29.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/72

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките за заетост на държавите членки (2), като заедно двата акта представляват т.нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика по заетостта.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на национално равнище, на равнището на ЕС и на еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнището на държавите членки, като по-конкретно изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки.

(4)

На 9 юли 2013 г. Съветът прие препоръка (3) относно Националната програма за реформи на Люксембург за 2013 г. и даде становището си относно актуализираната Програма за стабилност на Люксембург за периода 2012—2016 г. На 15 ноември 2013 г., в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), Комисията даде становището си относно проекта на бюджетен план на Люксембург за 2014 г.

(5)

На 13 ноември 2013 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2014 г. за координиране на икономическите политики. Също на 13 ноември 2013 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие Доклад за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Люксембург е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)

На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7)

На 5 март 2014 г. Комисията публикува резултатите от своя задълбочен преглед за Люксембург, извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Вследствие на анализа си Комисията заключи, че Люксембург не е засегнат от макроикономически дисбаланси по смисъла на процедурата при макроикономически дисбаланси. По-конкретно, анализът на излишъка по текущата сметка показва, че този излишък не произтича от недостатъчно вътрешно търсене, а по-скоро е резултат от особения модел на растеж на Люксембург, който се основава предимно на финансови услуги. Съществуват рискове за местната финансова стабилност, произтичащи от наличието на голям финансов сектор, но те са относително ограничени, понеже секторът е едновременно диверсифициран и специализиран. Високото ниво на задлъжнялост на частния сектор, и по-специално на нефинансовите предприятия, е отражение главно на присъствието на голям брой мултинационални дружества, които използват своите клонове или дъщерни дружества в Люксембург за вътрешногрупови операции по финансиране. Накрая, сегашното благоприятно положение на публичните финанси зависи до голяма степен от устойчивостта на модела на растеж, основан на енергичния финансов сектор, и представлява голям риск за устойчивостта в дългосрочен план.

(8)

На 28 април 2014 г. Люксембург представи своята Национална програма за реформи за 2014 г., а на 25 април 2014 г. — своята Програма за стабилност за 2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(9)

Целта на средносрочната бюджетна стратегия, изложена в програмата за стабилност за 2014 г., е връщане към средносрочната цел през 2016 г. след значително отклонение от нея през 2015 г. В Програмата за стабилност се потвърждава предишната средносрочна цел от излишък в размер на 0,5 % от БВП, което отразява изискванията на Пакта за стабилност и растеж. (Преизчисленият) структурен излишък по консолидирания държавен бюджет се предвижда да спадне от 1,4 % от БВП през 2013 г. на 1,1 % през 2014 г., след което да се превърне в дефицит от 0,1 % от БВП през 2015 г. След това е планирано да се постигнат постепенно нарастващи структурни излишъци. Поради това се очаква Люксембург да продължи да изпълнява средносрочната си цел през 2014 г., но значително да се отклони от нея през 2015 г. В съответствие с Програмата за стабилност темпът на нарастване на държавните разходи, без да се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, ще надхвърли референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП през 2015 г. Като цяло целите на програмата съответстват частично на изискванията на предпазните мерки от Пакта за стабилност и растеж, по-конкретно с отклонение през 2015 г. Отношението на дълга към БВП, което беше 23,1 % от БВП през 2013 г., много под референтната стойност от 60 % от БВП, се очаква да спадне допълнително през програмния период. Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в Програмата за стабилност, който беше изготвен от независим орган (STATEC), е леко оптимистичен за 2014 г. и 2015 г. Правителството предвижда растеж на БВП от 3,2 % през 2014 г. и 2015 г., докато според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2014 г. растежът ще бъде съответно 2,6 % и 2,7 %. Освен това органите все още не са уточнили напълно мерките в подкрепа на фискалната траектория за периода 2015—2018 г. Според прогнозата на Комисията, която не отчита последните обявени мерки, структурният излишък се очаква да намалее до 0,6 % от БВП през 2014 г. и после да се превърне в дефицит от 1,3 % от БВП през 2015 г. Темпът на нарастване на държавните разходи, без да се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, се очаква да надхвърли референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП през 2015 г., когато се очаква значително отклонение. Въз основа на своята оценка на Програмата за стабилност и прогнозата на Комисията, извършена съгласно Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че съществуват рискове за постигането на целите на Програмата за стабилност, които само частично съответстват на изискванията на предпазните мерки от Пакта за стабилност и растеж, и по-специално от 2015 г. нататък.

(10)

През юли 2013 г. правителството предаде на парламента проектозакон за транспониране на разпоредбите на Директива 2011/85/ЕС на Съвета (5) и на Договора за стабилност, координация и управление. Проектозаконът се очакваше да влезе в сила на 1 януари 2014 г., но приемането му беше отложено поради оставката на правителството през юли. Съгласно проектозакона се въвежда нов закон за многогодишната финансова програма, който обхваща същия времеви хоризонт като предстоящата актуализация на Програмата за стабилност. Законът за многогодишната финансова програма ще се актуализира ежегодно в текущ порядък, заедно с годишния бюджет. В него ще се очертават планове за постигане на средносрочната бюджетна цел на равнището на държавното управление. С проектозакона в закона за многогодишната финансова програма се въвеждат многогодишни тавани, които ще обхващат само сектор „Държавно управление“, но не се уточняват последствията, в случай че бъдат надхвърлени таваните. В проектозакона не се предвижда национално правило за разходите, според което да се определят многогодишните цели за разходите. В него обаче се съдържат разпоредби за плана за корекции, за да се спази средносрочната цел. През март 2014 г. на парламента бе предадена преразгледана версия на проектозакона, в която наред с другото се предвижда възлагането на задачата за независимо наблюдение на фискалните правила на новосъздадена институция — Conseil National des Finances Publiques.

(11)

Освен това данъчните приходи от ДДС ще бъдат засегнати от новите правила за приходите от ДДС, генерирани от дейностите в сектора на електронната търговия. От 2015 г. тези приходи ще се прехвърлят от държавата, в която се намира доставчикът, към държавата на пребиваване на потребителя. Правителството обяви, че ставките на ДДС ще се увеличат с 2 процентни пункта, което трябва частично да компенсира загубата на приходи. Предвид широкото използване на намалени и на свръхнамалени ставки обаче, могат да се получат допълнителни приходи, като се разшири приложението на стандартната ставка и по-този начин се компенсират в по-голяма степен гореспоменатите загуби.

(12)

Според данните от Доклада на Комисията за застаряването на населението от 2012 г. брутните публични разходи за пенсиите като дял от БВП се очаква да се увеличат в Люксембург от 9,2 % от БВП на 18,6 % през 2060 г. Това се дължи най-вече на разходите, свързани с възрастта, и особено на пенсиите. Пенсионната реформа от 2012 г. бе с ограничен обхват и не отговори съществено на заплахата за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Краткосрочното финансиране на пенсионната система понастоящем се гарантира от нисък коефициент на възрастова зависимост и разчита на вноските, плащани от относително младите трансгранични работници. В бъдеще се очаква тази тенденция да се обърне и разходите за пенсии, както и разходите за дългосрочни грижи, вероятно ще се увеличат съществено. За да се гарантира жизнеспособността на пенсионната система, ще бъде необходимо значително увеличение на размера на осигурителните вноски след 2020 г. в допълнение към автоматичното приспособяване на пенсиите към стандарта на живот. Това ще доведе до значително увеличение на тежестта върху труда, която ще трябва да се понесе от бъдещото активно население, и впоследствие ще настъпи загуба на конкурентоспособност по отношение на разходите. Предвид понастоящем високия коефициент на заместване на дохода, можеха да бъдат взети някои различни мерки, за да се осигури по-справедливо разпределение на тежестта сред поколенията. Въвеждането на таван за корекциите в размера на пенсиите, които корекции се основават на ръста на реалните заплати, би увеличило пенсионния резерв. Освен това увеличаването на действителната пенсионна възраст, понастоящем 59 години, чрез привеждането ѝ в съответствие с промените в продължителността на живота, би спомогнало за осигуряването на дългосрочната устойчивост на пенсионната система. Също така, следва да бъдат намалени възможностите за ранно пенсиониране. Финансовите стимули за удължаване на кариерите, предвидени в пенсионната реформа, могат да допринесат за устойчивостта на пенсионната система, но пригодността за заетост на по-възрастните работници следва да се подобри допълнително чрез укрепване на професионалното образование и ученето през целия живот. Люксембург трябва да овладее бъдещите нужди от дългосрочни грижи и свързаните с тях разходи, за да осигури устойчивостта им. Услугите по дългосрочните грижи могат също да се направят по-ефективни от гледна точка на разходите, като се засили координацията между здравеопазването и социалните грижи, като се подобри предоставянето на услугите и като се увеличи подкрепата за лицата, грижещи се за възрастни хора от семейството им.

(13)

Големият излишък по текущата сметка на Люксембург е причинен от финансовите услуги и прикрива постоянния и постепенно нарастващ дефицит в търговското салдо при стоките, който произтича от слаб растеж на износа. Тази тенденция отразява нарастващото значение на сектора на услугите в икономиката, но се дължи и на по-структурна загуба на конкурентоспособност по отношение на разходите. Постоянното нарастване в последно време на разходите за труд за единица продукция намали конкурентоспособността на индустриалната тъкан на Люксембург. Модулирането на механизма за индексация на заплатите, приет от правителството през 2012 г., ще приключи до края на 2014 г. Могат да се проучат различни възможности, но е важно заплатите да са по-тясно обвързани с производителността чрез реформа на системата за индексация на възнагражденията, която позволява секторно диференциране. Силната зависимост от финансовия сектор представлява структурен риск за икономиката на Люксембург. Ето защо Люксембург трябва да се съсредоточи върху развитието на високо специализирани предприятия като трамплин за икономически растеж, основан на иновациите. Четворното увеличение на интензивността на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) в публичния сектор от 2000 г. насам наистина отразява решимостта за изграждане на капацитет за публични научни изследвания, но Люксембург изостава с изпълнението на целта си за интензивност на НИРД до 2020 г. от 2,3—2,6 % от БВП поради силното намаление на интензивността на НИРД на бизнеса (от 1,53 % от БВП през 2000 г. на 1 % през 2012 г.). Следва допълнително да се подобрят резултатите по показателите за сътрудничеството между публичните научноизследователски институти и предприятията. Следва да бъде продължена започнатата през 2013 г. реформа за укрепване на иновационните клъстери.

(14)

Въпреки приемането на различни мерки младежката безработица продължава да е висока — 17,4 % от активното население през 2013 г., въпреки че намаля от 18 % през 2012 г. Тя в голяма степен зависи от образователното равнище и е по-ниска сред лицата с по-високо равнище на образование. Образователната система на Люксембург е изправена пред редица специфични предизвикателства, като многоезичието и специфичните умения, изисквани от високо специализирания пазар на труда с голям финансов сектор. Проучването на ОИСР от 2012 г. на уменията на учащите се потвърди, че са необходими допълнителни мерки за преодоляване на наблюдаваните след 2006 г. относително ниски резултати на младите хора, що се отнася до основни умения. В това отношение следва да бъде продължена реформата на началното и средното образование. Освен това качеството и привлекателността на професионалното образование и обучение следва да се повишат допълнително, за да се предостави на пазара на труда квалифицирана работна сила, включително по-конкретно лица с мигрантски произход. Системата на данъците и обезщетенията е причина за многобройни капани на пазара на труда, сред най-значителните в Съюза, за всички равнища на заплащане и семейни структури. Също така въпреки усилията за реформа в последно време, политиките за активизиране все още остават слаби; освен това участието в активните политики по заетостта не е било задължително в нито един момент по време на безработица.

(15)

Люксембург се ангажира да намали емисиите си на парникови газове в секторите, непопадащи в схемата за търговия с емисии, с 20 % през 2020 г., но се очаква да не успее да изпълни целта си с 23 процентни пункта. Освен това се очаква емисиите през 2013 г. да бъдат с 1 % по-високи от целта за 2013 г. съгласно Решението за разпределяне на усилията. Около 70 % от емисиите, имащи връзка с транспорта, са свързани с износа на гориво, което наред с другото произтича от много ниските акцизи върху горивата. Признаването на износа на гориво за основно предизвикателство в приетия през май 2013 г. втори национален план за действие по климата е стъпка напред. Нужни са обаче по-конкретни и дългосрочни мерки за справяне с този проблем. Екологичното данъчно облагане през 2012 г. съответстваше на 2,4 % от БВП, докато през 2004 г. то съответстваше на 3,1 %. Този спад се дължи по-конкретно на по-ниските данъчни приходи от енергията, повлияни от липсата на индексация на данъците върху енергията. Транспортните данъци, с изключение на горивата, представляваха 0,2 % от БВП през 2012 г. Данъците за използвано за транспорт гориво са високи — те съставляват 2,2 % от БВП въпреки преференциалното данъчно облагане на дизела, което се дължи основно на трансграничното закупуване на гориво. Екологичното данъчно облагане представлява дял от общите данъчни приходи, който е под средното равнище, поради което страната може да подобри екологичните си данъци, особено чрез повишаване на данъците върху енергийните продукти за транспорт.

(16)

В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Люксембург. Тя извърши оценка на Националната програма за реформи и на Програмата за стабилност. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Люксембург, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са отразени в препоръки 1—5 по-долу.

(17)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа Програмата за стабилност, като становището му (6) е отразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(18)

В рамките на европейския семестър Комисията също извърши анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на това Съветът отправи конкретни препоръки към държавите членки, чиято парична единица е еврото (7). Като държава, чиято парична единица е еврото, Люксембург следва също да гарантира цялостното и навременно изпълнение на тези препоръки,

1.

Да запази стабилна фискална позиция през 2014 г.; да засили значително бюджетната стратегия през 2015 г., така че да осигури постигането на средносрочната цел и да остане на равнището ѝ след това, за да запази дългосрочната устойчивост на публичните финанси, по-специално като вземе предвид неявните задължения, свързани със застаряването на населението. Да засили фискалното управление, като ускори приемането на средносрочна бюджетна рамка, обхващаща сектор „Държавно управление“ и съдържаща многогодишни тавани на разходите, и въведе независимия мониторинг на фискалните правила. Да разшири още повече данъчната основа, по-специално по отношение на потреблението.

2.

За да осигури фискална устойчивост, да ограничи разходите, свързани със застаряването на населението, като увеличи ефективността на разходите за дългосрочни грижи, продължи пенсионната реформа, за да увеличи действителната пенсионна възраст, включително чрез ограничаване на ранното пенсиониране и чрез привеждане на пенсионната възраст или пенсионния доход в съответствие с промяната в очакваната продължителност на живота. Да увеличи усилията за засилване на участието на по-възрастните работници на пазара на труда, включително като подобрява пригодността им за заетост чрез схеми за учене през целия живот.

3.

Да ускори приемането на структурни мерки в консултация със социалните партньори и в съответствие с националните практики, за да реформира системата за определяне на заплатите, включително индексацията на заплатите, за гарантира, че заплатите реагират по-адекватно на промените в производителността, по-специално на секторно равнище. Да продължи усилията за диверсифициране на структурата на икономиката, включително чрез насърчаване на частните инвестиции в научните изследвания и чрез по-нататъшно развиване на сътрудничеството между публичните научноизследователски институти и предприятията.

4.

Да продължи усилията за намаляване на младежката безработица за търсещите работа с по-ниска квалификация, включително тези с мигрантски произход, чрез съгласувана стратегия, включваща по-нататъшно подобряване на разработването и наблюдението на активни политики на пазара на труда, преодоляване на несъответствието между търсените и предлаганите умения и намаляване на финансовите възпиращи фактори за започване на работа. За тази цел, да ускори осъществяването на реформата на общото и професионалното образование и обучение, за да осигури по-добро съответствие между умения на младите хора и търсенето на пазара на труда.

5.

Да разработи цялостна рамка и да предприеме конкретни мерки за изпълнение на целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. от отраслите, непопадащи в схемата за търговия с емисии, по-конкретно чрез данъчно облагане на енергийните продукти за транспорт.