—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).