29.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/115

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (3), като заедно двата акта представляват т.нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на национално равнище, на равнището на ЕС и на еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнището на държавите членки, като по-конкретно изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4)

На 9 юли 2013 г. Съветът прие препоръка (4) относно националната програма за реформи на Словения за 2013 г. и даде становището си относно актуализираната програма за стабилност на Словения за периода 2012—2016 г. На 15 ноември 2013 г., в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), Комисията представи своето становище относно проекта на бюджетен план на Словения за 2014 г.

(5)

На 13 ноември 2013 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2014 г. за координиране на икономическите политики. На 13 ноември 2013 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие също така Доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Словения ще бъде една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)

На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7)

На 5 март 2014 г. Комисията публикува резултатите от своя задълбочен преглед за Словения, извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията дава основание да се заключи, че Словения продължава да среща прекомерни макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат следени и за които са необходими непрекъснати и решителни политически действия. Макар дисбалансите да бяха коригирани през 2013 г. чрез макроикономическо приспособяване и политически действия от страна на Словения, размерът на необходимата корекция показва, че все още са налице значителни рискове. По-конкретно рискът, произтичащ от икономическата структура, характеризираща се със слабо корпоративно управление, високата степен на държавна намеса в икономиката, загубите на разходна конкурентоспособност, непогасените дългове на предприятията и значителното увеличение на държавния дълг, заслужава много голямо внимание. Въпреки че бе постигнат значителен напредък в оздравяването на счетоводните баланси на банките, все още са необходими решителни действия по отношение на пълното прилагане на всеобхватна стратегия за банковия сектор, включително преструктуриране, приватизация и засилен надзор.

(8)

На 5 март 2014 г. Комисията изпрати на Словения независима препоръка, в която към властите се отправя искане да положат допълнителни усилия, за да гарантират пълното спазване на препоръката на Съвета в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, и да докладват за допълнителните мерки в отделна част на програмата за стабилност за 2014 г.

(9)

На 15 април 2014 г. Словения представи своята национална програма за реформи за 2014 г., а на 24 април 2014 г. — своята програма за стабилност за 2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(10)

Целта на бюджетната стратегия, заложена в програмата за стабилност за 2014 г., е да се коригира прекомерния дефицит до 2015 г. и да се достигне средносрочната цел до 2017 г. С програмата за стабилност се потвърждава предишната средносрочна цел за балансиран бюджет, която е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. При все това, не се очаква (преизчисленото) структурно салдо да достигне средносрочната цел до 2017 г. С програмата за стабилност се планира да се доведе размера на дефицита под 3 % от БВП за 2015 г., в съответствие с целта, установена в препоръката за процедурата при прекомерния дефицит. След 2015 г. в програмата за стабилност се предвижда стабилно намаление на дефицита, преди да се постигне излишък от 0,3 % от БВП през 2018 г. В програмата за стабилност се предвижда държавният дълг да достигне връхната си точка от 81,1 % от БВП през 2015 г., преди да спадне до 76 % през 2016 г. Като цяло, бюджетната стратегия, очертана в програмата за стабилност, е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Макроикономическият сценарий, който лежи в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност, и който е изготвен от независим орган (Института за макроикономически анализ и развитие), има предпазлив характер. В програмата за стабилност са идентифицирани някои допълнителни мерки, които спомагат за преодоляване несъответствието във връзка с необходимото фискално усилие. Въз основа на това се счита, че програмата за стабилност частично е отговорила на независимата препоръка на Комисията. При все това продължава да е налице риск от постигане на по-ниски резултати, тъй като мерките, които са в основата на програмата за стабилност, не са достатъчно подробно описани, и много от тях все още предстои да бъдат приети.

Всяка нужда от потенциална допълнителна банкова рекапитализация, произтичаща от анализа на качеството на активите и стрес теста в Словения през 2013 г., ще увеличи бюджетния дефицит и съотношението на държавния дълг към БВП, докато всякакви приходи от успешната приватизация на притежавани от държавата образувания или банки, които не са включени в прогнозите на програмата, ще намалят държавния дълг. Въз основа на прогнозата на Комисията, фискалната корекция през периода 2013—2014 г. е по-ниска с 1,4 % от БВП спрямо (коригираната) промяна в структурното салдо и с 0,5 % от БВП спрямо съвкупността от изискваните мерки, определени като необходими по времето на отправянето на препоръката за процедурата при прекомерен дефицит. За 2015 г., докато в програмата за стабилност се прогнозира дефицит в съответствие с препоръката за процедурата при прекомерния дефицит, в прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2014 г. е определен дефицит от 3,1 % от БВП.

(11)

Освен това, въз основа на прогнозата, фискалната корекция, измерена както чрез (коригираната) промяна в структурното салдо, така и чрез основния набор от дискреционни мерки, които следва да бъдат приложени, се очаква да бъде в известна степен недостатъчна спрямо нивото, препоръчано от Съвета за 2015 г. Въз основа на своята оценка на програмата за стабилност и прогнозата на Комисията, съгласно Регламент (EО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че са необходими допълнителни усилия, през 2014 г. и след това, с цел да се гарантира пълното спазване на препоръката за процедурата при прекомерния дефицит, включително изискваната структурна корекция.

(12)

По отношение на фискалните правила, през 2013 г. Парламентът одобри конституционно основание за създаване на правило за салдото/излишъка на консолидирания държавен бюджет в структурно отношение. При все това, необходимото законодателство за прилагането му, а именно законът за публичните финанси, който се очакваше да влезе в сила до ноември 2013 г., все още предстои да бъде приет. По-специално, трябва да се установи необходимото правно основание, с цел да се определи ролята, мандата и независимостта на един функциониращ фискален съвет. При навременното завършване на цялостния преглед на разходите на всички ползватели на бюджета в ключовата област на разходите за здравеопазване може да се набележат мерки, които да положат основата на фискалната консолидация, както и да се набележат възможности за увеличаване на ефикасността и разходната ефективност.

(13)

През 2013 г. на Словения бе препоръчано да укрепи дългосрочната устойчивост на пенсионната система и да подобри ефикасността, ефективността на разходите и качеството на сектора на дългосрочните грижи. Словения отбеляза ограничен напредък по мерките, предприети за изпълнението на тази препоръка. През април 2014 г. беше завършена оценката на пенсионната реформа от 2012 г. и първите констатации са положителни. Макар да бяха реализирани някои бюджетни икономии, нивото на пенсиите се задържа на същото равнище. Словения е изправена пред сериозни рискове, свързани с фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, което се дължи главно на увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, съгласно демографските данни за Словения. Следователно е необходимо пенсионните системи и системите за дългосрочни грижи да бъдат реформирани в средносрочен план, ако предстои общите разходи да се стабилизират в средносрочен и дългосрочен план, като същевременно се гарантира подходящ размер на пенсиите и достъп до дългосрочни грижи. Органите на Словения планират да изготвят Бяла книга за всеобхватна пенсионна реформа. Планът за реформа на системата за полагане на дългосрочни грижи бе приет в края на 2013 г. и съответното законодателство се очаква да бъде прието до края на 2014 г. При все това, съществува риск то да бъде забавено, тъй като текущата реорганизация на здравното осигуряване изостава.

(14)

Ситуацията на пазара на труда се влоши. Безработицата достигна 10,3 % през 2013 г., а младежката безработица достигна до 21,6 % през 2013 г., като делът на младите хора, неангажирани с трудова дейност, образование или обучение, се е увеличил с 2,1 процентни пункта между 2011 г. и 2013 г. Оценката на реформата на пазара на труда, приета през 2013 г., сочи намаляване на разделението между постоянни и срочни трудови договори, макар и на фона на увеличено използване на други форми на временни договори, а ефектът от стимулите за заетост за възрастните и младите хора е все още неясен. Сегментирането на пазара на труда също е в процес на разглеждане чрез по-добро регулиране на студентския труд. В очакване на одобряването на нов законодателен акт, продължават да съществуват опасения дали в него ще се намери адекватно решение на слабостите на предишните правила. Правителството постигна ограничен напредък в прилагането на препоръката от миналата година относно минималната заплата, която продължава да бъде индексирана само спрямо инфлацията, докато законът за минималната заплата позволява индексацията спрямо други икономически условия. Бе постигнат ограничен напредък в развитието на ефективни специализирани мерки на политиката за активно участие на пазара на труда и за справяне с несъответствието на търсените и предлаганите умения.

(15)

Правителството постигна значителен напредък по изпълнението на препоръките относно стабилността в банковия сектор, извършването на надежден анализ на качеството на активите и стрес тест, бързи рекапитализации и прехвърляне на необслужваните заеми към Дружеството за управление на банкови активи (Bank Asset Management Company). Независимо от това работата далеч не е приключила и са необходими решителни действия за финализиране и прилагане на всеобхватна стратегия за банковия сектор, както бе съобщено през декември 2013 г., включително преструктуриране, приватизация и засилен надзор. Равнището на необслужваните кредити в банковата система продължава да е високо. Поради това е важно банките да изградят вътрешен капацитет за уреждане на необслужваните кредити, включително чрез укрепване на отделите за управление на вътрешни активи и преструктуриране, да се ускори обработката на необслужваните заеми, като се максимализира стойността на възстановените суми и се запазят жизнеспособните предприятия. Всяко по-нататъшно прехвърляне на необслужвани кредити към Дружеството за управление на банкови активи трябва да бъде внимателно планирано, за да се улесни бързото и ефикасно преструктуриране на корпоративни кредити, особено в случая на сложни и взаимосвързани групови кредити. Очаква се изготвянето на всеобхватна управленска стратегия и бизнес план, които да обосноват целите на Дружеството за управление на банкови активи за обратно изкупуване. Въз основа на поуките от анализа на качеството на активите/стрес теста, се гарантират допълнителни решителни мерки за подобряване на управлението и надзора на всички банки и по-специално за тези, които остават държавна собственост, чрез засилване на управлението на риска, укрепване на процеса за одобрение на кредити и подобряване на качеството и наличието на данните, като целта е да се намали нивото на необслужваните кредити и да се ограничат бъдещите рискове.

(16)

Правителството постигна ограничен напредък по изпълнението на препоръките относно корпоративното управление на държавните предприятия, които представляват една шеста от общата добавена стойност и образуват сложна система от местни банки, застрахователни групи и нефинансови предприятия (НФП) със значително кръстосано акционерно участие. Равнището на държавно влияние води до значителни рискове за публичните финанси както пряко, така и непряко, посредством задължения по гаранции. Една последователна стратегия за управление на държавните предприятия, заедно с подобрено корпоративно управление, ще създадат по-благоприятна среда за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Въпреки че бяха предприети първи стъпки чрез съставянето на първоначален списък от 15 дружества за ускорена приватизация през май 2013 г., отбелязаният до момента напредък е недостатъчен и съществува значителен риск сроковете да не бъдат спазени. През април 2014 г. с известно закъснение беше въведено новото законодателство, което е в основата на държавния холдинг на Словения (Slovenia Sovereign Holding (SSH), което представлява средство за консолидиране на управлението на държавната собственост. Очаква се цялостна стратегия и точна класификация на основните и второстепенните активи, включително тези, предназначени за приватизация. Необходимо е да се набележат и приложат подходящи мерки, за да се гарантира процеса на преструктуриране и постигането на неговите цели, включително, наред с другото, максимизиране на възстановимата стойност за кредиторите, както и да се установи списък с най-спешните случаи на преструктуриране за бързо уреждане на необслужваните кредити.

(17)

Рамката за несъстоятелността бе изменена през 2013 г. с цел да се улесни навременното преструктуриране на необслужваните кредити, но новата рамка далеч не е изпробвана. Високото равнище на задлъжнялост и финансовите сътресения ограничиха капацитета на корпоративния сектор да инвестира в бъдещи проекти. Спешно необходимото финансово и оперативно преструктуриране на корпоративния сектор все още предстои да започне на широка основа. Необходимо е различните кредитни експозиции в банковата система да се разглеждат консолидирано, за да се ускори преструктурирането на необслужваните кредити и да се улеснят преговорите за преструктуриране, особено в случая на сложни и взаимосвързани групови кредити. Централизирана работна група от опитни представители на всички заинтересовани страни може да поеме инициативата за подкрепа и ускоряване на този процес. Междувременно, от изключително значение е бързото и ефикасно приключване на няколко спешни случаи, по които се търси решение в рамките на Дружеството за управление на банкови активи.

(18)

Въпреки своя потенциал Словения има една от най-ниските наличности на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (34,1 % от БВП спрямо 47,1 % от БВП средно в Съюза през 2012 г.). Макар приватизацията и корпоративното преструктуриране да предлагат много нови възможности за частните инвеститори, налице са доказателства, че недостатъчно развитата бизнес среда и култура пречат на Словения да извлече максимални ползи от това. През 2012 г. започна процес на дерегулиране на регламентираните професии и досега броят на регламентираните професии е намалял от 323 на 262. Допълнителната дерегулация на регламентираните професии ще допринесе за увеличаване на броя на местните и чуждите доставчици на услуги, което ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността. Съществува потенциал за увеличаване на съгласуваността по отношение на мерките, разработени, за да се подобрят бизнес средата и предприемаческите дейности. В този контекст бъдещата стратегия за интелигентно специализиране в рамките на Европейския инвестиционен фонд и структурните фондове за периода 2014—2020 г. ще даде възможност за съсредоточаване върху ключови мерки, като например създаване на търгуеми, иновативни продукти.

(19)

Словения е в ранните етапи на изготвянето на предложения за всеобхватна реформа на публичния сектор (които да бъдат приети до януари 2015 г.). В този контекст Словения трябва да възстанови качеството и надеждността на публичната администрация. Словения постигна известен напредък в подобряването на качеството на съдебната система и намали броя на висящите дела. Реформата на управлението на съдебните дела в сферата на търговското и гражданското правосъдие доведе до подобряване на функционирането на съдебната система. Неотдавнашните положителни тенденции във връзка със спорни производства по граждански и търговски дела се запазиха.

(20)

В рамките на европейския семестър Комисията извърши всеобхватен анализ на икономическата политика на Словения. Тя направи оценка на националната програма за реформи и програмата за стабилност. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Словения, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС, предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза, чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на национално равнище. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1—8 по-долу.

(21)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност, като становището (6) му е изразено по-конкретно в препоръка 1 по-долу.

(22)

С оглед на задълбочения преглед на Комисията и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за стабилност. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени в препоръки (1) — (8) по-долу.

(23)

В рамките на европейския семестър Комисията извърши анализ и на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на това Съветът отправи конкретни препоръки към държавите членки, чиято парична единица е еврото (7). Като държава, чиято парична единица е еврото, Словения следва също така да гарантира цялостното и навременно изпълнение на тези препоръки,

1.

Да засили бюджетната стратегия чрез достатъчно конкретни структурни мерки за 2014 г. и след това, за да гарантира корекцията на прекомерния дефицит по устойчив начин до 2015 г. чрез структурна корекция, определена в препоръката на Съвета съгласно процедурата за прекомерния дефицит. Устойчивата корекция на фискалните дисбаланси изисква надеждно изпълнение на амбициозни структурни реформи, за да се увеличи капацитетът за приспособяване и се насърчат растежът и заетостта. След корекцията на прекомерния дефицит, трябва да се постигне структурна корекция от поне 0,5 % от БВП всяка година, и дори повече при добри икономически условия, или да се гарантира, че правилото за дълга е изпълнено, с цел съотношението на държавния дълг към БВП да прояви устойчива тенденция към спадане. Да подобри надеждността на фискалната политика, да приключи приемането на правило относно салдото/излишъка по консолидирания държавен бюджет в структурно отношение, да направи средносрочната бюджетна рамка задължителна, всеобхватна и прозрачна, и да определи необходимото правно основание за функциониращ фискален съвет, като определи неговия мандат в рамките на бюджетния процес и въведе ясни процедурни механизми за мониторинг на бюджетните резултати възможно най-скоро. Да стартира всеобхватен преглед на разходите, обхващащ нивата на държавното и местно управление, преките и непреки ползватели на бюджета и общинските предприятия за комунални услуги и услуги по здравеопазване до края на 2014 г. с оглед да се реализират спестявания в бюджета през 2015 г. и след това.

2.

Въз основа на публична консултация, да приеме мерки за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система и адекватността на пенсиите след 2020 г., включващи корекция на ключови параметри, като например обвързване на законоустановената пенсионна възраст с увеличаващата се очаквана продължителност на живота и насърчаване на частния принос към втория стълб на пенсионната система. Да ограничи свързаните със застаряването на населението разходи за дългосрочни грижи чрез насочване на ползите към най-нуждаещите се и пренасочване на предоставянето на грижи от институционални грижи към грижи в дома.

3.

След консултация със социалните партньори и в съответствие с националните практики, до края на 2014 г. да разработи всеобхватно социално споразумение, с което да гарантира, че развитието на трудовите възнаграждения, в т.ч. минималната заплата, подкрепя конкурентоспособността, вътрешното търсене и създаването на работни места. Да преработи състава на минималната заплата и да преразгледа своята система за индексиране. Да предприеме мерки за допълнително намаляване на сегментацията, по-специално като разгледа ефикасността на стимулите за назначаване на млади и възрастни работници и използването на гражданскоправни договори. Да приеме Закона за студентския труд. Да издигне в приоритет достигането до нерегистрирани млади хора, като осигури подходящ капацитет на публичните служби по заетостта. Да увеличи заетостта на нискоквалифицирани и възрастни работници, да адаптира работната среда за по-дълъг трудов живот и концентрира ресурсите върху специализирани мерки на политиката за активно участие на пазара на труда, като същевременно подобрява тяхната ефективност. Да преодолее несъответствието между предлаганите умения и търсенето, като подобри привлекателността на професионалното образование и обучение и развие допълнително сътрудничеството с подходящи заинтересовани страни за оценка на нуждите на пазара на труда.

4.

Да приключи приватизацията на NKBM през 2014 г., както е планирано, да подготви Abanka за приватизация през 2015 г., да продължи бързото изпълнение на плановете за преструктуриране на банките, които получават държавна помощ, и нужната консолидация на банковия сектор. Въз основа на поуките от анализа на качеството на активите и стрес теста, да финализира всеобхватния план за действие за банките през август 2014 г. включително специфичните мерки за подобряване на управлението, надзора, управлението на риска, процеса за одобрение на кредити и качеството и наличието на данни. Да засили капацитета на банките за преструктуриране на необслужвани кредити чрез укрепване на отделите за управление на вътрешни активи и преструктуриране. Да изясни мандата на Дружеството за управление на банкови активи (Bank Asset Management Company – „BAMC“) чрез публикуване на всеобхватна стратегия за управление и бизнес план до септември 2014 г., като конкретизира своята роля в преструктурирането на своите активи, целите за обратно изкупуване, бюджетите, плановете за управление на активите и очакваната възвръщаемост, и същевременно гарантира адекватни ресурси.

5.

Да продължи да изпълнява приватизационните процеси, оповестени през 2013 г. с установените времеви рамки. Да приеме стратегия за словенския държавен холдинг с ясно класифициране на активи според предвиденото като график и определения в Закона за словенския държавен холдинг от 2014 г. До ноември 2014 г. да се ангажира с краткосрочен (от една до две години) график за продажба на някои целеви активи с ясен краен срок. Да направи холдинга напълно оперативен като средство за управление на активите, оставащи държавна собственост, и за продажба на активи, заделени съгласно мерките за управление, в графика, предвиден от закона. До септември 2014 г. да приеме и приложи кодекс за корпоративно управление за държавните предприятия, за да осигури професионално, прозрачно и независимо управление.

6.

Да финализира генералния план за корпоративно преструктуриране до края на 2014 г. с ясни приоритети и ефективен процес за изпълнение. Да създаде централна работна група за корпоративно преструктуриране, която да извършва мониторинг и координация на общия процес на преструктуриране, като осигури необходимите експертни познания, насоки и съвети, и да улесни процеса на преговори между всички заинтересовани страни. Да изготви списък с най-спешните случаи на преструктуриране, като максимизира възстановимата стойност за кредиторите. Да насърчава използването в рамките на процеса на преструктуриране от страна на всички заинтересовани страни на наличните правни механизми и международни най-добри практики. До септември 2014 г. да оцени неотдавнашните промени в законодателството за несъстоятелността, като бъде готова да внесе всякакви допълнителни необходими мерки. Допълнително да намали продължителността на съдебните производства на първа инстанция по граждански и търговски дела, включително дела, свързани със законодателството в областта на несъстоятелността, и броя на висящите дела, по-специално изпълнителните дела и делата за несъстоятелност.

7.

Да премахне пречките пред бизнеса в Словения в области от ключово значение за икономическото развитие, за да стане страната по-привлекателна за чуждестранни преки инвестиции, по-специално чрез ускорена либерализация на регулираните професии, намаляване на административната тежест, включително по-стройни разрешителни режими. Да гарантира достатъчна бюджетна автономност на Агенцията за защита на конкуренцията и увеличи нейната институционална независимост. Да рационализира приоритетите и да гарантира последователност между Стратегията за научни изследвания и иновации от 2011 г. и Стратегията за индустриална политика от 2013 г. и предстоящите стратегии за интелигентна специализация и за транспорт, като гарантира тяхното бързо прилагане и оценка на ефективността.

8.

Да приеме ефективни мерки за борба с корупцията, увеличаване на прозрачността и отчетността и въвеждане на външна оценка на изпълнението и процедурите за контрол на качеството.