    (1)  Вж. COM(2014) 86, бележка под линия 4.


    Top