3.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/6

1.

Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента (1) дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, параграф 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?

3.

Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, параграф 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?

4.

Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума, и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи в случай, че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на AS Air Baltic Corporation?