12.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 142/24

1)

Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава четири пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игрални зали, и освен това въвежда данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава дейността на операторите на хазартни игри, използващи игрални зали?

2)

Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава четири пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игрални зали, и освен това въвежда данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава вносът в Унгария на монетни игрални автомати от територията на Европейския съюз?

3)

При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, може ли държава членка да се позовава изключително на решаването на бюджетни въпроси [с оглед на] прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на [наличието на] императивни съображения?

4)

При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС да се вземат предвид основните принципи на правото във връзка с въведените от държава членка ограничения и с предвиждането на период на адаптация към данъчноправната уредба?

5)

При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли решението по дело Brasserie du Pêcheur [Решение от 5 март 1996 г. по съединени дела C-46/93 и C-48/93] да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те предоставят права в полза на частноправните субекти в държавите членки?

6)

Може ли Директива 98/34/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че представлява „фактически технически регламент“ данъчноправната уредба на държава членка, която с един-единствен акт увеличава четири пъти размера на прекия данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игрални зали, и освен това въвежда данък в процентен размер?

7)

При утвърдителен отговор на шестия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или член 9, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ отговорност за обезщетение за вреди, [в смисъл, че] посочената директива има за предмет предоставянето на индивидуални права? Кои аспекти трябва да претегли националният съд, за да прецени дали ответникът е допуснал достатъчно съществено нарушение и какъв вид искане за обезщетение може да обоснове подобно нарушение?

1)

Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която забранява с незабавно действие дейността с монетни игрални автомати в игрални зали, без да предвижда за засегнатите оператори на хазартни игри преходен период или период на адаптация, нито подходящо обезщетение и същевременно установява в полза на казината монопол върху дейността с монетни игрални автомати?

2)

Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че и неговата разпоредба трябва да бъде определяща и приложима, при положение че държава членка приеме недискриминационна правна уредба, която, макар да не забранява пряко вноса на монетни игрални автомати от територията на Европейския съюз, ограничава или забранява действителното използване на или действителната дейност с посочените игрални автомати посредством организирането на хазартните игри, без да предвижда за засегнатите оператори на хазартни игри, извършващи тази дейност, преходен период или период на адаптация, нито обезщетение?

3)

При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, кои критерии трябва да вземе предвид националният съд, за да прецени дали ограничението е било необходимо, подходящо и пропорционално [с оглед на] прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на [наличието на] императивни съображения?

4)

При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС да се вземат предвид основните принципи на правото във връзка с въведените от държава членка ограничения и с предвиждането период на адаптация? Трябва ли да се вземат предвид основните права, като правото на собственост и забраната за лишаване от собственост без обезщетение, във връзка с ограничението, което се осъществява в конкретния случай и при утвърдителен отговор, по какъв начин?

5)

При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли решението по дело Brasserie du Pêcheur [Решение от 5 март 1996 г. по съединени дела C-46/93 и C-48/93] да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те предоставят права в полза на частноправните субекти в държавите членки?

6)

Може ли Директива 98/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява „фактически технически регламент“ правната уредба на държава членка, която посредством ограничаването на дейността с монетни игрални автомати само в полза на казината, забранява тази дейност в игралните зали?

7)

При утвърдителен отговор на шестия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или член 9, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ отговорност за обезщетение за вреди? Кои аспекти трябва да претегли националният съд, за да прецени дали ответникът е допуснал достатъчно съществено нарушение и какъв вид искане за обезщетение може да обоснове подобно нарушение?

8)

Приложим ли е принципът на общностното право, че държавите членки са длъжни да заплатят обезщетение на частноправните субекти за вредите в резултат на нарушения на общностното право, за които носят отговорност държавите членки и в случай че държавата членка има суверенитет в областта, за която се отнася приетата правна уредба? Служат ли като насоки и в този случай основните права и основните принципи на правото, които произтичат от общите за държавите членки конституционни традиции?