This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62013CN0317
Case C-317/13: Action brought on 7 June 2013 — European Parliament v Council of the European Union
Дело C-317/13: Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз
Дело C-317/13: Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз
OB C 226, 3.8.2013, p. 7–8
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 226, 3.8.2013, p. 3–3
(HR)
3.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 226/7 |
Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-317/13)
(2013/C 226/13)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейски парламент (представители: F. Drexler, A. Caiola и М. Пенчева)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
— |
да се отмени Решение 2013/129/ЕС на Съвета от 7 март 2013 година за подлагане на веществото 4-метиламфетамин на мерки за контрол (1), |
— |
да се запазят правните последици на Решение 2013/129/ЕС на Съвета до замяната му с надлежно приет нов акт, |
— |
да се осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
В самото начало Парламентът напомня, че в преамбюла на обжалваното решение са посочени следните правни основания за приемането му: член 8, параграф 3 от Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества (2) и Договора за функционирането на Европейския съюз. От това Парламентът заключава, че се подразбира, че Съветът има предвид член 34, параграф 2, буква в) от ДФЕС.
В подкрепа на жалбата си за отмяна Парламентът изтъква две основания.
На първо място Парламентът поддържа, че правното основание за приемане на решението на Съвета е разпоредба, отменена с влизането в сила на Договора от Лисабон, а именно член 34, параграф 2, буква в) ДФЕС. Поради това единственото правно основание за приемане на обжалваното решение било Решение 2005/387/ПВР. Това правно основание е акт от вторичното право и следователно е незаконосъобразно.
На второ място, предвид изложеното по-горе, Парламентът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата за вземане на решения. От една страна, ако беше приложим член 34, параграф 2, буква в) ДФЕС, е трябвало да се извърши консултация с Парламента преди приемането на обжалваното решение в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС. Парламентът поддържа, че това не е направено. От друга страна, ако се приеме, че приложими са разпоредбите в редакцията съгласно измененията, приети с Договора от Лисабон, Парламентът е трябвало да участва в законодателната процедура на основание член 83, параграф 1 ДФЕС. И в двата случая обстоятелството, че Парламентът не е взел участие в приемането на обжалваното решение представлява съществено процесуално нарушение.
Накрая, в случай че Съдът реши да отмени обжалваното решение, Парламентът счита, че на основание член 264, втора алинея ДФЕС следва да се запазят последиците на обжалваното решение до замяната му с надлежно приет нов акт.
(1) ОВ L 72, стр. 11.
(2) ОВ L 127, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 170.