31.5.2013

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 153/13

---

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 153/09

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (2)

„STAKLIŠKĖS“

ЕО №: LT-PGI-0005-0819-27.07.2010

ЗГУ ( X ) ЗНП ( )

1.   Наименование

„Stakliškės“

2.   Държава-членка или трета държава

Литва

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

Клас 1.8.

Други продукти от приложение I към Договора (подправки и т.н.)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Медовината „Stakliškės“ е прозрачна алкохолна напитка с кехлибарен цвят, приготвена по традиционен начин чрез естествена ферментация на медовинена мъст и растителни добавки (хмел, липов цвят, плодове от хвойна). Комбинацията от мед, билки и подправки придава на напитката характерния ѝ меден леко сладко-кисел вкус и пикантен аромат. Цялото количество етанол в медовината се получава единствено чрез естествена ферментация. При приготвянето на медовината не се използват захар или други подсладители, оцветители, ароматизиращи вещества и консерванти. Алкохолното съдържание на продукта не се коригира чрез добавяне на етанол.

Физико-химични свойства на медовината „Stakliškės“:

—	съдържание на етанол — 12 ± 1 % от обема,

—	съдържание на захар — 160 ± 8 g/dm3,

—	титруеми киселини, изразени като лимонена киселина — 7 ± 0,5 g/dm3,

—	общ сух екстракт — 180 ± 8 g/dm3,

—	летливи киселини, изразени като оцетна киселина — не повече от 1,5 g/dm3,

—	съдържание на желязо — не повече от 10 mg/dm3,

—	общо съдържание на серен диоксид и сулфити — не повече от 200 mg/dm3.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

Суровини:

—

вода,

—	естествен мед, който отговаря на следните изисквания: — съдържание на редуциращи захари (общо фруктоза и глюкоза): не по-малко от 60 g/100 g, — съдържание на захароза: не повече от 5 g/100 g, — водно съдържание: не повече от 20 %, — диастазна активност (Ѕсhade-скала): не по-малко от 8,

—	долноферментиращи пивоварни дрожди при концентрация, която не надвишава 5 % от мъстта;

—	билки/подправки (3,5 g/l): — хмел, — липов цвят, — плодове от хвойна.

Медовинената мъст „Stakliškės“ се приготвя чрез смесване на равни части мед и вода, т.е. количеството мед е равно на количеството вода.

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

—

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

I.	Разтваряне на меда, декантиране на течния мед и отстраняване на утайката и примесите.

II.	Обработване на хмела и другите билки/подправки чрез декокция; охлаждане, прецеждане и дозиране на възварката.

III.	Изпомпване на течния мед, необходимото количество вода и възварката в съд за пастьоризация. Пастьоризиране на медовинената мъст.

IV.	Изпомпване и охлаждане на медовинената мъст.

V.	Ферментация на медовинената мъст.

VI.	Избистряне на медовината.

VII.	Отлежаване на медовината в продължение на най-малко девет месеца.

VIII.

Филтриране и бутилиране на медовината.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Медовината „Stakliškės“ трябва да се бутилира в стъклени, керамични или други сувенирни опаковки с различна форма и вместимост веднага след като узрее и се филтрира, тъй като излагането на въздух по време на транспортирането ѝ създава риск от окисляване, което влошава нейните специфични органолептични качества. Излагането на въздух също така причинява замърсяване с оцетнокисели бактерии или други микроорганизми и води до нежелана ферментация.

3.7.   Специфични правила за етикетиране

—

4.   Кратко определение на географския район

Географският район обхваща община Stakliškės.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Географското указание „Stakliškės“ включва името на града, в който се произвежда медовината и който е разположен в котловина, заобиколена от хълмове и гори. Местоположението благоприятства пчеларството и производството на другите суровини за направата на медовина, тъй като 60 % от района са заети от обработваеми земи, 23 % — от гори, а 17 % са покрити с вода или се използват за други цели.

История:

Името на град Stakliškės се споменава за първи път през 1375 г. в хрониките на Тевтонския орден и произлиза от думата „Stokielyšek“. Легендата разказва, че по време на лов няколко мъже се запрепирали кой може да изпие 100 чаши медовина. Един от тях успял да се справи с предизвикателството и се провикнал удивен: „Stokielyšek“ („сто чаши“). Оттогава мястото започнало да се нарича Stokielyšek или Stakliškės.

Най-ранното писмено сведение за консумацията на медовина в балтийските земи датира от около 890 г. в разказите за пътешествията на Wulfstan — пътуващ търговец, стигнал до балтийското крайбрежие, където открил изобилие от мед и наблюдавал как местните жители приготвят напитка от него. Кралете и благородниците пиели кобилешко мляко, а бедните и робите — медовина. Естите не приготвяли бира поради изобилието от медовина. В началото на XIV век летописецът на Тевтонския орден Petrus de Dusburg разказва, че предшествениците на литовците пиели големи количества вода, медено вино (известно като медовина) и кобилешко мляко, но само след освещаване на напитките.

Медовината се превръща в своеобразна легенда и в началото на XX век са положени известни усилия за подновяване на традицията за нейното приготвяне. Това обаче е постигнато едва след Втората световна война — тогава инженерът Aleksandras Sinkevičius от фабриката за медовина в Stakliškės си поставя задачата да възстанови рецептата за напитката, приготвяна в миналото (от XV до XVIII век) от див мед, различни билки и подправки, и да съживи производството на традиционната и естествена медовина без добавка на алкохол, която вече не се произвеждала нито в Литва, нито в съседните държави.

Предвид тогавашната социална система се налага Aleksandras Sinkevičius да положи множество усилия, преди да получи лиценз за производството на медовина през 1957 г. На 8 септември 1958 г. първите 700 литра медовинена мъст са приготвени в старото помещение за варене в пивоварната на Stakliškės. От този момент медовината „Stakliškės“ започва да се произвежда промишлено. Както обаче Aivaras Ragauskas пише в своята книга „Aleksandras Sinkevičius (1908–1989). Trečdalis gyvenimo paskirto lietuviškam midui („Aleksandras Sinkevičius (1908—1989 г.). Една трета от живота, посветена на литовската медовина“) (Вилнюс, 2008 г.), „Беше трудно да се реализират плановете“. През 1964 г. например са изпълнени едва 91 % от производствения план. При липсата на подходяща производствена база и лаборатория гарантирането на качеството на медовината се оказва нелека задача, особено като се има предвид, че много хора не са познавали истинския продукт. В резултат на това през 1963 г. производството на медовина претърпява големи загуби. Едва на 12 януари 1967 г., след дълъг процес на коригиране на рецептата, съотношението на билките и подправките, както и на производствения процес, главният прокурор Viktoras Galinaitis и други държавни служители получават от Aleksandras Sinkevičius следното писмо № 24 LTSR (Архив за производството на медовина „Stakliškės“): „Продуктът, който съм създал при крайно примитивни условия, е изключително висококачествен, защото не може да бъде произведен в механизирана фабрика“.

На 18 януари 1967 г. е съставено първото техническо ръководство за производството на медовина, в което се описват използваните суровини и целият производствен процес, а през 1968 г. се изготвят спецификациите, които се спазват и до днес при производството на „Stakliškės“.

За репутацията на „Stakliškės“ свидетелства все по-голямото търсене на медовината — през 1977 г. са произведени 60 000 литра, а през 1978 г. производството достига 80 000 литра. През 1989 г. се изнасят първите партиди за Великобритания и Съединените щати. Понастоящем се осъществява износ за Полша, Белгия, Латвия, Китай, Израел и други държави.

Традиционният метод за производство на „Stakliškės“ и професионалните умения на производителите от географския район се предават от поколение на поколение, което гарантира и до днес автентичността на напитката с дълъг период на узряване и фин вкус и аромат. За автентичността на медовината свидетелства и обявяването ѝ през 2002 г. за кулинарно наследство от Литовския фонд за кулинарно наследство, което потвърждава традиционните ѝ съставки и използването на традиционна технология за нейното приготвяне. През 2010 г. министерството на земеделието удостоява медовината със свидетелство за национално наследство, с което се потвърждават многовековните, автентични и традиционни характеристики, състав и производствен метод на продукта.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

Характерният меден, леко сладко-кисел вкус и пикантен аромат на „Stakliškės“ се дължат на баланса между съдържанието на захари и киселини, на традиционния производствен метод, т.е. на дългия процес на естествена ферментация (до 90 дни), дългия период на узряване (най-малко девет месеца) и традиционната рецепта, според която медовината се приготвя само от естествен мед, билки и подправки (хмел, липов цвят и плодове от хвойна). Продуктът се различава от останалите видове медовина, приготвяни в съседните райони, поради факта, че съдържащият се в него етанол се получава изцяло чрез естествена ферментация и не се подсилва чрез добавяне на алкохол. Медът също така не може да се замени със захар, съответните подсладители или меден дестилат.

През 2007 г. групата за пазарен анализ и изследвания UAB RAIT извършва проучване относно специфичните характеристики и репутацията на продукта. Резултатите от него показват, че медовината „Stakliškės“ се отличава от другите подобни продукти по високото си качество (посочено от 70 % от анкетираните), приятен вкус (посочен от 59 %) и много приятен аромат (посочен от 51 %). Другите качества, които участниците в проучването са приписали на напитката, са следните: силен аромат (посочен от 39 % от анкетираните), привлекателна опаковка (посочена от 36 %), подходяща за възрастни хора (посочено от 36 % от анкетираните) и висока цена (посочена от 40 %).

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Защитеното географско указание на медовината „Stakliškės“ е свързано с историята на продукта, който притежава посочените в точка 5.2 характеристики, традиционните умения на местните производители, спомогнали за съхраняване на специфичната технология, и неговата репутация.

Популярността на медовината „Stakliškės“ се дължи на нейния традиционен характер. В публикуваната през 1969 г. книга „Lietuviškas midus“ („Литовска медовина“) (Kaunas 1969 г.) „Stakliškės“ се описва като „характерна национална напитка, приготвяна в далечното минало. Въпреки ниското си съдържание на алкохол и леко киселия си вкус е много ароматна, деликатна и богата на витамини напитка. Носи името на града, в който е съсредоточено производството на литовската медовина. Има прозрачен кехлибарен цвят, а при наливане в чаша се разнася аромат на цъфтяща ливада.“

Пример за репутацията на „Stakliškės“ е златният медал, който напитката спечелва на международното изложение „AgroBalt’98“ и удостояването ѝ с диплома на „Degustalit“ — форум за дегустиране на литовски храни и напитки, организиран от Литовската агенция за регулиране на пазара на селскостопанските и хранителните продукти през 2004 г., на който е обявена за напитка с най-добър вкус.

Статиите, които редовно се публикуват в регионалната и националната преса, както и публикациите и информацията в интернет, свидетелстват за високата оценка и популярността на „Stakliškės“. „Stakliškių midus“ („Медовина Stakliškės“) (Mūsų sodai, 1964 г., бр. 5), „Kur Stakliškių auksas ir sidabras“ („Къде са златото и среброто на Stakliškės?“) (Švyturys, 1968 г., бр. 24); „Stakliškių midus“ („Медовина Stakliškės“) (Laisvė, 25 ноември 1983 г.), „Metai, kaip lietuviškas midus“ („Година като литовска медовина“) (Kooperatininkas, 1988 г., бр. 9), „Stakliškės“ (Šiaurės Atėnai, 2003 г., бр. 646), „AgroBalt: pirmoji lietuviškų maisto produktų ir gėrimų degustacija“ („AgroBalt: първа дегустация на литовски храни и напитки“ (Elta, 9 юни 2004 г.), „ „Ida Basar“ Europos Parlamente išlaikė pirmąjį lietuviškų vaišių egzaminą“ („Ida Basar преминава теста за литовски деликатеси в Европейския парламент“) (meniu.lt, 11 октомври 2004 г.), „„Lietuviškas midus“ degtinės gaminti nesirengia“ („От литовската медовина не се произвежда водка“ (BNS, 14 април 2006 г.).

Литовците свързват името на град Stakliškės единствено с произвежданата в него медовина, която спомага за запазването на литовската идентичност по време на съветското управление на Литва, а в днешни дни успешно представя страната по света. Заедно с кехлибара или „šakotis“ (традиционен литовски сладкиш) медовината — символ на Литва, е предпочитан сувенир или подарък. От 2011 г. UAB Lietuviškas midus предлага обиколки с екскурзовод, на които посетителите могат да се запознаят с многовековната технология за приготвяне на медовина и имат възможност да вкусят и оценят не само нея, но и много други напитки. Посетителите остават с най-положителни впечатления от медовината „Stakliškės“ заради нейния вкус и име, които свързват с посетеното място. За репутацията на „Stakliškės“ свидетелства и броят на посетителите, който през 2011 г. е 1 040, а през 2012 г. достига почти 1 800.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3))

http://www.zum.lt/l.php?tmpl_into=middle&tmpl_id=2702

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3)  Виж бележка под линия на стр. 2.

---