Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-317/13)

(2013/C 226/13)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: F. Drexler, A. Caiola и М. Пенчева)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

В самото начало Парламентът напомня, че в преамбюла на обжалваното решение са посочени следните правни основания за приемането му: член 8, параграф 3 от Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества (2) и Договора за функционирането на Европейския съюз. От това Парламентът заключава, че се подразбира, че Съветът има предвид член 34, параграф 2, буква в) от ДФЕС.

В подкрепа на жалбата си за отмяна Парламентът изтъква две основания.

На първо място Парламентът поддържа, че правното основание за приемане на решението на Съвета е разпоредба, отменена с влизането в сила на Договора от Лисабон, а именно член 34, параграф 2, буква в) ДФЕС. Поради това единственото правно основание за приемане на обжалваното решение било Решение 2005/387/ПВР. Това правно основание е акт от вторичното право и следователно е незаконосъобразно.

На второ място, предвид изложеното по-горе, Парламентът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата за вземане на решения. От една страна, ако беше приложим член 34, параграф 2, буква в) ДФЕС, е трябвало да се извърши консултация с Парламента преди приемането на обжалваното решение в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС. Парламентът поддържа, че това не е направено. От друга страна, ако се приеме, че приложими са разпоредбите в редакцията съгласно измененията, приети с Договора от Лисабон, Парламентът е трябвало да участва в законодателната процедура на основание член 83, параграф 1 ДФЕС. И в двата случая обстоятелството, че Парламентът не е взел участие в приемането на обжалваното решение представлява съществено процесуално нарушение.

Накрая, в случай че Съдът реши да отмени обжалваното решение, Парламентът счита, че на основание член 264, втора алинея ДФЕС следва да се запазят последиците на обжалваното решение до замяната му с надлежно приет нов акт.

(1)  ОВ L 72, стр. 11.

(2)  ОВ L 127, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 170.