29.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/102

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът, въз основа на предложенията на Комисията, прие Препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите членки по заетостта (2), като двата акта заедно представляват т.нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика по заетостта.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на национално равнище, на равнището на ЕС и на еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнище държави членки, като по-конкретно изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните препоръки по държави.

(4)

Португалия беше предмет на програма за макроикономически корекции до 17 май 2014 г. в съответствие с член 1, параграф 2 от Решение за изпълнение 2011/344/ЕС на Съвета (3), съгласно който финансовата помощ от Съюза се предоставя в рамките на три години. На 23 април 2014 г. Съветът взе решение (4) да продължи предоставянето на финансова помощ със шест седмици, за да се даде възможност за извършване на всеобхватна и подробна оценка на съответствието с условията на програмата и за нормално изплащане на последния транш на заема. По този начин, в съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), Португалия беше освободена от наблюдение и оценка в рамките на европейския семестър за координация на икономическите политики за срока на изпълнение на програмата. След като излезе от програмата, сега Португалия следва да бъде изцяло реинтегрирана в рамката на европейския семестър.

(5)

На 13 ноември 2013 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2014 г. за координация на икономическите политики. Също на 13 ноември 2013 г., въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6), Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение.

(6)

На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, бюджетна консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми в икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7)

Съгласно Регламент (ЕС) № 472/2013 Португалия беше освободена от задължението да представи националната си програма за реформи и програмата си за стабилност докато трае програмата за макроикономически корекции. Въпреки това, на 30 април 2014 г. Португалия представи актуализирана фискална стратегия (Documento de Estratégia Orçamental) и писмо от правителството, предоставящо актуализирана информация за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. На 17 май 2014 г. правителството представи текущата си програма за реформи и нови инициативи за устойчив растеж в документ, озаглавен „Пътят към растеж: средносрочна стратегия за реформи за Португалия“.

(8)

Целта на бюджетната стратегия, очертана в документа за фискалната стратегия за 2014 г., е да се коригира прекомерният дефицит до 2015 г. по устойчив начин и да се достигне средносрочната цел до 2017 г. Стратегическите планове за намаляване на дефицита по държавния бюджет до 4,0 % от БВП през 2014 г. и за допълнителното му намаляване до 2,5 % от БВП през 2015 г., в съответствие с целите, определени в Препоръката за процедурата при прекомерен дефицит от 21 юни 2013 г., бяха отново потвърдени в рамките на дванадесетия преглед на програмата за макроикономически корекции. При все това, на 30 май 2014 г. Конституционният съд анулира мерките за консолидация, за които се счита, че ще имат ефект върху бюджетните резултати през 2014 г. от около 0,4 % от БВП, с евентуално последващо въздействие през 2015 г. С оглед да се постигнат договорените цели, правителството ще трябва да въведе заместващи мерки от еквивалентна величина. Очакват се обаче още две решения на Конституционния съд, което прави невъзможен един пълен количествен анализ на мерките, които следва да бъдат предприети. С оглед на ограниченото време може да се наложи правителството да прибегне до мерки, които в по-малка степен благоприятстват растежа, по-специално по отношение на приходите. За периода след 2015 г. стратегията потвърждава задачата да се постигне средносрочната цел до 2017 г. посредством отбелязване на структурно изменение от 0,5 % от БВП през 2016 г. и постигане на структурен дефицит от 0,5 % през 2017 г. Съгласно стратегията брутният консолидиран държавен дълг ще нарасне до около 130,2 % от БВП през 2014 г. и постепенно ще започне да намалява от 2015 г. нататък. Макроикономическият сценарий, залегнал в основата на бюджетните прогнози в стратегията, е в съответствие с прогнозите на Комисията от пролетта и беше анализиран от Съвета за публични финанси. След решението на Конституционния съд, през 2014 г. фискалната стратегия ще трябва да бъде преразгледана, за да се постигне целевият дефицит от 4 % от БВП. Въпреки това продължават да съществуват рискове от недостигане на целта, по-специално поради правна несигурност и статистическото въздействие на дейностите, насочени към по-ефективно управление на прекомерния дълг на някои държавни предприятия.

Бюджетната корекция за 2015 г. е подкрепена от мерки за фискална консолидация, възлизащи на 0,8 % от БВП, които се считат за достатъчни, за да се постигне целта за 2,5 % от БВП. Въз основа на оценката на фискалната стратегия на правителството и прогнозата на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че целите на стратегията са в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

(9)

Фискалната консолидация трябва да бъде подкрепена от допълнителни реформи на системата на управлението на публичните финанси. По-специално, въпреки постигнатия напредък в рамките на програмата за корекция на макроикономическите показатели, трябвя дя бъде завършена всеобхватната реформа на Закона за бюджетната рамка и са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира строг контрола на разходите, като се прилага Законът за контрол на поетите задължения, и за да се предотврати допълнителното натрупване на просрочени задължения на публичния сектор. Продължаването на преструктурирането на държавните предприятия, осигуряването на финансовата им устойчивост и строгият контрол на пенсионните и здравните разходи ще бъдат от решаващо значение. По отношение на приходите съществува възможност за създаване на данъчна система, благоприятстваща растежа в по-голяма степен, и за по-нататъшно укрепване на спазването на данъчното законодателство.

(10)

Португалия е изправена пред предизвикателства, свързани с безработицата, която въпреки скорошния спад продължава да бъде много висока, особено сред младите хора. Процентът на безработица беше 16,4 % през 2013 г., а безработицата сред младите хора — 38,1 % — е значително над средната стойност за ЕС, както и процентът на никъде неработещите, неучещи и необучаващи се млади хора. Равнището на заетост във възрастовата група 20—64 години, което е традиционно високо в Португалия, намаля значително от началото на икономическата криза, от 73,1 % през 2008 г. на 65,6 % през 2013 г. Що се отнася до младежката безработица, в съответствие с целите на гаранцията за младежта, основните предизвикателства включват обхващането на нерегистрирани млади хора и нуждата от адаптиране на образованието и обучението към нуждите на пазара на труда. По програмата за макроикономически корекции Португалия осъществи широк кръг от реформи на пазара на труда, насочени към облекчаване на прекалено ограничителното законодателство за защита на заетостта, като направи механизмите за определяне на заплатите по-гъвкави и подобри функционирането на обществените служби по заетостта и политиките за активизиране. Остават обаче предизвикателства, и по-специално необходимостта от преодоляване на сегментацията на пазара на труда и подобряване на гъвкавостта на заплатите по отношение на икономическите условия. Една независима оценка на въздействието на неотдавнашните реформи в системата за защита на заетостта би спомогнала за оценка по-специално на въздействието върху създаването на работни места, несигурността, общите разходи за труд и броя на обжалванията от съкратените лица, и изхода от тези обжалвания. Въпреки усилията за облекчаване на отрицателните социални последици, необходимите икономически корекции след кризата оказаха отрицателно въздействие от гледна точка на бедността.

(11)

Португалия отбеляза значителен напредък в реформирането на образователната си система, като предприе редица мерки за борба срещу ранното напускане на училище, за повишаване на броя на хората, достигащи до висше образование, и за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на умения на пазара на труда. Въпреки това, пълното усвояване и ефективното използване на финансирането продължават да бъдат от решаващо значение. По-специално е необходима допълнителна работа за намаляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения, включително чрез повишаване на качеството и привлекателността на професионалното образование и обучение, в т.ч. на двустранното професионално образование и обучение, чрез насърчаване на участието на работодателите за съдействие в разработването на програми и за осигуряване на адекватни обучения на работното място и чиракуване. Съществува също така необходимост да се прилагат ефективно професионално ориентиране и консултантски услуги за учащите се в средното и висшето образование в съответствие с потребностите на пазара на труда и очакваните умения и да се засилват връзките със стопанския сектор.

(12)

Португалия предприе значителни стъпки по линия на програмата за макроикономически корекции за подобряване на капиталовата база на банковия сектор и за засилване на рамката за надзор и преструктуриране. Въпреки това, продължават да са налице важни предизвикателства и те трябва да бъдат внимателно наблюдавани и управлявани, включително рентабилността на португалските банки. Данните за първото тримесечие на 2014 г. показват, че някои от подпомаганите банки са отчели положителни резултати. Качеството на активите е все още значителен проблем, като равнищата на обезценка продължават да бъдат високи и възлизат на около 6 % от общите брутни заеми, а необслужваните заеми достигат високи равнища (10,6 %), по-специално в корпоративния сегмент (над 16 %), съгласно наличните данни в края на 2013 г. Португалия прие редица мерки за улесняване на кредитирането на жизнеспособни дружества, но условията за финансиране продължават да са тежки, особено за МСП, и диапазонът на алтернативите на финансиране в корпоративния сектор, различни от банковото финансиране, продължава да бъде ограничен. Новоотпуснатите заеми за МСП са намалели с 4,8 % през 2013 г. в сравнение с 2012 г. Средните лихвени проценти по нови кредити за португалските дружества намаляха малко от началото на 2013 г., но остават значително над средните в еврозоната. Предвид високото ниво на корпоративния дълг и необходимостта от допълнително намаляване на задлъжнялостта на банковия сектор, способността на банките да отпускат кредити на жизнеспособните предприятия на разумна цена остава проблематична.

(13)

С оглед да се гарантира ефективност и устойчивост на енергийния сектор и да се намалят разходите за енергия на икономиката, по линия на програмата за макроикономически корекции бяха въведени два пакета от мерки. Ставките в енергийния сектор обаче трябва да бъдат допълнително намалени, а проблемът с високите и нарастващи равнища на тарифните задължения да бъде разрешен. За тази цел Португалия обяви наскоро трети пакет от мерки, включващи продължаване до 2015 г. на специалния налог за енергийните оператори за 2014 г. Освен това, подобряването на трансграничната интеграция на енергийните мрежи и ускоряването на изпълнението на проектите за междусистемни връзки в електроенергийния и газовия сектор остават нерешени въпроси и изискват надеждни последващи действия с оглед прекратяване на изолацията на Иберийския полуостров от енергийния пазар на ЕС. В транспортния сектор е постигнат напредък по програмата, по-специално за засилване на конкурентната позиция на португалските пристанища, чрез изготвяне на подробен дългосрочен план за транспорта след преодоляване на слабостите и пропуските, и за подобряване на регулаторната рамка. Въпреки това, продължават да са необходими допълнителни мерки за ефективно прилагане на подробен дългосрочен план за транспорта и план за действие за реформа за пристанищата. Стъпки са също така необходими, за да се гарантира независимостта и капацитета на транспортните регулатор, финансовата устойчивост на държавните предприятия в сектора и да се повиши ефективността и конкуренцията в железопътния транспорт.

(14)

Приложена е ключова реформа в областта на отдаването под наем на сгради в градовете, с цел жилищният пазар да стане по-динамичен, включително чрез по-добро балансиране на правата и задълженията на собствениците и наемателите, чрез въвеждане на повече гъвкавост в избора на продължителността на договора и създаване на стимули за ремонтни дейности. Необходима е още работа, за да се направи всеобхватна оценка на въздействието на тази реформа въз основа на данни за ключовите движещи сили на пазара и за сенчестата икономика на пазара на наемите в Португалия. Португалия отбеляза значителен напредък в подобряване на средата за бизнеса, по-специално чрез създаване на по-добри рамкови условия, насърчаване на предприемаческата култура и подобряване на производствата по несъстоятелност за фирми в затруднено положение. Сега следва да се обърне внимание на изпълнението. При опростяването на административните и лицензионни процедури е осъществен напредък, но редица мерки все още не са завършени. Необходими са допълнителни усилия за премахване на пречките пред конкуренцията в сектора на услугите, по-специално чрез приемане на секторни изменения, а в сектора на професионалните услуги — чрез приемане на законодателни актове относно оставащите професионални организации. По отношение на регулирането и конкуренцията са необходими последващи мерки, за да се гарантира независимостта и автономността на националните секторни регулаторни органи и органа по въпросите на конкуренцията. Продължава сериозното просрочване на плащанията от страна на държавните органи.

(15)

В рамките на програмата за макроикономически корекции беше постигнат добър напредък в рационализирането и модернизирането на публичната администрация по отношение на заетостта, политиката за възнагражденията, условията на труд, организационната ефективност и качеството на услугите. Въпреки това е необходимо да бъдат завършени някои от предвидените мерки за реформи и да се подобри прозрачността. Въпреки значителния напредък по отношение на подобряването на ефективността на съдебната система са необходими по-нататъшни подобрения, по-специално по отношение на продължителността на производствата, броя на приключените дела, броя на висящите дела и процеса на мониторинг и оценка.

(16)

В анализа на Комисията се стига до заключението, че успешното изпълнение на програмата за макроикономически корекции е довело до справяне с икономическите и финансовите рискове и до намаляване на дисбалансите. Португалия прие широк кръг от нелеки структурните реформи в рамките на програмата за макроикономически корекции, които вече започват да дават плод от гледна точка на повишаване на конкурентоспособността и възобновяване на икономическия растеж, но е необходима допълнителна работа за оценка на въздействието на реформите върху функционирането на икономиката. Затова продължаването на мониторинга на всички осъществени реформи е от първостепенно значение, за да се прецени дали те допринасят за повишаване на конкурентоспособността, производството и заетостта.

(17)

Тъй като след края на програмата за макроикономически корекции, която по закон приключва на 28 юни 2014 г., Португалия ще бъде изцяло реинтегрирана в европейския семестър, Комисията извърши на тази основа оценка на документите, представени от Португалия. Комисията взе предвид не само значението им за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Португалия, но и доколко съответстват на правилата и насоките на ЕС, предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез осигуряване на принос на равнище ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките на Комисията за Португалия в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки (1) — (8) по-долу.

(18)

Отчитайки тази оценка, Съветът разгледа фискалната стратегия на правителството, като становището му (7) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу. Тези препоръки са изготвени след приключването на програмата за макроикономически корекции и следователно градят върху постиженията на програмата с цел да осигурят трайното ѝ изпълнение.

(19)

В контекста на европейския семестър Комисията също така извърши анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на това Съветът издаде специфични препоръки, насочени към държавите членки, чиято парична единица е еврото (8). Като държава, чиято парична единица е еврото, Португалия следва също така да гарантира цялостното и своевременно изпълнение на тези препоръки,

1.

Да приложи необходимите мерки за фискална консолидация за 2014 г. с цел постигане на фискалните цели и предотвратяване на натрупването на нови просрочени задължения. За 2015 г. да приложи преработена бюджетна стратегия, за да намали дефицита до 2,5 % от БВП в съответствие с целта, заложена в рамките на препоръката за процедурата при прекомерен дефицит, като в същото време постигне изискваното структурно изменение. Да замени мерките за консолидация, които Конституционния съд счита за неконституционни, с мерки от сходна величина и качество възможно най-скоро. Коригирането на прекомерния дефицит би трябвало да се осъществи по устойчив и благоприятстващ растежа начин, ограничаващ прибягването до еднократни и временни мерки. След коригиране на прекомерния дефицит да продължи да изпълнява планираната годишна структурна корекция за постигане на средносрочната цел, в съответствие с изискването за годишна структурна корекция от най-малко 0,5 % от БВП, или по-голям процент при добра конюнктура, и да гарантира, че правилото за дълга е изпълнено, за да се постави съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП на устойчива основа. Да даде приоритет на фискална консолидация чрез намаление на разходите и да увеличи допълнително ефективността и качеството на публичните разходи. Да поддържа строг контрол на бюджета в държавната, регионалната и местната администрации. Да продължи преструктурирането на държавните предприятия. Да разработи до края на 2014 г. нови всеобхватни мерки като част от провеждащата се пенсионна реформа, чиято цел е подобряване на средносрочната устойчивост на пенсионната система. Да контролира растежа на разходите за здравеопазване и да продължи болничната реформа. Да преразгледа данъчната система и да я направи в по-висока степен благоприятстваща растежа. Да продължи да подобрява спазването на данъчното законодателство и борбата с избягването на данъци чрез увеличаване на ефикасността на данъчната администрация. Да укрепи системата за управление на публичните финанси, като бързо финализира и приложи цялостна реформа на Закона за бюджетната рамка до края на 2014 г. Стриктно да спазва закона за контрол на поетите задължения. Ефективно да прилага единни тарифи за заплатите и добавките в публичния сектор от 2015 г. нататък.

2.

Да поддържа минимално развитие на възнагражденията, в съответствие с целите за насърчаване на заетостта и конкурентоспособността. Да осигури система за определяне на заплатите, която да насърчава привеждането в съответствие на заплатите с производителността на секторно равнище и/или на равнище предприятие. Да разгледа, в консултация със социалните партньори и в съответствие с националната практика, възможността за взаимно договорен временен отказ на фирмено равнище от колективни договори. До септември 2014 г. да представи предложения за взаимно договорен временен отказ от колективните договори на фирмено равнище и за преразглеждане на запазването на колективните договори.

3.

Да представи до март 2015 г. независима оценка на последните реформи в системата за защита на заетостта, заедно с план за действие за евентуални допълнителни реформи за борба със сегментацията на трудовия пазар. Да продължи започнатата реформа на активните политики на пазара на труда и публичните служби по заетостта, насочени към увеличаване на трудовата заетост и участие на пазара на труда, по-специално чрез подобряване на професионалните консултации/помощ при търсене на работа и системите за активиране/санкции с цел намаляване на дългосрочната безработица и за интегриране на лицата, най-отдалечени от пазара на труда. Да се справи с проблема с високата младежка безработица, по-специално чрез ефективна подготовка за очакваните нужди от умения и обхващане на нерегистрираните млади хора, в съответствие с целите на гаранцията за младежта. Да осигури адекватно покритие на социалното подпомагане, включително схемата за минимален доход, като същевременно гарантира ефективно активиране на получаващите обезщетения.

4.

Да подобри качеството и адекватността на пазара на труда на образователната система с цел намаляване на преждевременното напускане на училище и да вземе предвид ниските нива на постиженията в образованието. Да гарантира ефективност на публичните разходи в областта на образованието и намаляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения, включително чрез повишаване на качеството и привлекателността на професионалното образование и обучение и насърчаване на сътрудничеството със сектора на бизнеса. Да засили сътрудничеството между публичните научноизследователски организации и бизнеса и да стимулира трансфера на знания.

5.

Да наблюдава банките по отношение на ликвидната им позиция и евентуалния недостиг на капитал, включително чрез тематични проверки на място и стрес тестове. Да направи оценка на плановете за възстановяване на банките и да въведе подобрения в процеса на оценка, когато е необходимо. Да приложи всеобхватна стратегия за намаляване на корпоративния дълг и да засили усилията, за да разшири набора от алтернативи за финансиране, включително за ранните стадии на развитието на бизнеса, чрез повишаване на ефикасността на инструментите за преструктуриране на дълга (особено на SIREVE) за жизнеспособните дружества, въвеждане на стимули както за банките, така и за длъжниците, за участие в процесите на преструктуриране на ранен етап, и да подобри наличното финансиране чрез капиталовия пазар. Да гарантира, че набелязаните мерки подкрепят преразпределянето на финансите към продуктивните отрасли на икономиката, в т.ч. към жизнеспособни МСП, като в същото време се избягват рисковете за публичните финанси и за финансовата стабилност. Да въведе до края на септември 2014 г. система за ранно предупреждение, главно за целите на надзора, за да се открият дружества, включително МСП, за които има голяма вероятност да изпаднат в несъстоятелност поради прекомерни нива на задлъжнялост, която да може да насърчава непряко ранното преструктуриране на корпоративни дългове.

6.

Да приложи втория и третия пакет от мерки в областта на енергетиката, насочени към намаляване на разходите за енергия за икономиката, като същевременно се премахне дългът по тарифата за електроенергия до 2020 г., и да следи отблизо това прилагане. Да подобри трансграничното интегриране на енергийните мрежи и да ускори изпълнението на проекти за взаимосвързаност в електроенергийния и газовия сектор. Да приложи всеобхватен дългосрочен план за транспорта, както и „хронограма“, определяща реформите на пристанищния сектор. Да завърши транспортните концесии за градските райони на Лисабон и Порто. Да гарантира, че предоговарянето на съществуващите концесии на пристанища, както и новите схеми за разрешение са насочени към изпълнението и в съответствие с принципите на вътрешния пазар, по-специално правилата за възлагане на обществени поръчки. Да гарантира, че националният регулаторен орган за транспорт (AMT) е напълно независим и действащ [до края на септември 2014 г.]. Да осигури финансовата устойчивост на държавните предприятия в транспортния сектор. Да засили ефективността и конкуренцията в железопътния сектор чрез прилагане на план за конкурентоспособността на CP Carga след прехвърлянето на товарните терминали, като същевременно гарантира управленската независимост на управителя на държавната инфраструктура и на железопътните предприятия.

7.

Да подобри допълнително оценката на жилищния пазар, включително чрез установяването до края на 2014 г. на по-систематична рамка за мониторинг и докладване, и да изготви всеобхватен доклад за сенчестата икономика на този пазар. Да продължи усилията си за по-нататъшно установяване на регулаторната тежест с оглед да включи до март 2015 г. секторите, които все още не са обхванати. Да приеме и приложи до края на септември 2014 г. неизпълнените постановления за лицензиране и секторни изменения. Да отстрани до края на септември 2014 г. оставащите ограничения в сектора на професионалните услуги и да приеме измененото вторично законодателство за професионалните организации, което все още не е прието в рамките на програмата за макроикономически корекции. Да премахне забавянето на плащанията от публичния сектор. Да осигури адекватни ресурси на националните регулатори и органа по въпросите на конкуренцията.

8.

Да продължи да рационализира и модернизира централните, регионалните и местните публични администрации. Да приложи реформите за повишаване на ефективността на съдебната система и увеличаване на прозрачността. Да увеличи усилията за извършване на оценка на изпълнението на реформите, предприети в рамките на програмата за макроикономически корекции, както и планирани и бъдещи реформи. По-специално, да въведе задължителни систематични предварителни и последващи оценки в законодателния процес. Да създаде функционално независим централен отдел за оценка на правителствено равнище, който да докладва и оценява на всеки шест месеца прилагането на тези реформи, включително съгласуването на предварителната оценка на въздействието, с коригиращи действия, ако това е необходимо.