29.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/122

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да инициира нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“, основана на засилена координация на икономическите политики и съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът, въз основа на предложенията на Комисията, прие Препоръка относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (2), като двата акта заедно представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политиките си за заетост.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните глави и правителствените ръководители на държавите членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на национално равнище, на равнището на ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнището на държавите членки, като по-конкретно изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за отделните страни препоръки.

(4)

На 9 юли 2013 г. Съветът прие препоръка (3) относно националната програма за реформи на Словакия за 2013 г. и даде становището си по актуализираната програма за стабилност на Словакия за периода 2012 — 2016 г. На 15 ноември 2013 г., в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), Комисията представи своето становище относно проекта за бюджетен план на Словакия за 2014 г.

(5)

На 13 ноември 2013 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2014 г. за координиране на икономическите политики. Отново на 13 ноември 2013 г., въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5), Комисията прие доклада за механизма за предупреждение, в който Словакия не бе посочена като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)

На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7)

На 23 април 2014 г. Словакия представи своята национална програма за реформи за 2014 г. и програмата си за стабилност за 2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(8)

Целта на изложената в програмата за стабилност за 2014 г. бюджетна стратегия е да се осигури устойчивостта на корекцията на прекомерния дефицит и да се постигне средносрочната цел за структурен дефицит от около 0,5 % от БВП до 2017 г. Тази средносрочна цел е по-строга от това, което изисква Пактът за стабилност и растеж. През 2013 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Словакия бе устойчиво сведен под 3 % от БВП. Планираната (преизчислена) промяна в структурното салдо за 2014 г. би означавала, че Словакия се отклонява значително от плана за корекции, насочен към постигане на средносрочната цел. Планираното подобрение от 0,3 % от БВП през 2015 г. би било в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж. През годините след 2015 г. програмата за стабилност не би осигурила подходяща корекция за постигане на средносрочната цел. Очаква се през 2014 и 2015 година разходите да нарастват с темп, съответстващ на целевия показател за разходите. Съгласно програмата за стабилност се предвижда най-голямата част от усилията за консолидация, насочени към постигане на средносрочната цел, да бъдат предприети през 2016 и 2017 година. Като цяло планът за корекции, насочен към постигане на средносрочната цел, съдържа рискове по отношение на спазването на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Програмата за стабилност предвижда консолидираният държавен дълг да остане под референтната стойност от 60 % от БВП по време на целия програмен период. Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози, съдържащи се в програмата за стабилност, който е одобрен от независим орган (Комитет за макроикономически прогнози), е реалистичен.

Мерките, които са вече количествено измерени, не гарантират, че фискалните цели, определени от властите, ще бъдат постигнати. Освен това не всички приходни мерки са достатъчно конкретизирани и реформите, целящи икономии на разходи в държавната администрация, остават изложени на рискове, свързани с тяхното изпълнение, а заплатите в бюджетния сектор могат, както в миналото, да не достигнат заложените в бюджета стойности. От друга страна, цифрите, представени в програмата за стабилност, все още не отчитат икономиите, произтичащи от активирането на спирачката на вътрешния дълг. Съгласно прогнозата на службите Комисията от пролетта на 2014 г., която отчита ефекта от спестяването на разходи, дължащ се на спирачката на дълга, отклонението от плана за корекции ще бъде по-малко през 2014 г. от предвиденото в програмата за стабилност, докато през 2015 г. се прогнозира достатъчна структурна корекция, като целевият показател за разходите ще бъде спазен както през 2014 г., така и през 2015 г.

(9)

Въпреки че както в програмата за стабилност, така и в националната програма за реформи е заявено намерение за увеличаване на разходите, благоприятстващи растежа, то не изглежда достатъчно подкрепено от плановете, на които те се основават. Разходите от държавния бюджет за образование се увеличават през 2014 г., но намаляват през следващите години. Въз основа на оценката на програмата за стабилност и на прогнозата на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че съществува риск от отклонение от плана за корекции, насочен към постигане на средносрочната цел през 2014 г., докато през 2015 г. се очаква подходяща корекция.

(10)

През ноември 2013 г. в отговор на изискванията на Договора за стабилност, координация и управление Словакия въведе правило за балансиран бюджет. Бюджетната рамка обаче е отслабена поради липсата на обвързващи и приложими тавани на разходите. Макар че тяхното въвеждане беше предвидено в програмата за стабилност за 2013 г., този ангажимент досега не е изпълнен. Словакия продължава да е страна, изложена на среден риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси, а разходите за здравеопазване съгласно прогнозите ще бъдат основният фактор за нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи, възлизащи на 2 % от БВП, като прогнозираното нарастване в разходите за здравеопазване е второто най-високо сред всички държави членки. Проблемите се усещат предимно в болничната помощ и първичната медицинска помощ. През декември 2013 г. правителството прие Стратегическа рамка за здравеопазването за периода 2014—2030 г., за да подобри икономическата ефективност. За стратегията се изискват подробни планове за изпълнение.

(11)

Словакия осъществи напредък в подобряването на данъчната дисциплина и изпълнението на плана за действие за борба с данъчните измами напредва, като приблизително половината от мерките по него са приведени в действие. Вследствие на това изглежда, че ефикасността на словашката данъчна система се е подобрила през 2013 г., особено по отношение на ДДС, въпреки че нуждата за консолидиране на усилията и засилване на капацитета на данъчната администрация за одит и анализ продължава да съществува, а унифицирането на събирането на данъци, мита и социалноосигурителни вноски изостава. За да продължи фискалната консолидация, благоприятстваща растежа, Словакия би могла да разчита повече на данъците, които в по-малка степен вредят на растежа, по-специално на постоянното имуществено данъчно облагане и екологичното данъчно облагане. В това отношение не е постигнат напредък в реформирането на постоянното имуществено данъчно облагане и обвързването му с пазарната стойност на имуществото. Приходите от този данък остават относително ниски и непроменени от 2000 г. През 2013 г. правителството предприе мерки за ограничаване на голямото несъответствие в данъчната тежест спрямо служителите и самостоятелно заетите лица, но значителната разлика в ефективните данъчни ставки спрямо двете групи, наблюдавана през 2012 г., продължава да съществува.

(12)

Пазарът на труда продължава да е изправен пред редица предизвикателства. По-голямата част от безработицата, която продължава да е около 14 %, е дългосрочна, което е индикация за структурния характер на проблема с безработицата в Словакия. Словакия постигна известен напредък в сферата на намаляването на данъчната тежест върху труда на нископлатените работници, които навлизат на пазара на труда след дългосрочна безработица, но ефективността на мерките трябва да бъде следена и оценявана. В други области е постигнат ограничен напредък, по-специално що се отнася до увеличаването на капацитета на обществените служби по заетостта да предоставят персонализирани услуги и до засилването на връзката между мерките за активизиране и социалната помощ. По отношение на младежката безработица, обществените служби по заетостта имат ограничен капацитет за ранна интервенция, за адаптиране на услугите към профилите на търсещите работа лица и за достигане до нерегистрираните младежи. Ето защо е нужно да се предприемат действия в тези области в съответствие с целите на „гаранция за младежта“. Необходими са по-целенасочени мерки за търсещите работа лица, които са в най-неравностойно положение, включително ромите, чието равнище на заетост остава много ниско. Липсата на достатъчно заведения за грижи за деца, особено за децата на възраст под три години, затруднява връщането на майките на пазара на труда.

(13)

Ограничената приложимост на образованието на пазара на труда възпрепятства предлагането на квалифицирана работна ръка. Резултатите на учениците, преминаващи задължително образование, са по-ниски от средните за ЕС и са се понижили значително. Публичните разходи за образованието продължават да бъдат ниски въпреки последните увеличения в заплатите на учителите; засилва се началното обучение на учителите и се укрепва техният практически опит, но тези усилия трябва да продължат. Въпреки усилията на правителството за реформиране на професионалното образование и обучение и за субсидиране на работни места за млади хора, равнището на младежката безработица продължава да бъде едно от най-високите в Съюза, а преходът от училище към заетост продължава да е тежък. Относително ниският процент на ориентираните към професионална реализация бакалавърски програми и недостатъчното сътрудничество с работодателите ограничават значението на висшето образование за пазара на труда. Подобряването на качеството на висшето образование и на сътрудничеството между предприятията и образователните институции ще помогне също за повишаване на капацитета за иновации на икономиката. Плановете, залегнали в стратегията за интелигентна специализация, са стъпка в правилната посока, но трябва да бъдат осъществени ефективно. Продължаващият недостиг в предоставянето на образование и грижи с добро качество в ранна детска възраст затруднява образователните постижения, особено тези на ромите. До този момент инициативите, насочени към подобряване на образователните резултати на ромските ученици, разчитат прекомерно на проекти, съфинансирани от ЕС.

(14)

В енергийния сектор Словакия постигна напредък в работата по осигуряване на повече междусистемни електро- и газопреносни връзки със съседните държави; въпреки това все още са необходими мерки за подобряване на функционирането на словашкия енергиен пазар, по-специално за подобряване на прозрачността на механизма за определяне на тарифите. Пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност беше предложен за финансиране от ЕС през новия програмен период.

(15)

Текущата реформа на публичната администрация ще подобри насочеността към клиента, администрацията обаче продължава да показва слаби резултати по отношение на качеството и ефективността. Продължаващото високо текучество на персонал, свързано с политическия цикъл, заедно със слабото управление на човешките ресурси и слабия аналитичен капацитет възпрепятства основаното на факти разработване на политики. Словакия продължава да показва слаби резултати по отношение на международните индикатори за корупция и е постигнала малък напредък в подобряването на ефективността и прозрачността на своята съдебна система. Качеството на бизнес средата в Словакия се е влошило, а подкрепата за бързо разрастващи се предприятия е в стагнация. Словакия реформира наскоро правилата си за обществените поръчки с цел да подобри прозрачността и ефективността, но тяхното приложение продължава да е предизвикателство и въздействието на реформата от 2013 г. в областта на обществените поръчки продължава да е ограничено.

(16)

В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Словакия. Тя направи оценка на националната програма за реформи и на програмата за стабилност. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Словакия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са отразени в препоръки 1—6 по-долу.

(17)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност, като становището му (6) е отразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(18)

В рамките на европейския семестър Комисията също така извърши анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на това Съветът е издал конкретни препоръки, отправени към държавите членки, чиято парична единица е еврото (7). Като държава, чиято парична единица е еврото, Словакия следва също да гарантира цялостното и навременно изпълнение на тези препоръки,

1.

Да засили, след корекцията на прекомерния дефицит, бюджетните мерки за 2014 г. в светлината на появяващото се съгласно прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2014 г несъответствие от 0,3 % от БВП във връзка с превантивната част от изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Да осигури през 2015 г. необходимата корекция от 0,1 % от БВП, насочена към постигане на средносрочната цел, като вземе предвид очакваните неблагоприятни икономически условия. След това да се стреми, до постигането на средносрочната цел, към годишна структурна корекция от 0,5 % от БВП като показател. Да засили допълнително фискалната рамка, като осигури също така задължителни и приложими тавани на разходите. Да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси, като увеличи икономическата ефективност на сектора на здравеопазването, по-специално чрез рационализиране на болничните грижи и на управлението и чрез засилване на първичната медицинска помощ.

2.

Да подобри ефикасността на данъчната администрация, като засили нейния капацитет за извършване на одит, оценка на риска и събиране на вземания. Да обвърже основата за данъчното облагане на недвижимата собственост с пазарната стойност на собствеността.

3.

Да предприеме по-ефективни действия за справяне с дългосрочната безработица чрез мерки за активизиране, образование, предлагащо втори шанс, и качествено обучение, съобразено с индивидуалните нужди. Да увеличи капацитета на обществените служби по заетостта за обработка на случаите, за предоставяне на индивидуални съвети и за активизиране на търсещите работа лица и да засили връзката между активизирането и социалната помощ. Да се бори ефективно с младежката безработицата чрез подобряване на ранната интервенция в съответствие с целите на гаранцията за младежта. Да подобри стимулите за наемането на работа на жените, като подобри осигуряването на заведения за грижи за деца, особено за децата на възраст под три години.

4.

Да предприеме мерки за повишаване на качеството на преподаването, за да подобри образователните резултати. Да засили предоставянето на практическо обучение в предприятията, що се отнася до сферата на професионалното образование и обучение. Да адаптира мерките за акредитиране, финансиране и управление, за да насърчи създаването на ориентирани към професионална реализация бакалавърски програми. Да подобри качеството и приложимостта на научната база и да изпълни планове за насърчаване на ефективен трансфер на знания и сътрудничество между академичните среди, сектора на научните изследвания и бизнес сектора. Да предприеме системни мерки за подобряване на достъпа на маргинализираните общности, включително ромите, до висококачествено предучилищно и училищно образование и да предприеме стъпки да увеличи тяхното по-широко участие в професионалното обучение и висшето образование.

5.

Да засили действията за осигуряване на по-добро функциониране на енергийния пазар, в частност чрез увеличаване на публичната прозрачност на регулаторната рамка и чрез изследване на определящите фактори за високите такси за ползване на електрическата мрежа, по специално за промишлените клиенти. Надграждайки върху постигнатия досега напредък, да развие още повече междусистемните връзки със съседните държави, включително с Украйна, в съответствие с Меморандума за разбирателство, подписан през април.

6.

Да приеме мерки, включително като измени Закона за държавната администрация, за да увеличи независимостта на публичната администрация. Да приеме стратегия за подобряване на управлението на човешките ресурси в публичната администрация. Да ускори усилията за засилване на аналитичния капацитет в ключови министерства с оглед на приемане на основани на факти политики и подобряване на качеството на оценката на въздействието от политиките. Да предприеме действия за борба срещу корупцията и да ускори усилията за подобряване на ефикасността и качеството на съдебната система. Да въведе мерки за подобряване на бизнес средата, включително за МСП. Да засили усилията за подобряване на ефикасността на обществените поръчки.