Жалба, подадена на 22 май 2014 г. от HeidelbergCement AG срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 март 2014 г. по дело T-302/11, HeidelbergCement AG/Европейска комисия

(Дело C-247/14 P)

2014/C 223/15

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: HeidelbergCement AG (представители: U. Denzel, C. von Köckritz, P. Pichler, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда,

Основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу Решение на Общия съд от 14 март 2014 г. по дело T-302/11. Решението е връчено на жалбоподателя на 14 март 2014 г. С решението Общият съд отхвърля жалбата срещу Решение C (2011) 2367 окончателен на Комисия от 30 март 2011 (преписка 39520 — Цимент и свързани продукти).

Жалбоподателят изтъква седем основания.

На първо място, Общият съд разгледал в недостатъчна степен и приложил неправилно изискванията за посочване на целта от предоставяне на информация по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 (1). Той не разгледал в достатъчна степен съдържащата показанията част от решението, изискващо предоставянето на информация, и нарушил задължението за мотивиране на Комисията.

На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че изискванията за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС могат да бъдат ограничени от член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Поради тази причина Общият съд оставил непроверено оплакването за липса на мотиви по отношение на избора на решението, изискващо предоставянето на информация. Оплакването за липса на мотиви при определянето на сроковете Общият съд също не разгледал в достатъчна степен. Решението си обосновал в част от текста, която имайки дословно същото съдържание е била предназначена за паралелно производство, както и за изтъкнато в него, но различно по съдържание оплакване.

На трето място, Общият съд разгледал в недостатъчна степен „необходимостта“ по смисъла на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, като приел фактическо изложение на уликите от страна на Комисията за ненужно. Заедно с това поставил погрешни изисквания към отношението между обоснованото предположение за извършено нарушение и необходимостта на поисканата информация. Освен това разтълкувал неправилно член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като не е приел за наложително да се провери дали поисканата информация е годна. Това довело до накърняване на правото на обжалване по член 18, параграф 3, трето изречение от Регламент № 1/2003.

На четвърто място, Общият съд неправилно приел член 18, параграф 3, първо изречение от Регламент № 1/2003 като правна основа за предоставяне на информация на Комисията след нейната подготовка, класификация и обработка, което не било така в случая на жалбоподателя.

На пето място, Общият съд отхвърлил оплакването за твърде кратък срок за отговор единствено поради абстрактно разгледаната икономическа мощ на жалбоподателя, при това посочвайки недостатъчни и непоследователни мотиви.

На шесто място, Общият съд нарушил собствения си критерий за определеност на актовете на Съюза, като приел, че решението, изискващо предоставянето на информация, е достатъчно определено, макар самият той да е установил, че съдържащите се в него въпроси са неясно формулирани. Освен това специфичните оплаквания за липса на определеност той оставил неразгледани и накърнил правото на обжалване (вж. член 18, параграф 3, трето изречение от Регламент № 1/2003).

На седмо място, Общият съд нарушил правото на защита на жалбоподателя, като приел, че той бил длъжен да представи оценки, които да могат да се използват от Комисията в рамките на икономически анализ за доказване на предполагаемо нарушение на конкурентното право на Съюза.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).