25.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 282/55

—

да отмени Решение на Европейската комисия C(2013) 9101 окончателен от 22 януари 2014 г. в частта, в която Комисията е приела, че субсидията, отпусната на Saremar за осъществяване на рекламни дейности, и гаранциите (банкови гаранции и писма за намеренията), предоставени от Regione Sardegna, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС;

—

да осъди Комисията да заплати съдените разноски.

1.

С първото правно основание, изведено от нарушение и неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, Grandi Navi Veloci твърди, че решението е опорочено, що се отнася до твърдението, че не е налице икономическо предимство за Saremar в резултат на получената сума от Regione Sardegna за предполагаеми рекламни дейности. Според жалбоподателя Комисията нарушила член 107, параграф 1 ДФЕС в частта, в която е приела, че заплатената цена от Regione Sardegna като възнаграждение за рекламните дейности, поверени на Saremar, на стойност 3 0 00  000 EUR съответства на пазарните стойности и не е налице изискването за икономическо предимство в полза на бенефициера.

2.

С второто правно основание Grandi Navi Veloci твърди, на първо място, очевидна грешка в преценката на Комисията, що се отнася до твърдението, че методът, използван от назначеното от Tribunale di Genova вещо лице, е неподходящ; и на второ място се оплаква от поведението на Комисията от гледна точка на липсата на разследване и нарушаването на принципа на добра администрация.

3.

С третото правно основание Grandi Navi Veloci изтъква противоречието и недостатъчна обоснованост на решението съгласно член 296 ДФЕС във връзка с квалификацията на мярката, свързана с предполагаемите рекламни дейности, като непредставляваща държавна помощ.

4.

С четвъртото правно основание Grandi Navi Veloci твърди, на първо място нарушение и неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с твърдението, че не е налице държавна помощ по отношение на банковите гаранции и писма за намеренията и, на второ място, произтичащото от това неизпълнение на задължението за мотивиране на решението съгласно член 296 ДФЕС.